Р Е Ш Е Н И
Е
№260011
гр.
Силистра, 01.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
АНА АВРАМОВА
секретар Антоанета Ценкова
прокурор Теодор Желев
като разгледа докладваното от съдия Аврамова
ЧНД № 311 по описа за 2020г. на СОС,
и като взе предвид данните по делото,
прие за установено следното:
Производството е по реда на чл.
32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по искане на
Централна съдебна агенция към Министерството на правосъдието и сигурността,
Нидерландия, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение №5062
5422 2624 1139/20.03.2020г., в сила от 01.05.2020 г., издадено от
Полицейско управление, Брабант, с
което на българския гражданин В.В.М., е наложена финансова санкция в
размер от 140 евро, за извършено
на 06.06.2019г. нарушение по чл.2 от
Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса
за движение по пътищата.
Прокурорът, в съдебно заседание, изразява
становище за основателност на искането и моли за уважаването му.
Засегнатото лице, нередовно призовано,
не се явява.
Служебно назначеният защитник
намира искането за основателно.
◆ ◆ ◆ ◆ ◆
От Удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е видно, че решението, с което е
наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на компетентен административен
орган в Нидерландия, с който е наложено задължение за плащане на парична
санкция, наложена във връзка с нарушение правилата за движение,като засегнатото
лице е имало възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е
изпълнено условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От описаните факти в Удостоверението
е видно, че на 06.06.2019г., в 20:18 часа, засегнатото лице, като водач е
управлявало превозното средство, докато
акумулатора/ тяговата батерия е дефектна/ не е била прикрепена добре.
Касае се за поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и в списъка по
б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС
проверка за двойна наказуемост не се изисква.
Налице е изискването лицето,
срещу което е постановено решението да има местоживеене на територията на
Република България, и това е видно от справката от НБН. Наличието на това условие, като едно от
алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е условие
за признаване и изпълнение.
Горното обосновава извода за
наличието на общите положителни предпоставки за признаване, съгласно
изискванията на чл. 30 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно, липсват
факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решенията,
визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното удостоверение е
пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу засегнатото лице не е
постановено и приведено друго решение за налагане на финансова санкция за
същото деяние, не е изтекла давността по българското законодателство и не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е налице имунитет или привилегия,
съгласно българските закони и не са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Не е налице основанието по чл.35 т.7 от
Закона. Описаното нарушение
покрива критериите на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, посочено е в списъка на
Удостоверението, поради което проверка за двойна наказуемост или за наличие
на правен аналог на санкционираното в чуждата
държава деяние в българското законодателство, не се извършва. Ето защо, не е налице хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, към
която препраща нормата на чл. 35, т. 7 от същия закон.
Физическото лице, срещу което е
постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на наказателно
преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството е било писмено и
засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване, като не са налице
обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът на финансовата санкция
не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона.
Въз основа на фиксирания курс
на еврото към българския лев, към деня на постановяване на решението,
равностойността на дължимата сума е в размер на 273.82 лева.
Давностният срок за изпълнение
на финансовата санкция изтича на 01.05.2025г.
Приходите от изпълнение на това
решение са в полза на изпълняващата държава – Република България, а НАП следва
да се задължени да уведомява съда за
предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на изпълнението,
съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона.
Ето защо, и на основание чл.32,
във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Наказателно решение №5062 5422 2624
1139/20.03.2020г., в сила от 01.05.2020 г.,
издадено от Полицейско
управление, Брабант, с което на
българския гражданин В.В.М., е наложена финансова санкция в
размер от 273.82 лева, представляваща равностойността на наложената
парична глоба на стойност 140 евро, за извършено на 06.06.2019г. нарушение
по чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движение по пътищата И ГО
ИЗПРАЩА НА НАП ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалва в
7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като обжалването не спира
изпълнението му.
ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява незабавно Окръжен съд за предприетите
действия по изпълнението, както и при приключване изпълнението на решението.
Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно
на Министъра на правосъдието, а на издаващият орган- стандартизиран формуляр 2,
на EJN, придружаващ процедурата по прилагане на трансгранични финансови
санкции.