Р Е Ш
Е Н И
Е
No260016
гр. Ботевград, 22.03.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К.,
като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 535 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът- Р. С. П. *** твърди, че срещу нея има издаден изпълнителен лист от ***г.
от PC- Ботевград по гр. д. No ***г. на основание чл.
417 от ГПК като солидарен длъжник заедно с Г.Й.Г., с ЕГН ********** в полза на
„***” ЕАД, за заплащане на: главница в размер на 14 325.30 лв., лихва за забава
2 308.30 лв., законна лихва върху главницата от 20.05.2011 г. до изплащане на
главницата съдебни разноски 795.93 лв. Сочи, че въз основа на същия е
образувано изпълнително дело пред ЧСИ М. Б. с рег. No
***, ИД ***г. с взискател „***” ЕАД, заменен от „***” ЕООД, на основание
подписан Договор за покупко-продажба на вземания от ***г., като размерът на
задължението по изпълнителното дело съгласно покана за доброволно изпълнение
/главница, лихви, разноски и такси ЧСИ/ е в общ размер на 19 995.88 лв. Излага,
че производството по посоченото изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ
Б.н на 31.03.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, като постановлението е влязло в сила на 11.04.2016 г. Поддържа, че от
31.03.2014 г. не са извършвани принудително-изпълнителни действия по събиране
на вземането от страна на кредитора по изпълнителното дело и след прекратяване
на същото, поради което задължението й към ответника в размер на 19 995.88 лв.
е недължимо, тъй като същото е погасено по давност с изтичането на общата 5-
годишна давност от 31.03.2014 г., изтекла на 31.03.2019 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че не дължи на ответника заплащането на сума
в размер на 19 995.88 лв. по изпълнително дело No ***г.
при ЧСИ М. Б., образувано по изпълнителен лист от ***г. по гр. д. No ***г. на PC Ботевград, на основание чл. 417 от ГПК като
солидарен длъжник заедно с Г.Й.Г., с ЕГН **********, в полза на „***” ЕАД. Претендира заплащане на направените по делото
разноски
Ответникът- “***” ЕАД, гр. С. в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си признава изцяло иска, поради което моли съда да
възложи разноските върху ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Сочи, че още преди образуване на настоящото
дело изпълнителното производство срещу ищеца Р.С.П. е прекратено по силата на
закона поради настъпила перемпция на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което е констатирано и с изрично съобщение с изх. No ***г. по изпълнително дело ***г. от ЧСИ М. Б., рег. No ***, с район на действие СГС, като посоченото
обстоятелство се признава и в искова молба. Поддържа, че ответникът „***” ЕАД
не е предприел каквито и да било действия по принудително изпълнение по
отношение на Р.С.П., включително не е образувал ново изпълнително дело след
прекратяването на изпълнително дело ***г., което обстоятелство също не се
отрича от ищеца. Липсата на висящо изпълнително дело срещу Р.С.П. и липсата на
каквито и да било искания на кредитора за насочване на изпълнението срещу
имуществото й (както към датата на предявяване на настоящия иск, така и към
момента) сочат на извода, че „***“ ЕАД не е дало повод за завеждане на
настоящото дело, тъй като дружеството не оспорва, че е настъпила погасителна
давност по процесното вземане спрямо ищеца Р.С.П., а напротив, ответникът
признава, че предявеният иск е основателен. Поддържа, че не е налице
накърняване на правата на ищцата, което да доведе до необходимостта от защита в
настоящото производство, тъй като и с извънсъдебното си поведение „***“ ЕАД не
е оспорвало факта на погасяване по давност на вземането.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Видно от
заверени копия на Заповед No *** за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от ***г. по ч. гр.
д. No ***г. по описа на Районен съд Ботевград и
Изпълнителен лист от ***г., на посочената дата въз основа на заповедта за
изпълнение е издаден изпълнител лист на “***” ЕАД, гр. С., по който длъжниците Г.Й.Г.
и Р.С.П. са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 14 325.30 лв. –
главница по предоставен банков кредит, сумата от 2308.30 лв. – лихва за забава
за периода от 20.11.2010 г. до 19.05.2011 г. вкл., сумата от 332.67 лв. -
държавна такса и 463.26 лв. – юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от Договор
за кредит от 07.11.2007 г.
Видно от
заверено копие на Молба от 16.08.2011 г. от “***” ЕАД до Частен съдебен
изпълнител рег. No *** М.И.Б., по молба на “***” ЕАД и
въз основа на така издадения по ч. гр. д. No ***г. по
описа на Районен съд Ботевград изпълнителен лист от ***г. е образувано
изпълнително дело No ***на ЧСИ рег. No *** М.И.Б.. С молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е посочил изпълнителен способ – удръжки от трудовото
възнаграждение /пенсия/ на длъжниците. На длъжника в изпълнителното
производство Р.С.П. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. No ***г.
Видно от
заверено копие на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), на ***г. “***”
ЕАД е прехвърлило на “***” ЕООД вземанията си, посочено в приемо-предавателен
протокол, като видно от последния, сред прехвърлените вземания са и тези по
процесния договор от 07.11.2007 г. с длъжник Г.Й.Г.. Въз основа на пълномощно
от “***” ЕАД, цесионерът “***” ЕООД е уведомило длъжника Р.С.П. за прехвърлянето
на вземанията с писмо от 26.03.2012 г., получено от същата на 09.04.2012 г.,
видно от представените заверени копия на писмо и известие за доставянето му.
С молба вх. No ***г. до ЧСИ М.И.Б., рег. No ***,
“***” ЕООД е направило искане да бъде конституирано като взискател в
изпълнителното производство по ИД No ***г. предвид
прехвърлянето на вземанията.
Видно от
заверено копие на Постановление от 31.03.2016 г. на Частен съдебен изпълнител
рег. No ***, М.И.Б., по изпълнително дело No ***, със същото производството
по изпълнително дело е прекратено по отношение на Р.С.П. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, като до взискателя *** ЕАД е изпратено съобщение с копие от
разпореждането. Постановлението е влязло в сила на 11.04.2016 г., видно от
направеното върху същото отбелязване.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК за установяване недължимост от ищеца на ответника на сумата от 19 995.88 лв., предмета на изпълнително дело No ***г. при
ЧСИ М. Б., образувано по изпълнителен лист от ***г. по гр. д. No ***г. на Районен съд Ботевград. Искът е допустим, като е налице правен интерес от
предявяването му, тъй като чрез същия ищецът, като длъжник в изпълнително
производство, оспорва изпълнението на посочените задължения, позовавайки се на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание съгласно изискването на чл. 439, ал.
2 от ГПК, а именно погасяване на вземанията по давност. Ответникът в настоящото производство признава иска. Заявява, че не оспорва, че е настъпила
погасителна давност по процесното вземане спрямо ищеца Р.С.П..
Съдът намира
така предявения иск за основателен.
По
делото е няма спор, че вземанията на ответника към ищеца по настоящото дело са
присъдени със Заповед No *** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от ***г. по ч. гр. д. No ***г.
по описа на Районен съд Ботевград, и издаден въз
основа на същата изпълнителният лист от ***г.
Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, срокът за
новата давност е винаги пет години. По силата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение No 2/2015 г. по т. д. No
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Същевременно в мотивите към т. 10 от
цитираното ТР е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Отбелязано е, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
В случая, с
оглед изложеното по-горе, съдът намира, че течението на погасителната давност
за процесните вземания на ответника по настоящото дело е била прекъсната с
подадената на 16.08.2011 г. молба за образуване на изпълнителното дело, по
която е образувано изпълнително
дело No ***г. при ЧСИ М. Б., тъй като в същата е посочен изпълнителен способ. От
този момент е започнала да тече петгодишна погасителна давност, която няма
данни да е прекъсвана или спирана, като същата е изтекла на 16.08.2016 г.
Поради това ищецът не дължи заплащане на сумите по изпълнителния лист, тъй като
вземанията са погасени по давност, като предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК и предвид направеното от ответника искане, ищецът следва
да му заплати направените разноски по делото в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ответникът е признал иска и с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, доколкото след прекратяване от съдебния изпълнител на
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение на вземанията.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “***”,
бул. “***” No *** ет. **, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439 от ГПК, че Р.С.П. не дължи на “***” ЕАД сумата
от 19 995.88 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/, от която сумата от 14 325.30 лв., представляваща главница по банков
кредит, сумата от 2308.30 лв., представляваща лихва за забава, сумата от 332.67
лв., представляваща държавна такса и сумата от 463.26 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от ***г. по ч. гр. д. No ***г. по описа на Районен съд- Ботевград, сумата от 270.00
лв. по т.1, т. 2, т. 5, т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, сумата от 360.00 лв. по т. 9 от
ТТР към ЗЧСИ и сумата от 1552.56 лв. по т. 26, и които са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело No ***по описа на ЧСИ
рег. No *** М. Б., с район на действие СГС, поради
погасяването по давност на вземанията.
ОСЪЖДА Р.С.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да заплати на “***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “***”, бул. “***”
No 19, ет. 2, сумата от 100.00 лв. /сто лева/ за направените по настоящото дело разноски.
Решението може
да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :