ПРОТОКОЛ
№ 55
гр. Бургас , 01.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя И. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Станка С. Ангелова
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600078 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява Зам.-апелативният
прокурор Козарова.
Жалбоподателят подсъдим И. Й. П. се явява лично и със служебния
защитник адвокат Н.Р..
Не се явяват жалбоподателите граждански ищци и частни обвинители
В. А. Л., С. С. К., А. В. В. и Б. В. А., редовно призовани. За всички се явява
техният повереник адвокат В.В..
Не се явява гражданският ищец и частен обвинител Д. П. А., редовно
призована. За нея се явява законният ѝ представител А. П. С., нейна майка.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ А. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да дадете ход на делото.
1
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като взе предвид,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРИСТЪПВА към съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим други доказателства.
АДВ. В.: Няма да сочим нови доказателства.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ А. С.: Няма да соча нови
доказателства.
АДВ. Р.: Няма да сочим нови доказателства.
По доказателствата и на основание чл. 283, във връзка с чл. 317 НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и пристъпва към изслушване
на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господа съдии, постановената присъда се
оспорва пред Вас от защитата на подсъдимия, както и от процесуалния
представител на частните обвинители в процеса в нейната наказателно-
осъдителна част с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.
Подсъдимият претендира за намаляване на размера на наложеното общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 години с довода, че не са
обсъдени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а частните
обвинители претендират за налагане на по-тежкото по вид наказание
„доживотен затвор“. В качеството си на граждански ищци по делото същите
оспорват и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
2
като претендират за уважаване на исковете в пълен размер.
Считам жалбата на подсъдимия за неоснователна и моля да я оставите
без уважение, а жалбата на частните обвинители приемам за основателна.
Доколкото в това производство съдът е длъжен да прецени цялостната
законосъобразност на постановения съдебен акт, ще посоча само, че в хода на
съдебното и досъдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на подсъдимия
и са спазени изискванията на чл. 371, т. 1 от НПК.
Събраните доказателства са обсъдени в тяхната цялост и
последователност, като фактите и обстоятелствата по делото са изяснени
именно въз основата на този анализ, поради което фактическите
обстоятелства по делото са обосновани, законосъобразно изяснени.
В случая виновността на жалбоподателя е установена по безспорен
начин и не съществува никакво съмнение относно авторството на деянието. И
при така установената фактическа обстановка материалният закон е приложен
правилно, като съдът обосновано и законосъобразно е приел, че е осъществен
съставът на деянията по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. Това,
което е основният спор по настоящото дело са доводите на защитата и на
частните обвинители за явна несправедливост на наложеното общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 18 години в наказателно-осъдителната
част на присъдата.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието въз основа
на правната норма на чл. 54 от НК, като е приел, че за наказанието по чл. 116,
ал. 1, т. 9 от НК следва да бъде наказание „лишаване от свобода“ в размер на
18 години, а за деянието по чл. 339, ал. 1 НК наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 3 години, като на основание чл. 23 НК е определил за
изтърпяване едно общо наказание от 18 години „лишаване от свобода“.
Критериите, от които се ръководи съдът при определяне вида и
размера на наложеното наказание са ясно и изчерпателно дефинирани в
разпоредбата на чл. 54 от НК, като в случая следва да бъде съобразена
обществената опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за
3
извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, т.е. съдът е задължен да прецени не само
обществената опасност на личността на дееца, но и характеристиките на
самото деяние и степента, в която същото уврежда правнозащитените
обществени отношения.
В конкретния случай не става ясно от мотивите към съдебния акт при
определяне на наказанието на кое отдава превес решаващият съд – на
смекчаващите или на отегчаващите отговорността обстоятелства, като липсва
аргументация защо за деянието по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК следва да бъде
наложено наказание по по-леката алтернатива „лишаване от свобода“, а не по
по-тежките предвидени в закона алтернативи, както и защо наказанието за
деянието по чл.339, ал. 1 от НК е определено в размер близък до минималния.
Горепосочените обстоятелства са само изброени в мотивите към съдебния
акт, но не са съпоставени помежду си, поради което не става ясно защо е
наложено наказание именно в горепосочения размер 18 години „лишаване от
свобода“.
Съдът е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия и съдействието му в хода на разследването за
изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, което обвинението не
оспорва. Несъстоятелно е обаче твърдението, че осъдителната присъда
почива основно на обясненията на подсъдимия, като най-важното и
съществено доказателство по делото, още повече, че видно от протоколите от
съдебно заседание и от доказателствата в хода на досъдебното производство
същият е променял своите обяснения и е премълчавал и неколкократно се
опитвал да заблуди разследващите органи за факти и обстоятелства, които са
релевантни за делото. Видно от мотивите към съдебния акт, фактите и
обстоятелствата по делото са изяснени въз основа на множество гласни,
писмени и веществени доказателства, събрани по реда и със средствата на
НПК и поради това считам, че доводите на защитата, че тези смекчаващи
отговорността обстоятелства не са оценени в достатъчна степен от
решаващия съд, са неоснователни.
Считам за необосновано и твърдението в жалбата за липса на
престъпни навици на подсъдимия, което не е съобразено с приетите за
4
установени по делото данни от съда за извършени от него други тежки
престъпления, които се разследват по други досъдебни производства.
Неаргументирано при индивидуализацията на наказанието съдът е
приел като смекчаващо отговорността обстоятелство възрастта на
подсъдимия, която е определил като сравнително млада, но без да изясни
какво има предвид и какви са изводите му в тази насока. Сама по себе си
обаче възрастта не може автоматично да бъде приета като смекчаващо
отговорността обстоятелство, защото не са налице данни, че подсъдимият е
социално незрял или неопитен, още по-малко, че извършеното от него
престъпление е инцидентно или случайно. В никакъв случай не може да се
приеме, че същият е бил неориентиран в социалната действителност, че е
страдал от липса на достатъчно житейски опит и че не е могъл достатъчно
добре да обмисли и прецени собственото си поведение.
Неясни са и изводите защо съдът приема като смекчаващо
отговорността обстоятелство „трудовия статус“ на подсъдимия и какво е
отношението му към неговата личност. Към момента на осъществяване на
деянието същият е бил безработен, като е осъществявал временно и
периодично трудова дейност, но това обстоятелство не може да бъде
преценено като смекчаващо такова и не може да бъде индулгенция за едно
престъпно поведение. Предвид основните характеристики на деянието,
мотивите и подбудите за неговото осъществяване, не са налице в случая
никакви социални, материални, възрастови и каквито и да е особености,
които могат да смекчат неговата отговорност и да се противопоставят на
степента на обществената опасност на извършеното деяние.
В разглеждания от настоящата инстанция случай, въз основа на
обективните доказателства по делото, съдът е направил извод, че се касае за
две деяния с висока степен на обществена опасност. Убийството безспорно е
извършено на безлюдно място, с огнестрелно оръжие с висока огнева мощ, от
близко разстояние и след една добре осъществена предварителна подготовка,
като оръжието и множеството боеприпаси за него са незаконно държани.
Последното обстоятелство изобщо не е обсъдено в мотивите към съдебния
акт и не става ясно защо съдът приема, че наказанието за деянието по чл. 339,
ал. 1 от НК следва да бъде в размер близък към минималния, като липсват
5
каквито и да е аргументи именно за вида, характеристиката на това оръжие,
опасността му и това, че е използвано за такова тежко престъпление.
Изводът за изключителна тежест на извършените деяния се извежда от
начина на извършване на престъплението, демонстриращ изключителна
степен на бруталност и престъпна упоритост, от факта, че не е дадена никаква
възможност на пострадалото лице да се защити или противодейства на
предварително намисленото престъпление, както и от установения механизъм
на причиняване на смъртта, които не само характеризират личността на самия
извършител на престъпното деяние, но също така го отличават и от
останалите престъпления със същата квалификация, като навеждат на това, че
се касае за едно много по-тежко умишлено престъпление в този смисъл.
Съдът не е изложил аргументи за степента на обществена опасност на
самия извършител, като не се е съобразил с трайно установената съдебна
практика, че тази личност не може да бъде оценявана изолирано от
престъплението и начина му на осъществяване. Проявените при деянието
основни качествени характеристики на дееца, както и поведението му в
обществото, следва да бъдат взети предвид при определяне на наказанието
(Решение № 208/29.11.2018 г. по н.д. № 600/2018 г. по описа на ВКС).
Специфичното по отношение на наказанието „доживотен затвор“ е, че
то би могло да се наложи само спрямо извършител, за който е установено, че
е изключително трудно поправим, не се плаши от наказателна репресия и
съществува опасност да рецидивира. В тази насока само е цитирано, но не е
обсъдено заключението на приложената по делото комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза, която определя личностово-
характеристичната структура на подсъдимия, която също не е обстоятелство,
което би намалило отговорността му. Изготвеният от експертите профил на
подсъдимия предполага трудности при интегриране в обществото, препятства
изграждане на емоционално значими връзки, т.е. възможностите за неговото
поправяне и превъзпитаване в случая са ограничени.
Съпоставката между горепосочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства в никакъв случай не може да доведе до извод, че
е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като в случая не
6
са отчетени в достатъчна степен отегчаващите отговорността обстоятелства.
При това неглижиране на човешкия живот като една основна ценност в
нашето общество, както и при липсата на човешко съчувствие към жертвата и
нейното семейство, няма как да приемем, че целите на наказанието биха били
постигнати с по-лекото наказание, като изолирането му от обществото до
живот ще бъде справедливо наказание за него. Ако не възприемате тази теза,
моля да увеличите размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“
до максималния, предвиден в закона.
По отношение на гражданските искове за неимуществени вреди,
считам, че обезщетението по отношение на неговите родственици е
справедливо определено. Вярно е, че човешкият живот не може да има
материален еквивалент, но в крайна сметка възмездяването на претърпените
от най-близките на починалия болки и страдания почива в случая на
обществено приети критерии за справедливо определяне на размера на
уважените искове.
Няма постъпила жалба от законния представител на малолетното дете,
поради което няма как да взема отношение.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. В.: Уважаеми Апелативни съдии, и понастоящем поддържам
въззивната жалба от името на доверителите ми, с която същите желаят
изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е определено
и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години, както и
същите претендират за увеличаване размера на предявените граждански
искове така, както са предявени пред първоинстанционния съд.
Аз изцяло споделям становището на държавното обвинение, като
прокурорът при Апелативна прокуратура съвсем подробно обоснова своето
становище във връзка с основателността на депозираната въззивна жалба от
страна на моите доверители.
За да не преповтарям отново аргументите, с които държавното
обвинение подробно изложи виждането за основателността на жалбата, ще
7
бъда по-кратка, като ще маркирам единствено и само, имайки предвид
обстоятелството, че производството протече пред първоинстанционния съд
по реда на чл. 371, т. 1 от НПК и ще насоча Вашето внимание върху
обстоятелствата, от които моите доверители останаха недоволни, а именно от
размера на така определената присъда.
Аз считам, че първоинстанционният съд е определил и наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години, като в
мотивите към присъдата е аргументирал същото, обсъждайки смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, без да посочи кои от тях имат превес и не
става ясно дали същият е приел, че се касае за баланс между смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства или някое от двете има превес. В
настоящия казус считам, че отегчаващите вината обстоятелства
преимуществено надделяват над смекчаващите такива по следните
съображения:
Видно от доказателствения материал като отегчаващи, освен
посочените от съда такива – високата степен на обществена опасност на
деянието, начинът и механизмът на осъществяване на деянието, изборът на
време и място, които напълно лишават пострадалия от възможност за защита
и противодействие, имайки предвид, че подсъдимият е стрелял от много
близко разстояние, прицелвайки се в жизненоважен орган, а именно сърцето
и то точно когато А. е бил приклекнал с гръб към П., без да има възможност
да възприема случващото се зад него. Изключително отегчаващо вината
обстоятелство считам предварителното приготовление и държане на
незаконно огнестрелно оръжие, заедно с голямо количество боеприпаси,
които са били използвани за отнемането на живота на пострадалия.
Изключително отегчаващо вината обстоятелство е и това, че на другия ден
подсъдимият се е върнал на местопрестъплението с цел да заличи следите си
от стореното, като е извършил активни фактически и реални физически
действия във връзка с това, а това само по себе си свидетелства за една
продължаваща престъпна упоритост. Тази престъпна упоритост продължава и
по време на разследването, когато подсъдимият на няколко пъти при
провеждането на следствени експерименти е водил разследващите органи до
места, различни от местопрестъплението и различни от мястото, където е
скрил оръжието и други вещи на убития. А фактът, че по-късно е посочил
8
реалното място, това по никакъв начин не би могло да се кредитира като
смекчаващо вината обстоятелство, така както е приел съставът на Бургаския
окръжен съд. И това е така, защото той е направил няколко опита да въвлече в
заблуда разследващите органи първите няколко дни. Едва когато е осъзнал, че
рано или късно местопрестъплението и оръжието ще бъдат разкрити, едва
тогава е започнал да съдейства на разследващите органи.
Отегчаващо вината обстоятелство според мен е, че подсъдимият е
посегнал и отнел живота на свой много близък приятел на също така
сравнително млада възраст, така както е употребил определението за „млада
възраст“ съставът на Бургаския окръжен съд.
В този смисъл остава едно единствено смекчаващо вината
обстоятелство, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия. Нещо
повече, съставът на Бургаския окръжен съд е приел, че П. е съжалявал за
стореното, но видно от материалите по делото, няма нищо подобно. По време
на първоинстанционното производство той имаше възможност да заяви това
и да поднесе извинения както на жената, с която пострадалият е живял на
семейни начала, така и на сестрата, а те присъстваха в съдебната зала. Той не
само, че не го направи, но и не прояви разкаяние и съжаление пред съда нито
в последната си дума, нито преди това.
Аз считам, че с оглед осъществяване както на генералната, така и на
индивидуалната превенция на наказанието, справедливо и адекватно
наказание се явява единствено и само „доживотен затвор“, с оглед на което
ще Ви помоля да измените присъдата, именно като определите и наложите
наказание „доживотен затвор“.
Що се касае до присъдените размери на гражданските искове от
първоинстанционния съд, то съобразно константната съдебна практика
считам, че същите са занижени и следва да бъдат уважени в претендирания
им размер, тъй като се доказа по един безспорен и категоричен начин, че
доверителите ми и пострадалия са били в изключително дълбоки
емоционални взаимоотношения. Вследствие на загубата им на толкова близък
човек, чрез отнемането на живота му именно чрез убийство, същите до края
на живота си ще скърбят за него и ще продължават да живеят с мъката, която
9
е породена именно от загубата на толкова близко дете за родителите и брат за
неговите родственици.
В този смисъл, ще Ви помоля да измените присъдата и в гражданско-
осъдителната част, като уважите размерите така, както са предявени пред
първоинстанционния съд.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ А. С.: Нямам какво да добавя. Не съм
обжалвала присъдата.
АДВ. Р.: Уважаеми Апелативни съдии, изцяло поддържам въззивната
жалба, както и допълнителните изложения към нея.
Желая пред Вас да се спра само на трите дати, които са много важни
относно разкриването на обективната истина по делото, а това са датите
03.12.2019 г., 04.12.2019 г. и 05.12.2019 г. Още на първия разпит, проведен
вечерта на 03.12.2019 г. моят подзащитен И.П. направи самопризнания, че е
извършил престъплението, за което се обвинява, т.е. за умишлено убийство.
На следващите две дати той също потвърди това свое изявление. Относно
различните мотиви, той на 03.12.2019 г. казва едни мотиви, на следващия ден
казва други мотиви. Аз това го дължа на неговата неопитност и на неговата
вътрешна борба, която се е провела. Защото той явно е осъзнал, аз го
предупредих, че ще има висока осъдителна присъда, ако се докаже неговата
вина и може би това вече е борбата между това той да направи
самопризнания, вижда, че следва да понесе санкция за своето деяние, от
друга страна може би се появява и заложеният във всеки човек инстинкт за
самосъхранение. Въпреки това, той продължава да разкрива обективната
истина, което е отчетено от първоинстанционния съд, но не в пълна степен.
Например на 04.12.2019 г., след разпита през светлата част на деня, бяха
проведени и други оперативно-следствени действия – имаше оглед на
местопроизшествие, имаше следствен експеримент. Именно на тези важни за
разкриването на обективната истина процесуално-следствени действия И.
всячески помагаше да се разкрие истината. Той показа къде е скрил въжето, с
което въже той си е помогнал да дърпа трупа на убития, разказа доста неща, а
вечерта показа и къде е скрито оръжието, с което е извършено
престъплението. Там бяха открити личната карта на убития и карта за
10
градския транспорт към „Бургасбус“ на името на пострадалия. Мисля, че
именно тези действия допринесоха за пълното разкриване на обективната
истина. Защото, съгласете се, че един труп когато е открит, ако не беше
съдействието на И., т.е. да покаже въжето, да покаже къде е скрито оръжието,
едва ли щеше да се разкрие това тежко криминално престъпление. Мисля, че
именно това изключително допринася за превес на смекчаващи вината
обстоятелства и те не бяха отчетени от първоинстанционния съд.
Що се отнася до твърдението на противната страна, че той не е изразил
съжаление в хода на производството пред първоинстанционния съд, аз смея
да твърдя, че това е едно лицемерие. Бил съм свидетел на много процеси,
където виновният почва да изразява съжаление, а това го прави с цел да
смекчи своята участ. Съгласете се, че когато човек извърши тежко
криминално престъпление, както в случая убийство с огнестрелно оръжие, за
мен е лицемерие да отидеш в съда и да кажеш: „много се извинявам“. Това
извинение няма да помогне на никого, няма да върне убития, няма да заличи
мъката в близките на пострадалия.
Аз искам да акцентирам върху процесуалното му поведение. Той
всячески се стремеше да разкрие обективната истина и даже, забележете, че
не обжалвахме мярката за неотклонение, тъй като нямаше смисъл да се
обжалва. Той по никакъв начин не шиканираше процеса. Всичко каквото би
могло да се направи, той го е направил, с цел да се разкрие обективната
истина.
Аз считам, че следва да му се даде един шанс и да бъдете
снизходителни към него, като му наложите едно общо наказание за двете
престъпления, за които е обвинен, в рамките на минимума, който е
предвидил законодателят.
Относно гражданско-правната част на присъдата на
първоинстанционния съд, мисля, че същата е правилна и следва да остане в
сила.
Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия:
11
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ И.П.: Присъединявам се към
становището на моя защитник. Нямам какво друго да добавя.
Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения.
ДАВА право на последна дума на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ И.П.: Моля да ми се определи по-ниска присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл.340 ал.2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12