Определение по дело №409/2017 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 569
Дата: 4 август 2017 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20173130100409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

.........../04.08.2017г., гр.Провадия

 

 

 

районен съд - Провадия, втори състав, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

 

                            Районен съдия: Елена Стоилова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 409/2017г. по описа на ПРС, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба подадена от В.Т.С. с ЕГН ********** с адрес ***, действащ като баща и законен представител на децата си Татяна Валентинова Т. с ЕГН ********** и Живко Валентинов Т. с ЕГН **********  против Н.Ж.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, с която се претендира изменение на присъдена издръжка.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил насрещен иск от ответницата с искане за изменение на лицето, което да упражнява родителски права по отношение на децата, като това бъде майката с определяне режим на лични отношения с бащата, определяне на  местожителството им при нея, заплащане на издръжка на децата от бащата. Производството по насрещния иск е прекратено с Определение от 04.08.2017г. поради оттегляне на насрещния иск. Поради това производтсвото по делото продължава само по предявения главен иск с правно основание чл.150 СК.

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото:

В исковата молба се сочи, че ответницата е майка на детето Татяна Валентинова Т. и Живко Валентинов Т.. С влязло в законна сила решение по в.гр.д. № 2485 / 2013 г. на ОС Варна, ответницата била осъдена да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 77,50 лева за всяко едно от децата, считано от 01.04.2014г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.

Ищецът излага, че са се грижи за децата си. Твърди, че ответницата рядко ги посещавала и той единствено задоволявал нуждите на децата. Ответницата не изпълнявала редовно задълженията си по заплащане на издръжката.

В исковата молба се излага, че ответницата получавала месечни доходи в размер на над 1000 лева.

От присъждането на издръжката минал дълъг период от време, нуждите на децата са  нараснали.  Иска се изменение на издръжката, като същата бъде увеличена от 75 лева на по 160 лева за всяко едно от децата считано от датата на предявяване на иска и присъждане на съдебно деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. В него заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Изложените факти в исковата молба били неверни, единствено се съгласява, че децата Живко и Татяна са техни общи деца и че родителските права са предоставени за упражняване на бащата. Твърди, че не отговаряло на истина, че не се интересувала от децата си. Излага, че се срещала с класните ръководители на Татяна и на Живко от началото на учебната година, редовно посещавала родителските срещи и на двете деца. Твърди, че поведението на бащата било пасивно и че той не знаел за развитието на децата в училище.

Твърди че, ответника се интересувал единствено от дължимата издръжка за децата. В края на месец януари 2017г. превела на ответника сумата в размер на 2 557.00лв. за дължима издръжка за децата, с нея на тях било единствено закупено по един чифт нови обувки. Излага, че разходите за дрехи бил поет от нейната сестра, която от няколко години живеела в Англия и често изпращала дрехи за децата.

Ответницата твърди, че през месец март 2017г. заплатила издръжка само за Живко, а дължимата издръжка за Татяна била изразходвана за закупуване на необходими за сезона дрехи. Излага, че трудовото възнаграждение, което получавала било в размер на 545лв.. Излага, че за да изплати издръжката на децата си за минал период, теглила потребителски кредит. Имала трето дете Янислав което било на 3 години и посещавало детска градина в гр. Дългопол.

Излага, че можела да заплаща за детето си Живко Валентинов Т. ЕГН ********** издръжка в размер на 120.00 лв. За детето Татяна Валентинова Т. ЕГН********** излага, че не дължи издръжка, тъй като детето от месец март живеело при нея и тя се грижела за нея. В случай, че се уважи исковата молба моли за определяне на издръжка на Татяна в размер на 120.00 лв.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:  

 Ответницата е майка на непълнолетните деца Живко Валентинов Т. и Татяна Валентинова Т.. Обстоятелствата, при които е определена издръжката с Решение по в.гр.д. № 2485 / 2013 г. на ОС Варна, били променени, нуждите на децата нараснали, което обуславя интереса им да искат присъждане на издръжка в по-голям размер.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ на претендираните права от страните:

Предявен е осъдителен иск по чл.150 СК за изменение на размера на определена издръжка с Решение по в.гр.д. № 2485 / 2013 г. на ОС Варна от по 77,50 лева на всяко дете на по 160 лева за всяко дете, поради изменение на обстоятелствата, при които била определена първоначалната издръжка.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест за всички обстоятелства, от които черпи правата си – да установи, че са деца на ответника, че ответницата е осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на по 77,50 лева, да установи кой се грижи за тях, промяна на обстоятелствата, които обуславят искания по-висок размер на издръжка, възможността на ответника да я дава.

Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позова, че издържа друго свое непълнолетно дете, че детето Татяна живее при нея и изцяло тя е поела грижите за нея.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че ищецът не е ангажирал доказателства за възможността на ответника да дава претендираната издръжка.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че ответника не е ангажирал доказателства, че детето Татяна живее при нея и изцяло тя е поела грижите за нея.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните, че ответницата е майка на Живко Валентинов Т. и Татяна Валентинова Т. и че е осъдена да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 77,50 лева с Решение по в.гр.д. № 2485 / 2013 г. на ОС Варна.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

Съдът намира, че искането на ответницата за задължаване на ищеца да предостави доказателства за доходите си е неоснователно, тъй като предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 ГПК съда може да задължи страна по делото да представи само намиращ се у нея документ. По делото няма твърдения, а още по-малко доказателства, че у ищеца се намира документ, установяващ доходите му.

Предвид засягането в настоящото производство на права и законни интереси на непълнолетни деца, следва на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане” Провадия да изготви социален доклад по делото. Съдът намира, че децата не следва да бъдат изслушвани.

Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на  27.09.2017г. от 11:20  часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение.

Указва на Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия, да изготви социален доклад по делото в срок до първото по делото заседание като й указва да спазва вменените с чл. 15 от ЗЗДет. задължения.

ДОПУСКА събирането на приложените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

Оставя без уважение искането на ответника за задължаване на ищеца да предостави доказателства за доходите си, на основание чл.190, ал.1 ГПК.

Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание чл.140 от ГПК.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..