О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№403
13.06.2022г., град Стара
Загора
Старозагорският административен съд, седми състав,
в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Кр.
Костова-Грозева
при секретар и с участието
на прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Костова-Грозева административно
дело № 73 по описа за
2021г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.П.В. от гр. Ст. Загора с искане
за обявяване нищожността на Решение № 1115 по Протокол № 25 от проведено на
28.09.2017г. заседание на Общински съвет-Стара Загора, с което е
одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на гр.
Стара Загора и прилежащите крайградски територии, в частта му, с която е одобрен проект за
изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора и
прилежащите крайградски територии, в частта му за квартал/парк „Бедечка” при
граници: юг – ул. „Христина Морфова”, север – алеята към предприятие „Труд”,
запад – ул. „Иван Вазов”, изток – ул. „Хан Тервел”, в частта му относно територията,
в която попада УПИ IIІ-6159 в кв.812 по плана на гр. Стара Загора, кв. „Бедечка“, с
площ от 1170 кв.м., съгласно ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за
кв. „Бедечка“, одобрен с Решение № 283 от Протокол №10 от заседание на ОбС
Стара Загора от 28.06.2012г.
Съдът намира, че оспорването с искане за обявяване нищожността в
обжалваната част на Решение № 1115 от 28.09.2017г. на Общински съвет-Стара
Загора, с което е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план на
гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии, е процесуално
недопустимо, по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на
определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната
допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159,
т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на
жалба, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е
наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност.
Обжалваемостта на административния акт се урежда от
процесуалния закон, действащ към момента на издаването на акта. Съгласно
разпоредбата на чл.127, ал.6 от ЗУТ, в действащата към момента на приемане на оспореното
Решение № 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара Загора редакция, решението на общински
съвет за одобряване на общ устройствен план се обнародва, ако областният
управител не го е върнал за ново обсъждане или не го е оспорил пред съответния
административен съд, а ако е оспорено - след
приключване на съдебното производство. Съответно в нормата на
чл.215, ал.6 от ЗУТ изрично е било предвидено, че не подлежат на обжалване общите устройствени планове, както и техните
изменения. Анализът на действалата към релевантния момент нормативна
регламентация сочи, че общите устройствени планове и техните изменения не са
подлежали на обжалване, с изключение правомощието на областния управител да
върне за ново обсъждане или да оспори пред съответния административен съд при
условията на чл. 45 от ЗМСМА незаконосъобразно решение за одобряване на ОУП.
Доколкото съдебният контрол по отношение на административните актове не
функционира върху основата на обща клауза, а по силата на изрично овластяване
на съда, и след като оспореното Решение № 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара Загора е издадено и
обнародвано при действието на чл. 215, ал. 6
от ЗУТ, следва извода, че към момента на издаване и обнародване на
решението на общинския съвет за одобряване на проекта за изменение на
действащия ОУП на гр. Стара Загора, това решение е изключено от обхвата на
съдебен контрол, съотв. оспорването на този акт е било недопустимо на основание
чл. 159, т. 1 от АПК, освен в хипотезата на чл. 45 ЗМСМА.
Служебно известно на съда е, че Решение № 1115 от
28.09.2017г. на ОбС-Стара Загора, е било оспорено от Областния управител на
област Стара Загора и с влязло в сила на 01.06.2018г. решение по адм. дело №
529/2017г. на Административен съд – Стара Загора, оспорването е отхвърлено.
Следователно Решение № 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара Загора за одобряване
изменението на ОУП на гр. Стара Загора, е влязло в сила, а жалбата на Нели
Тодорова против този акт е подадена при отсъствие на право на съдебно оспорване
както по отношение на законосъобразността на решението на общинския съвет, така
и по отношение на доводите за неговата нищожност, съгласно разпоредбата на чл.215,
ал.6 от ЗУТ в приложимата й редакция.
Не води до друг правен извод обявяването за противоконституционна на
разпоредба на чл. 215, ал.
6 от ЗУТ с Решение № 14 от 15.10.2020г. на Конституционния
съд по конст. дело № 2/ 2020г., обн. ДВ бр. 92 от 27.10.2020г. и последвалата
законодателна промяна с приемането на новата разпоредба на ал. 12 на чл. 127 от ЗУТ (обн. ДВ бр. 16 от 2021г.), допускаща обжалването на ОУП и на техните
изменения по реда на чл. 215, ал.
1 от ЗУТ. Решението на Конституционния съд и новото правило на
закона, въведено с нормата на чл. 127, ал. 12 от ЗУТ, нямат обратно действие
спрямо одобреното и влязло в сила през 2018г. изменение на ОУП на гр. Стара
Загора. По аргумент от разпоредбата на чл. 151, ал.
2, изр. последно от Конституцията на Р. България /актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила/,
посоченото решение на Конституционния съд действа занапред, а доколкото новата
норма на чл. 127, ал.
12 от ЗУТ е процесуална и с изрична законова разпоредба не й е
придадено обратно действие, тя също има действие занапред. Според
задължителното тълкуване на чл.151, ал.2 от Конституцията на Р. България,
дадено в Решение № 3 от 28.04.2020г. на Конституционния съд по конст. дело №
5/2019г., решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ
действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително
действие, а противоконституционният закон не се прилага по отношение на
заварените от решението на Конституционния съд
неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни
производства.
Настоящият случай не е такъв - Решение № 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара
Загора за одобряване изменението на ОУП на гр. Стара Загора, е влязло в сила
през 2018г. и не е налице висящо правоотношение. След като произтичащата от
Решение № 14 от 15.10.2020г. на Конституционния съд по конст. дело № 2/2020г. и
от новата разпоредба на ал. 12 на чл. 127 от ЗУТ (обн. ДВ бр. 16 от 2021г.)
възможност за оспорване по съдебен ред на ОУП и техните изменения, не е
приложима по отношение на общите устройствени планове, приети при предходното
законодателно разрешение, оспореното Решение
№ 1115 от 28.09.2017г. на ОбС-Стара Загора за одобряване на проект за изменение
на действащия Общ устройствен план на гр. Стара Загора, се явява изключено от
обхвата на съдебния административен контрол и оспорването на този акт, вкл. по
съображения за неговата нищожност, е недопустимо на основание чл. 159, т. 1
от АПК. (В този смисъл Определение № 2043 от 02.03.2022г. по адм.
дело № 1821/ 2022г. на ВАС, Определение 1921/ 01.03.2022г. по адм. дело № 1480/
2022г. на ВАС; Определение № 3055/ 31.03.2022г. по адм. дело № 2556/ 2022г. на
ВАС; Определение № 2822/ 24.03.2022г. по адм. дело № 2206/ 2022г. на ВАС и
др.).
С оглед на гореизложеното, Съдът приема, че жалбата на В.В.,
като подадена против акт, не подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно приложимата към датата на издаването му нормативна
регламентация, е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
В хода на производството Съда
изслуша допуснатата по искане на двете страни съдебно-техническа експертиза, изготвена
от ВЛ арх. С.Я.. Така в с.з. от 06.12.2021г. би прието изготвеното от експерта
заключение, като на същото бе определено да се заплати внесения от страните
първоначален депозит в размер на 400лв., ведно с допълнителни 290 лв.,
съразмерно внесени от оспорващия и ответника, до пълно декларирания размер на
разходите от ВЛ от 690 лева. Всяко от страните е внесла по делото съразмерно
определените й стойности от възнаграждението. По искане на ответната страна в
с.з. от 06.12.2021г. Съдът допусна и допълнителна СТЕ със същото ВЛ арх. Я.,
което бе изготвено за следващото с.з. на 14.02.2022г., но предвид направеното
искане за спиране на производството по взаимно съгласие на страните не бе
изслушано.
Отчитайки развитието на производството към настоящ момент, следва Съдът да отменени протоколното си определение от 06.12.2021г.
за допускане и назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза,
възложена за изпълнение на вещото лице арх. Я., заключението по което е изготвено
и представено по делото на 04.02.2022г. Доколкото обаче допълнителната
съдебно-техническа експертиза е била изпълнена от определеното от съда вещо лице,
то следва Съдът да определи възнаграждение на същото за реално извършената
експертиза. Съгласно чл. 19 от
Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица, вещото лице има право на възнаграждение за
извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали,
консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други
необходими разходи, като в нормата на чл. 31, ал. 2
от същата Наредба е регламентирано, че възнаграждението на вещото
лице не може да се определя под условие или да се обвързва с изхода от решаване
на делото, какъвто е и случая. При прилагането на чл. 19 и
чл.31, ал.2 от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, за изпълнената допълнителна експертиза арх.
Я. има право на възнаграждение, независимо че делото следва да се прекрати
преди изслушването й. Възнаграждението следва
да е в размер на действително отработените от ВЛ часове, посочени в
представената със заключението справка – декларация, изключая посоченото
възнаграждение за явяване в съдебно заседание в размер на 19.50 лева. Видно от
справката- декларация арх. Я. претендира разноски
в общ размер на 390 лв. С оглед горното, Съдът намира, че вещото
лице арх. Я. има право на възнаграждение за изготвянето на заключение по тази
експертиза, което следва да е в размер на действително
отработените от нея часове, посочени в представената
със заключението справка – декларация, изключая посоченото възнаграждение за
явяване в съдебно заседание в размер на 19.50 лева. В този смисъл на вещото
лице следва да се определи възнаграждение в размер на 370,50 лева, платимо както следва: 370,50
лева от ответника,
доколкото искането за назначаването на допълнителната СТЕ е по негово искане,
за която сума следва да бъде задължена ответната страна да внесе посочената сума по набирателна сметка на
Административен съд – Стара Загора.
С оглед крайния изход на делото, искането на ответника за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал. 3 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Община
Стара Загора направени разноски за адвокатско възнаграждение, но в редуциран
спрямо заплатения размер от 1 700 лева. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по административни дела
без определен материален интерес, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с предмет ЗУТ и ЗКИР, минималното адвокатско възнаграждение е
900лв. С оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия при разглеждането му при проведени повече от две съдебни
заседание преди спирането на производството по делото и впоследствие неговото
прекратяване, Съдът намира, че не са налице основания за присъждане на пълния претендиран
размер на възнаграждението, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
сумата от 1350 лева за разноски за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, ведно със сумата от 173 лв., заплатен депозит за ВЛ или общо
1523 лева.
Доколкото по делото с разпореждане от 09.05.2022г. Съдът е насрочил открито
с.з. с призоваване на страните, то с оглед крайният извод за недопустимост на
жалбата и за прекратяване на производството, направен тук, следва да се отмени
разпореждането от 09.05.2022г. за насрочване на открито с.з. с призоваване на
страните и да се заличи датата на с.з., като страните бъдат надлежно уведомени.
Водим от горните мотиви и на основание чл.253 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.159, т.1 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 09.05.2022г. за насрочване на открито
с.з. с призоваване на страните и заличава датата на с.з. Да се уведомят
страните.
ОТМЕНЯ протоколно определение,
постановено в публично съдебно заседание на 06.12.2021г., за допускане и
назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, възложена за изпълнение
на вещото лице арх. С.Я..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвеното и
представено по делото доплънително заключение по допуснатата и назначена допълнителна
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх. С.Я., в размер на 370,50 лева, платимо от ответника и ЗАДЪЛЖАВА Община Стара Загора да внесе
сумата от 370,50 лева по набирателна
сметка на Административен съд – Стара Загора в 7-дневен срок от получаване на
препис от определението и в същия срок да представи платежния документ по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата,
подадена от жалба на В.П.В. от гр. Ст. Загора с искане за
обявяване нищожността на Решение № 1115 по Протокол № 25 от проведено на 28.09.2017г. заседание на
Общински съвет-Стара Загора, с което е одобрен проект за
изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора и
прилежащите крайградски територии, в частта му, с която е одобрен проект за изменение на
действащия Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски
територии, в частта му за квартал/парк „Бедечка” при граници: юг – ул.
„Христина Морфова”, север – алеята към предприятие „Труд”, запад – ул. „Иван
Вазов”, изток – ул. „Хан Тервел”, в
частта относно територията, в която попада
УПИ IIІ-6159 в кв.812 по плана на гр. Стара Загора, кв. „Бедечка“, с
площ от 1170 кв.м., съгласно ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за
кв. „Бедечка“, одобрен с Решение № 283 от Протокол №10 от заседание на ОбС
Стара Загора от 28.06.2012г., като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 73/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА В.П.В. от гр. Ст. Загора, ЕГН ********** *** сумата от 1523 лева разноски по делото.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
неговото съобщаване.
СЪДИЯ: