№ 4138
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110157238 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Д. К. против „И.А.М.“ АД. Препис от исковата
молба и приложенията е редовно връчен на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал
отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за нередовност на
последната. Сочи, че имало противоречие между обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. Твърденията са, че платените суми са възнаграждение за трето лице – „Ф.Б.“
ЕООД, а искането е за осъждането на ответника. Възраженията на ответника са
неоснователни, тъй като ищецът е навел твърдения, че съобразно уговорките между
страните претендираната сума е заплатена на ответника, макар да представлява
възнаграждение по договор за поръчителство с трето лице.
Исковата молба е нередовна, но на друго основание – заявени са твърдения от ищеца
за увищожаемост на договора, но няма петитум на конститутивен иск по чл. 27 и сл. ЗЗД. С
„възражение“, т.е. прост довод, ищецът не може да унищожи договор.
За процесуална икономия и във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено
в о.с.з., като съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
Искането на ищеца за приемане на писмени доказателства е основателно.
Основателно е и искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза по въпросите, поставени в исковата молба.
Исканията на ищеца по чл. 183 ГПК, чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК не са необходими за
правилното решаване на делото, предвид допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и
липсата на оспорване на документите, чието представяне в оригинал се иска.
Искането на ответника по чл. 192 ГПК не е необходимо за правилното решаване на
делото, поради което съдът го оставя без уважение.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта й с предявени претенции за
унищожаемост на договора.
УКАЗВА И ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца в
едноседмичен срок с нарочна молба с препис за ответника да посочи – предявява ли искове
за унищожаване на договора поради грешка, измама; ако да, да наведе подробни твърдения
за тези пороци – на коя дата или по кое време какви действия за въвеждане в заблуждение
или поддържане на заблуждението са извършени или в каква грешка е изпаднал.
При неизпълнение исковата молба ще бъде върната в посочената част.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект на доклад на
делото:
Ищецът П. Д. К. твърди, че на 02.05.2023 г. е сключил с ответното дружество
договор за потребителски кредит от разстояние № 4790186, по силата на който получил
сумата от 4000 лв. при уговорен фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40%
и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 47,34%. Поддържа, че според договора
заемателят следвало да предостави обезпечение при подробно посочени условия, като
ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция № 4790186 с посочено от ответника
лице, а именно – „Ф.Б.“ ЕООД, като последният влизал в сила, в случай че заемателят не
изпълни задължението си да предостави обезпечение в указания срок. Твърди, че според
договора за поръчителство имал задължение да заплати възнаграждение в размер на 1334,58
лв., което се плащало на части с погасителните вноски в полза на ответника. Посочва, че е
погасил предсрочно задълженията си по договора за кредит, като е заплатил в полза на
ответника сумата от 5379,47 лв., включваща главница, лихва и възнаграждение за
поръчителство. Развива доводи, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не бил посочен
общият размер на кредита, не била предоставена изискуемата преддоговорна информация,
ищецът не бил получавал и подписвал общи условия и не били спазени изискванията на
ЗЕДЕУУ за извършване на волеизявления в електронна форма и съставяне на електронни
документи. Не било спазено и изискването за съставянето на договора по ясен и разбираем
начин с шрифт не по-малък от 12. Твърди, че не било описано как е формиран ГПР и към
него не било включено възнаграждението за поръчителство, като така се нарушавал чл. 19
ЗПК и това следвало да се приравни на липса на такъв процент, което от своя страна
влечало недействителност на целия договор. Излага подробни аргументи, че клаузата от
договора за кредит, предвиждаща предоставянето на поръчителство от посочено от
ответника лице, била нищожна. Навежда доводи, че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като се надвишавал трикратният
размер на законната лихва. Това от своя страна пораждало недействителност на целия
договор за потребителски кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК. Наред с това
твърди, че договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, тъй
2
като не били посочени условията за издължаване на кредита, включително и погасителен
план, както и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
условията и срокът за упражняване на това право. В условия на евентуалност се поддържа,
че договорът за кредит е унищожаем поради измама или грешка, тъй като ищецът бил
въведен в заблуждение относно размера на кредита, ГПР, погасителните вноски и
действителния размер на сумата, която следва да върне, и ако е бил наясно с тези
обстоятелства, не би сключил договора. Счита, че нищожността на договора за кредит влече
нищожност и на договора за поръчителство, като акцесорен. Поддържа, че в приложение на
чл. 23 ЗПК ответникът следвало да му възстанови сумата от 1379,47 лв., представляваща
разлика между заплатената от него сума в размер на 5379,47 лв. и чистата стойност на
получения кредит в размер на 4000 лв. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 1379,47 лв., като недължимо платена
поради недействителност на договора за потребителски кредит № 4790186 от 02.05.2023 г.
Претендира разноски.
Ответникът „И.А.М.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Подробно аргументира, че процесният договор за потребителски кредит е действителен и не
са налице сочените от ищеца нарушения. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже основанията, от които извежда
твърденията си за нищожност, респ. – унищожаемост, както и че е заплатил на ответника
сумата от 1379,47 лв.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже валидно правно основание за
получаване на сумата от 1379,47 лв.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи по исковата
молба при депозит в размер на 450 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.С.С., гр. София, бул. „ХХХХХХХХХ“, № ХХ, ВХ...,
АП... тел.: ХХХХХХХХХХ; моб. тел.: ХХХХХХХХХ, която да се призове за съдебно
заседание след представяне на документ за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за
разрешаване на спора.
НАСРОЧВА делото за 13.03.2024 г. от 15:45 часа, за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4