Р Е
Ш Е Н
И Е № 153
гр. Пловдив, 07.08.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на десети април две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 54/2017 г., намира за
установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 145/09.12.2016
г. от П.Н.К. ЕГН ********** против решение № 153/17.11.2016 г., постановено по г. д. № 59/2016
г. по описа на ОС – Кърджали.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
Ответникът счита, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК.
Предявен
от П.Н.К. ЕГН **********
*** против „К.Е.- Б.“ ООД – ***, ЕИК *.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 100 000.00 лева, дължима по запис на заповед,
издаден на 31.03.2015 г., предмет на заповед № 16/03.02.2016 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист с дата 03.02.2016 г. по ч. г. д. № 127/2016 г. по описа на РС – Кърджали,
ведно със законната лихва, считано от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не
признава иска. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че, на
31.03.2015 г., ответното дружество е издало на ищеца запис на заповед за сумата
от 100 000.00лева с падеж 30.11.2015 г., подписан от управителя Д.П..
Твърди се, че няма плащане. Тези обстоятелства не са спорни.
В отговора на исковата молба /л. 28 от
делото на ОС/, ответникът е направил възражение, че п.не е имала представителна
власт да подпише процесния запис, поради което не е задължила дружеството ответник.
Това възражение е основателно.
Съгласно чл. 141, ал. 2, изречение
второ от ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява от
управителите, като всеки от тях може да действа самостоятелно освен ако
дружественият договор не предвижда друго.
Видно от справка в Търговския регистър,
управители на ответника са Д.п.и Е.Д..
Според чл. 22, ал. 3 от дружествения
договор на „К.Е.- Б.“ ООД – ***, ЕИК *, представен по прокурорска преписка № 446/2016
г. на РП – Кърджали, дружеството се представлява от управителите. При тази редакция
на текста може да бъде направен извод, че представителството е от двамата
управители заедно.
След като само единият от управителите
е подписал процесния запис на заповед, е налице хипотезата на чл. 462 от ТЗ и
следва да се приеме, че п.се е задължила лично. При това положение задължено
лице по процесния запис на заповед не е ответника в настоящото производство,
поради което така предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/17.11.2016 г., постановено
по г. д. № 59/2016 г. по описа на ОС – Кърджали.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: