РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Бургас, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120101470 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от Л. Л. Р. и Е. Р. срещу Д. С. В. и М. Д. В. искове по чл.
108 от ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на
Склад (изба) №......., по архитектурен проект с площ 7,60 кв. м. при граници: югоизток –
коридор, северозапад – Склад № ...., североизток – асансьорна шахта, югозапад – коридор,
представляващ прилежаща част към Апартамент № ..... с идентификатор ........................... по
КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо апартамента от 07.06.2013 г., с площ 78,15 кв. м., с адрес
...................................., придобит чрез договор за покупко-продажба от 15.02.2021 г.,
материализиран в Нотариален акт № ...................... г. по нот. д. № ................. г. на нотариус с
рег. № .... НК с РД РС-Бургас, а в условията на евентуалност – въз основа на придобивна
давност и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху този склад.
В искова молба и уточняваща молба от 21.03.2023 г. се твърди, че описаните по-горе
апартамент и прилежащата към него изба са придобити от ответниците въз основа на
договор за покупко-продажба от 23.12.1997 г. сключен с .................... Сочи се, че
апартаментът и избата са продадени от ответниците на Г. Б. и Н. О. въз основа на договор за
покупко-продажба от 04.06.2013 г., а последните - на ищците въз основа на договор за
покупко-продажба от 15.02.2021 г., материализиран в Нотариален акт № ...................... г. по
нот. д. № ................. г. на нотариус с рег. № .... НК с РД РС-Бургас. Поддържа се, че
договорът е сключен от ищците с посредничеството на ......................, с представител С. С., а
представител на продавачите е била О. К., като в деня на сключване на договора, владението
върху процесния Склад № .... /с желязна врата, върху която е изписана цифрата ..../ е
предадено, заедно с ключ, но на следващия ден ищците установили, че ключалката е
сменена от ответника В.. Изложено е, че в нотариалния акт на ищците погрешно е посочено,
1
че се прехвърля Склад № .... с площ 11,91 кв. м., който се ползва от други лица, но страните
са имали предвид прилежащият към Апартамент № .... склад, който според ищците е Склад
№ ...... Твърди се, че в архитектурния проект на сградата номерацията и площта на
складовите помещения не отговаря на тази посочена в нотариалните актове на
собствениците, като се сочи, че още в нотариалния акт за учредяване право на строеж
границите на складовите помещения са описани некоректно и не могат да бъдат
индивидуализирани на база тази номерация и граници, поради което при построяване на
сградата първите собственици са завзели по едно складово помещение по своя преценка.
В условията на евентуалност в случай, че искът не бъде уважен на основание договор
за покупко-продажба се прави искане да бъда уважен на основание придобивна давност. В
тази връзка се твърди, че през годините всички собственици на Апартамент № ..... са владели
Склад № ........., поради което същият е придобит по давност, поради което с договор за
покупко-продажба от 15.02.2021 г. в полза на ищците е прехвърлено правото на собственост
освен върху Апартамент № ........, но и върху Склад № .......
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото е депозирал
отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди се, че съобразно чл. 98 ал. 1 т. 2 и чл. 110 ал. 1 от Наредба № 7
от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони към всяко жилище в режим на етажна собственост следва да
принадлежи съответно избено помещение, като разпределението на избените помещения
може да бъде осъществено с одобрения архитектурен проект и съответстващото му
площоразпределение, а при липса на такъв – по взаимно съгласие на всички етажни
собственици. Сочи се, че етажен собственик може да придобие чуждо избено помещение по
давност, но за целта е необходимо жилището, към което придобИ.ото по давност складово
помещение принадлежи, да разполага с друго прилежащо складово помещение, за да не
бъдат нарушени изискванията на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. По главния иск е
изложено следното: Твърди се, че съгласно приложения към исковата молба архитектурен
проект и представения нотариален акт на ищците, същите са придобили Склад № ..., а не
Склад № ..... Сочи се, че с учредяване правото на строеж не е решен въпросът за
принадлежността на прилежащите складови помещения към съответните апартаменти,
поради което в контекста на горе изложеното се поддържа, че този въпрос е решен по
взаимно съгласие на етажните собственици, материализирано в подписана от тях
декларация, според която прилежащото към Апартамент № .... складово помещение е с
номер ......., а не с номер ..... Изтъква се, че твърдението на ищците, че при огледа на
Апартамент № ..... им е показан Склад № .... и при сключване на договора са им предадени
ключовете за това помещение е правноирелевантен факт, доколкото същият няма отношение
към титулярството на правото на собственост. По отношение на евентуално предявения иск
се изтъква следното: Твърди се, че складовото помещение не е придобито по давност, тъй
като ищците и техните праводатели са били само държатели на Склад № ...., предоставен за
ползване от ответниците. Сочи се, че индиция за липсата на намерение за своене на Склад
№ .... у праводателите на ищците е и обстоятелството, че при продажбата на Апартамент №
..... в договора като прилежащо складово помещение е посочен Склад № ...., а не Склад №
....... В условията на евентуалност на горното, са наведени твърдения, че праводателите на
ищците не са били добросъвестни владелци, доколкото Склад № .... не е посочен в договора
на ищците, от което се прави извод, че е неприложима пет годишната придобивна давност.
Сочи се, че праводателите на ищците не са придобили Склад № .... и в рамките на десет
годишна придобивна давност, тъй като същите са получили владението върху него на
04.06.2013 г. и то е отнето от ищците на 16.02.2021 г., тоест преди изтичане на десет
годишната придобивна давност. В условията на евентуалност на горното, се твърди, че
помещението не е придобито по давност, тъй като в сградата не съществува жилище с две
2
избени помещения. От ответницата М. В. е направено възражения, че същата не е участвала
в отнемането на Склад № ....
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат
предявените искове. В предоставения срок са депозирани писмени бележки от 15.02.2024 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, ответниците
поддържат отговора на исковата молба. В предоставения срок не са депозирани писмени
бележки от 09.02.2024 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените Нотариален акт № ..................... г. по нот. д.
№ .................. г. на нотариус Д. при РС-Бургас /л. 8/, Нотариален акт № .................... г. по нот.
д. № ..................... г. на нотариус Д. при РС-Бургас /л. 31/, Нотариален акт № ..................... г.
по нот. д. № ................. г. на нотариус рег. № ............. с РД РС-Бургас /л. 33/ и Нотариален
акт № ...................... г. по нот. д. № ................. г. на нотариус с рег. № .... НК с РД РС-Бургас
/л. 37/ се установява, че Апартамент № .... с идентификатор ........................... по КККР на гр.
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо апартамента от 07.06.2013 г., с площ 78,15 кв. м., с адрес
...................................., ведно със Склад № .... са придобити от ответниците въз основа на
договор за покупко-продажба от 23.12.1997 г. сключен с ..................., както и че
апартаментът и избата са продадени от ответниците на Г. Б. и Н. О. въз основа на договор за
покупко-продажба от 04.06.2013 г., а последните - на ищците въз основа на договор за
покупко-продажба от 15.02.2021 г., материализиран в Нотариален акт № ...................... г. по
нот. д. № ................. г. на нотариус с рег. № .... НК с РД РС-Бургас.
Представени като писмени доказателства са АРКА проект за разпределение на
сутерена /л. 52/, подписан от членовете на държавна приемателна комисия протокол за
установяване на годността за ползване/ л. 91/ и разрешение за ползване на избените
помещения в сутерена, в който се намира процесното складово помещение /л. 96/.
Представена е подписана от собствениците на обекти в жилищна сграда, секция „Г“,
декларация с която е разпределено ползването върху складовите помещения и видно от
която за прилежащо към Апартамент № ..... е определено складово помещение № ......... /л.
98/. Декларацията е представена в оригинал на л. 138 от делото.
Въз основа на открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на подписите в
декларацията за разпределение на складовите помещения от л. 138 от делото е възложена
съдебно – почеркова експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че
оспорените подписи са автентични, с изключение на този на С. К., който е неавтентичен /л.
197/.
От заключението на вещото лице по възложената съдебно – техническа експертиза се
установи, че по нотариален акт, съставен по нот. д. № ................. г. и схема № 15-
171945/14.02.2023 г. прилежащ към Апартамент .... е склад № ....., а според декларацията на
собствениците процесният склад № ...... е прилежащ към апартамента на трето за делото
лице /л. 115/.
По инициатива на ищците по делото е разпитан свидетелят М. М. /пълномощник на
праводателите на ищците при закупуване на Апартамент № ....... и избата към него/, от чийто
показания се установява, че преди сключване на договора за покупка на Апартамент № ... и
складово помещение между ответниците и Г. Б., свидетелят, като пълномощник на
последния, е отишъл на оглед при който ответникът му показал в мазето два склада и му
заявил, че единият е негов, а складът с желязна врата с номер ... е негов и ще си изнесе
3
вещите от него след сключване на договора. Установява се, че след сделката ответникът
предал ключовете за апартамента и складовото помещение, което било вече опразнено, на
свидетеля, който ги предал на Г. Б. и същият започнал да си държи в него велосипеда. При
предявяване на проекта от л. 52 от делото свидетелят посочва, че извършеният от него оглед
е бил на склад № 9 /л. 127/.
По инициатива на ищците по делото е разпитан свидетелят О.К. /пълномощник на
праводателите на ищците при продажбата на Апартамент № .... и избата към него/, от чийто
показания се установява, че при посещенията си при братовчед си Г. Б. е посещавала мазето
му, в което той държал велосипеди. При предявяване на проекта от л. 52 от делото
свидетелят посочва, че показанията се отнасят за склад № ........ /л. 128/.
По инициатива на ответниците по делото е разпитан свидетелят Н.А. /.............. на
ответниците от осемнадесет години/, от чийто показания се установява, че ответникът е от
първите собственици в сградата и че е посещавал мазето му. При предявяване на проекта от
л. 52 от делото свидетелят посочва, че посещаваното от него мазе на ответника е точно
склад № ..... По отношение на декларацията, находяща се на л. 98 – л. 100 от делото се
установява, че за снабдяване с Акт № 16 е било необходимо собствениците на апартаменти
да си разпределят складовите помещения и същите са решили да си останат във вече заетите
складови помещения и в изпълнение на това решение са подписали процесната декларация,
въз основа на която в крайна сметка са получили Акт № 16.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на
ревандикационния иск, ищеците следва да установят, че са придобили правото на
собственост върху Склад № ... на твърдяното в исковата молба придобивно основание, както
и периода на владение на имота и че е демонстрирано пред трети лица намерението да
владеят помещението за себе си, вкл. и че ответниците упражнява фактическа власт върху
Склад № ..... Във връзка с иска заявен на основание придобивна давност следва да се
установи и че, съобразно изискванията на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в сградата
съществува жилище с повече от едно складово помещение, тоест, че складовите помещения
в сградата са повече от жилищата. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително, направеното
материалноправно възражение, че процесният имот е придобит по давност.
Страните не спорят, а и от представените Нотариален акт № ..................... г. по нот. д.
№ .................. г. на нотариус Д. при РС-Бургас /л. 8/, Нотариален акт № .................... г. по нот.
д. № ..................... г. на нотариус Д. при РС-Бургас /л. 31/, Нотариален акт № ..................... г.
по нот. д. № ................. г. на нотариус рег. № ............. с РД РС-Бургас /л. 33/ и Нотариален
акт № ...................... г. по нот. д. № ................. г. на нотариус с рег. № .... НК с РД РС-Бургас
/л. 37/ се установява, че между ответниците и ................... е сключен договор за покупко-
продажба от 23.12.1997 г. с предмет Апартамент № .... с идентификатор ........................... по
КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо апартамента от 07.06.2013 г., с площ 78,15 кв. м., с
адрес .................................... и Склад № ..., впоследствие прехвърлен от ответниците на Г. Б. и
Н. О. въз основа на договор за покупко-продажба от 04.06.2013 г., а последните - на ищците
въз основа на договор за покупко-продажба от 15.02.2021 г., материализиран в Нотариален
акт № ...................... г. по нот. д. № ................. г. на нотариус с рег. № .... НК с РД РС-Бургас.
От договор за покупко-продажба от 15.02.2021 г., материализиран в Нотариален акт
№ ...................... г. по нот. д. № ................. г. на нотариус с рег. № .... НК с РД РС-Бургас е
видно, че ищците са се съгласили да придобият правото на собственост именно върху Склад
4
№ ..... Договорът е подписан от ищците, които не са оспорили, респ. опровергали
съдържанието на изявленията си в договора.
Изложеното е достатъчно, за да се направи категоричен извод, че въз основа на
сключения договор от 15.02.2021 г. ищците не са придобили правото на собственост върху
Склад № .... По делото не бяха ангажирани доказателства, че в деня на огледа на ищците е
показан Склад № ..., а не Склад № .... От разпитаните по инициатива на ищците свидетели се
установи само, че при огледа осъществен от праводателите на ищците чрез техния
пълномощник е предоставен за оглед Склад № ..., но липсват доказателства свързани с
огледа, осъществен от ищците. Дори и да бе установено, че преди процесния договор, на
ищците е предоставен за оглед склад различен от описания в договора, то този въпрос няма
отношение към въпроса за правото на собственост, а евентуално би породил притезателни
права на ищците срещу посредника им или конститутивни права на ищците срещу
ответниците, които обаче не са предмет на настоящото производство.
По изложените съображения, предявеният главен иск е неоснователнен и следва да
бъде отхвърлен.
Изводът за неоснователност на главния иск налага разглеждането на съединения с
него в условията на евентуалност ревандикационен иск, предявен на основание придобивна
давност.
В съдебното заседание от 12.09.2023 г. е уточнено, че праводателите на ищците са
владели процесното помещение в периода от 23.12.1997 г. до 04.06.2013 г., след което са
предали владението на ищците. Въпреки указаната на ищците тежест на доказване, същите
не са установили в условията на пълно и главно доказване, че в даден момент са влезли във
владение на Склад № ...., обстоятелство, което е оспорено от ответниците в съдебното
заседание от 12.09.2023 г. /л. 124/. От показанията на разпитаните по инициатива на ищците
се установи само, че праводателите на ищците са упражнявали фактическа власт върху
процесното складово помещение. По делото обаче липсват данни на какво основание е
упражнявана тази фактическа власт /доколкото по договор праводателите също са били
собственици на Апартамент № ... и Склад № ..., а не на Склад № .../ и дали същата е била
реално предадена на ищците след сключване на договора от 15.02.2021 г. Дори хипотетично
да се приеме, че се касае до владение и същото е предадено на ищците, като са били
осъществени и останалите елементи от фактическия състав на придобивната давност, то и
това не би установило, че същите са придобили правото на собственост върху процесното
складово помещение, защото въпреки указаната на ищците тежест на доказване,
включително по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК, същите не ангажираха доказателства, че в
съответствие с императивното изискване на чл. 110 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в
сградата съществува жилище с повече от едно складово помещение, тоест, че складовите
помещения в сградата са повече от жилищата. Обратно, в съдебното заседание от 12.09.2023
г. ищците изрично заявиха, че никога не са и навеждали твърдения, че в сградата
съществува жилище с повече от едно складово помещение. Впрочем за липсата на такова,
данни се съдържат в приетите като писмени доказателства по делото подписан от членовете
на държавна приемателна комисия протокол за установяване на годността за ползване /л. 91/
и разрешение за ползване на избените помещения в сутерена, в който се намира процесното
складово помещение /л. 96/, от които е видно, че в сектор „Г“ има двадесет и четири броя
апартаменти и толкова на брой складови помещения.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че разпределението на
складовите помещения с архитектурния проект и подписаната от собствениците декларация
нямат отношение към заявените от ищците придобивни основания. Независимо от това,
дори от тези документи, с помощта на неоспорените от страните заключения на вещите лица
по възложените съдебно – техническа и съдебно – почеркова експертизи се установи, че
прилежащото към Апартамент № ... складово помещение не е Склад № ....
По изложените съображения, съдът приема, че и евентуално съединения
5
ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените
доказателства, и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника сторените по делото разноски в размер от 1000 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева за депозит за вещо лице, както и сторените
от ответницата разноски в размер от 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждние. В случая се дължат две адвокатски възнаграждения, тъй като чл. 78 от ГПК
предвижда, че на всеки ответник се дължи възнаграждение за един адвокат и доколкото
всеки от ответниците е представляван от различен адвокат, разноски за заплащане на
възнагражденията им се дължи на всеки ответник.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Л. Р., ЕГН ********** с адрес ................................ и
Е. Р., ЛНЧ ...................... с адрес .............................. срещу Д. С. В., ЕГН ********** и М. Д.
В., ЕГН ********** и двамата с адрес ...................................., ап. ..., искове по чл. 108 от ЗС
за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на Склад
(изба) № ..., по архитектурен проект с площ 7,60 кв. м. при граници: югоизток – коридор,
северозапад – Склад № ..., североизток – асансьорна шахта, югозапад – коридор,
представляващ прилежаща част към Апартамент № ... с идентификатор ........................... по
КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо апартамента от 07.06.2013 г., с площ 78,15 кв. м., с
адрес ...................................., придобит чрез договор за покупко-продажба от 15.02.2021 г.,
материализиран в Нотариален акт № ...................... г. по нот. д. № ................. г. на нотариус с
рег. № .... НК с РД РС-Бургас, а в условията на евентуалност – въз основа на придобивна
давност и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху този склад.
ОСЪЖДА Л. Л. Р., ЕГН ********** с адрес ................................ и Е. Р., ЛНЧ
...................... с адрес .............................., да заплати на Д. С. В., ЕГН ********** с адрес
...................................., ап. .... сумата от 1300 лева /хиляда и триста лева/, представляваща
направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА Л. Л. Р., ЕГН ********** с адрес ................................ и Е. Р., ЛНЧ
...................... с адрес .............................., да заплати на М. Д. В., ЕГН ********** с адрес
...................................., ап. .... сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща направени в
производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6