Решение по дело №393/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260026
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20201820200393
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 26.03.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 393 по описа за 2020 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:

            И.П.И. ***, с ЕГН **********, е обжалвал с искане да бъде отменено Наказателно постановление 20-1204-001268/06.07.2020 г.  на началник сектор към ОДМВР С., с-р „ПП“ ОДМВР С., респ.наложените му със същото административно наказание:

-          лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба в размер на 1 000.00 / хиляда / лв.” на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДВП за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП;

-          глоба в размер на 10.00 / десет/ лв.”на основание чл.183 ал.1, т. 1, пр.2 от ЗДВП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

С жалбата се твърди, че личния автомобил на жалбоподателя бил управляван  по АМ“Хемус“ от друго лице, което  по пътя се почувствало леко замаяно, което наложило  да отбият в аварийната лента  за смяна на водачите на МПС-то. Още преди напускане на аварийната лента  му била извършена проверка от полицейски автопатрул, който не отчел  направените възражения  от  жалбоподателя, явяващи се обстоятелства предвидени  в чл.58, т.3 ЗДвП и на последния бил съставен АУАН. Поддържа се, че  НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка.

 

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не  е изпратил представител Със съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН  излага становище, че жалбата следва да се остави без уважение.

 

РП Елин Пелин не е изпратила представител и не е депозирала становище във връзка с жалбата.

 

От показанията на св.С. е видно, че  на посочените в АУАН  място и време  имало голямо задръстване поради  ремонти на тръбата  на тунел „В.“. Полицейският патрул бил на пътен възел  „В. р.“, след излизането от завоя и след около  100-200 метра започвала правата отсечка от пътното платно, където се виждало кой кара в аварийната лента. Тогава били съставили поне  10-на акта.

 

Св. Д. в показанията си твърди, че няма спомен за конкретния случай. Подписал е   процесния АУАН в качестовто на свидетел. Спомня си, че тогава написал  доста актове, тъй като се било образувало  задръстване, поради ремонтни дейности. Поддържа обстоятелствата, които са отразени в предявения му АУАН. Твърди, че е бил свидетел и по съставянето на акта и по установяване на  нарушението, тъй  като с колегата си  са били екип и работели един до друг.

 В показанията си св. Василев сочи, че  са съседи с Ив.И. и често се прибират заедно   с колата. Разбрали се той да вземе колата на жалбоподателя, след работа да го вземе и заедно да продължат  за провинцията. Било юни месец на 2020 година, на  АМ“Х.“, като той управлявал колата на жалбоподателя.  Имало голямо задръстване от автомобили. Същевременно свидетелят имал здравословен проблем на глезена от  футболен мач. Казал на жалбоподателя, че го  боли кръка и спрели в аварийната лента, за да се сменят на волана. Точно там имало полицаи, които ги спрели и казали, че са управлявали в аварийната лента. Тогава вече  И. карал колата. Последният дълго стоял при полицаите, докато свидетелят седял в колата. Имало много други хора , на които се пишели актове, които се били решили да се включат преди тях. Когато ги спрели полицаите не се намирали в аварийната лента, а в активната дясна лента на магистралата.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от надлежна страна и в срока по чл.59 ЗАНН.

 

Настоящият състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

По отговорността за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства  се установява, че на  05.06.2020 г. , около 20.20ч. на автомагистрала „Х.“, 29-ти км, в посока към гр. В. жалбоподателят  е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ ВР . СА, като осъществявал движението на автомобила в лентата за принудително спиране. Излизайки от завоя и навлизайки в правия участък от пътя към пътен възел „В. р.“ е ведян от поличейски патрул  /свидетелите С. и Д./, при което бил спрян за проверка. Освенконстатираното от двамата свидетели управление на автомобила от страна на жалобподателя в лентата за аварийно спиране, установено било още, че  Ив.И. не носи талон към свидетелство за управление на МПС. При тези констатации на И. е съставен АУАН  № 498855/05.06.2020г., въз основа на който е издадено обжалваното НП. В съставения му АУАН жалбоподателя  е записал,  че „малко преди отбивката за пр. В. били спрели в аварийната лента по причина, че личния му автомобил бил управляван  от шофьор, на когото му станало лошо. Спрели, за да се сменят“.

Събраните доказателства налага извод, че жалбоподателят не е имал здравословен проблем. Автомобилът също е  бил технически изправен, като в делото не се съдържат данни за техническа проблем на управляваното от жалбоподателя  МПС към моента на проверката  от полицейския патрул.

Следва да се отбележи, че за да възприеме така изложената фактическа обстановка съдът не кредитира показанията на св. В.пораи няколко съображения:

Настоящият състав намира, че са налице значителни противоречия относно причината, поради която свидетелят  В. твърди, че се е наложило  да спрат в аварийната лента, за да се сменят на волана “. Това е така, тъй като  от  една страна с жалбата до съда се твърди, че „ спътникът му, който управлявал  личния му автомобил “ се почувствал леко замаян“, което наложило да отбият в аварийната лента за смяна на водачите“. От друга страна в процесния АУАН жалбоподателят е  изписал  лично, че  са спрели , за да се сменят , тъй като „на  шофьора  му станало лошо“. В съдебно заседание св. Василев е заявил, че „поради здравословен проблем на глезена от футболен мач...казал на жалбоподателя , че го боли крака и спрели в аварийната ленат , за да се  сменят“. В контретия случай очевидно е противоречието в обстоятелствата, които  жалбоподателя И.  твърди с жалбата и св. В.  сочи в показанията си, които  обстоятелства подлежащи на преценка за евентуалното  им подвеждане  под  предвидените  в чл.58, т.3 от ЗДвП изключения. Не на последно място следва да се отбележи, че без значение за настоящия спор е факта, че св. В., управлявайки процесното МПС, е спрял в  лентата за аварийно спиране. Този факт е относим към  преценката / каквато не е предмет на настоящото дело/ за евентуално водене на  отделно административнонаказателно производство спрямо това лице. 

На следващо място в жалбата  против  НП Ив.И. твърди, че още преди да напусне аварийната лента  / след като се били сменили  на волата  със св. В./ полицейският патрул ги е забелязал, че са в тази лента и веднага  била извършена проверка  и съставен АУАН. При наличието на тези твърдения, в с.з. св.  Василев  заявява нещо друго, а именно:“ Като ни спряха полицаите не бяхме в аварийната лента, бяхме в активната дясна лента на магистралата“. От друга страна настоящият състав намира, че свидетелят е и заинтересован от изхода на делото по настоящия спор, пради близките взаимоотношения с жалбоподателя, поради приятелските и съседски взаимоотношения между тях / „ пътуване заедно към провинцията през уикендите, но и съседи в селото, където живеят  бабата и дядото…“,вж. показания на св. И.В., л.28, стр.1 от делото/. Изложеното дава основание на съда да не кредитира  показанията на св.Василев.

 

Съдът при проверка констира, че процесния АУАН и обжалваното НП  са издадени от компетентен орган и в съответствие с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В последна връзка според чл.189, ал.2 редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Видно от съставения АУАН, жалбоподателят е подписал акта, в който е изложил възражения , които не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

С оглед възможността за допълнителни възражения по съставения му акт, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е могъл да прецизира и подкрепи възраженията си  по акта, но не  е сторил това. Така и в настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал надлежни гласни  и писмени доказателств в подкрепа на  защитната теза изложена в с жалбата до съда против   наказателното постановление.

 

Съдът намира, че в хода на  съдебното дирене не се събраха доказателства относно наличието на обстоятелства изключващи предвидените с чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДВП санкционни последици. Цитираната норма предвижда  административно наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. за водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, като по-горе в настоящото съдът изложи съображенията  относно неприложимостта в настоящата хипотеза на  кое да е от  тези изключения.

 

 

По отговорността за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП

Видно от  АУАН  № 498855/05.06.2020г, ползващ се с доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, при проверката  жалбоподателят не е представил контролен талон, носенето на какъвто е задължително съгласно чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. Каса е се за нарушение изразяващо се в неносене на  контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Видно от отразените в АУНА обстоятелства , жалбоподателят не е представил  при поискване за проверка контролен талон, като е бил длъжен, съгласно разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП да носи същия и го представи при поискване от контролните органи.

По изложените съображения настоящият състав намира, че правилно  и законосъобрзано е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и  за нарушенияе на чл.100, ал.1 ,т.1 от ЗДвП, поради което и в тази част  обжалваното НП следва да се потвърди.

 

 

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът

                                                                Р   Е   Ш   И :

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 20-1204-001268/06.07.2020 г.  на началник сектор към ОДМВР София, с-р „ПП“ ОДМВР С., с което на И.П.И. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказаниелишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба в размер на 1 000.00 / хиляда / лв.”  на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДВП за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 20-1204-001268/06.07.2020 г.  на началник сектор към ОДМВР София, с-р „ПП“ ОДМВР С., с което на И.П.И. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 / десет/ лв.”на основание чл.183 ал.1, т. 1, пр.2 от ЗДВП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

 

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София област в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: