№ 92
гр. Свиленград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №22-1253-001883 от
29.11.2022година на Началника на сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор
Пътна полиция Хасково, с което на И. А. А. с ЕГН ********** от град
*********, ул.”*.******” №** за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на
основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят И. А. А. в законопредвидения срок обжалва
горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.
Оспорва изложеното в него,като твърди,че били допуснати съществени
процесуални нарушения,като излага доводи в тази насока,а именно,че
липсвало подробно описание на нарушението и обстоятелствата,при които
било извършено, доказателствата които го потвърждавали,точната правна
квалификация на нарушението и т.н. Самото нарушение било неясно
формулирано и не били конкретизирани обективните и субективните му
признаци . Оспорва се извършеното нарушение,като се твърди,че същият не
бил извършил вмененото му нарушение,поради което обжалваният акт бил
издаден в противоречие с материалния закон.Отделно от това се твърди,че
мястото на нарушението не отговаряло на обективната действителност,като
излага съображения в тази насока . С оглед на изложеното моли съда за
пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
с адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,като
представя списък на същите.Представя и писмени бележки.
1
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на сектор към
ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково , не изпраща
представител и не взема становище.В придружителното писмо до съда,моли
да се отхвърли жалбата като неоснователна,респективно да бъде потвърдено
обжалваното НП. Отправя възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на К. З. К. и Н. Й. К. се установява, че двамата свидетели
изпълнявали служебните си задължения по изготвен план за СПО за времето
от 20,30ч. на 19.11.2022г. до 08,30ч. на 20.11.2022г.,като за част от времето
извършвали проверки в гр.Хасково,а след това се преместели в гр.Свиленград
/ 21,30 ч. до 01,30 ч. /.
При пристигането си на 19.11.2022г. в гр.Свиленград ,двамата свидетели
се установили на ул.Гео Милев , непосредствено преди кръговото ,което са
намира в близост до казино Нимфес Принцес .
Вече на 20.11.2022година в 00,50часа свидетелят К. З. К. съвместно с
колегата си Н. Й. К. спрели за проверка автомобил Рено Лагуна с рег.№
Х8586 ВТ, който бил управляван от жалбоподателя,който се движел по
ул.Гео Милев, идвайки от метанстанцията в посока на движение към
кръговото ,непосредствено през което се били установили двамата
полицейски служители.
След спирането му, автомобила бил отбит в улица „Д. Благоев“ и
полицейските служители пристъпили към извършване на проверка.
При извършване на проверката от свидетелят К. З. К. , въззивника бил
изпробван за употребата му с техническо средство Дрегер 7510 ARВА
0065,който отчел 0,93промила.
Във връзка с отчетеното наличие на алкохол в кръвта, св. К. З. К. издал
на водача талон за медицинско изследване №110690, като му било указано,
че следва до 30минути от връчването на талона/01,30ч / да се яви в Спешно
отделение в гр.Свиленград и съответно екземпляр от същият е бил връчен на
И. А. А. ,но той не се явил в спешна помощ да даде кръв .
Видно от приложения към АНПр талон за медицинско изследване
№110690 се установява,че датата на която е издаден ,датата на която е
посочена че е извършена проверката и датата на която следва да даде кръвна
проба,вместо 19 е поправена на 20-ти,като това са единствените поправки в
този документ.
За така констатираните нарушения на жалбоподателят бил съставен,
предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение
серия GA №736121 от 20.11.2022г. в негово присъствие, като жалбоподателят
не е вписал ,че има възражения по акта.
Преди съставянето на АУАН,тъй като полицейските служители не
познавали улиците на гр.Свиленград,влезнали в Гугъл мапс и преценили,че
въззивникът се е движел по улица Крайречна в посока ул.Бурденис,поради
което при описание на мястото на извършеното нарушение ,описали
2
горепосочените улици.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
По случая е изготвена докладна от актосъставителя.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП ,поради
което на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
По административно наказателната преписка има и приложена
справка за нарушител/водач.
Налична е и Заповед №8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на
вътрешните работи,с която заповядва служителите на министерството на
вътрешните работи да тестват водачите на МПС за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и за употреба на наркотични или други
упойващи вещества с определени в заповедта технически средства .
От представената по АНПр - Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи,се установява компетентността на
актосъставителя и АНО
Налична е и разпечатка от резултатите от извършените проби с
техническото средство за процесния ден,доказваща че на посочената в АУАН
и НП дата е извършен тест с техническото средство,при което на водача е
отчел резултат 0,93 промила алкохол в дъха.
Видно от Протокол за проверка на ТС с рег.№3286р-5497 от 21.10.2022г.
техническото средство,с което е бил тестван жалбоподателя е успешно
преминал проверка,респективно е годно за употреба.
По делото са приобщени скица №1036/10.11.2015г. и извадка от ПУП-
ПРЗ на гр.Свиленград ,одобрена със Заповед №602/22.11.1993г.,ведно с писмо
от Общинска адм.Свиленград,от които се установява,че ул.Крайречна и
ул.Бурденис не са свързани. Местоположението на казино Принцес Нимфес е
на улица Гео Милев,а ул.Крайречна и ул.Бурденис не се намират в
непосредствена близост до казиното,като до последното съществуват и
функционират тенис кортове,като след тях е налице кръстовище между
ил.Гео Милев и ул.Крайречна,а улица Гео Милев се свързва с ул.Бурденис
посредством кръгово кръстовище.
По делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел –лицето К.
К.С.,който установява,че през процесната вечер е бил заедно със
жалбоподателя,когато на връщане към дома си ,двамата управлявали своите
МПС и движейки се по ул.Гео Милев в гр.Свиленград,жалбоподателя бил
спрян от полицейски служители,които му извършили проверка. В
последствие свидетеля разбрал,че на въззивника бил съставен АУАН.
Цениха се с доверие от съда и писмените доказателства, приети по
делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се
оспориха от страните, по своето съдържание и истинността си /признака
авторство/.Ето защо, с оглед липсата на външни -формални недостатъци в
тези документи, те се ползваха за установяване на данните, възпроизведени в
тях.
3
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на К.
З. К. и Н. Й. К., така също и от приетите писмени доказателства – Протокол
за проверка на ТС с рег.№3286р-5497 от 21.10.2022г. техническото средство ;
приобщени скица №1036/10.11.2015г. и извадка от ПУП-ПРЗ на
гр.Свиленград ,одобрена със Заповед №602/22.11.1993г.,ведно с писмо от
Общинска адм.Свиленград ; разпечатка от резултатите от извършените проби
с техническото средство ; Заповед №8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на
вътрешните работи ; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач , талон за медицинско
изследване №110690 -последните приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите К. З. К. и Н. Й. К., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, поради което и съдебният
състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са
пряко относими към част от фактите, релевантни за състава на конкретните
нарушения, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелствата за управлението на МПС от водача -
жалбоподател под въздействието на алкохол ,но не и за мястото на
извършване на нарушението,доколкото се установи,че жалбоподателя се е
движел по ул.Гео Милев,а не както е посочено в АУАН и НП по
ул.Крайречна.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото св.К. К.С.,който
установява,че действително жалбоподателя е управлявал МПС по ул.Гео
Милев в гр.Свиленград,при което е бил спрян от полицейските
служители,които съставили АУАН , срещу водача –жалбоподател,тъй като
тези му показания се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства,в частност от приобщените по делото скица
№1036/10.11.2015г. и извадка от ПУП-ПРЗ на гр.Свиленград ,одобрена със
Заповед №602/22.11.1993г.,ведно с писмо от Общинска адм.Свиленград. Още
повече,че самите свидетели-служители на полицията пред настоящият
съдебен състав изрично заявиха,че в действителност,не им е било известно по
коя улица е управлявал жалбоподателя,поради което са извършили справка в
Гугъл мапс и от която справка преценили,че улицата по която се е движел
жалбоподателя е Крайречна.
Материалната компетентност на издателя на обжалваното НП-
Началника на сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция
Хасково, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва и от
приетата по делото Заповед Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица
наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП
за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност,
в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.В
същата се определят и длъжностните лица имащи право да извършват
контролна дейност по ЗДвП,което доказва по безспорен начин и
компетентността на актосъставителя да съставя АУАН по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
4
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните
съображения:
В съдебното производство по обжалване на наказателни постановления,
административно наказващият орган се явява орган, поддържащ
административно-наказателното обвинение. Нарушителят следва да се счита
за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Отразените в
акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на
противното. Актът за установяване на административно нарушение няма
обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган
следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже
по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е
извършил виновно/когато става въпрос за физическо лице/. За да бъде едно
деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки: това
деяние да нарушава установения ред на държавно управление; да е извършено
виновно/при посочените по горе условия важащи се физическото лице,но не и
за ЮЛ/; да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на
която и да било от тези предпоставки означава липса на административно
нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по
издаване на акта и на наказателното постановление. Неспазването на
съответните процесуални правила би довело до отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Съставеният акт служи като предпоставка за издаване на друг акт -
наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е.
тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест
носи наказващата администрация.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се
изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения
да бъдат доказани на общо основание. Предпоставките, които установени по
безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната
отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил
деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране
на дееца и трето: деянието да е извършено виновно т.е. установена е вината.
При наличието на тези кумулативни предпоставки се съставя наказателно
постановление.
Неспазването от страна на административнонаказващия орган на
изискването в издаденото наказателно постановление да бъде посочено -
освен датата и обстоятелствата, при които същото е извършено нарушението
,но и мястото, където е извършено нарушението, води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, а също така, прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по
обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН,
следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като
5
административно нарушение.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление,
макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това
положение не се отнася до издаването на наказателно постановление, при
което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания
на нормите на ЗАНН , включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 , като неспазването на
това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление
и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без
да се разглежда спорът по същество.
Както се посочи по горе,от доказателствата по делото/писмените
предоставени от общ.адм.Свиленград и от показанията на разпитания по
делото свидетелКр.Сургучев/ се установява,че жалбоподателят е управлявал
лекият автомобил в гр.Свиленград по ул.Гео Милев , където непосредствено
преди кръговото бил спрян от двамата полицейски служители ,като
автомобила бил отбит в улица „Д. Благоев“ ,където била извършена
полицейската проверка.В същото време разпитаните по делото полицейски
служители сочат,че не знаят по коя улица се е движел жалбоподателя и след
справка в Гугъл мапс са приел,че се е движел по улица Крайречна към
ул.Бурденис,което не се подкрепя от доказателствата по делото.
В условията на алтернативност,ако не бяха констатирани по
горните нарушения,то съдът би приел следното:
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на
НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото
контролно производство, съдът би приел,че не се констатират допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито
такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да
налагат неговата отмяна.
Би се приело,че същото е издадено от компетентен орган, в
съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на
законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както
и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП би се приело,че са спазени предвидените
от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
От своя страна,би се приело от съда,че АУАН по съдържанието си също,
безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото
минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на
чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата
конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическите нарушения,
предмет на повдигнатото административно-наказателно обвинение, против
жалбоподателя.
Би се приело,че напълно идентична и съвпадаща правна квалификация
е приел и АНО, като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП
е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен
състав, чийто елементите се субсумират с неизпълнението на предписаното
от закона задължение, считайки го за осъществено, на което основание и е
наложил предвиденото в него административно наказание.
6
Съдът би приел,че е налице пълно фактическо и правно единство между
АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната
фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан,
от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на
защита. Още повече, последната се реализира против фактите, а не против
тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били
известни и точно,ясно оповестени.
Поради горното съдът би приел,че липсва допуснато процесуално
нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото
съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение
във възприетата материалноправна квалификация на всяко от твърдяните
нарушения, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези
фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на
чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 –относимо към НП, се е произнесъл и АНО
подвеждайки нарушението с неговите обективни елементи, под действието на
приложимият за него санкционен -административно-наказателен състав, на
основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността
по правното им квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в
крайния заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.
От материалноправна страна, преценено с оглед приложението на
материалния закон, съдът би приел,че обжалваното НП също за правилно и
законосъобразно
Съдът би приел,че не се спори, че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС,каквито доказателства се ангажира по делото посредством
разпита на двамата полицейски служители.
Досежно визираното в него административно нарушение, правно
квалифицирано: с нормата на чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП , субсумиращо състава
на чл. 174, ал.1, т.2 от с. закон. Така дадената от АНО правна квалификация
съдът би приел за вярна, съответстваща на изложените факти и описани
деяния в констативно - съобразителната част, приети за доказани от органа,
които покриват обективните признаци на посочените
административнонаказателни разпоредби. Като водач, управляващ МПС - лек
автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите
на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата,
изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно
движещите се превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС и изразило се управление на автомобил,
след употреба на алкохол/съгласно свидителските показания на разпитаните
по делото полицейски служители и показанията на техническото
средство,възпроизведени на хартиен носител/, който обективен факт е
категорично доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова страна,
което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана за това,
установена в нормата на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП.
Съдът би приел,че неизпълнението на това задължение е съставомерно
като административно нарушение, съгласно административнонаказателния
състав на чл.174,ал1 ЗДвП.Такава именно правна квалификация е дал и
7
административно наказващия орган и тя е правилна, на основание тази
санкционна норма и е наложил съответните наказания-кумулативно
предвидени. Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от
първата от цитираните разпоредби /чл.5,ал.3,т.1ДвП/ и водачът е длъжен да не
управлява автомобил след употреба на алкохол или др. упойващо
средство.Установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в
размер на 0,93 промила е доказана по надлежния ред с техническо
средство-”алкотест 7510 Дрегер”, съгласно правилата на Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози В тази си конкретно цифрова
стойност, същата надвишава минимално установената-0,8 промила за
съставомерността на деянието и се очертава в нисък размер до максималната
- допустима за конкретното админстративно нарушение-1,2 %о. Или, доказан
безспорно е обективният признак на вменения фактически състав на
нарушение-чл. 174,ал.1,т.2 ЗДвП.
Съдът би приел,че деянието е извършено виновно при пряк умисъл,
съзнавайки естеството на забраната и обективния факт, че е употребил
алкохол, въпреки това е управлявал автомобила, следователно е предвиждал
настъпването на обшественоопасните последици от извършеното, като от
волева страна пряко е целял настъпването им, поради което и правилно би се
приело,че е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Обжалваното НП би се приело от съда,че е правилно и обосновано, в
своята санкционна част. Наложените със същото две кумулативни
административни наказания на жалбоподателя, а именно –„глоба” в размер
1000 лв и „лишаване от право да управлява МПС” – за срок 12месеца, за
извършеното от него нарушение по ЗДвП, са в рамките на закона, тъй като
санкционната разпоредба /чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП / предвижда,че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух:т.1. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.,т.е. законодателят е предвидил фиксирани
по размер адм.санкции и респективно не подлежат на намаляване,т.к. съдът
не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения в закона
размер.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание Съдът
би приел, за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът би приел,че е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, съдът би приел,че не съставлява процесуално
нарушение. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административните нарушение, процесното деяние не разкрива
8
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не съставляват маловажен случай,
според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи, но и на
отегчаващи обстоятелства. В случая с този ефект следва да се отчете, че МПС
е управлявано в населено място с обичайно интензивно и натоварено
движение. Поради това съдът би приел,че липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл.
28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и
обосновано е издадено НП.
По тези причини,съдът би потвърдил обжалваното НП,но доколкото се
констатирах допуснатите съществени процесуални нарушения /относно
описание на нарушението –мястото на извършване на нарушението
/,коментирани по горе в мотивите на съда,до НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие ,а от страна на АНО не
се претендират такива.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено ,но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 2 е 400 лв.+10% за горницата над 1000 лв. или в случая 400,00лева,що се
отнася до наказанието глоба. Но от друга страна с обжалваното НП има
кумулативно наложено наказание Лишаване от право до управлява МПС и
съгласно чл.18,ал. от с.н.а.- За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите
по ал. 2 възнаграждението е 500 лв.,то дължимото адв.възнаграждение в
9
случай следва да е в размер на 900лева. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване
на Жалба и явяване по делото, т.е. е налице съответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за
2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да не
уважи подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира под
минималния такъв,към момента на подписване на договора за правна защита
,а именно размера 800лева.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОД на МВР, е отговаряла
областната дирекция на МВР, а не поделението й (доколкото само то е
юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат
присъдени именно на ОД на МВР-Хасково.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т.1 вр с ал.3,т.2 от ЗАНН ,
Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№22-1253-001883 от 29.11.2022година на Началника на сектор към ОД на
МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, с което на И. А. А. с ЕГН
********** от град *********, ул.”*.******” №** за нарушение на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева и
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на И. А. А. с ЕГН ********** от град *********, ул.”*.******”
№** , сумата в размер на 800 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение по АНД №21/2023г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10