Решение по дело №64/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 19
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20214230200064
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Севлиево , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и шести
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав И. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Я. Османова
като разгледа докладваното от Станислав И. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200064 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателя К. Б. Я. от гр.Сандански е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К, № 3912875, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 300.00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 06.07.2020 г., в 09:35часа, на Главен път І-4, км. 85+665, в посока на движение
към гр.В.Търново (на територията на община Севлиево), бил установен и заснет с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Опел Корса Е” с рег.
№ СВ *** НТ.Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила
след приспаднат толеранс от 3 км/ч е 76 км/ч при ограничение на скоростта от 40 км/час за
извън населено място, въведено с пътен знак В 26.В последствие била направена справка в
програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било установено,
че автомобилът е с ползвател жалб.К. Б. Я..За установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, от ОД МВР Габрово, бил
издаден електронен фиш, серия К, № 3912875, с който на жалб.Я., на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на
1
300.00лева.Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб.Гавраилов и
бил връчен на 25.01.2021 г.В последствие с платежно нареждане била заплатена сумата от
210.00 лева.От получената от ОПУ – Габрово справка се установява, че при км 85+665 на
Главен път І-4/Е-772 има ограничение на скоростта 40км/час, въведено с пътен знак В26.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
серия К, № 3912875, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него снимков материал;
Справка от РУ МВР Севлиево; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г. и писмо
от БИМ; Преглед на фиш; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система от 06.07.2020 г.; извлечение от ръководство на потребителя на „ARH CAM S 1“;
Справка от ОПУ – Габрово към АПИ и Справка от РУ МВР - Севлиево с приложени към нея
справки от масивите на МВР и АИС-АНД.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 25.01.2021 г.Жалбата е
заведена в деловодството на ОД МВР - Габрово на 28.01.2021 г., тоест в законноустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак ”.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h: Извън населено място Категория B - 90”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалб.Я. е наложено
наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.”.Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП гласи следното: “Водач,
2
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.;”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.В жалбата и в
писмено становище към съда се отпрява молба да отмени обжалваният ел.фиш по
посочените в същите събражения.
Твърди се, че при връчване на електронният фиш не били посочени и връчени
доказателствата за извършеното нарушение – снимков материал, заснет от АТСС, доказващ
извършеното нарушение, с което се ограничавало правото му на защита.
Съдът не споделя така изложеният довод.Обстоятелството, че към връчения на
жалб.Я. електронен фиш не е бил приложен снимковия материал, направен от
автоматизираната система по никакъв начин не е рефлектирало върху правото на защита на
жалб.Я..Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП:„При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи“.На нито едно място в ЗДвП или друг нормативен акт, не се съдържа изискване към
електронния фиш да бъде приложен и снимковият материал, заснет от автоматизираната
система.Всяко регистрирано от АТСС, използвано в настоящия случай, нарушение е
съпроводено от 5 поредни снимки на камерата, като на снимката направена на самото
измерване на скоростта има данни за измерената скорост и дистанцията на МПС.Тази
снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителят в случай, че в
снимката е заснето и друго МПС.
Твърди се на следващо място, че от доказателствата, представени от
административно-наказващият орган не било възможно да се установи категорично дали
АТСС е използвана според изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а в тежест
на същия било да докаже, че това е така.От страна на АНО не бил представен месечния план
за месец юли 2020 г. за използване на АТСС, както и техническата спецификация на
мобилната система.
Съдът не споделя така изложените доводи.По делото са налични доказателства за
това, че ползваната система е била технически изправна към момента на заснемане на
процесното нарушение.От приложения към преписката Протокол от проверка № 70-С-
3
ИСИС/22.10.2019 г. и писмото на БИМ, се установява, че тя е вписана в регистъра на
одобрените за използване СИ, преминала е проверка от 21.10. до 22.10.2019 г. за което е
издаден и посоченият по-горе протокол и е годна за експлоатация от 22.10.2019 г. до
22.10.2020 г.Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. и не споделя възражението в жалбата, че са допуснати нарушения
на производствените правила, тъй като не били представени доказателства за техническата
годност на автоматизираното техническо средство - удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и доказателства, от които да е видно, че камерата, с която е заснето
нарушението е сертифицирана от Българският институт по метрология (БИМ), както и кога
е била пусната в действие автоматизираната система.Такова задължение в ЗДвП не е
предвидено, липсва такова и в ЗАНН.Същевременно никъде в посочената по-горе Наредба
не е предвидено задължение за АНО при констатиране на нарушение с АТСС да представя
към административно-наказателната преписка месечния план за за използване на АТСС за
съответният месец.
Твърди се на следващо място, че не били спазени изискванията за надлежно попълнен
протокол по чл.10 от Наредбата, тъй като в него не били попълнени данните
индивидуализиращи номерата на видеоклиповете, заснели нарушение, номера на първото
статично изображение и номера на последното заснето такова.Без наличието на такива
данни било невъзможно да се направи съпоставка, да се установяло дали номера на
изображението/клипа, отразен на заснетия в нарушение автомобил на жлбоподателя попадал
в заснетите в тези 37 клипа.В случая не били спазени императивните изисквания на чл.6 от
Наредбата, поради което издаденият ел.фиш бил незаконосъобразен.
Съдът не споделя така изложените доводи.Съгласно разпоредбата на чл.10 от
Наредбата: “За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол
съгласно приложението.Протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка
за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото
и краят на контролирания участък.При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда”.Към административно-наказателната преписка е приложен Протокол съгласно
приложение към чл.10 от Наредбата.В същият са попълнени основните му реквизити, като
безспорно не е отразен номера на първото и последното статично
изображение/видеозапис.Съдът намира обаче, че това обстоятелство не е довело до
опорочаване на административното производство, водещо до отмяна на обжалвания
ел.фиш.Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес.От снимковия материал
приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
ЕФ.Същевременно от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата /, е видно, че
4
автоматизирано техническо средство е използвано на 06.07.2020 г. на ГП I-4, км. 85+665, в
посока гр.Варна и посока на контролиране на МПС от София към Варна.От анализа на
доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в
електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
идентификационен № № 11743d5 било заснето движение на процесния лек автомобил със
скорост, след приспаднат толеранс, от 76 км. /ч. при ограничение от 40 км. /ч. в
извъннаселено място, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП,
като е установено превишение на скоростта с 36 км. /ч.От страна на жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на
мястото, посочено в обжалвания електронен фиш.От друга страна, към административно-
наказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни
координати на нарушението, дата и час на заснемането му.В обжалваният ел.фиш изрично е
посочено мястото на извършване на нарушението, както и посоката на движение.
Съдът споделя отчасти твърдението на жалбоподателя, че така описаното в ел.фиш
нарушение противоречи на логиката и природните закони.От приложеният по делото
Протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата се установява, че АТСС е била поставена на 900
м. от знак В 26, с който е въведено ограничение на скоростта за извъннаселено място от 40
км/час.От справката, получена от ОПУ – Габрово се установява, че въпросният знак е
поставен при км 84+736 в дясно, тоест въвежда ограничение на скоростта за пътните
превозни средства движещи се от гр.София в посока гр.Варна и в зоната му на действие
попада и км. 85+665.С други думи излиза, че АТСС е било поставено при км. 85+636.В
ел.фиш обаче е посочено, че нарушението е извършено при км. 85+665 и ако АТСС е
осъществявало контрол над МПС от София към Варна и посока за задействане
приближаващи, то няма как да заснеме подминалият го и отдалечаващ се автомобил,
находящ се при км. 85+665.Съдът обаче намира, че това обстоятелство се дължи на неточно
или дължащо се на техническа грешка отразяване в Протокола на мястото на поставяне на
АТСС от страна на полицейският служител, който го е обслужвал и изготвил
протокола.Същевременно, както вече бе посочено по-горе, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.От снимковия материал, приложен по преписката
също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ с точни координати на
нарушението, дата и час на заснемането му.Посочени са GPS координати на разположението
на използвания уред, които дават възможност по изключително прецизен начин да се
индивидуализира мястото на контрол, респ. разположението на техническото средство.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраният по делото доказателствен
материал, в частност от представения по преписката снимков материал, действително се
установява превишаване на въведената с пътен знак В 26 максимално допустима скорост,
5
извършено от жалбоподателя с посоченото в ел.фиш моторно превозно средство,
представляващо административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП.За така
установеното нарушение е издаден атакувания ЕФ, съдържащ предвидените в чл.189, ал.4 от
ЗДвП реквизити, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане.Нарушението за скорост е било установено с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1,
чиято годност се установява по безспорен начин от приложения по делото Протокол от
проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г.Правилно е ангажирана отговорността на жалб.Я. като
ползвател на процесният лек автомобил, който в законоустановения срок от получаване на
обжалвания ел.фиш не е представил в ОД МВР Габрово писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не упражнява предоставеното му право,
предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
посоченото нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
относимата разпоредба по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.Наложеното на жалбоподателя наказание
е съобразено с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300.00 лева,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
му.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 3912875, за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД
МВР - Габрово, с който на К. Б. Я., ЕГН **********, от гр.Сандански, ул.„***” № 8, за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Жалбоподателя К. Б. Я. от гр.Сандански е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К, № 3912875, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 300.00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 06.07.2020 г., в 09:35часа, на Главен път І-4, км. 85+665, в посока на движение
към гр.В.Търново (на територията на община Севлиево), бил установен и заснет с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Опел Корса Е” с рег.
№ СВ *** НТ.Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила
след приспаднат толеранс от 3 км/ч е 76 км/ч при ограничение на скоростта от 40 км/час за
извън населено място, въведено с пътен знак В 26.В последствие била направена справка в
програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било установено,
че автомобилът е с ползвател жалб.К. Б. Я..За установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, от ОД МВР Габрово, бил
издаден електронен фиш, серия К, № 3912875, с който на жалб.Я., на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на
300.00лева.Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб.Гавраилов и
бил връчен на 25.01.2021 г.В последствие с платежно нареждане била заплатена сумата от
210.00 лева.От получената от ОПУ – Габрово справка се установява, че при км 85+665 на
Главен път І-4/Е-772 има ограничение на скоростта 40км/час, въведено с пътен знак В26.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
серия К, № 3912875, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него снимков материал;
Справка от РУ МВР Севлиево; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г. и писмо
от БИМ; Преглед на фиш; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система от 06.07.2020 г.; извлечение от ръководство на потребителя на „ARH CAM S 1“;
Справка от ОПУ – Габрово към АПИ и Справка от РУ МВР - Севлиево с приложени към нея
справки от масивите на МВР и АИС-АНД.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 25.01.2021 г.Жалбата е
заведена в деловодството на ОД МВР - Габрово на 28.01.2021 г., тоест в законноустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак ”.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
1
km/h: Извън населено място Категория B - 90”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалб.Я. е наложено
наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.”.Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП гласи следното: “Водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.;”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.В жалбата и в
писмено становище към съда се отпрява молба да отмени обжалваният ел.фиш по
посочените в същите събражения.
Твърди се, че при връчване на електронният фиш не били посочени и връчени
доказателствата за извършеното нарушение – снимков материал, заснет от АТСС, доказващ
извършеното нарушение, с което се ограничавало правото му на защита.
Съдът не споделя така изложеният довод.Обстоятелството, че към връчения на
жалб.Я. електронен фиш не е бил приложен снимковия материал, направен от
автоматизираната система по никакъв начин не е рефлектирало върху правото на защита на
жалб.Я..Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП:„При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи“.На нито едно място в ЗДвП или друг нормативен акт, не се съдържа изискване към
електронния фиш да бъде приложен и снимковият материал, заснет от автоматизираната
система.Всяко регистрирано от АТСС, използвано в настоящия случай, нарушение е
съпроводено от 5 поредни снимки на камерата, като на снимката направена на самото
измерване на скоростта има данни за измерената скорост и дистанцията на МПС.Тази
снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителят в случай, че в
снимката е заснето и друго МПС.
Твърди се на следващо място, че от доказателствата, представени от
административно-наказващият орган не било възможно да се установи категорично дали
АТСС е използвана според изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а в тежест
на същия било да докаже, че това е така.От страна на АНО не бил представен месечния план
за месец юли 2020 г. за използване на АТСС, както и техническата спецификация на
2
мобилната система.
Съдът не споделя така изложените доводи.По делото са налични доказателства за
това, че ползваната система е била технически изправна към момента на заснемане на
процесното нарушение.От приложения към преписката Протокол от проверка № 70-С-
ИСИС/22.10.2019 г. и писмото на БИМ, се установява, че тя е вписана в регистъра на
одобрените за използване СИ, преминала е проверка от 21.10. до 22.10.2019 г. за което е
издаден и посоченият по-горе протокол и е годна за експлоатация от 22.10.2019 г. до
22.10.2020 г.Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. и не споделя възражението в жалбата, че са допуснати нарушения
на производствените правила, тъй като не били представени доказателства за техническата
годност на автоматизираното техническо средство - удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и доказателства, от които да е видно, че камерата, с която е заснето
нарушението е сертифицирана от Българският институт по метрология (БИМ), както и кога
е била пусната в действие автоматизираната система.Такова задължение в ЗДвП не е
предвидено, липсва такова и в ЗАНН.Същевременно никъде в посочената по-горе Наредба
не е предвидено задължение за АНО при констатиране на нарушение с АТСС да представя
към административно-наказателната преписка месечния план за за използване на АТСС за
съответният месец.
Твърди се на следващо място, че не били спазени изискванията за надлежно попълнен
протокол по чл.10 от Наредбата, тъй като в него не били попълнени данните
индивидуализиращи номерата на видеоклиповете, заснели нарушение, номера на първото
статично изображение и номера на последното заснето такова.Без наличието на такива
данни било невъзможно да се направи съпоставка, да се установяло дали номера на
изображението/клипа, отразен на заснетия в нарушение автомобил на жлбоподателя попадал
в заснетите в тези 37 клипа.В случая не били спазени императивните изисквания на чл.6 от
Наредбата, поради което издаденият ел.фиш бил незаконосъобразен.
Съдът не споделя така изложените доводи.Съгласно разпоредбата на чл.10 от
Наредбата: “За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол
съгласно приложението.Протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка
за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото
и краят на контролирания участък.При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда”.Към административно-наказателната преписка е приложен Протокол съгласно
приложение към чл.10 от Наредбата.В същият са попълнени основните му реквизити, като
безспорно не е отразен номера на първото и последното статично
изображение/видеозапис.Съдът намира обаче, че това обстоятелство не е довело до
опорочаване на административното производство, водещо до отмяна на обжалвания
ел.фиш.Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес.От снимковия материал
приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
ЕФ.Същевременно от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата /, е видно, че
автоматизирано техническо средство е използвано на 06.07.2020 г. на ГП I-4, км. 85+665, в
посока гр.Варна и посока на контролиране на МПС от София към Варна.От анализа на
доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в
електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
3
идентификационен № № 11743d5 било заснето движение на процесния лек автомобил със
скорост, след приспаднат толеранс, от 76 км. /ч. при ограничение от 40 км. /ч. в
извъннаселено място, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП,
като е установено превишение на скоростта с 36 км. /ч.От страна на жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на
мястото, посочено в обжалвания електронен фиш.От друга страна, към административно-
наказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни
координати на нарушението, дата и час на заснемането му.В обжалваният ел.фиш изрично е
посочено мястото на извършване на нарушението, както и посоката на движение.
Съдът споделя отчасти твърдението на жалбоподателя, че така описаното в ел.фиш
нарушение противоречи на логиката и природните закони.От приложеният по делото
Протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата се установява, че АТСС е била поставена на 900
м. от знак В 26, с който е въведено ограничение на скоростта за извъннаселено място от 40
км/час.От справката, получена от ОПУ – Габрово се установява, че въпросният знак е
поставен при км 84+736 в дясно, тоест въвежда ограничение на скоростта за пътните
превозни средства движещи се от гр.София в посока гр.Варна и в зоната му на действие
попада и км. 85+665.С други думи излиза, че АТСС е било поставено при км. 85+636.В
ел.фиш обаче е посочено, че нарушението е извършено при км. 85+665 и ако АТСС е
осъществявало контрол над МПС от София към Варна и посока за задействане
приближаващи, то няма как да заснеме подминалият го и отдалечаващ се автомобил,
находящ се при км. 85+665.Съдът обаче намира, че това обстоятелство се дължи на неточно
или дължащо се на техническа грешка отразяване в Протокола на мястото на поставяне на
АТСС от страна на полицейският служител, който го е обслужвал и изготвил
протокола.Същевременно, както вече бе посочено по-горе, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.От снимковия материал, приложен по преписката
също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ с точни координати на
нарушението, дата и час на заснемането му.Посочени са GPS координати на разположението
на използвания уред, които дават възможност по изключително прецизен начин да се
индивидуализира мястото на контрол, респ. разположението на техническото средство.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраният по делото доказателствен
материал, в частност от представения по преписката снимков материал, действително се
установява превишаване на въведената с пътен знак В 26 максимално допустима скорост,
извършено от жалбоподателя с посоченото в ел.фиш моторно превозно средство,
представляващо административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП.За така
установеното нарушение е издаден атакувания ЕФ, съдържащ предвидените в чл.189, ал.4 от
ЗДвП реквизити, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане.Нарушението за скорост е било установено с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1,
чиято годност се установява по безспорен начин от приложения по делото Протокол от
проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г.Правилно е ангажирана отговорността на жалб.Я. като
ползвател на процесният лек автомобил, който в законоустановения срок от получаване на
обжалвания ел.фиш не е представил в ОД МВР Габрово писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не упражнява предоставеното му право,
4
предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
посоченото нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
относимата разпоредба по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.Наложеното на жалбоподателя наказание
е съобразено с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300.00 лева,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
му.
5