Присъда по дело №191/2020 на Районен съд - Панагюрище

МОТИВИ:
Наказателното производство от частен характер е образувано въз основа на
постъпила тъжба от В. Т. М. , с която същата е повдигнала обвинение против
подсъдимия Х. Н. М. за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на
16.08.2020 г. в гр. П., в нейно присъствие, е казал нещо унизително за нейната чест и
достойнство, като я е нарекъл: „курва мръсна“, „циганка“, „ненормална“, „долна пачавра“,
„боклук“ и „мърша“ .
С протоколно определение на съда от 24.09.2020 г. е приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес предявения от частната тъжителка граждански иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 3 000 лева, представляващ обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като частната тъжителка бе
конституирана като гражданска ищца в процеса
В съдебно заседание частната тъжителка се представлява от адвокат Янакиева, която
поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяването на осъдителна
присъда спрямо подсъдимия, както и за уважаване на предявения граждански иск.
Защитника на подсъдимия, адв. Колев, пледира за постановяване на оправдателна
присъда, както и за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Дава обяснения, като лично и чрез
защитника си моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301
от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х. М. и частната тъжителка В. М. били роднини по сватовство, както
и съседи. Живеели в къща, находяща се в гр. П., на ул. „Г. Д.“ № 71. Подсъдимият М.
живеел със семейството си на първия етаж на къщата, а тъжителката с нейното семейство на
втория етаж. На 16.08.2020 г. св. П. К. се намирал в дома на тъжителката. Извършвал ремонт
в банята. Около обяд тъжителката излязла, за да пазарува материали, необходими за
ремонта. Върнала се около 13,30 - 13,40 часа. Тъй като ръцете й били заети с покупките, тя
не успяла да задържи входната врата на къщата, поради което същата се затворила шумно.
Съпругата на подсъдимия се подразнила от шумното затваряне на вратата. Тя излязла на
стълбищната площадка и потърсила сметка на тъжителката за произведения шум. Тогава
тъжителката й казала, че ако може, щяла да „трясне“ вратата още по-силно. В отговор
съпругата на подсъдимия казала на тъжителката, че мястото й е в психиатрията. Това било
чуто от св.К., който в същото време слизал по стълбите, тъй като бил видял тъжителката и
искал да й помогне с пренасянето на материалите, които била закупила. Със шеговит тон
св.К. казал, че знае къде е психиатрията и че съпругата на подсъдимия е за там. След това
съпругата на подсъдимия се прибрала в дома си. Св.К. и тъжителката също влезли в дома на
последната, като не заключили външната врата.
След като влязла в дома си съпругата на подсъдимия се оплакала на сина си – св.С.
М. за казаното от св.К.. Това било чуто и от подсъдимия. Св.С. М. се ядосал и решил да
потърси сметка на св.К. за това че „праща“ майка му в психиатрията. Затова той се запътил
към втория етаж с намерение за разправа. Отворил незаключената входна врата и се насочил
към банята, където се намирал св.К.. Влязъл и започнал да му държи сметка за казаното на
майка му. В това време в дома на тъжителката влязъл подсъдимият, който бил последвал
сина си, тъй като бил притеснен от предстоящото, познавайки буйния му нрав. С влизането
си подсъдимият веднага се насочил към тъжителката, която се намирала в коридора. С двете
си ръце силно я стиснал за китките и започнал да я блъска в стената. Започнал да я псува.
1

Нарекъл я: „курва мръсна“, „циганка“, „ненормална“, „долна пачавра“. Виждайки това св.С.
М. излязъл от банята и издърпал тъжителката от ръцете на баща си. Казал му, че това не е
начина за разправа, хванал го за ръката и заедно напуснали дома на тъжителката.
Частната тъжителка се почувствала обидена от казаните от подсъдимия думи. Те
засегнали чувството й за лично достойнство, още повече че били изречени в присъствието на
двете й малолетни деца, които също били в дома. Тъжителката позвънила на тел.112, за да
подаде сигнал и за да потърси помощ. След това се обадила на съпруга си - св.А. М., който
се намирал в Р.Германия и му разказала за преживяното. Притеснен от случилото се, св.А.
М. веднага закупил самолетен билет и вечерта се прибрал в дома си. Последвали нови
конфликти, станали повод за образуване на нови съдебни производства.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите П. К. и
А. М., отчасти от показанията на св.С. М., отчасти от обясненията на подсъдимия, както и
изцяло от приетите писмените доказателства.
Съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетеля К. относно главния факт на
доказване: нарекъл ли е подсъдимият тъжителката с инкриминираните изрази. Св.К. е
очевидец и лично е възприел както упражненото от подсъдимия спрямо тъжителката
физическо насилие, така й отправените към същата обиди. Показанията на свидетеля са
вътрешно непротиворечиви и се намират в пълен синхрон с едно чисто обективно писмено
доказателства: съдебно медицинското удостоверение, удостоверяващо причинените на
тъжителката травми, съпътствани от вербалната агресия. Разказът на свидетеля относно
случилото се е подробен в степен, логична за конкретната ситуация, като по този начин не
оставя впечатление за предварителна подготовка на показанията му за обслужване на
обвинителната теза или за добавяне на неистински факти със същата цел. В този смисъл
св.К. установи обидните изрази, които е запомнил, като същите не са в последователността
на цитираните в тъжбата, като не ги изчерпват. Съдът не вярва на св.К. единствено за това,
че не е засегнал съпругата на подсъдимия, казвайки й че е за психиатър. Ако тъжителката и
св.К. не бяха отвърнали на забележката на съпругата на подсъдимия, то не намира
обяснение последващото поведение на подсъдимия и неговия син, насочено към първите
двама. Точно и само за това съдът вярва на подсъдимия и св.С. М., като приема че причина
последният да отиде в дома на тъжителката е оплакването, което е получил от майка си, че
св.К. я „праща в психиатрията“. Ядосан, че причина за разправата е тъжителката,
подсъдимият насочил агресията си към нея, наричайки я с редица нецензурни думи.
Съдът кредитира и показанията на св.А. М.. Макар че той не е очевидец, е научил
за случилото се от тъжителката и по тази начин установи обидните изрази, използвани от
подсъдимия срещу тъжителката. По делото няма спор, че на същия ден вечерта св.А. М. е
пристигнал от Р.Германия. Този факт се установява и от св.С. М.. Всичко това идва да
покаже силното притеснение, което св.А. М. е изпитал, че да дойде толкова бързо от
чуждата държава, за да защити семейството си, както той самият се изрази.
Както вече бе посочено, съдът не вярва на показанията на св.С. М., както и на
обясненията на подсъдимия относно главния факт на доказване. Двамата, макар че
признават че са се намирали в дома на тъжителката, твърдят че подсъдимият не е обиждал
последната. Твърдят че спрямо тъжителката не е имало и физическо насилие, което се
опровергава от приетото по делото съдебно медицинско удостоверение. Ако подсъдимият не
беше упражнил физическо насилие над тъжителката и не я беше обиждал, то св.С. М. би
продължил разправата си със св.К. и не би се намесил, избутвайки тъжителката, и
подканяйки баща си да напуснат дома. Явно агресията на подсъдимия е била толкова силна,
че е отказала св.С. М. от разправата със св.К..
Съдът не намира за нужно да обсъжда детайлно показанията на свидетелката К. Т.,
сестра на подсъдимия, тъй като те не допринасят за разкриване на обективната истина. Тази
2

свидетелка не е очевидец. Установи, че в речника на подсъдимия не присъстват нецензурни
думи. Дори самият подсъдим обаче я опроверга, като обясни за случая, че е възможно в яда
си „да е изпуснал някоя дума“ .
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществила престъпния състав на чл.146, ал.1 от НК,
като на 16.08.2020 г. в гр. П. е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. Т. М.
в нейно присъствие, като я е нарекъл: „курва мръсна“, „циганка“, „ненормална“, и „долна
пачавра“.
Свидетелят-очевидец К. не установи подсъдимият да е нарекъл тъжителката с
останалите два инкриминиран израза: „боклук“ и „мърша“, поради което съдът оправда
подсъдимия в изричането на същите. Това обстоятелство обаче не променя правната
квалификация на деянието.
Използваните от подсъдимия спрямо частната тъжителка изрази са цинични и
унизителни, от естеството да засегнат личното й достойнство и чест, като са изречени в
присъствието на тъжителката и са пряко възприети от нея.
Авторството на деянието чл.146, ал.1 от НК, както и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението. Съзнавал е, че казаните от него думи за тъжителката са обидни, както и че
ги изрича в присъствие на тъжителката, която е способна да ги възприеме лично.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и
от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е
неосъждан и е позитивно охарактеризиран по местоживеене, видно от приетата по делото
характеристична справка.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика и пенсионната му възраст.
Отегчаващо обстоятелство е изричането на циничните изрази в присъствието на двете
малолетни деца на тъжителката.
Съдът отчете, че за престъплението по чл.146, ал.1 от НК се предвижда наказание
глоба до три хиляди лева и обществено порицание, както и обстоятелствата, че подс. Х. М. е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че по отношение на подсъдимия
са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид това и като отчете индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът счете, че на
подс. Х. М. следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния
размер от 1 000 лева, с което ще се постигнат целите на наказанието и което е съответно на
извършеното. При определяне размера на глобата съдът отчете и факта, че подсъдимият е
пенсионер.
При този изход на делото и спазвайки правилата на справедливостта съдът намери,
3

че по размер предявеният от тъжителката против подсъдимия граждански иск по чл.45 от
ЗЗД е частично основателен и осъди подсъдимия да заплати на частната тъжителка и
гражданската ищца В. М. парична сума в размер на 800 лева, представляваща обезщетение
за причинените й в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане. За разликата до претендирания размер от 3 000 лева гражданският иск като
неоснователен, бе отхвърлен. За да определи присъдения размер на обезщетението, съдът
съобрази естеството на нанесените обиди, както и тяхното отражение върху пострадалата.
Св.К. установи, че след случилото се тъжителката била много разстроена и започнала да
плаче. Същото се установява и от св.А. М.. Видно е от писмените доказателства по делото,
няколко дни след това тъжителката е посетила психиатър с оплакване за изпитване на
немотивиран страх.
За да не присъди по-висок размер на обезщетение, съдът отчете факта, че
поведението на тъжителката към съпругата на подсъдимия, което всъщност е провокирало
конфликта в дома й е проява на не добър тон и също търпи негативна оценка.
Произвеждайки шума тъжителката е следвало да се извини на съседката си, а не да отговаря
че ако може ще „тресне“ вратата още по-силно, с което да провокира нежелателни
конфликти.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителката
и гр.ищца сумата от 412 лева - разноски по воденето на делото, платена ДТ и адвокатски
хонорар. Отделно от това подсъдимият Х. М. бе осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - П. държавна такса върху размера на уважения граждански
иск в размер на 50 лева, както и 5 лв. при евентуално служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдатаси.
Съдия: Снежана С.ова
4

Номер на акта:	12
Дата:	29 септември 2020 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия:	Снежана Василева Стоянова

Дело:	20205230200191
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 август 2020 г.

Присъда по дело №191/2020 на Районен съд - Панагюрище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите