Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 23.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 5229 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557,
ал. 1, т. 2, б.а
от Кодекса за застраховането.
Ищецът Д.Д.Д. твърди, че на 23.07.2019 г. около 9.00 часа в гр. София е
пострадал при ПТП. Твърди, че на бул. „България“ се движел със скутер Хонда СХ
300 с рег. № ******с посока на движение бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“
към ул. „Проф. Фритьов Нансен“ и в района на ресторант „Мак Доналдс“ движещият
се пред него лек автомобил Тойота с рег.
№ ******, управляван от В.Г.К., предприел внезапна маневра – обратен
завой наляво, с което отнел предимството на скутера. Твърди, че бил съставен
двустранен протокол от участниците в ПТП, но се установило, че относно лекия
автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към часа на
настъпването му. Твърди, че непосредствено след инцидента посетил ВМА – София,
където след изследвания се установило, че е получил фрактура на лявата
клавикула на границата средна дистална трета. Поддържа, че в период от 3 месеца
е бил на домашно – амбулаторно лечение., като и към настоящия момент не можел
да си служи с лявата ръка пълноценно. Изпитвал силни болки в областта на
счупването, образувало се подуване.
Инцидентът се отразил негативно и на психиката му. Предявил претенция пред Г.ф.за определяне на
обезщетение на 10.09.2019 г., но с писмо от 28.11.2019 г. му било
отказано.
Ответникът Г.ф.оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че причина за настъпване на ПТП има
ищецът, който е поставил в опасност живота и здравето си като се е движел
отстрани вляво от колоната автомобили. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като поддържа, че
обезщетението следва да бъде намалено с най-малко 50 %. Оспорва размерът на
претендираното обезщетение като поддържа, че сумата от 40000 лева е завишена.
Третото лице помагач на страната на ответника не взема становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т.
2, б.а от Кодекса за застраховането Г.ф.изплаща на увредените лица
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането е предвидено, че увреденото лице може да
предяви претенцията си пред съда, ако Г.ф.не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост
от това по делото да се установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка
между деяние на водач на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, причинените на ищците вреди, които
предпоставки в настоящия случай са налице.
Установено е по делото, че на
23.07.2019г., в гр.София, по бул.България, ищецът управлявал скутер марка Хонда
СХ 300, рег.№ ******, с посока на движение от бул.Академик Иван Евстатиев
Гешов” към ул.Проф.Фритьоф Нансен. Ищецът се движел в лявата част на лявата
лента. В района на ресторант Макдоналдс, водачът на движещият се пред него л.а
Тойота с рег.№ ****** - В.К., предприел внезапна маневра – обратен завой на
ляво, при което реализирал ПТП с управлявания от ищеца скутер. Очевидец на
инцидента бил св.Б.. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол.
Установено е по делото, че за л.а Тойота, рег. № ******,
управляван от В.К., няма сключена застраховка Гражданска отговорност към датата
на настъпване на ПТП.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и неоспорено от страните се
установява, че в резултат от ПТП на ищеца са причинени фрактура на лявата
ключица в средната и долната част, навяхване на лява глезенна става, разкъсно
контузна рана на показалец на дясна ръка. Вещото лице сочи, че счупването на
ключицата съставлява трайно движение на левия горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни – в случая – 2 месеца, а всяко от мекотъканните увреждания, съставлява
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице сочи, че през
посочения 2-месечен период, ищецът е търпял болки и страдания интензивни в
първите 2 седмици след злополуката и около 2 седмици в началото на проведената
рехабилитация на раменната става. Извън тези периоди, пострадалият е търпял
само периодично явяващи се болки при рязка промяна на времето, когато се е
налагало да ползва обезболяващи средства. Вещото лице сочи, че през първите 2
седмици не е било препоръчително стъпване на левия крак, както и това, че в
първите 30 дни ищецът не е можел да си служи с лявата ръка – била е обездвижена
с превръзка, при което е изпитвал затруднения в обслужването. Сочи освен това,
че понастоящем състоянието на ищеца е стабилно. От раната на пръста е останал
белег, но движението е нормално, възстановена е лявата глезенна става,
ключицата е зарастнала. Прогнозата е за липса на негативни последици.
От заключението на приетата по
делото съдебно – техническа експертиза /основно и допълнително/ се установява,
че е налице причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и
процесното ПТП. Вещото лице установява, че причина за настъпване на ПТП са
действията на водача на л.а Тойота, който при предприемане маневра „обратен
завой” не се е убедил, че с действията си няма да застраши останалите участници
в движението. От допълнителното заключение, след разпита на свидетелите, се
установява, че водачът на автомобила е могъл да възприеме приближаващия
мотоциклетист, както и това, че дори мотоциклетистът да се е движил в колоната
от автомобили, предвид вида на маневрата, предприета от водача на автомобила,
то също би могло да настъпи удар.
От показанията на свидетелката Ц.Х., които
съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от ищеца
негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема иска за доказан по основание.
В
процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по
вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени. Установена е
и липсата на сключена застраховка Гражданска отговорност за л.а Тойота, рег. № ******, водачът на
който виновно е предизвикал процесното ПТП. Предприемайки маневра „обратен
завой на ляво” не е спазил правилата за движение – не е пропуснал попътно
движещият се в неговото колона мотоциклет, управляван от ищеца, реализирал е
ПТП, в резултат
от което му е причинил травматични увреждания.
Настъпването
на описаното в исковата молба ПТП и неговия механизъм се установява от всички
събрани по делото доказателства, поради което съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило по описания в съставения протокол начин.
При
това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания и търпените мъки и страдания от страна на пострадалия
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние /в т.вр. и СМЕ/.
Съдът
възприема за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване. С
кредитираните експертни заключения се установи, че дори и при движение в лава
лента, в колоната от автомобили, ударът би бил непредотвратим /съгласно
допълнителната САТАЕ/. Вещото лице сочи освен това, че мотоциклетът е бил в зоната
на видимост на водача на лекия автомобил, който ако го беше възприел и не бе
предприел маневра обратен завой, не би се стигнало да процесното ПТП. Доводите
за съпричиняване на вредоносниа резултат са неоснователни.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 557 от КЗ е доказан по
основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива,
като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г.,
задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД,
приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална
на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение
№ 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19
г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС.
Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди",
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите за справедливост, заложени в чл.52
от ЗЗД, съдът прие, че сумата от 10 000 лева е достатъчна за обезщетяване
причинените на ищеца неимуществени вреди. От заключението на вещото лице по
приетата съдебно - медицинска експертиза, се установява, че в резултат на
претърпяното произшествие ищецът е получил травматични увреждания, които са му причинили
болки и страдания, интензивни първите две седмици и отшумели за около два месеца, като
около 30 дни е имал затруднения в обслужването, а около 2 седмици – не е било
желателно да стъпва на левия крак. Предвид това, съобразявайки
обичайното проявление и характер на претърпените травми, които включват и
болкови симтоми, при липсата на медицински или гласни доказателства същите да
се характеризират с по-висока от обичайната интензивност или продължителност,
при липсата на данни. да са настъпили усложнения в здравословното му състояние,
респ. да се очаква да настъпят такива, съдът намира че справедливия размер на
обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 10 000 лв. Искът е основателен в този размер, в който следва да бъде
уважен. За разликата до пълния му предявен размер е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумите от 28.11.2019г. /от датата на
постановяване на отказа за плащане/ до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят,
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение
от момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на
срока за произнасяне по претенцията, заведена при ответника. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава
до окончателното плащане на главниците, представлява материалноправна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не
дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на
уведомяване на ответника.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 850 лева –
заплатени депозити за ВЛ, както и юрисконсултско възнаграждение, от които
следва да се присъдят 637.50 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 400 лева ДТ по делото, платима по
сметката на СГС,съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 100
лева – изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 432.50 лева – част от адвокатско
възнаграждение от 1730 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.ф., БУЛСТАТ ******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Д.Д.,
ЕГН **********, от гр.София, сумата от 10 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди, получени при
ПТП, станало на 23.07.2019 г. в гр. София, причинени
виновно от В.Г.К., за управляваното от който МПС не е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от 28.11.2019г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 40 000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на Г.ф., БУЛСТАТ ******, седалище и адрес
на управление ***, сумата от 637.50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, Г.ф., БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адв.К.М.Д. ***, сумата от 432.50
лева.
ОСЪЖДА Г.ф., БУЛСТАТ ******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийския градски
съд, сумата от 500 лева – разноски по делото.
Решението
е постановено с участието на В.Г.К. като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
СЪДИЯ: