РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 15.02.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и прокурор КИРИЛ ПЕТРОВ, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 52 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.1  от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.  

              Административното дело е образувано по искова молба на П.Г.Й. с ЕГН: ********** и адрес: ***,уточнена като подадена от физическото лице срещу Северозападно държавно предприятие гр.Враца, представлявано от директора с административен адрес: гр.Враца,  булевард *****№2, с правно основание чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 1917.67 лева. Ищцата претендира да й бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1558,00/ хиляда петстотин петдесет и осем/ лева, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016г., до деня на завеждане на исковата молба общо в размер на 359,67 лева, както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане, причинени от незаконосъобразни действия на служителите от ТП на ДГС Ловеч при „СЗДП”, извършени на 21.10.2016 година по отнемане на моторна резачка марка ЩИЛ модел MS 461, сериен номер №177 132 999.  

            В исковата молба се излага, че е собственик на фирма „***“ ЕООД, която през месец октомври 2016г. извършвала добив на дървесина в имот номер 17244.785.4 по надлежно издадено позволително за сеч №0326600/23.09.2016г. на И.Д.Й., който извършвал действия по управление и надзор на сечта, снабдявал с документи, издавал превозни билети и др. дейности. Сочи, че същия наел и бензиномоторна резачка марка Щил, като - управител и представляващ фирма „***“ ЕООД с договор от 01.01.2016г. и на 20.10.2016г. заедно с работници товарил дърва от горепосочения имот за транспортиране в собствения му склад-обект по 206 от ЗГ. Твърди се, че при проверка от служители при ДГС Ловеч, в имот с кадастрален номер 17244.785.3 в землището на село Горско Сливово, община Летница, обл.Ловеч било констатирано нарушение и от работниците Р.А.Ш. и Д. М.А., били иззети GPS устройство и моторна резачка марка ЩИЛ модел MS 461, сериен номер №177 132 999 /чиито собственик е/ от горски надзирател Е.К.М.. Твърди, че тази вещ липсва от момента на изземването от горски надзирател Е.К.М. и М. Д.М. длъжностни лица от ТП на ДГС Ловеч при „СЗДП“, с Констативен протокол сер.СЗДП №110627/21.10.2016г. и Разписка СЗДП №28630 от 21.10.2016г. за приемане за отговорно пазене на вещи, съставена от Й.А.Д. - горски надзирател и МОЛ при ДГС Ловеч, който заедно с М. не индивидуализирали предадените за съхранение вещи като модел и сериен номер. Излага, че отнетата на 20.10.2016г., от горски надзирател Е.К.М. от владението на Р. А.Ш.резачка, не притежава описаният в прокурорското постановление и Протокола сер.СЗДП №110627/ 21.10.2016г. марка, модел и сериен номер и видимо се различавала от закупената, за която притежава документ за собственост, по Ц.ят, монтираната дъска на веригата, със   следи от интервенция и заличен серийният номер върху корпуса, поради което не приела по досъдебното производство в РУП Ловеч да й бъде предадена несобствена, чужда вещ и написала възражение. Счита, че е налице незаконосъобразна административна дейност, тъй като М. и М. не притежават правомощия по смисъла на ЗАНН да изземват вещи или такива по чл.190, ал.1, т.10 от ЗГ, каквито правомощия имат служители на РДГ, и настъпила вреда - пряк и непосредствен резултат от тази дейност, като последица от сочената дейност е липсата в РУП - гр Ловеч на процесната вещ. Нанесената вреда, представлява стойността на иззетия бензиномоторен трион марка Щил, която е определена като закупна цена по фактура в размер на 1558,00 лева.

                    В съдебно заседание ищеца лично и чрез процесуалният си представител, поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана в посочения размер, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски по представеното пълномощно. В писмени бележки са изложени подробни съображения в този смисъл.

               В съдебно заседание ответната страна – Северозападно държавно предприятие гр.Враца, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск. В писмен отговор на искова молба с вх. № 3359/22.11.2018 г. на АдмСЛ се твърди, че искът е недопустим, насочен е срещу пасивно нелегитимиран ответник, тъй като посочените горски служители, чиито действия се твърди от ищеца, че са неправомерни, са служители на ДГС Ловеч, което е териториално поделение на СЗДП и самостоятелно отговаря по съдебни дела на основание чл.174, ал.1, т.5 от Закона за горите. Ако съдът  приеме искът за допустим е изразено становище, че се оспорва същият по основание и размер, тъй като е неоснователен с искане да бъде отхвърлен и присъдени сторените по делото разноски. В писмена защита са изложени съображения по същество за недоказаност на иска. Изложено е, че претенцията на ищцата се основава на твърдението, че отнетия неин собствен моторен трион от работници на дружеството по съставен констативен протокол от служители на ДГС Ловеч, не е този, който в РУП Ловеч предложили  да й върнат след прекратяване на досъдебното производство, като се претендира друг модел на марката „ЩИЛ“, различен от намиращия се в РУП Ловеч.

             Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Счита, че по делото не са събрани доказателства въз основа на които безспорно да се установи, че взетата вещ приложена като веществено доказателство, е тази, за която се претендира. Намира за недоказано по безспорен и категоричен начин, че претендирания моторен трион по марка и модел е бил предоставен на работниците, освен твърденията на един от свидетелите, който е съпруг на ищцата. За този моторен трион единствено има само фактура за закупуване. Посочва, че от изслушаните свидетелски показания, може да се направи извод, че приложеното към делото веществено доказателства, е било това, което е било иззето от сечището. Позовава се на СТЕ, като изтъква, че вещото лице е категорично за марката и модела на вещественото доказателство и, че той се различава, като модел, по сигнатурните номера характеризиращи модела, с този с който се претендира. Следва да се съобрази, че според вещото лице не може да става замяна на части между двата модела мотор. Предвид това, намира, че по делото не са събрани доказателства в резултат на които безспорно да се установи, че взетата вещ приложена като веществено доказателство, е тази, за която се претендира.  

                По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Назначена е съдебнотехническа експертиза. Към настоящото дело е приобщено досъдебно производство №2141/2016 година на Районна прокуратура – Ловеч.

                Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

               На дата 21.10.2016 г. е извършена проверка от горски надзирател Е.К.М. и М. Д.М.,***, СДП, МЗХ, обективирана в Констативен протокол СЗДП № 110627/21.10.2016 г. /на л.10 от ДП/, установила сеч на описаните в него 32 броя немаркирани дървета от цер в отдел 289 „ц“, от имот с кадастрален номер *****, за който имало издадено разрешително за сеч на името на И.Д.Й., управител на „***“ ООД. Касае се за немаркирани с КГМ и без позволително за сеч 32 броя церови дървета с обща кубатура 7 пл.куб.м., като пазарната цена на 1 пл.куб.м. дърва за огрев от цер от 01.01.2017г. е 70.00 лева с ДДС /л.19/.  Във връзка с тази проверка са образувани административно наказателни производства с приложените два броя АУАН № 000293/24.10.2016 г. срещу Д. М.А. от с.Катунец /на лист 31 от досъдебното производство/ и № 000294 от 24.10.2016 г. срещу Р.А.Ш. от гр.Угърчин /на л.89 от досъдебното производство/. В АУАН № 000293/24.10.2016 г. в т.8 е посочено, че като вещи, предмет или средство за извършване на нарушението се задържа моторен трион ЩИЛ без фабричен номер, без табела за марка и модел и GPS устройство за МПС, както е описано в Констативния протокол СЗДП № 110627/21.10.2016 г. /на л.10 от ДП/, съставен от служителите на ДГС Ловеч.  

    В същия ден, на 21.10.2016 г. горският надзирател Е.М.е предал  моторния трион и GPS устройството на Й.А.Д., също служител на ДГС Ловеч, но отговарящ за базата за съхранение на задържани вещи по административнонаказателни производства, разглеждани от РДГ Ловеч, намираща се в с.Сливек. В тази връзка е изготвена Разписка серия СЗДП № 028630 за отговорно пазене на вещи, предмет и /или средство за нарушение, задържани с акт за установяване на административно нарушение /констативен протокол/ серия СЗДП № 110627/21.10.2016 г. /л.15 от ДП/. В разписката са описани като предадени на отговорно пазене бензинов моторен трион ЩИЛ без фабричен номер и без табела за марка и модел 1 бр. и без предпазител на веригата, както и GPS устройство за МПС без сериини номера.

   По сигнал от ДГС Ловеч /вх.№2141/27.10.2016г. на РП Ловеч/, с постановление от 20.12.2016г. по преписка №2141/2016г. на Районна прокуратура Ловеч е образувано досъдебно производство № 238/2016г. по описа на ОД на МВР Ловеч, срещу неизвестен извършител, затова, че през месец октомври 2016 година в землището на с.Горско Сливово, област Ловеч, в отдел 289 „ц“, от имот с кадастрален номер *****, частна горска територия, без редовно писмено позволително отсякъл 32 броя дървета от цер-престъпление по чл.235 ал.1 предл.1 от НК. ДП е приключило на 10.07.2017 г. с Постановление за спиране на досъдебното производство.

   Поради образувано ДП № 238/2016 г. на Районна прокуратура Ловеч, вещите са предадени на 10.01.2017 г. от Й.Д. на мл. разследващ полицай М.М.И.при РУ МВР Ловеч. В този протокол моторния трион е без фабричен номер и без табела за марка и модел, като е посочено в Констативен протокол № 110627/21.10.2016 г., отразено е, че от долната част на корпуса има щампован надпис „STIHL” „1135 791 1000В”.

            На 16.01.2017 г. е  разгледана от прокурор в Окръжна  прокуратура Ловеч преписка по жалба на И.Д.Й. като управител на „***“ ООД с оплаквания от действията на служители на ДГС Ловеч, конкретно на горски надзирател Е.М.и техническия сътрудник М.М., във връзка с констатициите им по сечта в горепосочения имот №17244.785.3, по която е възложена проверка по реда на чл.145 ал.1 т.3 от ЗВС на органите на полицията. С Постановление от същата дата 16.01.2017г., прокурора е приел, че от приложените доказателства не може да се направи обоснован извод, че при извършената проверка на 21.10.2016г. действията на горските служители съставляват престъпление по чл.282 ал.1 от НК в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата и отказва да образува досъдебно производство, като прекратява преписката. Същото е потвърдено Постановление от 16.02.2017г. на прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура.

    С Постановление от 30.08.2018г. на прокурор в Районна прокуратура Ловеч е уважена молбата на П.Г.Й. и е разпоредено да бъде върнат бензиномоторен трион ЩИЛ, иззет като веществено доказателство по досъдебно производство №238/2016г. по описа на ОДМВР Ловеч.

   Според записаното в Приемно-предавателен протокол за предадени вещи от 19.09.2018г. С. С.- домакин при РУ гр.Ловеч предава на П.Г.Й. бензиномоторен трион марка „Щил“ със сериен № *********, иззет по досъдебно производство 238/2016г. по описа на ОДМВР Ловеч. В същия е вписано възражение  от Й., че отнетата на 20.10.2016г. вещ-БМТ от служител на ДГС Ловеч Е.М.от владението на Р. Ш.в имот 17244.485.3, описана в постановление от 30.08.2018г. не е идентична с тази. Й. отказва да получи вещта, т.к. според нея видимо се различавала, дъската на корпуса, Ц.ета, амортизирана е, и е заличен номера.

    С Постановление от 23.10.2018г. на прокурор в Районна прокуратура Ловеч е оставено без уважение искането за възобновяване на спряното на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК досъдебно производство №238/2016г. по описа на ОДМВР Ловеч по искане на П.Г.Й. и И. Й., за да се извърши проверка за допуснати нарушения и предприети действия за издирване на отнетата вещ. 

               По делото е представен трудов договор №6 от 10.05.2014г., съгласно който Е.К.М. е назначен от директора на ТП-Държавно горско стопанство гр.Ловеч на длъжност горски надзирател вТП-ДГС Ловеч, считано от 12.05.2014г. Представен е и трудов договор №14 от 12.08.2016г., според който М. Д.М. е назначен от директора на ТП-Държавно горско стопанство гр.Ловеч да изпълнява длъжността технически сътрудник в СЗП ТП ДГС Ловеч, считано от с.дата. Приложени са и длъжностните характеристики за горепосочените длъжности, надлежно връчени /л.106 и л.111 от делото/.

               Според представената по делото справка от СГКК Ловеч, площта на имот 17244.485.3, в който са установени работниците на „***“ ООД, в което ищеца е съдружник и е извършена незаконната сеч, е до 2 ха /на л.93/.

               За изясняване на спора от фактическа страна са изслушани като свидетели: И.Д.Й., Е.К.М. и Й.А.Д., на които бе предявено приетото по делото веществено доказателство моторен трион марка STIHL. Показанията на И.Д.Й., съпруг на ищцата и като такъв му е разяснено правото по чл.166 ал.1 т.2 от ГПК, установяват, че закупил резачката, за която твърди, че е взета от Е.М.за около 1600 лв., с фактура на името на съпругата му П. като физическо лице. Същата е отдадена под наем от нея на „***“ ООД, на която е управител, а съпругата му е съдружник. Сочи, че фирмата на съпругата му се занимава с дърводобив, а той е частен лесовъд и подсигурява документите по повод извършване на сеч в гората от фирмата.  Излага, че през 2016 година по издадено позволително за сеч в землището на Горско Сливово изпратил работниците, които съпругата му закарала на сечището с буса, работниците му се обадили по телефона, че горските са отишли на проверка. Свидетелят не е присъствал при проверката и отнемането на резачката, като в тази връзка придобил впечатления изцяло от разказа на неговите работници по телефона. Когато в районното управление, домакина на РУП Ловеч /С./ му извадил резачката и GPS, му казал, че няма да я вземе, защото не е неговата, взел само GPS, който е неговия. 

            Свидетелят М. установява, че с колегата си М.М. извършвали рутинна проверка в района на Горско Сливово. Според св.М. предявеният му моторен трион е иззетия от него по време на проверката такъв, защото на корпуса нямало кръгла табела на която е написана марката, както и отгоре на спирачката/ трябвало да има лепенка, но нямало такава, като и на мястото, където следвало да е написан фабричния номер на триона го нямало, както на предявения му. Същият е категоричен, че това е резачката, която отнел, тъй като нямало предпазител на веригата, като габарити, Ц.етово е същата и основно по горните три неща, които му направили впечталение, че ги няма по триона при отнемането им, а основно търсил тези белези. Излага, че при отнемане на една вещ при нарушение,  трябва да види първо фабричния номер, за да го запише, но на отнетият тогава не го намерил.    

              Според свидетеля, след като спряли служебният автомобил видяли, че има две лица, седнали до сечището и се хранили, било около обяд, и отдясно на законното сечище имало прясно отсечена дървесина, която била извозена, нямало я на място. Същата си личала по Ц.ета на пъновете и установили, че няма поставени граници на терена, за обозначение, че е сечище. Направили справка в Горското стопанство - Ловеч за същия имот и се указало, че няма издадено позволително за сеч. С GPS установили, кой е номера на имота и проверили в ДГС дали има издадено позволително за него. След като се указало, че няма издадено позволително за сеч се обадили в РДГ да информират Ц..П., че са констатирали нарушение, който им казал, че ще изпрати двама горски инспектора, защото той е възпрепятстван и не може да отиде. Същите щели да закъснеят, защото били изпратени в района на Плевен за проверки и  наредил да задържи триона.  Взел триона, който бил на земята, на един метър от двамата работници и го поставил в служебния автомобил, съставил констативен протокол на място / там се подписал и колегата му М./ и разписка за резачката. Двамата с М. гледали хубаво да не би да е пропуснал нещо по триона и търсили сочените белези, как да го отразят. Когато оглеждали резачката разбрали, че е работено с нея, защото при допир била топла, като наоколо нямало други, освен заварените две лица. В протокола записали: че е без установена марка, модел и фабричен номер. След това като пристигнали в Горско стопанство – Ловеч накарали още няколко колеги също да го огледат и те, за да не са пропуснали нещо и да не е видял номер или друго нещо, с което да може да го обознача и го предал на отговорника на разсадник Сливек - Й.Д., където оставяли вещите за съхранение, когато ги изземвали при нарушение. Св.М. изготвил разписка № 028630 за отговорно пазене на вещи, приложена към досъдебното производство.  Откакто го предал на Й., този трион не го е виждал до заседанието по делото. Относно проверката сочи, че попитал двете момчета дали е  техен триона и те му отговорили че е техен,  не са му казвали, да не го взима. Когато написал протокола, ги нямало. Казал на двете лица да останат на място докато дойдат колегите, но те не ги послушали, продължили по пътя и си заминали, триона останал. Преди да си тръгнат двете момчета говорили с някой по телефона, но незнае с кого и какво. Само чул, че разговарят, след което си тръгнали. Оставили служебната кола долу и ги последвали пеш, вървели  след тях, като горе на поляната се качили в един бус, шофиран от ищцата и тръгнали. Освен резачката иззели и един GPS, който бил на един пън, по–настрани от резачката.

               Свитеделят Д. установява, че 2016 г., когато е иззета вещта отговарял в горския разсадник в Сливек, където е база за съхранение на конфискувани вещи при нарушение. М. му се обадил, че трябвало да приеме конфискуван моторен трион, резачка. При предявяването му сочи, че визуално е същият трион, предаден от М.. Както и предявеният му, нямал отличителни лепенки за марка, модел, сериен номер. Нямало сериен номер, отстрани, където стоят серийните номера. Пояснява, че в разсадника е приел отнети резачки около 10-15, като на капака на тази отстрани трябвало да пише STIHL. На ръкохватката на спирачката, трябвало да има лепенка, на която е написано: година на производство, марка, модел което го няма на тази машина. Отстрани в центъра на капака пак трябвало да има табела с марка и по това съди, че това е същата, като големина и Ц.ят. Серийният номер липсвал, както и на  тази  и по това възприема, че това е същата резачка, предадена му от Е. в разсадника.

               Установява, че отдолу трябвало да има номер на ръкохватката, който не е сериен. При предаването на резачката не са описвали този номер, тъй като той не е сериен /фабричен/ номер и не индивидуализира самият трион, а е номер на самата ръкохватка, която е разделна част от моторния трион. На всички резачки серийният номер е на видно място. Приел моторният трион в базата в Сливек, с Разписка за отговорно пазене. След известно време, разследващия полицай поискал да я предаде в районното управление. За целта в горското подготвил два екземпляра от протокола, в който не било упоменато марка, модел и номер. От полицията искали да има някакъв номер, по който да се запише. След това видяли номера на ръкохватката и записали него като фабричен и съставили техен приемо-предавателен протокол, в който е упоменат този номер, за да могат да я разпознаят.

              Съдът кредитира показанията на горските служители Е.К.М. и Й.А.Д., като обективни, тъй като са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за тяхната  заинтересованост от изхода му.  Показанията на св. И.Д.Й., който е съпруг на ищцата, управител и съдружник със същата на „***“ ООД, занимаща се с дърводобив на която като частен лесовъд и подсигурява необходимото за дейността, тъй като са необективни, некореспондират със събраните по делото доказателства и СТЕ, като за проверката и  изземването на моторният трион свидетелят няма непосредствени впечатления.                

              По искане на страните за изясняване на делото от фактическа страна по делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото. Видно от заключението вещото лице  номера върху резервоара на моторния трион № 1135 791, неразделна част от дръжката /л.102 от албума, приложен по досъдебното производство/, е идентичен с номера върху капака на стартера № 1135 141 и на капак цилиндър № 1135 084, само по сигнатурата - „1135” за елементите, /детайлите / на моторния трион. Според вещото лице  номер № 1135 791 не е серийния заводски номер на моторния трион. Установява, че  моторен трион предмет на делото е марка и модел - STIHL MS 361, а закупения моторен трион с фактура № **********/ 18.09.2013 година, е марка и модел - STIHL MS 461. Като разликата в себестойността на моторен трион STIHL MS 361 и моторен трион STIHL MS 461, е равна на: ПС = 226,00 лева. Експерта дава заключение, че върху процесния моторен трион предмет на делото, няма табелата /същата е премахната /върху която има серийния заводски номер на производителя, идентичен с номера на моторен трион STIHL MS 461, вписан във гаранционната карта, съответно: - № *********. Върху процесния моторен трион липсват табелите със марката модела и серийния номер на същия, обаче по сигнатура за елементите на същия се установява, че е марка и модел- STIHL MS 361.

              При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:

              Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

               Според чл. 7 /Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

               При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищцата да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищцата обстоятелства, че е неблагоприятно засегната, съответно че претендираните имуществени вреди в размер на 1558.00 лева, произтичат от незаконосъобразни действия на служители от ТП на ДГС Ловеч, изпълнявали нормативно регламентирана дейност по опазването на горските територии, включваща предотвратяване и установяване на нарушения по Закона за горите.   

   Тези нейни твърдения обуславят разглеждането на иска по същество, за да може се прецени дали са налице такива незаконосъобразни действия, извършени от съответните служители, каквото е изискването на чл.204, ал.4 от АПК. В тази връзка съдът приема, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Въпросът дали е налице елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е въпрос относно наличието на някоя от кумулативно предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, поради което касае основателността на иска, а не неговата допустимост.

     Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В чл.163, ал.1 и ал.2 от Закона за горите  регламентирал, че за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или ЮЛ, се създават държавни предприятия съгласно Приложение №1, където под т.1 фигурира ответника по иска Северозападно държавно предприятие и тези предприятия са ЮЛ със статут на държавни предприятия по чл.62, ал.3 от ТЗ. Те не са търговски дружества, а според чл.164, ал.1, имат двустепенна структура - централно управление и т.2 териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Следователно Северозападно държавно предприятие гр.Враца, е държавно предприятие по смисъла на чл.62 ал.3 от ТЗ, има определени със закон административни правомощия и доколкото действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на Закона за горите, като последица от което се твърди че е настъпило увреждането, се явява част от нормативно регламентираната дейност на предприятието по опазване на горските територии, при  извършването на тази административна по своя характер дейност ответното предприятие има статут на административен орган по смисъла на §1, т.1, предл. второ от ДР на АПК като носител на административни правомощия, овластено въз основа на закон и се явява юридическото лице, което може да бъде субект на отговорност по ЗОДОВ и съответно пасивно легитимирания по см. на чл.205 от АПК ответник по предявеният от Й. иск. При това доводите на ответника, че искът е насочен срещу ненадлежен ответника са неоснователни.

    Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл.7 от ЗОДОВ. Ангажираното правно основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Съответно, искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-Ловеч по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

     Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна по следните съображения: 

     Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

     Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

    Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищцата и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 04.04.2019 г. по настоящото дело. 

             Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.                      

                   Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение.

              Според разпоредбата на чл. 204 ал.4 от АПК

 незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. 

                Съгласно чл.256 ал.2 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В съответствие с чл.256 ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

                По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия.

               Следва да се изясни доколко сочените действия на горските служители са извършени в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма, съответно са незаконосъобразни.

               В случая ищцата твърди, че са незаконосъобразни действията на служителите от ТП на ДГС Ловеч при „СЗДП”, изразяващи се в изземване на 21.10.2016 година моторна резачка марка ЩИЛ модел MS 461, сериен номер №177 132 999., в резултат на което са й нанесени имуществени вреди от 1558,00 лева, представяващи стойността на същата.

              Безспорно за частни горски имоти над 2 ха, компетентни по задържане на вещи и съставяне на АУАН са служителите на РДГ Ловеч, а до 2 ха - служителите на ДГС. По силата на чл.187, ал.1 от Закона за горите опазването на горските територии обхваща действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона. Действията по предотвратяване на нарушенията се организират от собствениците на съответните горски територии за тяхна сметка /чл.187 ал.2 ЗГ/, а според ал.3 от същия правен тект в горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 хектара включително, действията по ал.2 се организират и финансират от държавните предприятия по чл.163, посредством своите служители, каквито доказано с представените трудови договори се явяват св.М. –горски надзирател и св. М.-технически сътрудник в ТП-Държавно горско стопанство /ДГС/ гр.Ловеч.

              Според чл.187, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с ал.2 на чл.187 от същият закон, горските надзиратели имат правомощията по чл.190, ал.1, т.10 от ЗГ, а именно да задържат вещи в горски площи-частна собственост до 2 ха, предмет на нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване. Приложената по делото справка от СГКК Ловеч безспорно установява, че площта на имота, в който са установени работниците на дружеството, в което ищеца е съдружник и е извършена незаконна сеч, е до 2 ха. Предвид горното, в съответствие с правомощията си М. и М. са извършили на 21.10.2016 г. проверка, документално описана в приложеният по делото Констативен протокол СЗДП № 110627/21.10.2016 г. /на л.10 от ДП/, установила сеч на описаните 32 броя немаркирани дървета от частен горски имот с кадастрален номер *****, за който имало издадено разрешително за сеч на името на И.Д.Й., управител на „***“ ООД. В съответствие с правомощията си горският стражар М. е задържал като вещи, предмет или средство за извършване на нарушението моторен трион ЩИЛ без фабричен номер, без табела за марка и модел и GPS устройство за МПС, както е описано в съставения от служителите на ДГС Ловеч Констативния протокол СЗДП № 110627/21.10.2016 г., тъй като такъв индивидулазиращ белег като  фабричен сериен номер върху задържания моторен трион липсвал. Видно от представената на л.106 от делото длъжностна характеристика, според раздел „Преки задължения” горския стражар, какъвто е св.М. има преки такива да опазва и предотвратява нарушенията в горски територии собственост на физически лица, юридически лица и техните обединения с обща площ до 2 хектара включително /т.1/, да следи за спазването правилата за сеч и др. /т.3/, да извършва проверки за нарушения, да издава разпореждания при констатиране на нарушенията в горските територии, да задържат вещите – предмет на нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване /т.11/ и др.

               Относно точната индивидуализация на вещта в първичния документ по задържането й /констативния протокол/, следва да се съобрази липсата на фабричен сериен номер върху моторния трион, който е индивидуализиращ вещта, в който смисъл е СТЕ. По делото се установи, че номерът /1135 791/, добавен при предаване на вещта на РУП, съставен в РУП Ловеч по искане на разследващия полицай, в който смисъл са показанията на св.Й.Д., не е фабричен номер. Същото се потвърди и от заключението на СТЕ, според което номер № 1135 791 /поставен в РУП Ловеч/ не е серийния заводски номер на моторния трион, като моторен трион предмет на делото е марка и модел - STIHL MS 361В и единственият номер изписан върху процесната вещ е едва забележим и представлява номер на разделна част от вещта /ръкохватката/, а не изискващият се фабричен номер.

                Събраните по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания, обосновават  извод, че приложеното към делото веществено доказателства, е това, което е било иззето от сечището. Вещото лице е категорично, че за марката и модела на вещественото доказателство и, че той се различава, като модел, по сигнатурните номера характеризиращи модела, от този за който се претендира по делото. При изслушване в о.с.з., вещото лице категорично заяви, че не може да става замяна на части между двата модела мотор. Според експертното заключени върху процесния моторен трион няма табели със марката, модела и серийния номер на същия, / табелите липсват от моторния трион/, по сигнатура за елементите на същия се установява, че е марка и модел- STIHL MS 361.

              Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и СТЕ не поставя под съмнение идентичността на вещта, иззета от горски стражар М. и намираща се в РУП Ловеч. В тази връзка са приетите  писмени доказателства /докладна, констативен протокол, разписка за отговорно пазене, приемо предавателен протокол/, събраните гласни такива на св. М. и Д./, както и експертното заключение по СТЕ, установяващи по безспорен начин, че иззетият от сечището при проверката на 21.10.2016г. по повод констатираната незаконна сеч моторен трион с Констативен протокол е същият, предаден в РУП Ловеч и наличен в досъдебното производство, образувано за престъпление по чл.235 от ЗГ.  

               Отделно, по делото не бяха ангажирани доказателства, даващи основание да се приеме, че иззетата вещ приложена като веществено доказателство, е тази, за която ищцата претендира. Не се събраха безспорни доказателства, че претендирания моторен трион по марка и модел е бил предоставен на работниците Д. М.А.  и Р.А.Ш., освен твърденията на свидетеля Й., който е съпруг на ищцата и съдружник в общата им фирма. За претендираният моторен трион е представена единствено фактура за закупуване, като се установи, че закупеният с тази фактура трион е различен модел от този предмет на делото. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ  моторен трион предмет на делото е марка и модел - STIHL MS 361, а закупения моторен трион с приложената от ишщата фактура № **********/ 18.09.2013 година, е марка и модел - STIHL MS 461.

               Доколкото в случая се касае за горски частен имот до 2 ха, изземването от горски стражар Е.М.на моторен трион, като вещ послужила за извършване на нарушение на горското законодателство при констатираното такова, е на правно основание - чл.190, ал.1, т.10 от Закона за горите във вр. с чл.187, ал.3 вр. с ал.2 от ЗГ и не е фактическо действие. 

               В хода на настоящото съдебно производство не се установиха незаконосъобразни действия от служители на ответника по отнемането на приложеният моторен трион. Както се посочи, доказа се по безпорен начин, че отнетият трион, предаден в полицията и приет по делото като веществено доказателство е марка и модел - STIHL MS 361, а закупеният моторен трион с представената от ищеца фактура № **********/ 18.09.2013 година, е марка и модел - STIHL MS 461.

                При това не се доказа наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.204, ал.4 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни действия на служители на СЗДП при ТП на ДТС Ловеч, съгласно твърденията в предявения иск. Поведението на горските служители служителите относно моторният трион, послужил за извършване на нарушение на горското законодателство, почива изцяло на действащите към този момент разпоредби и съответства на целта на закона.

               За квалифицирането на едно действие като незаконосъобразно административно такова, е необходимо да бъде установено нарушение на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен или влязъл в сила административен акт. Установеното задължение на горският стражар М. в ТП на ДГС Ловеч в конкретния случай е именно отнемане моторният трион, предвид установеното нарушение, за което е образувано и досъдебно производство за престъпление по чл.235 от ЗГ. 

                  Доколкото в настоящото производство по реда на чл.204 ал.4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на СЗДП. Въпреки това, за пълнота съдът ще изложи мотиви в тази връзка.                     

              Отговорността на Държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на Държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на Държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая не се доказа по делото незаконосъобразно действие на длъжностно лице, от което да е претърпяна вреда в кумулативна връзка, поради което не са налице предпоставките за обезвреда.

              Следва да се съобрази, че на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.

               Не са налице и твърдените от ищеца претърпени имуществени вреди в размер на 1558,00 лева, представяващи стойността на моторния трион. В тази връзка не се ангажираха убедителни и безспорни доказателства за да се прецени в резултат на увреждане за ищцата да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото нейни имуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действията на длъжностни лица от ДГС Ловеч при СЗДП по силата на безусловно необходимата връзка между тях.  По безпорен начин се установи,че отнетият трион, предаден в полицията и приет по делото като веществено доказателство е марка и модел - STIHL MS 361, а претендираният и закупен моторен трион с представената от ищеца фактура № **********/ 18.09.2013 година, е същата марка, но различен модел, а именно  STIHL MS 461.

                Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и чл.204 от АПК. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки, то последица от това е отхвърляне на предявения от него иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен.

  Освен това горските служители са действали правомерно и в съответствие с горецитираните правни норми.

  С оглед изложеното съдът приема, че не е налице незаконосъобразно  действие на орган или длъжностни лица на държавата и не е осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.204, ал.4 от АПК поради което предявеният против ответника иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 1558,00 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

   За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност на служителите, каквато в случая не е установена, но следва да бъде доказана и настъпила вреда, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена” е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно - следствена връзка, която съществува между тях. Ищцата по делото не доказа настъпването на вреди от незаконосъобразни действия на служители на ДГС Ловеч, съгласно изискването на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ.

               За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочената в писмената защита на ищцата съдебна практика на АдмС Стара Загора, касае администриране на дейност на горските служители по маркиране на дървета, а в процесния случай дейността е по опазването на горските територии, във връзка с констатирано нарушение – неправомерна сеч на 32 бр. церови дървета, обхващаща действията по предотвратяване и установяване на нарушения на ЗГ.

                Съдът намира за основателно своевременно направеното искане от ответника за присъждане на направените по делото разноски, предвид изхода на спора. С оглед на това ще следва ищцата да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на 364.00 /триста шестдесет и четири/ лева за адвокатско възнаграждение, договорено и платено, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 27.03.2019г. /на л.84 от делото/.   

             Предвид гореизложеното и на основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.1 ал.2 и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Ловешкият административен съд, четвърти състав,

             РЕШИ: 

             ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Г.Й. с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу Северозападно държавно предприятие /СЗДП/ гр.Враца, представлявано от директора с административен адрес:гр. Враца,  бул. *****№2, иск за заплащане на сумата от 1558,00 /хиляда петстотин петдесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители от ТП на Държавно горско стопанство гр.Ловеч при СЗДП гр.Враца по отнемане на моторна резачка марка STIHL модел MS 461 на 21.10.2016 година, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 година, до деня на завеждане на исковата молба, общо в размер на 359,67 лева, както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА П.Г.Й. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Северозападно държавно предприятие гр.Враца, представлявано от директора с административен адрес:  гр. Враца,  бул. *****№2, направените по делото разноски в размер на 364.00 /триста шестдесет и четири/  лева.

             Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.             

                  Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

 

                                                             СЪДИЯ: