№ 55
гр. Ловеч , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20214300600329 по описа за 2021
година
като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНЧХД № 329 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 260019/02.06.2021 г. по НЧХД № 179 по описа за 2020
г.,Тетевенският районен съд е признал подсъдимият МЛ. Й. ИЛ., ЕГН
**********, от с. ***, обл. Ловеч, ***, за виновен в това, че на 20.06.2020 г.
след обяд около 13. 45 ч. в с. ***, обл. Ловеч, на ул. ***, е причинил на
тъжителката З. СЛ. АЛ., ЕГН **********, от с. ***, обл. Ловеч, ул. ***, леки
телесни повреди насиняване с размери 8/10 см. в областта на предна
коремната стена в дясно под пъпа, насиняване в областта на сакралната
област с размери 7/8 см., насиняване с размери 8/5 см. в областта на левия
глутеос, като на потърпевшата З. СЛ. АЛ. било причинено временно и
неопасно разстройство на здравето, без загуба на съзнание представляващи
лека телесна повреда, с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а,
ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
1
административно наказание глоба в размер на 1000. 00 /хиляда/ лева, която да
заплати в полза на Държавата.
Съдът е осъдил е МЛ. Й. ИЛ., ЕГН **********, от с. ***, обл. Ловеч,
ул. ***, да заплати на З. СЛ. АЛ., ЕГН **********, от с. ***, обл. Ловеч, ул.
***, сумата в размер на 800. 00 /осемстотин/лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлил иска за разликата до
5 000. 00 лева.
Съдът е осъдил МЛ. Й. ИЛ., ЕГН **********, от с. ***, обл. Ловеч, ул.
***, да заплати на З. СЛ. АЛ., ЕГН **********, от с. ***, обл. Ловеч, ул. ***,
сумата от 712. 00 лева, представляващи разноски по делжто.
Съдът е осъдил МЛ. Й. ИЛ., ЕГН **********, от с. ***, обл. Ловеч, ул.
***, да заплати на РС-Тетевен сумата от 50. 00 лева, представляващи
държавна такса върху размера на уваженият граждански иск.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от МЛ. Й. ИЛ.
срещу така постановената присъда, с която моли да се отмени постановената
присъда и да се постанови нова, с която да бъде признат за невиновен и
оправдан за престъплението, за което е осъден, както и да се отмени
присъдата и в гражданската им част и да им бъдат заплатени направените по
делото разноски.
Излага, че присъдата е изцяло необоснована, неправилна, постановена
при процесуални нарушения, относно събиране на доказателствата в процеса.
Твърди, че по делото са разпитани свидетели, които не са очевидци, а
предават обстоятелства, които са съобщени от тъжителката и са в услуга на
процеса. Посочва, че св. А.М. сочи 21-ви юни, а в тъжбата датата е 20-ти юни
2020 година. Излага се, че М. живее на другата улица и разстоянието е около
1 километър. Излага, че св. М.З., племенница на З., живее на повече от 100
метра, през три, четири къщи. Посочва, че св. А.Р. Д. живее през две къщи от
М., посока Ловеч в дясно и е през улицата на 10 метра. Излага, че св. Д.Д.
живее на повече от 2 км. Твърди се, че портата на къщата на М. е плътна и
няма видимост.
Застъпва се становище, че извършено престъпление от страна на МЛ.
2
Й. ИЛ. по отношение на З. СЛ. АЛ. не е установено по категоричен начин.
Посочва се, че в тъжбата не е уточнено местото, където е извършено
деянието, а е постановена присъда, че е извършено в с.***, област Ловеч ул.
***. На следващо място в тъжбата се сочи механизъм на извършено деяние,
което се различава от съобщението на тъжителката при издаване на
медицинското свидетелство №73/22.06.20 г., а именно, че на 20.06.20 година
към 13.45 часа е бил нанесен побой от познато лице, удряна по главата и
гърба с ръце и била ритната с крак в областта на корема, оплаква се от болки
в корема и кръста.
Излага се, че вещото лице д-р Лачев изобщо не е присъствал при
разпита на свидетелите и неговото заключение, което е съвсем телеграфно е
депозирано въз основа само на отразеното в медицинското свидетелството
съобщение на пострадалата.
Посочва, че медицинското свидетелство е издадено на 22.06.2020
година, а се тъжи за случай на 20.06.2020 година.
Сочи, че в тъжбата е прието, че съпругът на тъжителката е видял какво
се случва, а самият той заявява, че не е видял и не уточнява дата и месец,
както е по тъжбата.
Твърди се, че в двора на свидетелите М., не са присъствали други лица.
Навежда аргумент, че именно З. се е нахвърлила на М., като той се
отстранява, тя налита на него и го хваща, както обяснява той за гушата и
двамата за дрехите, до разтърваването им от Б., който е категоричен, че бой
не е имало.
Посочва, че в тъжбата до Прокуратурата З. се оплаква против М., че й
дразни кучетата, но липсват твърдения, че е пострадала от престъпление
против нея. Позовава се на показанията на посетилия по сигнала от 121 свид.
Ц.Р. и обясненията по преписката, която са дали страните непосредствено
след случая.
Заема се позиция, че с присъдата се осъжда МЛ. Й. ИЛ. да заплати на
З. СЛ. АЛ. неимуществени вреди в размер на 800. 00 лева, като не е отразено
за какви вреди от какво произхождат и как са претърпени.
3
Пред тази инстанция е постъпило възражение от З. СЛ. АЛ., чрез адв.
Т. Ц., като моли да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата
на първата инстанция.
Счита наведените в жалбата доводи за защитна теза и посочва, че не
отговаря на истината твърдението в жалбата, че разпитаните по делото
свидетели, сочени от тъжителката, не били очевидци. Посочва, че всички
ангажирани от него шест свидетели са очевидци на нанесения побой, с
изключение на съпругът й, като останалите са без каквато и да е родствена
връзка.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. К. и
поддържат въззивната жалба по изложените в нея аргументи. Посочват, че е
приета фактическа обстановка, която даже не твърди в тъжбата А., че е
неколкократно удряна и ритана в областта на корема и че е натискана с
коляно, скъсана тениска и тези обстоятелства изобщо не са установени. Сочи,
че единствените очевидци са Х. и Б. М. и сочат именно на тези
обстоятелства, че тя е отишла в техния двор, в тяхната къща, а присъдата е за
ул. ***, без да е уточнено мястото. Посочва, че мястото на инцидента не е
улицата, а срещу входа на терасата на къщата зад портата, която има плътна
част и ако те са на земята, не могат да бъдат възприети от улицата. Сочи, че
пред входната врата е бил паркиран лекия автомобил на Б. М., който е
докарал кухненско обзавеждане, което е стоварено от вътрешната страна на
къщата. Навежда аргумент, че срещата между М. и З. е случайна, той е
повикан да работи, а З. е отишла там уж да разговаря, а всъщност да говори
против него, за да им се влошават отношенията, тъй като той работи и на тях,
а те са на ограда двете къщи.
Твърди се, че тя е тази, която е в това емоционално състояние да говори
против М., нахвърля се върху него, хваща го и през цялото време не го пуска.
Приема, че в този момент въззиваемият се вкопчва в нея и започва да се
отбранява. Навежда довод, че е налице реторсия и при тази защита от негова
страна, тя може да е получила някакви увреждания, след като са се търкаляли
по камъните. Сочи, че въззивникът не е имал умисъл да й нанася тези
увреждания.
Въззиваемата се явява лично и с адв. Ц., който моли да се потвърди
присъдата на първата инстанция и да им се присъдят направените по делото
разноски.
Заема позиция, че изложеното от въззивника и неговия процесуален
представител е защитна теза и никъде в нея не фигурира и думичка за това по
какъв начин на въззиваемата е причинен големия хематом на корема.
4
Посочва, че отговор на този въпрос е даден категорично от две
съдебномедицински експертизи, а именно чрез ритник в корема й и по
никакъв друг начин тази телесна повреда не може да бъде причинен. Излага,
че РС Тетевен се е произнесъл, че не е налице реторсия.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите въззивни жалби,
становищата на страните, събраните доказателства и като извърши служебна
проверка на присъдата, намира за установено следното :
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционния съд е допуснал
съществени отстраними процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 и 2 НПК, което е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание на 05.04.2021 г. РС - Тетевен е дал ход на
съдебните прения /л.109/, като след пледоарията на адв. К. съдът й е поставил
въпрос дали твърди реторсия. След положителен отговор от нейна страна,
съдът й е указал, че същата следва да се докаже, отменил е хода на съдебните
прения и е назначил съдебно медицинска експертиза, като в определението е
посочено, че „вещото лице след като се запознае с материалите по делото, тъй
като се твърди реторсия, да каже : този подсъдим получил ли е някакви
увреждания с оглед нормата на чл. 130, ал. 3 НК, с оглед да се изясни делото
от фактическа страна, защото така, както е пледоарията на защитата, се
оказва, че се твърди нещо, което съдът до настоящия момент не е установил
да има“.
Тази инстанция приема, че съдът предварително се е произнесъл налице
ли е реторсия и по този начин е налице основание за отвод по чл. 29, ал. 2
НПК. Налице ли е или не хипотезата на чл. 130, ал. 3 НК се решава от съда
при постановяване на присъдата и съдът няма право в хода на съдебното
следствие да изразява становище по този въпрос. На л. 109 в протокола от
съдебно заседание е отразен въпроса на съда към адв. К., указанието на съда
към нея, че следва да докаже реторсия, както и становището му, че от
фактическа страна не е установено до този момент. Съдията докладчик е
следвало да се отведе от делото, а не да го разгледа и да постанови присъда,
тъй като е взел предварително становище по въпрос, който следва да реши с
присъдата си. Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, при постановяване на
5
писъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси : т. 1 има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно; т. 2
съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация.
Наличието на условията за приложение на чл. 130, ал. 3 НК се решава с
присъдата и съдът няма право предварително да се произнася по този въпрос.
Това е основание за отмяна на присъдата по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на РС Тетевен. Пред
настоящата инстанция също се твърди реторсия, но при така допуснатото от
съда отстранимо процесуално нарушение, няма как въззивната инстанция да
вземе становище по това възражение.
На следващо място, тази инстанция приема, че мотивите на присъдата
не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като следва да
съдържат установена фактическа обстановка, а от съдържанието на мотивите
се установява, че вместо установена фактическа обстановка е налице
преразказ на гласни доказателствени средства - свидетелски показания.
Съгласно чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите се посочват установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. Посочената разпоредба е очертала
съдържанието на мотивите и в каква последователност следва да се изложат
от съда, а именно : установена фактическа обстановка, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Съгласно изр. 2 на чл. 305, ал. 3 НПК, при противоречие на
доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят. Съдът се е опитал да анализира събрания
доказателствен материал, но го е направил преди приетата от него фактическа
обстановка и не е извършил задълбочен анализ на гласните и писмените
доказателствени средства. Липсата на мотиви или част от тях е предвидено
като абсолютно основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 3, т. 2
НПК. Това задължение не е изпълнено от съда и по този начин е нарушено
правото на защита на страните.
Съгласно Решение № 92/16.05.2019 г. на ВКС по н.д. № 982/2018 г., II н. о „Липса на
мотиви е налице, както в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при схематична,
повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата
случая липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от
една страна на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях
6
въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда“. В
тази връзка е и Решение № 305/17.06.2011 г. на ВКС по н.д. № 1675/2011 г., III н. о
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се отмени присъда №
260019/02.06.2021 г. по НЧХД № 179 по описа за 2020 г. на Тетевенския
районен съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда,
поради допуснати от съда съществени отстраними процесуални нарушения по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл.
335, ал. 2 НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260019/02.06.2021 г. по НЧХД № 179 по описа за
2020 г. на Тетевенския районен съд и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, поради допуснати от съда съществени отстраними
процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7