Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
град
Горна Оряховица, 11.09.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О
Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на
прокурора …………………………, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 306 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.С.М.
е останал недоволен и чрез защитника адв. И.И. *** обжалва наказателно постановление № 20-0268-000505/30.03.2020
г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление
– Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, в
частта по т. 2, с която му е наложено административно наказание глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия
закон. Посочва, че подал газ, за да напусне по-бързо района на кръстовището с
цел да не пречи на останалите участници в движението. Наблизо нямало нито
пешеходци, нито приближаващи автомобили. Автомобилът, който управлявал, не бил
негов и затова не познавал поведението му в различни ситуации. Поддържа, че
допуснал занасянето на автомобила вляво и вдясно неумишлено. Описаният в
постановлението начин на ползване на автомобила не обуславял извод, че
автомобилът е ползван за друга цел извън предназначението му. Наказващият орган
посочил, че водачът създал опасност за останалите участници в движението, но не
вменил на жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поради това
било налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на
административнонаказателното обвинение. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. И.И. от ВТАК поддържа
жалбата. Моли съда да отмени наказателното постановление и да присъди на
неговия подзащитен направените по делото разноски.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2020 г. в
обедните часове жалбоподателят пристигнал в гр. Горна Оряховица, управлявайки
лек автомобил Б. с рег. № ***, собственост на неговия приятел Д.К.П.. В управлявания
от жалбоподателя автомобил пътували свидетелят С.А.Р. и две непълнолетни
момчета.
Управлявайки
автомобила по ул. „В.“, в 12:45 часа на посочената дата жалбоподателят стигнал
до кръстовището с ул. „Х.“. На кръстовището спрял, след което потеглил, за да
завие наляво по ул. „Х.“ и да продължи в посока към хипермаркет „Л.“. При
извършване на тази маневра форсирал двигателя, в резултат на което автомобилът
се занесъл наляво, а след това надясно. След изминаване на известно разстояние
жалбоподателят успял да овладее автомобила и преминавайки покрай хипермаркет „Л.“,
продължил в посока към бензиностанция „М.“.
Извършената от
жалбоподателя маневра при излизане от кръстовището била наблюдавана от полицейските
служители Й.П.С. и А.М.К., които се намирали в патрулен полицейски автомобил,
движещ се по ул. „Х.“. Със светлинен и звуков сигнал полицейските служители
спрели за проверка управлявания от М. автомобил и извикали за съдействие
свидетеля Л.А.Б. – младши автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица. Б. съставил
против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на две
административни нарушения, сред които и процесното по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал така съставения против него акт и получил
срещу разписка препис от акта.
На 30.03.2020 г.,
след като разгледал преписката, образувана по съставения от Б. акт, началникът
на сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Горна Оряховица издал
наказателно постановление № 20-0268-000505, с обжалваната т. 2 от което наложил
на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет
месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия закон.
Препис от
наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 10.04.2020 г. На 13.04.2020
г. подадената от защитника на М. жалба против т. 2 от наказателното
постановление била заведена в Районно управление – Горна Оряховица.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията
на свидетелите Л.А.Б., А.М.К., Й.П.С. и С.А.Р. и приетите писмени доказателства,
подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така
установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез
наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице,
което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Жалбоподателят е
наказан за нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, което се изразява в
ползване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Включеният в
субективната страна на състава на нарушението признак относно преследваната от
дееца цел налага извода, че в отклонение от общото правило по чл. 7 от ЗАНН
това нарушение може да бъде извършено само с пряк умисъл.
Събраните
доказателства не дават основание за несъмнен извод, че жалбоподателят е
предизвикал умишлено занасяне на автомобила вляво и вдясно. От обясненията на М.
и показанията на свидетеля С.А.Р. се установява, че на посочената в наказателното
постановление дата жалбоподателят е управлявал за първи път процесния
автомобил, с който пристигнал в Горна Оряховица да купува резервни части за
повредения си собствен автомобил. Тези гласни доказателства кореспондират с
обстоятелството, че управляваният от М. автомобилът е собственост на различно
от него лице, което е установено от контролните органи въз основа на
проверените документи. От друга страна, от показанията на полицейския служител Й.С.
се установява, че когато бил спрян за проверка непосредствено след деянието,
жалбоподателят бил силно притеснен.
При това положение не
може да се изведе категоричен извод дали наблюдаваното от полицейските
служители занасяне на автомобила вляво и вдясно е съзнателно предизвикано от
жалбоподателя в нарушение на забраната по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП или е резултат от обстоятелството, че М. е управлявал автомобила
за първи път, поради което не е имал достатъчен опит в управлението на този
автомобил, който да му позволи да избегне занасянето. Ето защо съдът приема, че
обвинението против жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП не
е установено по несъмнен начин.
От друга страна
обаче, от доказателствата се установява, че при управление на автомобила
жалбоподателят е нарушил правилото по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП да се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, като е допуснал занасяне на
управлявания от него автомобил вляво и вдясно. За нарушаването на това правило М.
носи административнонаказателна отговорност на общо основание, независимо дали
е действал умишлено или непредпазливо. Поради това следва да се приеме, че с
описаното в наказателното постановление и установено от гласните доказателства
деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил
състава на нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 2 от същия закон.
Нарушението по чл.
183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е по-леко наказуемо от нарушението по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, за
което М. е наказан с обжалваната част на издаденото против него наказателно постановление.
Фактите и обстоятелствата, на които се основава изводът за извършеното по-леко
нарушение, са включени в обстоятелствената част на обжалваната т. 2 от постановлението.
Поради това съдът приема, че е налице предвиденото в чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК основание за изменение на постановлението чрез прилагане на закон за
по-леко наказуемо административно нарушение без съществено изменение на
обстоятелствената част на административното обвинение.
Предвид изложеното съдът следва да измени наказателното постановление в
обжалваната част, като отмени наложеното на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия
закон и наложи на М. за деянието, описано в обжалваната т. 2 от наказателното
постановление, административно наказание глоба в размер на 20
лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 15,
ал. 1 от същия закон.
Бланката на
разписката за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение в т. III от
договора за правна защита и съдействие на л. 5 от делото е непопълнена. Жалбоподателят не представя други
доказателства за плащането на това възнаграждение, както и доказателства за
други разноски по делото. При това положение съдът следва да остави без
уважение искането за присъждане на направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
20-0268-000505/30.03.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция“ в Районно управление – Горна Оряховица при Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, в обжалваната част по т. 2, КАТО
ОТМЕНЯ наложеното на А.С.М., ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен
адрес *** – адв. И.И., административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. (три хиляди лева) и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание
чл. 175а, ал. 1, предл. 3
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия закон и НАЛАГА на А.С.М. за описаното в т. 2 от наказателното постановление деяние административно
наказание глоба в размер на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок
от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………