Р Е Ш
Е Н И Е
№………../11.01.2023 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа докладваното от
съдията т. д. № 567 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Д.З.“ АД,
ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление:***, с която се иска ответникът Г. Ф., ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление ***, да
бъде осъден на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ да заплати сумата от 26 000
лева, част от вземане в общ размер на 3 664 626.08 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № *********/ 15.10.2018 г., за
травматичните увреждания на лицата П.П.(P.P.), молдовски гражданин, роден на ***г. и Й.Б.(I.B.) – молдовски гражданин, роден на ***г. претърпени от тях в
резултат на ПТП (самокатастрофа),
установено от компетентните италиански органи с Доклад за
ПТП, реф.№ 19476/2018г., номер от общия регистър 56704/18, настъпило на
28.08.2018г. в Р. Италия, в гр. Рим на ул. „Салария“ до кръстовището с ул.
„Гайоле ин Кианти“, със следното МПС, в което са били пътници: лек авт., марка
„Фолксваген“, модел: „Голф“, с ДК № Р ****ВК, номер на шаси: WVWZZZ1JZYB079958, собственост
по рег. талон на Л.И.Т., ЕГН **********
и управляван от А.К.(D.C.),
молдовски гражданин, роден на *** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й изплащане.
В исковата молба се
посочва, че към застрахователя е била отправена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за репариране на вредите на лицата, пострадали в описаното по-горе
ПТП. МПС, към момента на настъпване на ПТП е със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ищеца и собственика
по рег. талон - Л.И.Т., чрез застрахователен брокер „К.с.“ ЕООД, ЕИК ******, за
която е издадена застрахователна полица за ЗЗГОА № BG/08/117002703174, с период на
застрахователно покритие от 00:00 часа на 11.10.2017г. до 23:59 часа на
10.10.2018г. Сключената с лицето Л.И.Т. застрахователна полица се оспорва като
нищожна: 1.поради липса на съгласие, тъй като застрахования е починал на
14.07.2014г. в гр. Бяла съгласно Акт за смърт №
116/15.07.2014г. в общ. Бяла, обл. Русе и няма как да е изразил съгласие
за сключване на договора; 2/ евентуално се поддържа, че подписът, положен за
застрахован е фиктивен, т.е. положен от лице, което няма намерение да се
обвърже по застрахователния договор, 3/евентуално като сключена при липса на
застрахователен интерес. След като застраховката е нищожна, то и платеното по
нея задължение следва да се възстанови на застрахователя от ответния Ф..
В срока по чл. 367,
ал. 1 ГПК ответникът депозира подробен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва доводите на ищеца за недействителност поради липса
на застрахователен интерес на осн. чл. 349 от КЗ с аргументи от чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ и съдебната практика. Оспорва доводите на ищеца за нищожност поради
липса на съгласие като твърди, че в случая става въпрос за сключване на договор
на база неверни данни относно застраховащото лице, което счита, че не може да
обоснове извод за нейната нищожност. Договорите за застраховка са абсолютни
търговски сделки и съгласно чл. 344, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 293, ал. 1 от ТЗ, писмената форма на застрахователния договор е форма за действителност, а
съгласно ал. 3 на същия член, ищецът не може да се позовава на нищожността, ако
от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността на
договора (приел е премията, осчетоводил е застраховката и е подал сключването и
в системата на Ф.а).
Съдът, като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
За доказване основателността на иска е
необходимо ищецът да установи: настъпването на
ПТП, в
причинна връзка от което посочените в исковата молба лица, претърпяват
описаните увреждания, за репарирането на които е заплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер на НББАЗ;
възраженията си за нищожност на Застрахователна
полица за ЗЗГОА № BG/08/117002703174.
В тежест на ответника
е при доказване на фактите поставени в тежест на ищеца, да докаже осъществяване
на способ за погасяване на задължението.
По делото не е
спорно, а това се установява и от събраните по делото доказателства (доклад за ПТП л. 74 - 81 от делото), че на
28.08.2018г. в Р. Италия, в гр. Рим на ул. „Салария“ до кръстовището с ул.
„Гайоле ин Кианти“, настъпва пътно-транспортно произшествие с лек авт., марка
„Фолксваген“, модел: „Голф“, с рег. № Р ****ВК, номер на шаси: WVWZZZ1JZYB079958, собственост
по рег. талон на Л.И.Т., ЕГН **********
и управляван от А.К.(D.C.),
молдовски гражданин, роден на *** г, в резултата на което
П.П.(P.P.), молдовски гражданин, роден
на ***г. и Й.Б.(I.B.) – молдовски гражданин, роден на ***г. претърпяват
травматични увреждания. Към момента на настъпване на ПТП за МПС е представена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ищеца и
собственика по рег. талон - Л.И.Т., чрез застрахователен брокер „К.с.“ ЕООД,
ЕИК ******, за която е издадена застрахователна полица № BG/08/117002703174,
с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 11.10.2017г. до 23:59
часа. По образуваната при ищеца щета е заплатено застрахователно обезщетение на
НББАЗ в размер на 3 664 626.08 лв. (преводни нареждания за
изплатени суми по щета на л.27-л. 30 от делото)
Спорът се концентрира относно валидността на
застрахователния договор, като относно спорния въпрос съдът
приема следното:
По
делото е представена Застрахователна
полица за ЗЗГОА № BG/08/117002703174,
с дата на сключване 10.10.2017 г., място на сключване – Благоевград, с период
на застрахователно покритие от 00:00 часа на 11.10.2017г. до 23:59 часа на
10.10.2018г. В полицата, като застрахован е посочен Л.И.Т., ЕГН *********, като на мястото на
застрахования е положен парафен подпис. Не е положен подпис за Застрахователя. Уговорена
е базисна застрахователна премия в размер на 163,29 лв., за която страните не
спорят, че е платена, а това обстоятелство се установява и от представената от
ищеца квитанция за заплатена премия (л. 8 от делото). На л. 12 от делото
е представен вторият екземпляр от Застрахователна полица
за ЗЗГОА № BG/08/117002703174,
на който е налице парафен подпис за застрахователя и подпис за застрахования Л.Т..
Договорът
за застраховка е сключен чрез застрахователния брокер ЗБ „К.С.“ ЕООД, ЕИК ******, което обстоятелство
не е спорно по делото.
От
приложеното на л.33 от делото писмо от МРРБ относно гражданското състояние на Л.И.Т.
ЕГН *********
към 10.10.2017 г. се установява,
че лицето е починало на 14.07.2014 г., за което има съставен акт за смърт № 116/15.07.2014
г. в община Бяла, област Русе.
Съгласно ТР № 1 от 07.03.2019г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОС
на ТК, ВКС, нищожните сделки са вид недействителни сделки, при които
недействителността е абсолютна – изначална, настъпваща по право, непоправима,
освен при приет валидизационен закон и водеща до пълна невъзможност да се породи
желаното от сключването й действие. Волята, респ. съгласието, е основен
конститутивен елемент на сделката, а липсата на съгласие е основание за нейната
нищожност, установено в чл.26, ал.2 ЗЗД. По силата на препращащата норма на
чл.343, ал.2 КЗ това основание е приложимо и към договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Порокът липса на
съгласие е налице, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени
и съвпадащи, но някое от тях или и двете са дадени при „съзнавано несъгласие”,
т.е. при отсъствие на намерение за обвързване (изтръгнато чрез насилие, на
шега, като учебен пример и пр.). Липсва съгласие по смисъла на чл.26, ал.2,
пр.2 ЗЗД и когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления
или тези волеизявления не се отнасят за един и същи предмет. Като всяко
основание за нищожност – липсата на съгласие, независимо от проявната форма, е
тежък порок. Той санкционира и двете страни по правоотношението, създаването на
което е тяхна цел, макар по правило да не предпоставя вина и всеки може да се
позове на него. Поради това не може да бъде отречено правото на застрахователя
при констатирана липса на съгласие, несъмнено създаваща правна несигурност, да
предяви иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор и да
установи със сила на пресъдено нещо действителното правно положение между
страните.
От
събраните по делото доказателства се установява, че посоченият в
застрахователната полица от 10.10.2017 г. като застрахован Л.И.Т. е починал
повече от 3 години преди съставянето й, поради което е очевидно, че подписът не
изхожда от това лице. Същевременно, поради наличието на подпис е необходимо все
пак да се установи дали е възникнало застрахователно правоотношение с друго
лице, което да е породило правни последици.
