Решение по дело №277/2025 на Административен съд - Хасково

 

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. А. Ф. с [ЛНЧ], [държава], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [жк], против Решение №754 от 21.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващата е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че административният орган игнорирал изложените от оспорващата факти, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за нейния живот, сигурност и свобода. В проведеното интервю подробно изложила причините, поради които изпитва страх от преследване в страната си на произход. Твърди, че в [държава] ш. г. „Хаш Ашабии“ притеснявала с., към които принадлежала и оспорващата. Тази групировка изпращала брошури, с които, както разбрала от свои близки, заплашвали семейството ѝ с убийство. Както заявила при провеждане на интервюто, счита, че тя и семейството ѝ са преследвани от недържавни субекти по смисъла на чл.8, ал.3, т.3 от ЗУБ, на които държавните органи в държавата на произход не могат или не желаят да противодействат, предвид корупцията и беззаконието в [държава]. Правосъдните и правоохранителните органи не можели да защитят гражданските им права. С оглед изложеното, аргументацията в издаденото решение по никакъв начин не съответствала на изложената от оспорващата фактическа обстановка. На практика, административният орган ѝ отказал правото да търси безопасност за живота си, позовавайки се на изходящи от самия него справки. На следващо място се навеждат доводи, че обжалваното решение било постановено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Сочи се, че в тежест на административния орган било да докаже, че е налице промяна от такъв значителен и постоянен характер, която да отговаря на хипотезата на чл.9 ЗУБ, а именно – изобщо не съществува реален риск от тежки посегателства и търсещата закрила може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила в страната си на произход – обстоятелство, което административният орган не установил. Твърди се също, че решаващият административен орган не изяснил ситуацията в страната на произход на оспорващата, за да направи адекватна преценка за фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за закрила. По тази причина отказът се явявал незаконосъобразен, на основание чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради неотносимостта на изложените в обжалвания акт мотиви. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. Сочи се, че поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил процесния акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващата твърди, че не може да се върне в [държава] сега, защото сегашната ситуация там била крайно несигурна и предпоставяла реална опасност за живота ѝ, поради конфликт, на който държавните органи в държавата по произход не могат или не желаят да противодействат, предвид корупцията и беззаконието.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в представен чрез процесуален представител писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №УРИ 105400-3246/28.08.2024г. по описа на СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ - МВР, С. Ф. от [държава] е поискала закрила в Република България. С молба вх.№ 3224/05.09.2024г. на РПЦ – [населено място], молителката, с посочени имена С. А. Ф., потвърдила желанието за предоставяне на закрила.

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № УП 34461/05.09.2024г. (л.60), като лицето посочило имена С.(собствено) А. (бащино) Ф. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – туркмен, родена на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, с начално образование, професия д., религия – м. с., [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите, както и относно съпруга на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в Турция, с изключение на съпруга ѝ и един от братята ѝ, за които посочила, че се намират в България.

Самоличността на търсещата закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП 34461/05.09.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.39), видно от която същата е индивидуализирана, както следва: С. А. Ф., [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място], [семейно положение].

Видно от Решение за настаняване № 3212/04.09.2024г. с рег. № УП 34461/05.09.2024г. (л.44), молителката е била настанена в РПЦ – Харманли. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 04.09.2024г. към подателката на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег. № УП 34461/09.09.2024г. (л.35), Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. № М-18282/31.10.2024г. (л.32), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 04.12.2024г. е било проведено интервю със С. А. Ф., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП 34461/05.12.2024г. (л.27), с което ѝ е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещата закрила посочила, че напуснала [държава] през 2017г. заедно със семейството си, нелегално и заминали за бежански лагер Игда, обл. Азаз до 2018г., след което преминали в Турция. Установили се в [населено място]. Посочила, че не е ходила на училище в Турция. Нямала издадени турски документи. Не е работила нищо в Турция. Напуснала Турция, защото не ги искали и не им давали документи. В България пристигнала заедно със съпруга си и с брат си на 21.08.2024г., в група от двадесет и девет души. След като преминали на българска територия, били задържани в [населено място], в една къща. Целта им била да достигнат до Германия. Напуснала [държава] от [населено място], обл. Мосул. Посочила, че е [семейно положение]. Съпругът ѝ се казвал Р. М. Ф., имали сключен религиозен брак в [населено място], Турция. Той бил [държава]. Сега се намирал в РПЦ – Харманли и имал отказ от закрила. Сега за пръв път подавала молба за закрила. Цялото ѝ семейство се намирало в Турция, нямала близки в [държава]. Разказала, че цялото семейство напуснали [държава] заради проблема между сунитите и шиитите. Тези проблеми били, че групировката Х. А. шиитските групировки, плашели сунитите. Изпращали им брошури, в които не знаела какво пише, но разбрала от близките си, че плашели с убийство. Не искала да се връща в [държава], защото смята, че животът ѝ там ще бъде в опасност. Посочила, че не е била арестувана или осъждана, нямала проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не членувала в политическа партия или организация, не била заплашвана и не ѝ било оказвано насилие. Подала молба за закрила в България, защото е безопасна страна, в която би могла да получи защита и добро бъдеще.

Протоколът е подписан от интервюираната, длъжностно лице на ДАБ и от преводач.

С оспореното Решение № 754/21.01.2025г., Председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. Ф., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 28.01.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателката, като последната е била запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

В хода на съдебното производство се представи Справка с вх.№ МД-02-03/29.01.2025г. относно общото положение в Република [държава] и актуалната политическа и икономическа обстановка към 29.01.2025г.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 03.02.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателката е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюираната, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

Съдът намира за спазено правилото по чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденката. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от нея факти и обстоятелства от личната ѝ бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната ѝ на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа на които органът законосъобразно е постановил решението си. В този смисъл не е налице неспазване на чл.36 АПК от страна на ответника.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т. е. няма нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.5 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснала по собствена воля [държава], а не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Тя не е заявила спрямо нея да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната на произход – [държава]. Не е била заплашвана и върху нея не е било оказвано насилие. Същата не е осъждана или преследвана по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на С. А. Ф..

Информацията от представената с административната преписка справка на ДАБ за обстановката в [държава] не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващата.

Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в тази страна са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия или действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо, съдът не намери основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващата.

Правилна е и преценката на Председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващата, а и не се установява в държавата си по произход последната да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателката не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидатката в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателката, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещата закрила, върната в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № МД-02-110/29.11.2024г. (издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ) информация относно Република [държава]. Предвид изложеното в справката е посочил, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на [държава], който да представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на С. А. Ф.. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Спрямо заявителката не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Тя не била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността си на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От наличната информация било показателно, че дори да се завърне в държавата си по произход, тя би могла да води нормален начин на живот.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в областта, в която е живяла жалбоподателката, както и с личното положение на последната, относими към дата на постановяване на оспорения акт.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка с вх.№ МД-02-110/29.11.2024г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето на справката в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно и по-изразено само в отделни области, докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната.

Данните по представената в хода на съдебното производство справка относно актуалното положение в страната по произход на молителя не променят положението в негативен аспект. Напротив, тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. На цялата територия на [държава] действат множество вътрешни сили за сигурност. Редовните въоръжени сили на [държава] и вътрешните правоприлагащи органи действат в посока на поддържане на реда в страната. Сочат се данни от доклад на Международната организация по миграция посветен на реинтеграцията на лицата в [държава], съгласно който физическата безопасност на хората като цяло е осигурена, а все по- малко хора се нуждаят от хуманитарна подкрепа. Данните сочат, че на 27 ноември 2024г. иракското Министерство на планирането, в сътрудничество с Международната организация на труда и Международния търговски център, организира първа среща на Управителния комитет за изграждане на справедлива и приобщаваща трансформация, насочена към осигуряване на работни места и достъпни жилища в [държава].

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателката – чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателката.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденката да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността ѝ в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателката я поставят в такава рискова група, чиято дейност да я изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещата закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Ф. с [ЛНЧ], [държава], против Решение № 754 от 21.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващата е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.