Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр. Враца 21.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.03.2021
г. /двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 655
по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.С.Ц. ***,
депозирана чрез * Н.И. ***, против Решение № 260067 от 12.11.2020 г. на Районен
съд – Враца, постановено по АНД № 774 по описа на съда за 2020 г., с което е
потвърдено издаденото срещу касатора НП
№ 20-0967-000763/21.05.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Враца, сектор
„Пътна полиция“.
В
касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения, включително и поради необоснованост. Поддържа
се становище, че неправилно съдът е приел в мотивите си, че изложените в АУАН и
последвалото го НП фактически констатации са установени изцяло и
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. Изложени са твърдения за
липса на фактическа и правна обоснованост на административнонаказателното
обвинение за извършени от касатора нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ от ЗДвП, поради което незаконосъобразно е санкциониран на
посочените в НП основания по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 и чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, с оглед на което неправилно с оспорения съдебен акт районният съд
е потвърдил НП. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендирани са
разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з. касаторът, редовно призован, се явява лично и с
* Н.И., като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца,
редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава
заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че описаното в НП нарушение
не е доказано от обективна и субективна страна, неправилно са приложени
санкционните разпоредби, поради което районният съд е допуснал нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяване на решението.
По
делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения:
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 04.05.2020 г. около 16:50
часа в гр. *** на ул. *** като водач на лек автомобил – „Пежо 207“ с рег. №
********, негова собственост, извършва маневра за паркиране между паркирани МПС
и блъска друг паркиран лек автомобил „Д. Т.“, след което напуска мястото на ПТП
без да уведоми и изчака пристигането на органите на МВР. За установеното
нарушение на ЗДвП е съставен АУАН серия GA,
№187319, в който е отразена същата фактическа обстановка. Последвало е издаване
на НП № 20-0967-000763/21.05.2020 г. от Началник група към
ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2
вр. ал. 1, т. 5 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на касатора са наложени две
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и в размер на 50 лева, като същият е лишен
от право да управлява МПС за срок от един месец.
За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН е
съставен и НП издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в
закона правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. В хода на съдебното следствие, при преценката
на доказателствената съвкупност, съдът е установил достатъчно данни за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на
посочените в АУАН и НП дата, място и час при извършване на маневрата паркиране,
касаторът не е осигурил достатъчно странично разстояние и по тази причина е
блъснал друг паркиран автомобил при което е реализирал ПТП с материални щети,
за което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП. Първостепенният съд е обосновал извод за доказаност и на второто
вменено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като е изложил
мотиви, че правилно е санкционирано с минималния размер на посочената в
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба от 50 лева и минимален срок
на лишаване от право да управлява МПС, а именно за срок от един месец.
Настоящият касационен състав споделя изводите на
районния съд в частта за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП,
но не споделя извода за нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и свързаната с
него санкция по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от същата разпоредба на ЗДвП.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания. В случая е безспорно установено, че касаторът
е притежавал качеството на водач на пътно превозно средство /ППС/ по смисъла на
§
6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Безспорно е установено също
така от приобщените към делото писмени и гласни доказателства, че именно като водач
на собственото си МПС, извършвайки маневра при паркиране е реализирал ПТП с
друг паркиран автомобил. Настъпилите материални щети са част от легалната
дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие“, дадено в § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, съгласно която "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай
настъпването на същите е посочено в съставения АУАН, като в него е препратено
към съставения протокол за ПТП, който протокол е подписан от участниците и
съставилия го служител и е приложен към административнонаказателната преписка,
с оглед на което релевираните в жалбата възражения в тази насока са
неоснователни.
Установява се също, че жалбоподателят е
напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака органите на МВР, при което е
осъществил от обективна и субективна страна соченото в АУАН и НП нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, която норма
регламентира задължение за водачите на МПС, което касаторът съзнателно не е
изпълнил. Неизпълнението на това законово регламентирано изискване правилно е
подведено под санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно
която водач, нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Наложената глоба и
лишаване от право да управлява МПС е в минимално предвидените в закона размери,
при което изводите на районния съд, че НП в тази му част е правилно и
законосъобразно напълно се споделят от касационната инстанция, тъй като се
подкрепят от доказателствата по делото и са в съответствие с материалноправните
разпоредби.
Неправилно,
обаче е прието в мотивите на оспореното решение за доказано вмененото на
касатора нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и възраженията на процесуалния му представител
в тази насока са основателни.
В
АУАН и издаденото въз основа на него НП е вменено виновно нарушение на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че предприемайки маневра, касатора създава
опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. Вярно е, че
систематичното място на процесната разпоредба е отредено от законодателя в
Раздел V „Маневри“, както и няма спор, че паркирането като
фактическо действие представлява маневра. Съгласно цитираната норма, преди да предприеме
която и да е от изброените в нея маневри, водачът е длъжен да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение, т.е опасността е за другите
участници в движението. Същевременно в обстоятелствената част на НП, АНО
посочва, че касаторът, управлявайки собствения си автомобил при маневра за
паркиране между паркирани МПС блъска паркираният л.а. „Д. Т.“. Паркираните
автомобили не се вписват в легалната дефиниция за участници в движението,
дадена в § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, съгласно която „участник в движението“ е
всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие
оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Предвид
изложеното, неправилно е квалифицирано нарушението като такова по чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, с оглед на което и незаконосъобразно е наложено административно
наказание на посоченото в НП правно основание по чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5
от ЗДвП. Констатираният порок на санкционния акт, доколкото за АНО съществува
задължение да даде правна квалификация на административното нарушение, разкрива
допуснато процесуално нарушение, което е съществено, защото в случая е довел до
нарушаване на основен принцип в административнонаказателния процес – този за
законоустановеност на наказанието.
По
изложените съображения, оспореното решение е неправилно в частта, в която е
потвърдено НП по пункт първи и подлежи на отмяна, като при условията на чл.
222, ал. 1 от АПК, произнасяйки се по съществото на спора, касационната
инстанция следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно в
тази част. В останалата част оспореното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно, обосновано и законосъобразно.
Предвид изхода по делото, както и обстоятелството, че
НП се отменя в една част, на касатора се следват деловодни разноски в редуциран
размер, които съдът определя в общ размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева за
двете съдебни инстанции.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260067 от 12.11.2020 г., постановено по АНД
№ 774 по описа на Районен съд – Враца за 2020 г., в частта, в която е
потвърдено НП № 20-0967-000763/21.05.2020 г. на Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“, в частта с която на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на И.С.Ц. ***
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лв.
за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 20-0967-000763/21.05.2020 г. на Началник група
към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, в частта с която на И.С.Ц. *** на
основание чл.
179, ал. 2 вр. чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260067 от 12.11.2020 г., постановено по АНД
№ 774 по описа на Районен съд – Враца за 2020 г., в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца да заплати на И.С.Ц. *** деловодни
разноски в общ размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева за двете съдебни
инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.