РЕШЕНИЕ
№ 18431
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110115242 по описа за 2025 година
С решение № 11 от 03.01.2025 г. постановено по гр. д. № 4704/2024 г. по
описа на СГС, II-Ж състав, с което е обезсилено решение № 880/16.01.2024 г.
постановено по гр. д. № 68711/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, в частта, в
която с което е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД,
договор за продажба на дружествени дялове от 26.07.2018 г., сключен между
продавача Д. М. В. с ЕГН: ********** действащ чрез пълномощник Т. И. П. и
Т. И. П., с ЕГН: **********, лично, в качеството й на Купувач, с предмет -
покупко-продажба на 50 равни дружествени дяла по 100 лева всеки, на обща
стойност 5000,00 лева от капитала на дружеството „ЮЛ, поради липса на
съгласие от страна на продавача, при допусната в постановеното решение
очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК, доколкото не е отразена в
диспозитива на решението формираната от съда воля, че предявените
евентуални искове по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на
договора за продажба на дружествени дялове, поради накърняване на добрите
нрави и по чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителност на договора за
продажба на дружествени дялове, поради споразумяване във вреда на
представлявания, не следва да се разглеждат и съдът не дължи произнасяне по
тях, поради липса на вътрешнопроцесуалната предпоставка за отхвърляне на
главния иск- по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД-за прогласяване недействителност на
договора поради липса на съгласие, както и в частта, с която е обявен за
неистински оспорения протокол за взето решение от едноличния собственик
на капитала на ЮЛ от 18.02.2016г., на основание чл.194, ал.2 във вр. с чл.193
от ГПК, както и в частта на разноските, и е върнато делото на СРС за ново
разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените
обективно съединени искове съобразно указанията в постановеното решение.
1
Предявен е иск с правна квалификация чл. 40 ЗЗД от Д. М. В. срещу Т. И.
П. за прогласяване нищожността на прогласяване недействителност на
договор за продажба на дружествени дялове от 26.07.2018 г., с нотариално
удостоверяване на подписите с рег. № 4603 извършено от нотариус Р.С., с рег.
№ 096 в НК, район на действие РС-**********, както и удостоверяване на
съдържание с рег. № 4604 извършено от нотариус Р.С., с рег. № 096 в НК,
район на действие РС-**********, поради споразумяване във вреда на
представлявания. В условията на евентуалност иск е предявен иск от Д. М. В.
срещу Т. И. П. с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за продажба на дружествени дялове от 26.07.2018 г.,
с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 4603 извършено от
нотариус Р.С., с рег. № 096 в НК, район на действие РС-**********, както и
удостоверяване на съдържание с рег. № 4604 извършено от нотариус Р.С., с
рег. № 096 в НК, район на действие РС-**********, поради накърняване на
добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищецът е едноличен собственик на
капитала и управител на дружество ЮЛ, което дружество било собственик на
недвижим имот — земя и сграда, находящи се в *************, който имот
бил придобит по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 167, том 1,
peг. № 1319, дело № 81/2002г., на 26.04.2002 г. за сумата от 40000 лв.
Поземленият имот върху който впоследствие била построена къща, сочи, че е
с площ от 1014 кв.м, а сградата - със застроена площ от 100 кв.м., като
данъчната данъчна оценка на имота била 325303.20 лв. Поддържа, че се е
запознал с ответницата Т. П., която му помагала във връзка с
административното управление на имота и дружествените дела. През 2017 г.
здравословното му състояние се влошило и започнал да приема лекарства,
което обстоятелство било известно на ответницата и с което тя злоупотребила.
Сочи, че с пълномощно, с peг. № 1688/30.09.2020 г., удостоверяващо подписа и
с peг. № 1689/30.09.2020 г., удостоверяващо съдържанието, заверено от Н.З.,
завеждащ ************* при **********, ищецът в качеството си на
едноличен собственик на капитала и управител на **************,
упълномощил адв. М.О.К., от негово име и за негова сметка да го
представлява пред нотариус във връзка с продажбата на недвижимия имот,
собственост на дружеството. За продажбата преди това било взето валидно и
надлежно решение на Общото събрание на дружеството съгласно действащия
дружествен договор. Взетото решение от ищеца в качеството му на едноличен
собственик на капитала и управител било удостоверено с нотариална заверка
на подписа и съдържанието от Н.З., завеждащ ************* при **********
на 30.09.2020 г. Договорът за покупко-продажба на недвижимия имот бил
вписан в имотния регистър на 28.10.2020 г. След вписването, ищецът
установил, че ответницата била вписала по партидата на дружеството
промени, изразяващи се в прехвърляне на 50 дружествени дяла с номинална
стойност 100 лева за всеки, отговарящи на 100 % от записания и внесен
капитал на „ЮЛ, както и промени в управителя на дружеството. За тези
действия ищецът твърди, че не е бил уведомен. Поддържа, че Договор за
прехвърляне на дружествени дялове и смяна на едноличен собственик на
2
капитала и управител били вписани на 26.05.2021 г. Сочи, че към датата на
сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот между
************** и Д.Е.Б., нито продавача по сделката, нито купувача са
можели да предполагат, че собствеността в дружеството била променена.
След извършената справка ищецът твърди, че е установил, че пред Търговския
регистър е представен договор от 26.07.2018 г. сключен между него,
представляван от Т. И. П., в качеството й на пълномощник и продавач и
ответницата в качеството й на купувач за покупко-продажба на 50 равни
дружествени дяла по 100 лева всеки, на обща стойност 5000 лв. от капитала на
дружеството „ЮЛ. Цената, която купувачът заплатил се сочи, че е в общ
размер на 5000 лв. Твърди, че всички действия по свикване на Общо събрание
за взимане на решение за прехвърляне на дружествени дялове, молба за
напускане на Д. В. като управител, избор на нов управител, приемане на нов
дружествен договор, попълване на необходимите декларации и заявяването на
промените в ТР при АВ се извършени от Т. И. П., в качеството й на
пълномощник на ищеца. Сочи, че съгласно взетите от ответницата решения,
същата е вписана като едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството. Излага, че ответницата е направила изявление от името на
ищеца, че продажната цена е изплатена преди подписване на договора, което
ищецът твърди, че не отговаря на действителността и сочи, че не е получавал
каквото и да е било плащане по договора, нито е бил уведомен, че от негово
име и за негова сметка е извършено прехвърляне на дружествени дялове. След
като разбрал за извършеното прехвърляне на дружествени дялове, изпратил
чрез нотариус И.Д., с peг. № 039 на НК и с район на действие СРС
уведомление за оттегляне на пълномощно и нотариална покана, с която
уведомил ответницата, че оттегля пълномощното и заявил че се
противопоставя на извършените действия по продажба на дяловете на
дружеството. Твърди, че договорът за покупко-продажба на дружествени
дялове от 26.07.2018 г., бил нищожен, на основание чл. 40 от ЗЗД, тъй като
ответницата била договаряла във вреда на представлявания. Изтъква, че в
случая пълномощникът и лицето, с което той договоря са едно и също лице и
направените изявления от двете страни са във вреда на представлявания. От
една страна, сключеният договор сочи, че е при явно неизгодни условия за
упълномощителя, а от друга - във вреда на представлявания. Излага, че
ответницата в качеството на пълномощник е направила изявление, че
продажната цена е изплатена преди подписване на договора, което твърди, че
не отговаря на действителността. Договорът бил сключен единствено за да
може собствеността върху дружеството да премине в патримониума на
ответницата. Твърди, че не е бил уведомен, че ще се извърши такава продажба
и не е имал воля за такова прехвърляне. Счита, че доколкото в случая
пълномощникът е договарял сам със себе си, не следва да се доказва
споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на
представлявания. Поддържа, че наличието на намерение за увреждане към
момента на сключване на договора се установява от факта, че именно
пълномощникът, в качеството на купувач, се облагодетелства от разликата
между стойността на продаденото имущество и уговорената цена. Счита, че
3
във вреда на представлявания, пълномощникът е направил изявление, че
цената е изплатена преди подписване на договора. В условията на
евентуалност счита, че договорът за покупко-продажба на дружествени дялове
от 26.07.2018 г. бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави,
изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации. В тази връзка
излага, че дружеството, притежава недвижим имот на стойност значително
надхвърляща стойността на продадените дялове и развива подробни
съображения в тази насока. Изтъква също, че в пълномощното е фигурирала
клауза за договаряне сам със себе си, но независимо от това сочи, че такова е
допустимо само когато е в интерес на представлявания. Сочи също и че
пълномощното е общо - давало възможност на ответника да продава
дружествени дялове, включително и да договоря сам със себе си, но липсвало
изрично упълномощаване да представлява Д. В., в качеството му на едноличен
собственик на капитала и управител при свикването на Общо събрание, в
което се взима решение за освобождаването му като управител и за
прехвърляне на дружествени дялове и вписване на новата собственост върху
дружеството. В заключение сочи, че продажната цена на дружествените
дялове е в пъти по ниска от реалната им пазарна стойност. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Ответникът развива подробни съображения за липса на правен интерес от
предявяване на искове за прогласяване на нищожност на процесния договор и
в тази връзка сочи, че договорът за продажба на недвижим имот е от
28.10.2020 г., а ответницата е вписана като управител и едноличен собственик
на капитала на 26.05.2021 г., към който момент сочи, че дружеството не е било
собственик на въпросния недвижим имот. Изтъква също и че ищецът не
твърди договора за продажба на дружествен дял да води до намаляване
имуществото на дружеството, поради което счита, че не е налице накърняване
на имуществените права на ищеца. Относно неоснователността на исковете
отново излага, че доколкото е вписана като управител и едноличен собственик
на капитала, считано от 26.05.2021 г., т.е. след сделката по продажба на
недвижимия имот, то не се е разпоредила с имота. Оспорва ищецът да не е
знаел за сключения договор за продажба на дружествени дялове и твърди, че
промените в обстоятелствата на дружеството, са били заявени за вписване в
ТР преди продажбата на имота. Твърди, че продажбата на имота е направена
веднага след като ответницата е поискала да се впише като едноличен
собственик и управител на дружеството с цел да се освободи дружеството от
имота. Сочи, че на основание чл. 301 ТЗ веднага след вписването на
ответницата като управител и собственик на дружеството на 26.05.2021 г. и
узнаването за сделката на 15.06.2021 г. изпратила нотариална покана до
Димитър Ботев, в която го уведомила в качеството си на управител,
представляващ и едноличен собственик на капитала, че оспорва извършените
от пълномощника М.О.К. разпоредителни сделки с имущество на
4
дружеството, като в поканата било заявено, че сделките са недействителни
като сключени от лице без представителна власт, без валидно взето решение
на едноличния собственик на капитала към дата на сделката – т.е.
ответницата, и при недействително уговорена престация. Излага подробни
съображения, че не е налице накърняване на добрите нрави. По същите
съображения счита, че е неоснователен и искът по чл. 40 ЗЗД. Оспорва, че са
просто познати с ищеца и твърди, че имат дъщеря, както и че пълномощното й
е било дадено с оглед близките отношения, като уговорката била сключването
на договор за продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството,
което е било собственик на имота, който пък следвало да остане именно за
дъщеря им. Твърди и че сумата изцяло е била предадена на ищеца. Оспорва да
е получавала нотариална покана, с която да са оттеглени пълномощията. Сочи,
че искът по чл. 40 ЗЗД бил неоснователен и поради това, че разпоредбата се
отнасяла само за физически лица. Развива повторно подробни съображения в
насока, че искът за разваляне е недопустим, като освен това счита и че е
погасен по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен нотариален акт № 107 от 26.04.2002 г., том I, рег.
№ 1319, дело № 81 от 2002 г., по силата на който П.Н.Д. продава на ЮЛ,
следния следния свой собствен недвижим имот, находящ се в
г********************, а именно: дворно място, представляващо урегулиран
поземлен имот - парцел XVI-309 от квартал 2 по плана на ***********, с
площ от 910 кв. м., заедно с построената в гореописаното място двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 36 кв. м, заедно с гараж.
По делото е представено пълномощно, с peг. № 1688/30.09.2020 г.,
удостоверяващо подписа и с peг. № 1689/30.09.2020 г., удостоверяващо
съдържанието, заверено от Н.З., завеждащ ************* при **********,
съгласно което Д. М. В., в качеството си на едноличен собственик на капитала
на ЮЛ е упълномощил адв. М.К. да го представлява във връзка с продажбата
на недвижим имот собственост на ЮЛ, находящ се в ****************
По делото е представено решение от 30.09.2020 г. с удостоверяване на
подпис и съдържание извършено от Н.З., завеждащ ************* при
**********, съгласно което Д. М. В., в качеството си на едноличен собственик
на капитала на ЮЛ е взел решение за продажба на поземлен имот с
идентификатор ***************, с адрес ****************
Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № ********** от
22.10.2020 г. издадено от Столична община, данъчната оценка за недвижим
имот, находящ се в ***************, с идентификатор *************** е
325303.20.
От представения нотариален акт № 155 от 28.10.2020 г., том I, рег. №
2346, дело № 145 от 2000 г. се установява, че ЮЛ продава на Д.Е.Б. следните
5
собствени на дружеството имоти поземлен имот с идентификатор
***************, с адрес **************** жилищна сграда с
идентификатор ***************.1, с адрес на сградата ***************, за
сумата от 325303.20 лв.
Представено е и платежно нареждане от 28.10.2020 г., съгласно което
Д.Е.Б. е заплатил на Д. М. В. сумата от 325400 лв. с основание закупуване на
къща на у**********.
По делото е представен договор за продажба на дялове от 26.07.2018 г., с
нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 4603 извършено от
нотариус Р.С., с рег. № 096 в НК, район на действие РС-**********, както и
удостоверяване на съдържание с рег. 4604 извършено от нотариус Р.С., с рег.
№ 096 в НК, район на действие РС-**********, сключен между Д. М. В., чрез
пълномощника Т. И. П., упълномощена с пълномощно с нотариално
удостоверяване на подписа с рег. № 2191/24.06.2017 г. и удостоверяване на
съдържание с рег. № 2192/24.06.2017, том 1, № 187/24.06.2017 г. на нотариус
Е.Б., рег. № 547, с рег. № 547 в НК, район на действие СРС в качеството на
продавач и Т. И. П. като купувач. Съгласно чл. 1 от договора продавачът
продава на купувача 50 дружествени дяла, по 100 лв. всеки на обща стойност
5000 лв. от капитала на ЮЛ. В чл. 2 от договора е посочено, че цената, която
купувачът заплащал за прехвърлянето на един дял дял била в размер на 100 лв.
и общата продажна цена за 50 дяла била в размер на 5000 лв., която сума била
заплатена изцяло преди подписване на договора.
Представено е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с
рег. № 2191/24.06.2017 г. и удостоверяване на съдържание с рег. №
2192/24.06.2017, том 1, № 187/24.06.2017 г. на нотариус Е.Б., рег. № 547, с рег.
№ 547 в НК, район на действие СРС, съгласно което Д. М. В., в качеството си
на едноличен собственик на капитала на ЮЛ в качеството си на физическо
лице, едноличен собственик на капитала и/или част от капитала, управляващ и
представляващ ЮЛ, ЮЛ и ЮЛ е упълномощил Т. И. П. да извършва всякакви
действия на управление и разпореждане с права на дружествата, включително
и да сключва всякакви сделки с трети лица без ограничение в размера на
интереса. С пълномощното са предоставени права да продава част или всички
дялове от дружествата на когото намери за добре, за цена каквато прецени при
условия каквито договори, включително и сама със себе си, както и да го
представлявала пред общите събрания, подписва решения.
Представена е нотариална покана от ищеца чрез нотариус И.Д., с район на
действие СРС, рег. № 039 в НК, адресирана до ответника, с която последният е
уведомен, че от момента на получаване на поканата са оттеглени всички
пълномощия предоставени с пълномощно с нотариално удостоверяване на
подписа с рег. № 2191/24.06.2017 г. и удостоверяване на съдържание с рег. №
2192/24.06.2017, том 1, № 187/24.06.2017 г., като ищецът се противопоставял
на действията по продажба на дялове на дружеството ЮЛ. На поканата е
направено отбелязване, че същата е била връчена на 21.10.2021 г. по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Представена е декларация от 20.08.2021 г. подадена от Н.И.М., действаща
6
в качеството на пълномощник на Д. М. В., че от 20.08.2021 г. се прекратявало
действието на всички пълномощни, издадени от Д. М. В., лично и като
едноличен собственик на капитала и/или на част от капитала, управляващ и
представляващ: ЮЛ, ЮЛ, ЮЛ, за Т. И. П..
Представена е извадка от Търговския регистър по партидата на ЮЛ.
Представени са декларация по чл. 141, ал. 3 от ТЗ от 26.10.2020 г., както и
два броя декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 129, ал. 1 ТЗ от
02.11.2020 г. и 26.07.2018 г.
Представено е удостоверение № 59 от 09.04.2004 г., за въвеждане в
експлоатация на строеж „Вилна сграда –пристройка и надстройка“, находяща
се на адрес ***************, както и акт за узаконяване на строеж № 89 от
11.09.2003 г.
Представени са скица на поземлен имот № 15-271337 от 18.03.2020 г., на
поземлен имот с идентификатор ***************, ******************,
скица на сграда № 15-271338 от 18.03.2020 г., на поземлен имот с
идентификатор ***************.1, както и комбинирана скица.
Съгласно протокол-решение на едноличния собственик на капитала на
ЮЛ от 26.07.2018 г., еднолични собственик на капитала Д. В., действащ чрез
пълномощника си Т. П. са взети решения за приема на Т. П. за съдружник в
дружеството, за продажбата на 50 дружествени дяла, по 100 лв. на обща
стойност 5000 лв. от капитала на ЮЛ на ответницата, както и за
освобождаване на ищеца, като съдружник в дружеството. Съгласно протокол-
решение след направените промени новият едноличен собственик на капитала
на ЮЛ, Т. П. е взела решения за прекратяване на договора за управление на
ищеца, дружеството да се управлява и представлява пред трети лица от другия
управител Т. П..
Съгласно решение № 260687 от 27.04.2021 г. постановено по гр. д. №
2194/2020 г. по описа на СГС е отменен отказ № 20201027143902-5/02.11.2020
г. на Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. №
20201027143902/27.10.2020 г. за вписване промени в партидата на ЮЛ, а
именно прехвърляне на дружествени дялове, вписване на нов едноличен
собственик на капитала, както и промени в представителството и е указано на
Агенцията по вписванията да впише промени в обстоятелствата.
С решение № 531 от 20.12.2019 г. постановено по гр. д. № 1522/2019 г. по
описа на РС – ********** е предоставено упражняването на родителските
права над детето О.-Д.Т.Г. Д. В., на майката Т. И. П., с право на бащата Д. М.
В. да го вижда и взема. С решение № 191 от 03.07.2020 г. постановено по гр. д.
№ 359/2020 г. по описа на ОС – ****** е потвърдено решение № 531 от
20.12.2019 г. постановено по гр. д. № 1522/2019 г. по описа на РС –
**********.
Представена е справка за банковите и платежните сметки издадена от
БНБ за Д. М. В. за период а от 31.10.2016 г. до 25.02.2021 г.
Представена е нотариална покана от ответника чрез нотариус В.М., с
район на действие СРС, рег. № 053 в НК, адресирана до Д.Е.Б., с която
7
последният е уведомен, че се оспорвали извършените от пълномощника адв.
М.К. разпоредителни сделки с имущество на дружеството ЮЛ, обективирани
в нотариален акт от 28.10.2020 г. и се оспорвало получаването на продажната
цена. От направените отбелязвания от нотариуса върху поканата е видно, че
същата е била връчена на 21.07.2021 г.
По делото е представен протокол за взети решения на едноличния
собственик на капитала на ЮЛ от 18.02.2016 г., съгласно който еднолични
собственик на капитала и управител Д. М. В., е взел решения, а именно
констатирана е молба от Т. И. П. за придобиване посредством продажба на 50
дружествени дяла от ЮЛ, с обща стойност 5000 лв., както и за приемането й
като съдружник, като сумата от 5000 лв. била заплатена на посочената дата в
брой на Д. М. В.. Съгласно протокола на основание чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ Т.
И. П. е приета за пълноправен и единствен съдружник в ЮЛ и е дадено
съгласие и е одобрено прехвърлянето чрез продажба на всичките 50
дружествени дяла от ЮЛ на новия член Т. И. П..
По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
подписът, положен в място „ЗА ЕДНОЛИЧНИЯ СОБСТВЕНИК НА
КАПИТАЛА: /Д. М. В./“ в протокол за взети решения от едноличния
собственик на ЮЛ от 18.02.2016 г. – обект на експертиза, не бил изпълнен от
Д. М. В..
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
пазарната стойност на всички дялове /50 дружествени дяла с номинална
стойност от 100 лв. всеки/ от капитала на ЮЛ към 26.07.2018 г. бил в размер
на 598100 лв., а пазарната стойност на 1 дружествен дял от капитала на ЮЛ
към 26.07.2018 г. бил в размер на 11962 лв. Съгласно заключението пазарната
стойност на оценявания имот, находящ се в ********* е в размер на 598100
лв. Съгласно заключението от анализа на годишните финансови отчети се
установявало, че счетоводството на ЮЛ не било водено редовно през
анализирания период 2007 г. -2016 г., като в подадените баланси за 2007 г.,
2008 г. и 2016 г. не било посочено наличието на недвижими имоти, както и
наличието на пасиви – собствен капитал /записан капитал/, резерви или
пасиви.
По предявения иск с правно основание чл. 40 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже, че е сключена упълномощителна сделка, при
която ищецът е упълномощил ответника да извършва определени действия;
упражняване правата по пълномощното от страна на ответника във вреда на
представлявания, с оглед твърденията, че е продал собствени на ищеца
дружествени дялове на себе си при явно неизгодни условия, с което увредил
интересите му.
Настоящият състав намира, че следва да бъде посочено, че по отношение
на предмета на делото е бил осъществен въззивен контрол посредством
решение № 11 от 03.01.2025 г. постановено по гр. д. № 4704/2024 г. по описа
на СГС, II-Ж състав, с което е обезсилено решение № 880/16.01.2024 г.
8
постановено по гр. д. № 68711/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, както е
върнато делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд и
произнасяне по предявените обективно съединени искове съобразно
указанията в постановеното решение, а именно за разглеждане на предявения
главен иск по чл. 40 ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В тази
връзка оплакванията на ответника за липса на правен интерес от предявения
иск се явяват неоснователни още повече, че и указанията на СГС са
задължителни за настоящият състав.
Настоящият състав намира по отношение на разкритото производство по
чл. 193 от ГПК по оспорване на ищеца истинността на неговия подпис в
протокол за взети решения на едноличния собственик на капитала на ЮЛ от
18.02.2016 г. за основателно. От приетото по делото заключение на съдебно-
почеркова експертиза се установява, че подписът, положен в място „ЗА
ЕДНОЛИЧНИЯ СОБСТВЕНИК НА КАПИТАЛА: /Д. М. В./“ в протокол за
взети решения от едноличния собственик на ЮЛ от 18.02.2016 г. – обект на
експертиза, не бил изпълнен от Д. М. В.. С оглед на горното доколкото така
направеното оспорване се явява основателно, то от доказателствата по делото
следва да се изключи протокол за взети решения на едноличния собственик на
капитала на ЮЛ от 18.02.2016 г.
Съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 на ОСГТК на ВКС е прието, че за да защити
упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на
пълномощника, и закриляйки същевременно интересите на третото
добросъвестно лице, което е договаряло с пълномощника, законодателят е
установил, недействителността по чл. 40 ЗЗД. Фактическият състав,
пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента:
обективен-договорът е във вреда на представлявания, което се преценява към
датата на сключването му; субективен- споразумяване между представителя и
насрещната страна за увреждане на представлявания. Не е необходимо да е
налице изричен сговор между тях да увредят представлявания, а в тяхната
недобросъвестност-те и двамата знаят/осъзнават, че сключения договор
обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност не се
предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.
Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключване на
договора. Увреждането на представлявания и недобросъвестността на
представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за
недействителността по чл. 40 ЗЗД и тя ще намери приложение, само когато
договорът е сключен в рамките на представителната власт. В разпоредбата на
чл. 40 ЗЗД не е предвидена възможност представлявания да потвърди
увреждащия го недействителен договор, за да породи той правни последици,
нито е предвидена възможност за саниране на договора с настъпване на даден
юридически факт, поради което недействителността по чл. 40 ЗЗД не е
висяща. Когато договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, той не
поражда насрещни права и задължения на страните по него, както и
вещнотранслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което
9
недобросъвестността на насрещната страна-третото лице, което е договаряло с
представителя във вреда на представлявания, нито придобива облигационни и
вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение,
тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направил
собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.
Следва да бъде посочено, че по своето обективирано съдържание
пълномощното е частен документ, диспозитивно установяващ пределите на
предоставената от упълномощителя представителна власт. Като доказателство
за обстоятелства, относими към основанието на иска по чл. 40 ЗЗД
пълномощното подлежи на обсъждане заедно с останалите събрани по делото
доказателства, които съдът преценява по вътрешно убеждение. Пълномощно
със съдържание упълномощеният да уговори продажна цена „каквато
прецени“ не освобождава съда от задължението да изследва въпроса за
сключен договор за покупко-продажба от пълномощника във вреда на
представлявания – в този смисъл решение № 60208 от 4.01.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 126/2021 г., III г. о., ГК. За основанието на иска по чл. 40 ЗЗД от
решаващо значение са не пределите на овластяването, очертани в
съдържанието на пълномощното, а волеизявленията и действията на
пълномощника в рамките на предоставената му власт, целта и знанието за
увреждащия им характер по обективен и субективен критерии, изследвани
като обективен и субективен елемент на състава по чл. 40 ЗЗД, разяснен в т. 3
от тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 на ОСГТК
на ВКС. При сключени от пълномощник разпоредителни сделки обективният
критерии е свързан с имуществото на представлявания като съвкупност от
права, задължения и правни очаквания, а субективният - с целта и
намеренията на договорящите, подчинени на изискването за добросъвестност.
Задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя е
принцип в института на доброволното представителство. Представляващият,
дори да е получил най- широки пълномощия и възможност да договаря със
себе си, винаги трябва да действа в интерес на представлявания, както е
посочено в решение № 841/2010 г по гр. д № 3530/2008 ІV г. о, решение №
21/2015 г по гр. д № 3529/2014 г І. г. о на ВКС, решение № 212/2018 г. по гр.
дело № 4268/2017 и решение по гр. д № 1471/2017 г на III г. о на ВКС. При
дадени широки пълномощия за разпореждане критерият за накърняване
интереса на представлявания при разпоредителни сделки с негово недвижимо
имущество е комплексен, негова юридическа рамка е типичната цел на
сделката, която пълномощникът е сключил по свой избор при конкретни
условия. При сключен от пълномощника договор за покупко-продажба или
замяна, интересът на представлявания, съответно накърняването му чрез
увреждане, водещо се свързват с еквивалентност на разменените престации
при този вид договори. Преценката дали договорът е сключен във вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства,
свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го
сключи. Пазарната цена не е единственият критерии, а увреждането може да
има различни проявни форми. Увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 40
ЗЗД ще има и когато предоставените на упълномощителя права са упражнени
10
превратно в рамките на представителната власт и от това е произтекла вреда.
В процесния случай по делото не се спори, че с пълномощно с нотариално
удостоверяване на подписа с рег. № 2191/24.06.2017 г. и удостоверяване на
съдържание с рег. № 2192/24.06.2017, том 1, № 187/24.06.2017 г., ищецът в
качеството си на едноличен собственик на капитала на ЮЛ в качеството си на
физическо лице, едноличен собственик на капитала и/или част от капитала,
управляващ и представляващ ЮЛ, ЮЛ и ЮЛ е упълномощил Т. И. П. да
извършва всякакви действия на управление и разпореждане с права на
дружествата, включително и да сключва всякакви сделки с трети лица без
ограничение в размера на интереса, като с пълномощното са предоставени
права да продава част или всички дялове от дружествата на когото намери за
добре, за цена каквато прецени при условия каквито договори, включително и
сама със себе, както и да го представлявала пред общите събрания, подписва
решения. Също така не е спорно, че по силата на договор за продажба на
дялове от 26.07.2018 г., сключен между Д. М. В., чрез пълномощника Т. И. П.,
упълномощена с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег.
№ 2191/24.06.2017 г. в качеството на продавач и Т. И. П. като купувач, са
продадени на купувача 50 дружествени дяла, по 100 лв. всеки на обща
стойност 5000 лв. от капитала на ЮЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от
договора от 26.07.2018 г. е посочено, че цената, която купувачът заплащал за
прехвърлянето на един дял била в размер на 100 лв. и общата продажна цена
за 50 дяла била в размер на 5000 лв., която сума била заплатена изцяло преди
подписване на договора.
Настоящият състав намира, че следва да бъде посочено, че принципното
изискване овластеният пълномощник винаги да действа в интерес на
представлявания намира проявление и при договаряне със себе си.
Нарушението на принципа влече същите правни последици и в този случай,
като е достатъчно пълномощникът да знае, че с действията и волеизявленията
си уврежда интересите на упълномощителя. От значение за иска по чл. 40
ЗЗД, когато за увреждаща се сочи сключена сделка, е не толкова обема на
пълномощията които договарящият представител доверително е получил, а
как е реализирал представителната власт и с каква цел. Относимо към
фактическия състав на чл. 40 ЗЗД, като обективиран израз на намерението за
увреждане при използване на пълномощията е включително реализацията им
по начин, който да осуети защита на имуществото на представлявания
продавач по възмездна сделка чрез преодоляване на предвидени в закона
изисквания. Изявлението на Т. И. П. като представител на продавача, че
продажната цена била заплатена изцяло преди подписване на договора, без по
настоящото делото да са ангажирани доказателства, които да установяват
действително плащането на продажната цена, с оглед на което продажбата
реално не е довела до увеличено имуществото на продавача с нейната,
дължима в качеството й на купувач парична престация, свидетелства за
недобросъвестност. Изявлението на ответницата в процесния договор като
единствено действащо лице, сочи намерението й за създаване на правно
релевантна видимост пред упълномощителя, трети лица, за която към момента
на изявленията си пълномощникът знае, че не отговаря на действителното
11
фактическо и правно положение. Изявленията са направени при условията на
договаряне със себе си, като целта им е купувачът да се окаже крайният
получател на цената, след като пълномощникът /същото лице/ се освободи от
отчетната отговорност, което е несъвместимо с изискването да се действа в
интерес на упълномощителя, същевременно го уврежда, като намалява
имуществото му с цялата насрещната престация по договора за покупко-
продажба. От обективна страна е налице увреждане, тъй като пращането е
манифестирано без да е увеличило имуществото на представлявания, поради
действия на пълномощника. От фактите е изводим и субективния елемент –
знанието за увреждането.
Следва да бъде посочено на следващо място, че отделен въпрос е дали
цената в договорения от пълномощника размер, в случая 5000 лв. е в занижена
стойност, чиято реална пазарна стойност да е в пъти по-висока. В случая
предмет на процесния договор от 26.07.2018 г. са 50 дружествени дяла, поради
което уговарянето на цена при възмездното прехвърляне на дружествени
дялове в ООД /ЕООД/ се подчинява на правилата на ЗЗД за сключване на
договори, при съблюдаване принципа на договорната свобода и нейните
ограничения – чл. 9 ЗЗД, доколкото ТЗ не съдържа разпоредби, относими към
формирането на цената на дружествения дял, като тази преценка не може да
бъде основана на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, тъй като последната не
урежда сходна хипотеза. При продажбата на дружествени дялове, база за
установяване на увреждането на представлявания в хипотезата на чл. 40 ЗЗД,
когато то произтича от продажната им цена, следва да бъде именно пазарната
стойност на дяловете към момента на сключването на сделката – в този
смисъл решение № 50158 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1156/2021 г., II т.
о., ТК. В случая, за да се установи дали атакуваната с иска по чл. 40 ЗЗД
сделка за продажба на дружествените дялове на ищеца в ЮЛ е в негова вреда,
следва да бъде извършена съпоставка на цената, на която е сключен договорът
за продажба на дялове, и тяхната действителна пазарна цена, определена по
справедливи пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите
пасиви, към датата на извършване на сделката.
В случая приета съдебно-оценителна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
пазарната стойност на всички дялове /50 дружествени дяла с номинална
стойност от 100 лв. всеки/ от капитала на ЮЛ към 26.07.2018 г. е била в размер
на 598100 лв., а пазарната стойност на 1 дружествен дял от капитала на ЮЛ
към 26.07.2018 г. е бил в размер на 11962 лв. Не могат да бъдат споделени
оплакванията на ответника във връзка с начина на определяне стойността на
дялово и в т.ч. за подобренията на имота собственост на дружеството ЮЛ към
датата на процесната сделка - 26.07.2018 г., доколкото по делото са
представени удостоверение № 59 от 09.04.2004 г., за въвеждане в
експлоатация на строеж „Вилна сграда –пристройка и надстройка“, находяща
се на адрес ***************, както и акт за узаконяване на строеж № 89 от
11.09.2003 г. Дори и да се приеме, че не всички подобрения на недвижими
имот са били извършени към датата на продажбата на дяловете, то следва да
се посочи, че съгласно представеното по делото удостоверение данъчна
12
оценка, то данъчната оценка само за земята възлиза на 275573.40 лв., а за
целия имот на 325303.20 лв. С оглед изложеното в случая се установява, чче
действителната пазарна стойност на дружествените дяловете е в размер на
598100 лв. многократно /около 120 пъти/ надвишава продажната им цена, с
което се доказва значителната нееквивалентност на престациите по договора
от 26.07.2018 г. и така се обосновава увреждането на представлявания по
смисъла на чл. 40 ЗЗД и на това основание.
При така установените обстоятелства, действията на ответницата попадат
в хипотезата на чл. 40 ЗЗД, тъй като представляват превратно упражняване на
представителна власт и са увреждащи. Вредата за имуществото на
упълномощителя произтича на първо място от обстоятелството, че не е била
заплатена продажната цена, а дори и да се приеме противното по продажбата
не са постъпили еквивалентните парични средства, които една добросъвестно
предприета продажба би набавила. Изричното овластяване по чл. 38 ЗЗД, без
да се означи вида на сделката на разпореждане не означава, че
упълномощителят приема една продажба да се извърши не по най-добрия за
него начин. По отношение параметрите на избраната сделка /в случая
покупко- продажба/, задължението на пълномощника е да действа в полза на
този, който му доверява интереса си. След като пълномощникът е изразил
волеизявленията и на двете страни – продавач и купувач, субективният
елемент от състава на чл. 40 ЗЗД намира израз и се проявява единствено във
волята и намеренията на ответницата по иска. Ответницата в качеството си на
пълномощникът не е имала намерение да реализира продажната цена, като тя
съзнателно пренебрегва имуществен интерес на продавача заради своя
интерес да се облагодетелства материално. В случая с изявленията си,
засвидетелствани в договора за предварително получаване на цената,
пълномощникът гарантира интерес на купувача. По делото не се твърди и не
се ангажират доказателства, че за намаляването на имуществения актив в
резултат на сделката упълномощителят е приел друга дадена от
пълномощника компенсация, например предвид трайно съществуващи между
тях фактически отношения и общо дете, каквито обстоятелства в редица
случаи са отчитани в практиката на ВКС при изследване на обстоятелствата
по чл. 40 ЗЗД.
С оглед изложеното увреждането на представлявания и
недобросъвестността на представителя при договарянето със себе си са
релевантни за недействителността по чл. 40 ЗЗД и тя ще намери приложение в
настоящия случай, след като договорът е сключен в рамките на
представителната власт, поради което така предявения иск се явява основател
и следва да бъде уважен.
Доколкото в настоящият случай предявения иск с правно основание чл. 40
ЗЗД се явява основателен, то не следва да се разглежда предявения в условията
на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски. Доколкото настоящото производство се
13
развива след обезсилване на решение и връщане на делото за ново
разглеждане, настоящият състав следва да се произнесе по разноските и по
първоначалното разглеждане на производството. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право на направените от него разноски при първоначалното
разглеждане на делото пред СРС, като се претендира сумата от 600 лв.
държавна такса /от която дължима се явява единствено сумата от 400 лв.,
доколкото производството по отношение на един от предявените искове е
прекратено, като недопустимо и за него не следва да се присъжда държавна
такса/, 1200 лв. депозити за вещи лица и 3173.56 лв. с ДДС заплатено
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, поради което с фактическата и правна сложност на делото, както и
броя на съдебните заседание намалява същия на 1800 лв. с ДДС по отношение
на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по исковото производство в първоначалното разглеждане на
делото пред СРС. На ищеца следва да му се присъди сумата от 1500 лв.
адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред СГС, както и
сумата от 1500 лв. адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред
настоящия състав на СРС. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат
разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК във
вр. с чл. 193, ал. 2 от ГПК по заявеното от ищеца Д. М. В., персонален №
**********, ЕГН **********, роден на 29.12.1947 г. гражданин на
**********, притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване на
територията на ********* № ******** издадено на 19.11.2015 г. от МВР –
*******, със съдебен адрес *************, чрез адв. В. С. оспорване на
истинността на представения от ответника Т. И. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес *************, чрез адв. В. М., протокол за взети решения на
едноличния собственик на капитала на ЮЛ от 18.02.2016 г., че документът е
неистински в частта относно авторството на подписа на Д. М. В., като на
основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК, го изключва от доказателствата по
делото.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Д. М. В.,
персонален № **********, ЕГН **********, роден на 29.12.1947 г. гражданин
на **********, притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване на
територията на ********* № ******** издадено на 19.11.2015 г. от МВР –
*******, със съдебен адрес *************, чрез адв. В. С. по иска по чл. 40
ЗЗД, предявен срещу Т. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес
г**************, чрез адв. В. М., договор за продажба на дялове от
26.07.2018 г., с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 4603 от
26.07.2018 г. извършено от нотариус Р.С., с рег. № 096 в НК, район на действие
14
РС-**********, както и удостоверяване на съдържание с рег. № 4604 № 4603
от 26.07.2018 г., том 2, № 84 извършено от нотариус Р.С., с рег. № 096 в НК,
район на действие РС-**********, с който на 26.07.2018 г. Д. М. В., чрез
пълномощника Т. И. П., упълномощена с пълномощно с нотариално
удостоверяване на подписа с рег. № 2191/24.06.2017 г. и удостоверяване на
съдържание с рег. № 2192/24.06.2017, том 1, № 187/24.06.2017 г. на нотариус
Е.Б., рег. № 547 в НК, район на действие СРС, в качеството на продавач и Т. И.
П. като купувач на 50 равни дружествени дяла, по 100 лв. всеки, на обща
стойност 5000 лв. от капитала на ЮЛ ЕИК **************.
ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес
******************, ет. 1, ап. 3, чрез адв. В. М., да заплати на Д. М. В.,
персонален № **********, ЕГН **********, роден на 29.12.1947 г. гражданин
на **********, притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване на
територията на ********* № ******** издадено на 19.11.2015 г. от МВР –
*******, със съдебен адрес *************, чрез адв. В. С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 6400 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15