Номер 59928.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601056 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С определение № 421 от 01.09.2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил,
постановено по ч.н.д. № 404/2020 г. по описа на същия съд, е оставена без
уважение молбата на лишения от свобода И. Д. Р. с ЕГН ********** за
допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД
№ 411/2019 г. на ОС – Благоевград в размер на 1 година и 8 месеца и с
неизтърпян остатък към 01.09.2020 г. в размер на 3 месеца и 11 дни..
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат
М. К. от АК – Благоевград, защитник на осъдения И. Д. Р. , с оплаквания, че
същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че ОС-Кюстендил
неправилно е приел в своя съдебен акт, че не е налице втората от
предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, а именно,че осъденият не е дал достатъчно
доказателства за поправянето си по време на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода”, като е посочил, че съгласно плана на присъдата
следва поведението на осъденото лице да бъде проследено и в затворническо
общежитие от открит тип; че въпреки това, че същото е наградено с писмена
похвала, наградата не е показател за отчетена трайна позитивна промяна в
поведението му, а е част от плана на присъдата; както и че е отчел и факта, че
това не е първото осъждане на лицето и че настоящото му осъждане е за
1
опасен рецидив. В жалбата се изразява несъгласие с така приетото от ОС-
Кюстендил и се заявява становище, че осъденото лице И. Р. по време на
престоя си в пенетенциарното заведение е дало достатъчно доказателства за
поправянето и превъзпитанието си. Подалият жалбата защитник счита, че
следва да се отчете факта, че по отношение на осъдения Р. безспорно се е
установило, че е постигнал положителна личностова промяна, която е трайна
и съществена, че изтърпяното до този момент наказание „лишаване от
свобода” е изиграло своята положителна роля и са постигнати целите на
наказанието по чл. 36 от НК, като в този смисъл по-нататъшен престой в
мястото за лишаване от свобода не е наложителен. Относно писмената
похвала, с която е награден осъдения, се изразява становище, че същата сочи,
че лицето е постигнало позитивна промяна в поведението и действията си.
Отделно от това се твърди, че осъденото лице И. Р. не е извършило
дисциплинарно нарушение по време на изтеклия период на изолация, на
същото не са налагани наказания, не е влизало в конфликт с други осъдени
лица, изтърпяващи наказанието си; че по времето на пребиваването си в
затвор гр. Бобов дол е имал добро поведение; че е намалена оценката му за
риска от рецидив от 68 на 62 точки; че е заменен режимът му на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода” от „строг” на „общ”; че е трудово
ангажиран – и към настоящия момент работи като шивач и обущар и че
проявява добросъвестно отношение към труда и дисциплинираност. Подалият
жалбата защитник счита, че от всичко така посочено се установява
положителна промяна в личността на осъдения, който желае да излезе от
затвора и да започне да води законосъобразен начин на живот, да работи и да
създаде семейство. В този смисъл счита, че ОС-Кюстендил неправилно е
приел, че не е налице една от предпоставките за постановяване на условно
предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице, а именно, че не
е дал достатъчно доказателства за поправянето си. Изтъква се, че напротив -
от фактически установеното се налага извода, че по отношения на И. Р. са
налице материално-правните предпоставки по чл. 70 от НК за условното му
предсрочно освобождаване, доколкото е изтърпял фактически повече от две
трети от наложеното му наказание „лишаване от свобода” и с добросъвестно
и честно отношение към труда, както и с всичко посочено по-горе, е дал
доказателства за своето поправяне.
2
С оглед на гореизложените съображения се отправя молба да бъде
постановен съдебен акт, с който да бъде уважена депозираната жалба, като
бъде отменено атакуваното определение на Окръжен съд - Кюстендил,
постановено по НЧД № 404/2020г. по описа на същия съд, като
незаконосъобразно и неправилно и на основание чл. 70 ал.1 от НК да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения И. Д. Р. от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните
и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По отношение на осъдения И. Д. Р. е приведено в изпълнение и към момента
се изтърпява наказание в размер на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода,
наложено му по НОХД № 411/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград
за извършено престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.5 вр. чл. 29
ал.1 б.“а“ от НК.
Началото на изтърпяването на това наказание е считано от 06.06.2019 г., като
към датата 01.09.2020 г. лишеният от свобода И. Д. Р. е изтърпял фактически
1 година, 2 месеца и 25 дни; от работа е изтърпял 1 месец и 24 дни, или
всичко е изтърпял 1 година, 04 месеца и 19 дни, като неизтърпеният остатък
от наказанието е 3 месеца и 11 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за
постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, ОС-Кюстендил
правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият И. Д. Р. е изтърпял
фактически повече от 2/3 от наложеното му и търпяно в момента наказание за
престъпление, което представлява опасен рецидив, то е налице формалната
предпоставка на чл. 70 ал.1 т.2 от НК, изискваща периодът на фактическото
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в случай на опасен рецидив
да не е по-малък от 2/3 от размера на наложеното и търпяно наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не се
установява да е налице другата законоустановена и необходима предпоставка,
за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – поправянето на осъдения да е завършено и да са
постигнати целите, поставени в планирането на наказанието. В частност
окръжният съд е приел, че процесът на превъзпитание на осъдения не е
приключил, както и че работата по плана на присъдата не е завършена, че е
налице необходимост от продължаване на корекционно-възпитателната
работа с него в посока подобряване на уменията на мислене за изграждане на
адекватни способи за решаване на актуални проблеми. ОС-Кюстендил е
3
основал този си извод на данните, съдържащи се в докладите на
специализираната затворническа администрация – становището на началника
на затвора и доклада на ИСДВР, въз основа на които е прието, че няма
напредък в областта на дефицитните зони - отношение към
правонарушението и начин на живот и обкръжение; че Р. проявява
припряност в поведението си и невъздържаност по повод облекчаване на
режимните ограничения, въпреки заложените, договорени и неосъществени
до момента цели в плана на присъдата; че е налице минимално снижаване на
риска от рецидив от 68 на 62 точки, при което същият продължава да е във
високите граници на средите стойности; че не е налице и изпълнение на
заложените цели и задачи по плана на присъдата.
Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя и решаващия
извод на ОС-Кюстендил за отсъствието на законоустановената предпоставка,
касаеща поправянето на осъдения, тъй като този извод е правилен и
обоснован, доколкото се основава на приложените по делото доказателства и
на установените от тях фактически положения.
Въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е
прието, че тази втора предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на
цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение при изтърпяването на процесното наказание води
до еднозначния и недвусмислен извод, че към момента лишеният от свобода
И. Д. Р. не е дал категорични доказателства за поправянето си, доколкото по
делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна
промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот;
доколкото в поведението му не са утвърдени модели, адекватни на
обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото
преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото
корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока
промяна на нагласите и поведението му, а именно – към спазване на
законовия ред и на установените социални правила.
В горния смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от
началника на затвора – Бобов дол по повод молбата на осъдения И. Д. Р. за
условно предсрочно освобождаване. В същото е посочено, че все още не са
налице достатъчно данни за поправянето на лишения от свобода в рамките на
пенитенциарното заведение; че не е установена трайна положителна промяна
в мисленето и поведението му в условията на пенитенциарна изолация; че
целите на наказанието не са изпълнени по отношение на осъдения и по-точно
специалната превенция - да се поправи и превъзпита осъденото лице,
доколкото многократните му осъждания показват наличието на утвърден
криминален модел на поведение и липса на критичност към извършването на
правонарушения; че при направената първоначална оценка на риска е
констатиран среден риск от рецидив – 68 т., както и проблемни зони:
отношение към правонарушението - отрича отговорността за извършеното
правонарушение, неясна мотивация за промяна на криминалното поведение;
4
начин на живот и обкръжение - лесно се влияе от криминалното обкръжение;
умения за мислене - склонен да отлага решаването на проблемите, склонен да
игнорира неблагоприятния ефект от действията си; че след ревизия на
оценката на риска от рецидив са отбелязани промени в зоните: „отношение
към правонарушението“; „трудова заетост“ и „умения за мислене“, като
общата оценка е намалена на 62 т. /среден риск/, но че независимо от
намалението на точките на риска от рецидив констатираните дефицитни зони
са сериозен провокативен фактор за бъдещо криминално поведение; че
рискът от вреди е определен като среден, имайки предвид характера и начина
на извършеното правонарушение и липсата на критичност към него; че е
налице необходимост от изпълнение на прогресивната пенитенциарна
система, чрез която се доказва наличието на трайно утвърдени
законосъобразни модели на поведение и че спрямо л.св. И. Р. тя не е
изпълнена изцяло; че макар да е заменен режимът му от строг на общ не е
проследено поведението му в условията на облекчен режим на надзор и
охрана чрез преместването му в затворническо общежитие от открит тип; че
са налице криминални нагласи и неясна мотивация за промяна на
криминалното му поведение; че липсата на критичност към миналото му
негативно поведение може да бъде фактор за бъдещо криминално такова и
говори за дефицит в уменията за мислене; че се наблюдава и припряност в
поведението на л.св. Р., който въпреки заложените, договорени с ИСДВР,
цели в плана на присъдата желае мигновено възползване от правните
възможности на закона.
От приобщения по делото доклад на ИСДВР по повод подадената от
осъдения И. Д. Р. молба за условно предсрочно освобождаване се установява,
че първоначално рискът от рецидив е определен по „OAS“ на 68 т., като са
определени и 3 дефицитни зони: -отношение към правонарушението —
отрича отговорността за извършеното правонарушение, неясна мотивация за
промяна на криминалното си поведение; - начин на живот и обкръжение —
лесно се влияе от криминалното обкръжение, общувал с осъждани лица; -
умения за мислене - игнорира неблагоприятния ефект от действията си,
склонен да отлага решаването на проблемите; че рискът от вреди е среден
относно персонала и обществото, както и среден за самия лишен от свобода
на база извършеното правонарушение; че е слабо рефлексивен и
нерационален, затруднява се да прогнозира последиците от своите постъпки
и действия; че видно от нееднократните му осъждания не е в състояние да
преориентира поведението си и да извлича поука от допуснати грешки; че е
социално желателен в контактите с пенитенциарния състав; че размива
отговорностите, които трябва да поеме; че непрекъснато търси контакти със
служители от администрацията, търси съчувствие, разбиране и съдействие за
по-бързо излизане от ситуацията на пенитенциарна изолация, която
възприема като крайно неудовлетворяваща го и крайно разстройваща, в
резултат на което се стреми към по-бързо изтърпяване на наказанието,
преместване в ЗООТ или УПО. Относно актуалното му поведение в доклада
на ИСДВР е посочено, че вследствие на провежданата корекционно-
възпитателна работа с осъденото лице оценката на риска от рецидив е
5
занижена до 62 т., но остава в средните стойности; че са отбелязани промени
в зоните: - „отношение към правонарушението“ - отчасти приема
отговорността за извършеното правонарушение, до известна степен счита
съдебния процес за справедлив, изразява макар и неясна мотивация за
промяна на криминалното си поведение; - „трудова заетост“ - показва
трудова ангажираност и дисциплинираност като шивач и обущар; -
„умения за мислене“ - опитва се да разпознава проблемите, но не е способен
да ги разреши. В доклада на ИСДВР е изтъкнато също, че на база отчетената
положителна промяна в поведението на л.св.Р. му е заменен режима от
СТРОГ на ОБЩ със заповед № 87/27.04.2020 г., но че след смяната на режима
и въпреки договорените цели в плана на присъдата започва да проявява
припряност и нетърпимост за мигновено възползване от последващите
възможности, предвидени в закона, а именно за УПО; че пренебрегва
договореното в плана на присъдата, подписан на 03.07.2020 г. с ИСДВР за
следване на прогресивната система, която визира преминаване от по-строги
към по-смекчени условия на режим и надзор в ЗООТ, което да намали риска
от рецидив и вреди; че се наблюдава припряност в поведението му,
невъздържаност по повод облекчаване на режимните ограничения - въпреки
заложените, договорени и неосъществени до момента цели в плана на
присъдата, което от своя страна доказва, необходимостта от продължаване на
корекционно- възпитателната работа с него, като в тази връзка е посочено, че
работата с него ще бъде в посока подобряване на уменията на мислене за
изграждане на адекватни способи за решаване на актуални проблеми. В
доклада е отбелязано още, че през изтеклия период на изолация л.св. Р. не е
наказван; че е награждаван със заповед № 166/04.03.2020 г. с писмена
похвала, както и че е назначен като шивач и обущар със заповед
№102/08.11.2019 г. и че към момента продължава да изпълнява задълженията
си.
В обобщение в доклада са направени изводи, че въпреки показаното
добро поведение от страна на л.св.Р., участието му в трудова дейност, липсата
на дисциплинарни наказания и наличието на една награда за престоя не са
налице достатъчно доказателства, съгласно изискванията на чл.439а от НПК,
същият да се е поправил и превъзпитал; че е налице необходимост от
изпълнение на прогресивната система, чрез която се доказва наличието на
трайно утвърдени законосъобразни модели на поведение и преминаване от
по-строги към по-смекчени условия на надзор и охрана, което да намали
риска от рецидив и вреди; както и че предстои изпълнение на поставените
цели и задачи в плана на присъдата.
Така, след анализ на затворническото досие на л.св. И. Д. Р. и на
останалите приложени доказателствени материали се установява, че не са
налице доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени
в мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него
съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност
данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните по-горе становища
и оценки на затворническата администрация - в становището на началника на
6
затвора Бобов дол и в доклада на ИСДВР Затвора Бобов дол, според които за
постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на
корекционната работа с осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно
работещите в затворническата администрация осъществяват прякото
наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не
инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява
изтърпяната част на наказанието. Като тези служители на практика не са
констатирали достатъчна позитивна корекция в поведението му /съгласно
цитираните документи и в частност съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно
са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да
продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за
коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социално-
приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършеното от
него правонарушение/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на
„лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция,
обхваща целия период от време, през който те са в затворническото
общежитие. В тази връзка следва да се отбележи, че не са изтекли и сроковете
на плана на присъдата, подписан на 03.07.2020 г.
Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на
поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо
осъдения Р. без съмнение следва да продължи, доколкото не са постигнати
целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието,
свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.
Запазването на дефицитни зони у молителя, свързани най-вече с нагласите му
и в частност с отношението му към правонарушението и с /не/уменията за
мислене означават, че не е постигната необходимата положителна промяна в
отношението му към правонарушението /осъзнаване последствията от
извършеното и поемане на отговорност за деянието/ и във формирането на
стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на
живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. Т.е., липсата на
положителни промени в личността и поведението на л. св. И. Д. Р.
категорично не може да обоснове извод за завършеност на процеса на
поправяне при него, а с оглед на това не може да обоснове и извод, че по-
нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода във връзка с
изтърпяването на процесното наказание се явява безпредметен и
нецелесъобразен.
За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да се
представят достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо
поправително въздействие на наказанието спрямо личността на извършителя
на престъпление и това да не е формално, а да има своите действителни и
трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива доказателства
категорично липсват и не са представени. При това положение апелативният
7
съд приема, че наличните по делото доказателства не са достатъчни да се
заключи, че възпитателно-поправителният и коригиращ процес по отношение
на осъдения Р. е изцяло и необратимо завършил и че е достатъчен за
постигането на целите на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода по време на
изтърпяване на процесното наказание въззивният съд намира за напълно
обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че осъденият не се е
поправил, респ. че поправянето му не е завършено и не е реализирано,
доколкото отсъстват данни за трайна и необратима положителна промяна в
поведението и мисленето му. С оглед на това и АС-София счита, че към
момента лишеният от свобода И. Р. не е доказал положителна промяна в
поведението си, респ. не е дал доказателства за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме наличието и
на другата предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване на условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
процесното /търпяното в момента/ наказание лишаване от свобода.
Предвид така изложеното настоящата съдебна инстанция намира,
че атакуваното определение на ОС-Кюстендил е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба оставена
без уважение.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК
Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 421 от 01.09.2020 г. на Окръжен съд –
Кюстендил, постановено по ч.н.д. № 404/2020 г. по описа на същия съд, с
което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода И. Д. Р. с ЕГН
********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода,
наложено му по НОХД № 411/2019 г. на ОС – Благоевград в размер на 1
година и 8 месеца и с неизтърпян остатък към 01.09.2020 г. в размер на 3
месеца и 11 дни..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9