Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261665 Година 08.06.2021
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На единадесети
май две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
13220 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Т.Я.К., чрез юрк. Н.С.против Р.И.Б. ЕГН **********,***, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от: 1 452,97 лв. главница; 234,84 лв. договорна лихва за периода
от 10.04.2017
г. до 10.11. 2017 г.;
както и законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението – 02.03.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
С определение в открито съдебно заседание от
20.05.2019 г., съдът е конституирал трето лице – помагач на страната на ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, чрез юрк. К.Г..
Ищецът твърди, че обстоятелството,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за
стоков кредит № ***от 22.03.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД като Кредитор и Р.И.Б.
като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани
услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за същия,
както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия
кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за
кредит.
Твърди, че основанието, на което
Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* и Приложение № 1.1
към него от 10.11.2017 г., по силата на които вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл.
99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 29.11.2017 г. от „Банка
ДСК" ЕАД посредством писмо с обратна разписка.
Съгласно Договора за стоков
кредит № ***от 22.03.2017 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков
кредит в размер на 1 452,97 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги,
продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, на обща стойност 949.00 лева,
както и за сключване чрез „Банка ДСК" ЕАД на застраховка с еднократна
застрахователна премия в размер на 299.00 лева. Сумата на кредита, предоставена
за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по
сметка на търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, а сумата, предоставена за
финансирането на застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка,
посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 30 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 29 от които в размер на 66,01 лева,
а остатъкът в размер на 43,63 лева се дължи с последната вноска съгласно
уговорения между страните погасителен план.
В чл. 6 от процесният Договор за
стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата
на сключване на договора е 25.52 % годишно или 0,0709% на ден. Видно от
подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и
непогасена договорна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 10.11.2018 г. е в
размер на 234,84 лева.
Съгласно чл. 12.1. от Общите
условия, които са неразделна част от Договора за стоков кредит, при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост е
обявена на 29.11.2017 г.
Ответникът дължи на основание
чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава,
считано от 10.04.2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до
23.02.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда в размер на 47,12 лв., както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди, че към датата на подаване
на заявлението и исковата молба дългът е в общ размер на 1734.93 лв., от които:
главница 1452.97 лв., договорна лихва 234.84 лв. за период от датата на първа
вноска 10.04.2017 г. до 10.11.2018 г. - дата на цесия и мораторна лихва върху
непогасената главница 47.12 лв., за периода от датата на настъпване на забавата,
а именно 10.04.2017 г. до 23.02.2018 г. - дата на подаване на заявлението в
съда.
ОТВЪТНИКЪТ Р.И.Б., чрез
назначения му особен представител адв. Е.В., с отговора на исковата молба
заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна.
Твърди, че за уважаването на
исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор;
фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената
цесия, валидно сключен договор за отпускане на стоков кредит между стария
кредитор и ответника , пораждащ облигационни права и задължения между тях,
изправност на стария кредитор, изискуемост на задължението на длъжника и размер
на задължението.
Оспорва извършването на договора
за цесия от 29.09.2017 г. , тъй като ответникът не е уведомен. Заявява, че няма
доказателства, че представеното уведомително писмо за извършената цесия е
изпращано въобще до ответника, нито да е получавано от него и до настоящия
момент. Ето защо счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания въз основа на договор за стоков кредит № ***от
22.03.2017г. срещу ответника.
Счита, че ответникът не е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по горепосочения договор за
стоков кредит съобразно законовите изисквания и не е спазена разпоредбата на
чл. 99 ал.З от ЗЗД, поради което и на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането няма действие спрямо длъжника. Ето защо счита, че
ответникът не дължи претендираните суми.
На следващо място възразява срещу
валидността на сключения договор за стоков кредит, предвид обстоятелството, че
липсват валидни документа, удостоверяващи предаването на стоката, за чието
закупуване е отпуснат кредитът. В представения дубликат на касов бон липсвал
подпис на ответника, удостоверяващ получаването на стоката.
Счита, че процесният договор за
стоков кредит по своята същност има характеристиките на договор за заем за
потребление по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Според цитираната разпоредба: „С
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество". В случай на неизпълнение по договора,
заемателят се явява неизправен длъжник и се прилага общата разпоредба на чл. 79 ЗЗД.
Твърди, че договорът за заем е
реален договор и същият се счита за сключен, едва когато въз основа на
съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.
Процесният договорът за стоков кредит чрез превеждане на сумата, предмет на
договора директно на търговеца, от който е закупена стоката, бил особен вид
договор за заем за потребление, при който получаването от заемателя на заетата
сума било опосредено чрез получаване на финансираната стока. Независимо от
изпълнение на задължението на кредитодателя за превеждане на договорената сума
директно на търговеца, усвояването на кредита се изразявало в предаването от търговеца
на кредитополучателя по договора на стоката, за чието финансиране е отпуснат
кредитът. Ето защо счита, че предаването на стоката било елемент от фактическия
състав на този вид договори за кредит. Предоставянето на сумата по договора за
заем директно на търговеца, без изискване и необходимост от докалване на факта,
че стоката, за чието финансиране е отпуснат кредитът, реално предадена на заемополучателя, би
означавало, че договорът е сключен без основание, което обстоятелство би го
направило нищожен, респективно, би довело до недопустимо и неоснователно
разместване на блага.
За да породи насрещно задължение на кредитополучателя да възстанови
получения заем по договора за стоков кредит, кредитът следвало да бъде усвоен.
Усвояването на кредита, било свързано и с получаване от кредитополучателя на
стоката, за чието финансиране бил предоставен кредитът. В случая не се
представяли доказателства за реално предаване на посочената стока. Ищецът не е
представил по делото документ, доказващ по категоричен начин доставянето и
получаването на стоката, предмет на договора за стоков кредит, на
кредитополучателя.
На следващо място счита, че няма
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията предвид липсата на изрично
уведомяване на длъжника за нейното настъпване. Волеизявлението на кредитора за
настъпване на предсрочна изискуемост въобще не било достигнало до длъжника - кредитополучател.
Ето защо и претендираните лихви за забава не се дължали.
Предвид всичко гореизложено,
счита, че за ответника не е възникнало валидно задължение за връщане на сумата
по договора за стоков кредит, поради което и искът се явявал неоснователен и
като такъв, моли да бъде отхвърлен .
В случай, че Районен съд - гр. Пловдив
приеме, че съществува валидно задължение за връщане на сумата по процесния
договор прави възражение,че ответникът не дължи договорната възнаградителна
лихва, която е в противоречие със законовите разпоредби и счита същата за
нищожна .
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, с отговора на исковата
молба заявява, че процесното вземане произтича от подписан на 22.03.2017 г.
Договор за стоков кредит между Банка ДСК като кредитор и Р.И.Б. като кредитополучател, който е сключен при
спазване разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ.
Твърди, че договорът е сключен като кредитора е предоставил на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 452,97 лева за закупуване
на стоки/услуги продавани от „Технополис България“ ЕАД, както и за сключване на
застраховка с еднократна застрахователна
премия в размер на 155,97 лева.
С парите от кредита кредитополучателят е закупил Хладилник/фризер с цена 949,00 лева, Самсунг C21RJAN с цена 299,00 лева,
гаранция на стоките с цена 49,00 лева и
застраховка в размер на 155,97 лева.
Кредитът е усвоен безкасово по сметка на „Технополис България“ ЕАД, а
сумата по застраховката е усвоена еднократно, по сметка посочена от
застрахователя.
Съгласно чл.12.1 от ОУ към договора за стоков кредит, при допусната
забава в плащанията на главница и/или
договорна лихва над 90 дни , целия
остатък от кредита става предсрочно
изискуем, като предсрочната изискуемост е
обявена на 29.11.2017 г.
Твърди, че ответникът дължи на основание чл.12 от ОУ и чл.86 от ЗЗД, обезщетение за забава/мораторна
лива/ върху непогасената главница.
Твърди, че между „Банка ДСК“ ЕАД и „АКПЗ“ ООД е сключен рамков договор за прехвърляне на
задължения /цесия/ от 29.09.2017 г. и Приложение №1 от 10.11.2017 г. по силата на
които процесното вземане е прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ООД. Твърди, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия от „Банка ДСК“ ЕАД посредством писмо
с обратна разписка на 29.11.2017 г.
Твърди, че на 03.05.2019 г. между „АКПЗ“ ООД и „АСВ“
ЕАД е сключен договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено на „АСВ“ ЕАД.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени по отделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
По
делото е представен Договор за стоков кредит № ***от 22.03.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД като Кредитор и Р.И.Б.
като Кредитополучател, ведно с погасителен план и ОУ по договори за стокови
кредити.
По силата на договора, „Банка ДСК“ ЕАД
е отпуснала на кредитополучятелят Р.Б. стоков кредит в размер на 1 452,97 лева
за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, на обща стойност 949.00 лева, както и за сключване чрез
„Банка ДСК" ЕАД на застраховка с еднократна застрахователна премия в
размер на 299.00 лева.
Съгласно договора срокът за издължаване
на кредита е 30 месеца, считно от датата на неговото усвояване. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 10 число на месеца. Кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата
на сключване на договора е 25,52% годишно или 0,0709% на ден. ГПР е 28,67%
Прието е заключение по
съдебно-счетоводна експертиза от 11.02.2021 г. на в.л. М.М., с което се
установява, че на Р.Б. е отпуснат кредит в общ размер на 1 452,97 лева,
който представлява сбор от чиста стойност на кредита 1 297,00 лева, 155,97 лева
еднократна застрахователна премия.
В.л. е установило, че чистата
стойност на кредита в размер на 1 297,00 лева е предоставена на Р.Б. в
пълен размер в деня на сключване на договора – 22.03.2017 г., като е преведена по
сметка на търговеца „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ" ЕАД като търговеца е издал две фактури съответно с №**********/22.03.2017 г. и № **********/22.03.2017
г. На същата дата сумата от 15597 лева
е преведена на застраховател ЗК ГРупама – Стокови кредити.
Установено е, че в счетоводството на „Банка ДСК"
ЕАД от датата на предоставяне на кредита 22.03.2017 г. до 09.02.2021 г. не са
отразени постъпили плащания от кредитополучателя.
Не са отразени плащания и след датата на цесията 10.11.2017
г. до датата на проверката от експертизата 09.02.2021 г.
Размерът на непогасената главница е 1452,97 лева а
договорната лихва е 234,84 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок указан
на заявителя „АКПЗ“ ООД за това, че заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
По основателността:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на 22.03.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Р.Б. е е възникнало
облигационно правоотношение по договор за стоков кредит, по силата на който дружеството е предоставило на
ответника 1 452,97 лева под формата на стоков кредит.
Предсрочната изискуемост на кредита е била обявена на
29.11.2017 г. на основание чл.12.1 от ОУ неразделна част от договора за стоков
кредит поради неплащане на главницата и лихвата над 90 дни.
Договорът за кредит е бил цедиран от кредитора на ищеца
„АКПЗ“ ООД с
договор за прехвърляне на задължения на 29.09.2017 г.
От
представените по делото писмени доказателства не беше установено ответникът да
е бил уведомен за прехвърлянето на вземането.
Съгласно практиката на ВКС
предишния кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник /Решение №137/2.06.2015г. гр.д.№5759/14г. III г.о. на ВКС/.
По договора не са били извършени
плащания, видно от заключението на в.л..
Съобразно ТР №8/2017г. от
02.04.2019
г. по т.д. №8/2017 г. на ОСГТК е допустимо по реда на чл.422 ГПК, иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен по отношение на вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по отношение
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на присъдено нещо.
В счетоводството на ищеца според
заключението на в.л. са установени като дължими от ответника суми: 1 452,97 лева главница, договорна лихва в размер на 234,84 лева. Тъй като по кредита не са плащани вноски, незаплатени /изискуеми/ са 30 вноски съгласно приложения погасителния план, т.е. незаплатената
главница е в размер на 1 452,97 лева, а договорната лихва в размер на 234,84 лева за претендирания период от 10.04.2017 г. до 10.11.
2017 г., като в тези размери
искът следва да бъде уважен, както и ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 02.03.2018
година до окончателното плащане на задължението.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени разноски съразмерно с
уважената част от предявения иск.
В хода на заповедното производство следва да бъдат присъдени по съразмерност такива
в общ размер на 83,76 лева от които 33,76
лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото исково производство, след като
съдът определя юрисконсултско възнаграждение за ищеца в размер на 100,00 лева,
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 701,58 лева, от които 73,42
лева за държавна такса, 180,00 лева за възнаграждение на вещо лице и 348,15
лева за възнаграждение на особен представител.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение
за третото лице помагач в размер на 100,00 лева, с които следва да осъди
ответника.
С
оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.Б.
ЕГН **********,***, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил
Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К., чрез юрк. Н. С., има вземане от него в размер на сумата от
1 452,97(хиляда
четиристотин петдесет и два лева и 97 ст.) лева, представляващи главница, 234,84(двеста
тридесет и четири лева и 84 ст.) лева договорна лихва за
периода от 10.04.2017 г. до 10.11. 2017 г., както и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 3370/2018 г. – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
ОСЪЖДА Р.И.Б. ЕГН **********,***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил
Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К., чрез юрк. Н.С., сумата от 83,76(осемдесет
и три лева и 76 т.) лева разноски направени в
хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 3370/2018 г.
ОСЪЖДА
Р.И.Б.
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К.,
чрез юрк. Н.С., сумата от 701,58(седемстотин и един
лева и 58 ст.) лева разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА
Р.И.Б.
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрк. К.Г. сумата от 100,00(сто)лева разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
помагач по делото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрк. К.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