Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
№ 272
гр.Враца, 08.03.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, в закрито
заседание на 08.03.2022 г. през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа адм. дело № 62/2022 г.
по описа на АС-Враца и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 - 178 от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във
вр. с чл.
277 във вр. с 276 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано по молба на л.
св. К.Д.И.,*** с искане Началника на Затвора – Враца да бъде задължен да
преустанови удръжките от пощенските записи, които получава от Ц.М.И., в
изпълнение на договор за издръжка и гледане.
Иска се прекратяване на
неправомерното удържане на суми от пощенските записи, които получава.
Молбата съдържа искане за освобождаване от заплащане на държавна такса
и искане за осигуряване на безплатна адвокатска защита по делото.
От страна на ответника – Началника на Затвора Враца е постъпило
писмено становище с доказателства.
По молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса и искане за
осигуряване на безплатна адвокатска защита по делото, съдът намира следното:
Предвид представените
доказателства – декларация от лицето и справка за приходите на лицето от
Затвора – Враца, настоящият състав на АдмС-Враца счита, че са налице основания
за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса в настоящето
производство.
По молбата за
предоставяне на правна помощ:
Закона за правната помощ ясно разграничава
правната помощ, изразяваща се в подготовка на документи за завеждане на дело,
от тази, изразяваща се в процесуално представителство. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ
/ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в
случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска
защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се
предоставя и когато страната по гражданско дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. Като взе предвид цитираните текстове на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП съдът намира, че в настоящият
случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита.
Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват
предпоставките - 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане
на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите
на правосъдието изискват това.
В случая лицето е депозирало разбираема и редовна,
от гледна точка на съдържание, молба. С оглед на това съдът преценява, че
интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. Въз основа на представените доказателства по делото
съдът намира, че случая е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП.
Безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за
процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима, както е в случая.
Всичко
изложено мотивира съда да откаже предоставяне на правна помощ под формата на
процесуално представителство.
По допустимостта на жалбата:
С разпоредбата на чл.
276, ал. 1 от ЗИНЗС, се определят границите на защитата по Част Шеста, а
именно, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска
прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на
наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
тази забрана. В нормата на чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС е разписано, осъдените и задържаните под стража лица да
не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
От изложеното в обстоятелствената част
на молбата, както и от доказателствата по делото, не се установяват извършени
спрямо лицето действия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
С привеждането в изпълнение на
запорните съобщения по изп. дело № 20201110402556; изп. Дело № 20205220400007;
изп. Дело № 202005220401036; изп. Дело № 20141110400119 и изп. Дело №
20171110400044, Началника на Затвора Враца не е допуснал незаконосъобразни действия,
като още по-малко тези действия биха могли да се квалифицират като такива по чл. 3 от ЗИНЗС. Законосъобразността на действията на органа по изпълнение на
наказанието, състоящи се в превод към ЧСИ или ДСИ на постъпващите лични парични
средства, следва от разпоредбата на 78, ал. 3 от
ЗИНЗС, съобразно която на лишения от свобода могат да се правят удръжки
съгласно, действащите закони. Лишените от свобода имат право на трудово
възнаграждение, 2/3 от което може да бъде удържано, а преведените им отвън
парични средства, доколкото не са предоставени на лица по чл.
213, ал. 2, т. 3 от ДОПК, са изцяло секвестируеми.
Личната сметка на лицето, лишено от
свобода, не е сметка в банка, поради което не се прилага и чл.
213, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Дарените от вън пари не са и средства за издръжка
- лицето е пълнолетно и издръжката му като лишено от свобода е поета от
държавата. Изпратените от вън пари на лишените от свобода не могат да бъдат
правно квалифицирани като средства за издръжка. Те се ползват на основание чл. 81
от ППЗИНЗС. Основната разпоредба на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС установява, че могат
да се правят удръжки, без да изключва личната сметка, като единствено се
установява несеквестируем размер от трудовото възнаграждение.
Оттук следва, че настоящето искане е
недопустимо да се развие по реда на чл.
276 от ЗИНЗС, тъй като е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС, а оттук и охраната по реда на Част
Шеста от ЗИНЗС на засегнати права е неприложима, тъй като защитата по този
процесуален ред се прилага при извършено нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, каквото в случая не е налице. Както беше посочено, касае се за
фактически действия разпоредени от закона и свързани с принудителното
изпълнението на влезли в сила съдебни решения по изпълнителни дела, поради
което жалбата е процесуално недопустима.
Правния интерес на жалбоподателя да се
защити при нарушаване на чл. 446
от ГПК, е чрез обжалване на действията на органа по изпълнението, което не
е и не може да бъде предмет на настоящето производство пред АдмС - Враца.
По така изложените съображения и на
основание чл.
159, т. 1 от АПК, молбата на л. св. К.Д.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора -
Враца следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се
прекрати.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСВОБОЖДАВА л. св.
К.Д.И.,*** от внасяне на държавна такса по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л. св. К.Д.И.,*** за допускане на правна помощ по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на л.
св. К.Д.И.,*** с искане Началника на Затвора – Враца да бъде задължен да
преустанови удръжките от пощенските записи, които получава
ПРЕКРАТЯВА
производството по
адм. дело № 62/2022 г. по описа на АдмС – Враца.
Разпореждането подлежи
на обжалване, в тридневен срок от съобщаването му, пред тричленен състав на АдмС
- Враца.
На основание чл. 138 от АПК на
страната да се изпрати препис от настоящото определение.
АДМ. СЪДИЯ: