Решение по дело №535/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260016
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Петя Димитрова Стоянова
Дело: 20211810100535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No260016

гр. Ботевград, 22.03.2023 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.

 

при участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 535 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът- Р. С. П. *** твърди, че срещу нея има издаден изпълнителен лист от ***г. от PC- Ботевград по гр. д. No ***г. на основание чл. 417 от ГПК като солидарен длъжник заедно с Г.Й.Г., с ЕГН ********** в полза на „***” ЕАД, за заплащане на: главница в размер на 14 325.30 лв., лихва за забава 2 308.30 лв., законна лихва върху главницата от 20.05.2011 г. до изплащане на главницата съдебни разноски 795.93 лв. Сочи, че въз основа на същия е образувано изпълнително дело пред ЧСИ М. Б. с рег. No ***, ИД ***г. с взискател „***” ЕАД, заменен от „***” ЕООД, на основание подписан Договор за покупко-продажба на вземания от ***г., като размерът на задължението по изпълнителното дело съгласно покана за доброволно изпълнение /главница, лихви, разноски и такси ЧСИ/ е в общ размер на 19 995.88 лв. Излага, че производството по посоченото изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ Б.н на 31.03.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като постановлението е влязло в сила на 11.04.2016 г. Поддържа, че от 31.03.2014 г. не са извършвани принудително-изпълнителни действия по събиране на вземането от страна на кредитора по изпълнителното дело и след прекратяване на същото, поради което задължението й към ответника в размер на 19 995.88 лв. е недължимо, тъй като същото е погасено по давност с изтичането на общата 5- годишна давност от 31.03.2014 г., изтекла на 31.03.2019 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи на ответника заплащането на сума в размер на 19 995.88 лв. по изпълнително дело No ***г. при ЧСИ М. Б., образувано по изпълнителен лист от ***г. по гр. д. No ***г. на PC Ботевград, на основание чл. 417 от ГПК като солидарен длъжник заедно с Г.Й.Г., с ЕГН **********, в полза на „***” ЕАД. Претендира заплащане на направените по делото разноски

Ответникът- “***” ЕАД, гр. С. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си признава изцяло иска, поради което моли съда да възложи разноските върху ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Сочи, че още преди образуване на настоящото дело изпълнителното производство срещу ищеца Р.С.П. е прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което е констатирано и с изрично съобщение с изх. No ***г. по изпълнително дело ***г. от ЧСИ М. Б., рег. No ***, с район на действие СГС, като посоченото обстоятелство се признава и в искова молба. Поддържа, че ответникът „***” ЕАД не е предприел каквито и да било действия по принудително изпълнение по отношение на Р.С.П., включително не е образувал ново изпълнително дело след прекратяването на изпълнително дело ***г., което обстоятелство също не се отрича от ищеца. Липсата на висящо изпълнително дело срещу Р.С.П. и липсата на каквито и да било искания на кредитора за насочване на изпълнението срещу имуществото й (както към датата на предявяване на настоящия иск, така и към момента) сочат на извода, че „***“ ЕАД не е дало повод за завеждане на настоящото дело, тъй като дружеството не оспорва, че е настъпила погасителна давност по процесното вземане спрямо ищеца Р.С.П., а напротив, ответникът признава, че предявеният иск е основателен. Поддържа, че не е налице накърняване на правата на ищцата, което да доведе до необходимостта от защита в настоящото производство, тъй като и с извънсъдебното си поведение „***“ ЕАД не е оспорвало факта на погасяване по давност на вземането.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверени копия на Заповед No *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от ***г. по ч. гр. д. No ***г. по описа на Районен съд Ботевград и Изпълнителен лист от ***г., на посочената дата въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнител лист на “***” ЕАД, гр. С., по който длъжниците Г.Й.Г. и Р.С.П. са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 14 325.30 лв. – главница по предоставен банков кредит, сумата от 2308.30 лв. – лихва за забава за периода от 20.11.2010 г. до 19.05.2011 г. вкл., сумата от 332.67 лв. - държавна такса и 463.26 лв. – юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от Договор за кредит от 07.11.2007 г.

Видно от заверено копие на Молба от 16.08.2011 г. от “***” ЕАД до Частен съдебен изпълнител рег. No *** М.И.Б., по молба на “***” ЕАД и въз основа на така издадения по ч. гр. д. No ***г. по описа на Районен съд Ботевград изпълнителен лист от ***г. е образувано изпълнително дело No ***на ЧСИ рег. No *** М.И.Б.. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил изпълнителен способ – удръжки от трудовото възнаграждение /пенсия/ на длъжниците. На длъжника в изпълнителното производство Р.С.П. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. No ***г.

Видно от заверено копие на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), на ***г. “***” ЕАД е прехвърлило на “***” ЕООД вземанията си, посочено в приемо-предавателен протокол, като видно от последния, сред прехвърлените вземания са и тези по процесния договор от 07.11.2007 г. с длъжник Г.Й.Г.. Въз основа на пълномощно от “***” ЕАД, цесионерът “***” ЕООД е уведомило длъжника Р.С.П. за прехвърлянето на вземанията с писмо от 26.03.2012 г., получено от същата на 09.04.2012 г., видно от представените заверени копия на писмо и известие за доставянето му.

С молба вх. No ***г. до ЧСИ М.И.Б., рег. No ***, “***” ЕООД е направило искане да бъде конституирано като взискател в изпълнителното производство по ИД No ***г. предвид прехвърлянето на вземанията.

Видно от заверено копие на Постановление от 31.03.2016 г. на Частен съдебен изпълнител рег. No ***, М.И.Б., по изпълнително дело  No ***, със същото производството по изпълнително дело е прекратено по отношение на Р.С.П. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като до взискателя *** ЕАД е изпратено съобщение с копие от разпореждането. Постановлението е влязло в сила на 11.04.2016 г., видно от направеното върху същото отбелязване.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от  ГПК за установяване недължимост от ищеца на ответника на сумата от 19 995.88 лв., предмета на изпълнително дело No ***г. при ЧСИ М. Б., образувано по изпълнителен лист от ***г. по гр. д. No ***г. на Районен съд Ботевград. Искът е допустим, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като чрез същия ищецът, като длъжник в изпълнително производство, оспорва изпълнението на посочените задължения, позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно изискването на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а именно погасяване на вземанията по давност. Ответникът в настоящото производство признава иска. Заявява, че не оспорва, че е настъпила погасителна давност по процесното вземане спрямо ищеца Р.С.П..

Съдът намира така предявения иск за основателен.

По делото е няма спор, че вземанията на ответника към ищеца по настоящото дело са присъдени със Заповед No *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от ***г. по ч. гр. д. No ***г. по описа на Районен съд Ботевград, и издаден въз основа на същата изпълнителният лист от ***г.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е винаги пет години. По силата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение No 2/2015 г. по т. д. No 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Същевременно в мотивите към т. 10 от цитираното ТР е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отбелязано е, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В случая, с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че течението на погасителната давност за процесните вземания на ответника по настоящото дело е била прекъсната с подадената на 16.08.2011 г. молба за образуване на изпълнителното дело, по която е образувано изпълнително дело No ***г. при ЧСИ М. Б., тъй като в същата е посочен изпълнителен способ. От този момент е започнала да тече петгодишна погасителна давност, която няма данни да е прекъсвана или спирана, като същата е изтекла на 16.08.2016 г. Поради това ищецът не дължи заплащане на сумите по изпълнителния лист, тъй като вземанията са погасени по давност, като предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК и предвид направеното от ответника искане, ищецът следва да му заплати направените разноски по делото в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът е признал  иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, доколкото след прекратяване от съдебния изпълнител на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение на вземанията.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “***”, бул. “***” No *** ет. **, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439 от ГПК, че Р.С.П. не дължи на “***” ЕАД сумата от 19 995.88 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, от която сумата от 14 325.30 лв., представляваща главница по банков кредит, сумата от 2308.30 лв., представляваща лихва за забава, сумата от 332.67 лв., представляваща държавна такса и сумата от 463.26 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от ***г. по ч. гр. д. No ***г. по описа на Районен съд- Ботевград, сумата от 270.00 лв. по т.1, т. 2, т. 5, т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, сумата от 360.00 лв. по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ и сумата от 1552.56 лв. по т. 26, и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело No ***по описа на ЧСИ рег. No *** М. Б., с район на действие СГС, поради погасяването по давност на вземанията.

ОСЪЖДА Р.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “***”, бул. “***” No 19, ет. 2, сумата от 100.00 лв. /сто лева/ за направените по настоящото дело разноски.

 

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :