Определение по дело №1827/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 697
Дата: 22 февруари 2019 г.
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20183100901827
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../22.02.2019 г.

гр.  Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.02.2019 г., в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1827 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на „Вива Бизнес груп" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. Първа № 22, ЕИК: *********, представлявано от управителите М. П. К., и В. Б. Й., с която срещу С.Д.С., ЕГН: **********, с адрес *** и Флексикар" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп" № 41, са предявени субективно кумулативно съединени, частични установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношението между страните, че ответниците дължат на ищеца сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща част от задължение по запис на заповед от 18.09.2015 год. в общ размер на 295 000 лева, издаден от С.Д.С.,  с поемател - „Вива бизнес груп" ЕАД и падеж 18.09.2016 год., авалиран от „Флексикар" ЕООД.

            В срока по чл.367 от ГПК е депозиран отговор от ответниците Стоян Д.С. и „Флексикар“ ЕООД, чрез адв. П.М., с който оспорват предявения иск като неоснователен.

            С подаване на отговора размяната книжа е завършила, доколкото в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.

            След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита следното :

 

            Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:

           В исковата молба се сочи, че на 18.09.2015 г. С.Д.С. е издал запис на заповед с падеж 18.09.2016 г., за сумата 295000 лева, като поемател бил посочен ищеца. Било учредено поръчителство по реда на чл. 483 - 485 ТЗ, по силата на което „Флексикар" ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно с издателя за цялото задължение по записа на заповед. Падежът на задължението бил определен съгласно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - на определена дата - 18.09.2016г. Записът на заповед съдържал всички изискуеми реквизити, визирани в чл. 535 ТЗ, поради което материализирал парично вземане, в полза на ищеца спрямо издателя и поръчителя. Твърди, че изискуемостта на вземането е настъпила, тъй като задължението по записа на заповед не било погасено.

            По твърдения за неизпълнение на дължимото притезание, ищецът сочи, че е подал заявление вх. № 54254/ 14.08.2018 год., по ч. гр. д. № 12353 по описа на ВРС за 2018 год., въз основа на което в негова полза били издадени Заповед № 6157/ 16.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК и изпълнителен лист. Длъжниците - С.Д.С. и „Флексикар" ЕООД са депозирали писмено възражение в срока по чл. 414 ГПК. С Разпореждане от 10.10.2018 год., постановено по ч. гр. д. № 12353/ 2018 год. на ВРС, на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането, в едномесечен срок от получаване на съобщението, с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

 

             Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответниците :

             В депозирания общ отговор на исковата молба ответниците оспорват основателността на предявените искове, като излагат твърдения, че процесния запис на заповед е неавтентичен и не отговаря на изискванията на чл. 535, т. 7 от ТЗ, тъй като не е подписан от лицето, сочено като негов автор. Твърди се, че е налице документна измама в особено големи размери във връзка с представения запис на заповед, за който твърди, че не го обвързва, поради което и поемателят на документа не може на претендира права, въз основа на него.

 

Относно квалификацията на исковете :

           Предявените субективно кумулативно съединени искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535, вр. 538 и чл. 485 от ТЗ.

 

           Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти:

           Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване факти.

 

Доказателствена тежест, съобразно предявените от ищеца претенции:

           Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, валидно възникналото менителнично правоотношение с учредено поръчителство и изпадането на ответниците в забава по него.

          Ответниците носят доказателствената тежест да докажат изпълнение или други правоизключващи, правоунищожаващи, или правопогасяващи факти, включително възражението си за неавтентичност на документа.

 

По предварителните въпроси:

Делото подлежи на разглеждане по реда на Част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

 

 

По доказателствените искания на страните:

           Съдът намира, че представените от ищеца и ответниците, писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими. Събирането на допустимите доказателства следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.

            Искането за допускане на съдебно-графическа експертиза за изследване на подписите положени в графите „издател“ на записа на заповед следва да бъде допусната с оглед оспорването на автентичността на документа.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по т.д. № 1827/2018 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03 2019 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение.

           ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Част III, Гл. 32 „Производство по търговски спорове”.

           ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТКРИВА на осн. чл. 193 от ГПК производство по оспорване автентичността на представения по делото запис на заповед от 18.09.2015 година, ведно с авал, приложен към материалите по ч.гр.д. № 12353/2018 г. на ВРС.

УКАЗВА на ответниците, че тяхна е тежестта за доказване неистинността на документа в оспорената част.

ДОПУСКА провеждане на съдебно-техническа експертиза, от вещо лице-графолог, който след преглед на оригинала на документа и снемане на сравнителен материал да даде заключение дали положените подписи в графите „Издател“ в  записа на заповед ( в това число и авалът) принадлежат на посоченото под подписа лице – С.Д.С..

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, вносим от ответниците в тридневен срок от съобщението и представяне по делото на доказателства за това в същия срок.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Емил Атанасов, който след внасяне на депозита да се уведоми за изготвяне на заключението и представянето му в срока по чл. 199 от ГПК.

Указва на страните и вещото лице, че оригиналът на записа на заповед се намира  при административния секретар на ВРС, заведен в регистъра с № 173/16.08.2018 г.

 

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

 

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящето определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :