Разпореждане по дело №1290/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.167, ал.1 АПК.

Образувано е по постъпила молба вх.док. № 10055/16.06.2025г., именована „искова молба“ от В. Н. К., [ЕГН], [населено място] срещу кмета на Община Варна, за „допускане на предварително изпълнение на административен акт на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2, т.2 АПК.

Молителят сочи, че е собственик на ПИ с ид. 10135.5507.2716, находящ се в [населено място], кв.Вилите. До него нямало физически и правен достъп, освен през [ПИ], собственост на В. П. П.. Със Заповед № 0749/11.03.2025г. кметът на Община Варна определил временно трасе за преминаване, необходимо за реалното използване на имота му. Сочи, че заповедта макар да е обжалвана, е валидна и подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди спиране – каквото разпореждане към момента липсвало. На 12.06.2025г. В. П. извършил „самоуправство“ чрез смяна на патроните и блокиране на достъпа, независимо от валидната заповед, като по случая била подадена жалба до Районна прокуратура – Варна за престъпление по чл.323 НК. Сочи, че съгласно чл.166, ал.2, т.2 АПК предварително изпълнение се допуска, когато се цели предотвратяване на значителна или трудно поправима вреда. В случая достъпът до имота му бил напълно блокиран, с което се нарушавало правото му на собственост и се създавали реални, нарастващи вреди. Иска на основание чл.166, ал.4 АПК съдът да допусне предварително изпълнение на Заповед № 0749/11.03.2025г. на кмета на Община Варна, с която се разрешава временен достъп до имота му с ид.10135.5507.2716 чрез преминаване през ПИ с ид. 10135.5507.2729.

Към молбата са приложени незаверени копия на: жалба до РП-Варна с вх.№ 8514/13.06.2025г.; заповед № 0749/11.03.2025г. на зам.кмета на Община Варна; скица № 125/28.02.2025г. за прокарване на временен път на основание чл.190, ал.1, вр.ал.6 ЗУТ – неразделна част от заповед № 0749/11.03.2025г.; скица № 15-504946-12.05.2023г. на ПИ с ид.10135.5507.2716; 5 бр. снимки.

При извършване на проверката за редовност и допустимост на искането по правилата на чл.150, чл.151 и чл.159 АПК, вр. чл.166 и чл.167 АПК, съдът преценява, че молбата е нередовна и следва да се остави без движение. Следва на основание чл.150, ал.1, т.7, вр. чл.166 и чл.167 АПК, да се прецизират основанието и петитума на искането до съда, както и на основание чл.151, т.3 и т.4 АПК да се представят доказателства за внесена за производството държавна такса, както и препис от искането за връчване на заинтересованата страна.

Съображенията на съда са следните:

Видно от приложената към молбата Заповед № 0749/11.03.2025г. на зам.кмета на Община Варна, със същата на основание чл.190, ал.1, вр. ал.6 ЗУТ, във връзка със заявление вх.№ АУ124748ВН/17.12.2024г. на В. Н. К. (за прокарване на временен път до ПИ с ид.10135.5507.2716), е разрешено прокарването на временен път с ширина 3,50 м. до УПИ ХХVI-120, кв.11 по ПУП-ПРЗ на м.Вилите, представляващ ПИ с ид.10135.5507.2716, като път [ПИ] продължи на юг, завива на изток и премине през [ПИ], собственост на В. П. П., покрай северната му граница, засегната площ – 85кв.м. Временният път е означен на скица № 125/28.02.2025г., неразделна част от заповедта.

Неоснователно в подадената молба се сочи, че със Заповед № 0749/11.03.2025г. е определено трасе за преминаване, т.к. в същата изрично е посочено, че на основание чл.190, ал.1, вр. ал.6 ЗУТ се разрешава прокарването на временен път. Правото на преминаване през чужди поземлени имоти е регламентирано в чл.192 ЗУТ, а прокарването на временни пътища в чл.190 ЗУТ. Разпоредбите на чл.190 и чл.192 ЗУТ уреждат два различни сервитута, които са с различно съдържание и предпоставки. Сервитутът за временен път е за достъп до определен имот с транспортни средства, от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на ползвателя му по отношение на имота, за достъп до който се учредява. Въпрос на избор на заявителя е дали да иска прокарването на временен път или право на преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп до собствения му имот.

В случая от приложената Заповед № 0749/11.03.2025г. е видно, че В. Н. К. със заявление вх.№ АУ124748ВН/17.12.2024г. е поискал прокарване на временен път, а не учредяване на право на преминаване. В заповедта се сочат данни за учредено на предходен етап право на преминаване - вписано в нот.акт № 3, т.7, рег.№ 8544, д.901/31.07.2018г., по отношение на което „след втора делба, смяна собствеността на имоти 2714 и 2715, и водени съдебни дела“ е установено, че не представлява тежест върху имота, същото не е вписано в СВ и не е задължително за новия собственик. Имоти 2714 и 2715 били обединени в един общ поземлен [имот номер], като е заличено правото на преминаване до [ПИ].

В тази връзка и във връзка с твърдението в молбата – че Заповед № 0749/11.03.2025г. подлежи на предварително изпълнение, следва да се посочи, че заповедите по чл.190, ал.1, вр.ал.6 ЗУТ – за разрешаване прокарване на временен път, не са сред изрично посочените в чл.217 ЗУТ, които подлежат на предварително изпълнение по силата на закона. В Заповед № 0749/11.03.2025г. не е включено разпореждане по чл.60 АПК за допускане на предварителното й изпълнение. Не се сочат и доказателства за това, воля и мотиви на издателя на акта за допускане на предварително изпълнение, да са обективирани в самостоятелно разпореждане към заповедта, поради което неоснователно в молбата се сочи, че заповедта, макар обжалвана, подлежи на предварително изпълнение.

Същевременно, независимо от цитирането на разпоредбата на чл.166 АПК - която се отнася за спиране изпълнението на административен акт, който подлежи на предварително изпълнение по силата на закона или на влязло в сила разпореждане по чл.60 АПК, се прави искане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 0749/11.03.2025г. Тоест, обосновано може да се предположи, че въпреки подаването на „искова молба“, се касае за подаване на молба с искане по чл.167, ал.1 АПК – за допускане на предварително изпълнение на заповедта.

Съгласно чл.167, ал.1 АПК, при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер (ал.2).

Условията, при които предварителното изпълнение може да бъде допуснато от административния орган, са регламентирани в чл.60, ал.1 АПК, а именно: за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

По арг. от чл.167, ал.1, вр. чл.60, ал.1 и ал.2 АПК, в тежест на страната, която иска допускане на предварително изпълнение на административен акт, е да обоснове и докаже изпълнение на условията по чл.60, ал.1 АПК, а в случая към искането не са представени доказателства за това.

Тъй като Заповед № 0749/11.03.2025г. засяга В. П. П., същият по арг. от чл.153, ал.1 АПК, вр. чл.15 АПК, се явява заинтересовано лице в производството по искането за допускане на предварително изпълнение на заповедта, т.к. същото би засегнало неблагоприятно неговите права и законни интереси. Това налага молителят да представи препис от искането си за връчване на заинтересованото лице.

След справка в деловодната система на Административен съд – Варна се установява, че по жалба на В. П. П. срещу Заповед № 0749/11.03.2025г. е образувано адм.д. № 966/2025г. По същото като заинтересована страна е конституиран настоящия молител В. Н. К., в качеството му на собственик на ПИ с ид. 10135.5507.2716, по чието заявление е образувано административното производство, приключило със Заповед № 0749/11.03.2025г. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2025г. от 13:30 часа, като към момента не е изготвен протокол от съдебно заседание.

Доколкото молителят, в качеството му на надлежно конституирана заинтересована страна по адм.д. № 966/2025г. не е направил искане по чл.167, ал.1 АПК за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 0749/11.03.2025г. в рамките на това висящо производство, а е подал искането си отделно, като „искова молба“ срещу кмета на Община Варна, и във връзка с това искане е образувано ч.адм.д. № 1290/2025г., на основание чл.151, т.3 АПК, следва да представи доказателства за внесена държавна такса за производството, в размер на 10,00лв.

Водим от горното и на основание чл.158, ал.1 АПК, вр. чл.167, ал.1 АПК, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молбата вх.док. № 10055/16.06.2025г. на В. Н. К., [населено място], за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 0749/11.03.2025г. на кмета на Община Варна.

УКАЗВА на молителя, в 7-дневен срок от получаване на уведомлението:

1/ с нарочна молба, с 2 бр. преписи за останалите страни, да прецизира фактическото и правно основание за искането си до съда, както и самото искане до съда, както съобрази, че със Заповед № 0749/11.03.2025г. не му е учредено право на преминаване през чужд имот ([ПИ], собственост на В. П. П.) на основание чл.192, ал.2 ЗУТ, а по негово заявление е разрешено прокарване на временен път през посочения имот, т.е. за достъп с транспортни средства.

2/ да представи доказателства за изпълнението на условията по чл.60, ал.1 АПК, при които на основание чл.167, ал.1 АПК може да се допусне предварително изпълнение на Заповед № 0749/11.03.2025г., а именно, че същото е необходимо: за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; съществува опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта; от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; необходима е защита на особено важен негов интерес. Да представи препис от доказателствата, на които основава искането си, с 2 бр. преписи за останалите страни.

3/ да представи препис от искането вх.док. № 10055/16.06.2025г. за връчване на заинтересованата страна В. П. П..

4/ да внесе държавна такса в размер на 10лв. (десет лева), по сметка на Административен съд – Варна, при БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: *** ВІС: UNCRBGSF. Да представи по делото доказателства за внесената държавна такса!

При неотстраняване на нередовностите в указания седмодневен дневен срок, на основание чл.158, ал.3 от АПК производството по делото ще бъде прекратено!