Съгласно
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Следва да се посочи, че нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ не изключва приложението
на общата разпоредба на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, а предоставя единствено
възможност страна по договора на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ да бъде различна от собственика на МПС лице. Същевременно, за да е
действителен застрахователният договор е необходимо да е налице застрахователен
интерес – чл. 349, ал. 3 КЗ. По отношение на несобственик на МПС
застрахователен интерес от сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ще е налице, по аргумент от 477, ал. 2 КЗ, за ползвателя,
държателят, както и за всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Това е така, тъй като предмет
на закрила на застраховката гражданска отговорност на автомобилист е
имуществото на водача, което може да се намали негативно във връзка с вреди,
причинени на трети лица по повод притежаването или управлението oт водача на
превозно средство. Следователно, качеството собственик на превозно средство не
е единственото обстоятелство, което обуславя наличие на застрахователен интерес
от сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти, но и
управляването на превозното средство. При това положение за договорите,
сключени от несобственик, е налице застрахователен интерес, доколкото са
сключени от лица, посочени като обичайни водачи.
По
делото не е установено кое лице е положило подписа за „застрахован“ върху
застрахователната полица. Липсват доказателства относно неговата индивидуализация.
От обясненията на служителката на застрахователния брокер К.С. участвала при
сключването на полицата се установява, че застраховката е сключена от
представител на собственика. Но към момента на сключване на договора за застраховка посоченото за
застрахован лице не е правосубектно. Липсата на правосубектност на лицето,
посочено в полицата като застрахован е пречка, то да бъде и упълномощител,
респ. да бъде представляван при сключване на полицата от трето лице.
Обстоятелството, че в доклада за настъпилото ПТП (л. 74 и сл. от делото)
фигурират данни за друг собственик на МПС – АутоМ2, със седалище и адрес на
управление:*** и водач – Александру Кукос, роден в Молдова на 20.07.1986 г. не
могат да се тълкуват в смисъл, че полицата е подписана от представител на
юридическото лице, поради времевата разлика между датата на подписване на
застрахователната полица и датата на настъпване на ПТП. Следователно полицата
не може да се приеме, че е подписана от ползвателя на застрахованото МПС. Но
дори да се приеме, че подписът е на ползвател, последният е изразил воля за
сключване на договора не от свое име, а от името на друго лице, т.е. не е желал
настъпването на правните последици на договора за себе си, а за посоченото в
полицата неправосубектно лице. Ето защо следва да се приеме, че процесната
полица е нищожна, поради начална липса на съгласие, тъй като съзнателно, лицето
което волеизявява по нея, не желае да се обвърже с настъпването на правните й
последици.
Така,
доколкото по делото не се установява към датата на процесното ПТП за МПС с
№ Р ****ВК да е налице действаща валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилистите при ищеца, то на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ ответникът
следва да възстанови на последния сумата, платена от него на Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи, заедно със законната лихва от 01.04.2021
г до окончателното плащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, право на разноски има са ищецът, който доказва такива в обща размер на
1590,00 лева, от които 450 лева за юрисконсултско възнаграждение, 1040 лева
-държавна такса и 100,00 лева депозит за призоваване на свидетел.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, както следва: на
основание чл. 499, ал. 5 от КЗ сумата от 26 000 лева, част от вземане в
общ размер на 3 664 626.08 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по щета №*********/ 15.10.2018 г., за травматичните увреждания на
лицата П.П.(P.P.), молдовски гражданин, роден
на ***г. и Й.Б.(I.B.) – молдовски гражданин, роден на ***г. за претърпените от
тях травматични увреждания, получени в резултат на ПТП (самокатастрофа), установено от компетентните
италиански органи с Доклад за ПТП, реф.№ 19476/2018г., номер от общия регистър
56704/18, настъпило на 28.08.2018г. в Р. Италия, в гр. Рим на ул. „Салария“ до
кръстовището с ул. „Гайоле ин Кианти“, със следното МПС, в което са били
пътници: лек авт., марка „Фолксваген“, модел: „Голф“, с ДК № Р ****ВК, номер на
шаси: WVWZZZ1JZYB079958, собственост
по рег. талон на Л.И.Т., ЕГН **********
и управляван от А.К.(D.C.),
молдовски гражданин, роден на *** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2021 г до окончателно й изплащане, а на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1590,00 лева –
разноски за производството.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца – К.С. ЕООД, ЕИК ******.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: