№ 1132
гр. Варна, 12.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20243100500858 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивникът К. Е. Й., редовно уведомен, явява се лично, представлява се от адв. Б.
Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата Е. Д. Г., редовно уведомена, явява се лично, представлява се от адв. И.
В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –
ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.
АДВ.Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.Р.: Коментирахме спогодба, но не сме постигнали такава.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с протоколно определение от 04.06.2024 г. е задължил
въззивника да се яви лично в съдебно заседание за изслушване, намира, че на основание чл.
1
59, ал. 6 от СК следва да пристъпи към изслушване на явилия се родител.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на родителя К. Е.
Й..
Въззивникът К. Й.: На 31 години съм. Работя в „Глово“ като куриер, доставчик на
храна. Взимам нетно по договор 933 лева - минималната работна заплата. Работното време
си го организирам спрямо детето, спрямо графика на лични свиждания. Дадена ми е
възможност и аз се възползвам от това. Нямам определено работно време, аз определям
работните си дни, за да мога да почивам, когато съм с детето. Живея в гр. Варна, ул. “И.Б.“,
***. Това е жилището на баба ми и там живеехме с Е. преди да се разделим. Условията са
там са нормални за отглеждането на едно дете. Жилището има баня, кухня с бокс, тераса и
холно помещение със спалня, боксониера се води. Преди бях под наем, но след като ме
освободиха от предишната работа нямах нужните доходи. Сам живея в жилището, един от
дните идват и родителите ми да видят А., когато е при мен. Детето стана на две години и
половина. Когато се видим с детето, когато я взема от детската ясла, започваме да се
гушкаме, след това отиваме да обядваме някъде, понеже тя е гладна като излезе от ясла.
Казва, че имало някакво мюсли, което не обичала. След това отиваме навън, играем в
Морската градина, разхождаме се. Детето остава с преспиване при мен. Слагам я най-късно
22:30 ч. да легне, най-късно е заспивала в 23:00 ч., но тя си има режим от яслата. Става рано
сутрин, правим си закуска, излизаме на люлки, гледаме филмчета. На обяд детето спи,
заспива към 12:30 ч., в 13:00 ч. вече е заспала, даже и аз спя с нея да си почина. После пак
излизаме в Морската градина, в детския парк. Искам режим на лични отношения с детето
възможно най-разширен. То има нужда от мен, колко има нужда и от майка си. До момента
в сегашното решение има голям проблем, което е петата седмица. Много пъти в годината
има пета седмица на месеца и следва един промеждутък от време, който е голям и А.
започва да чувства нужда, търси ме. Аз се чувам с майка й, тя ми дава да я чуя. Преди с
майката имахме проблем с комуникацията, но вече няма проблем, правим компромиси един
към друг. Когато има нужда детето да се види с братовчед си, с малкото момченце, майката
ме моли да доведа детето за два-три часа да остане при нея, което е било във времето на
моето виждане. Не съм й отказвал. Също така тя ми я е оставяла да я върна по-късно. Дава
ми детето и извън режима, но предимно когато детето е болно. Мога да полагам грижи за
детето. Давам лекарства, които са назначени от педиатъра и майката, които ми е казала,
винаги си ги пие. Също исках да кажа, че в сегашното решение има поне за мен проблем,
неделята на първата седмица трябва да върна детето в 10:00 часа сутринта. То като стане от
сън чувства, че трябва да тръгва и започва да е неспокойно, започва да тъгува. По принцип
майката ми е давала да я върна по-късно, нямало е проблем с това до сега. Моля да се вземе
2
това предвид. Детето ме пита „тате, къде отиваме“.
АДВ.Р.: Водим допуснатия ни свидетел.
АДВ.В.: Водим свидетел.
СЪДЪТ съобразно дадената възможност
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит водените в днешно съдебно заседание от страните свидетели.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Ц.Н.Н. и сне самоличността му: 49 г.,
ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 НК, пастрок на въззивника, без дела със страните по делото, обещава
да говори истината.
Свидетелят Ц.Н.: Желая да свидетелствам. К. Й. го познавам от петгодишен. Е. Г.
също я познавам, откакто се познават с К., станаха вече три години. Зная, че са разделени,
имат общо дете. Зная, че има съдебно решение за детето. От известно време се вижда
затопляне на отношенията помежду им, К. по-често вече взима детето. Това започна след
Нова година, да взема детето по-често. Виждаме детето с майката на К., но за кратък период
от време, след работно време. Бащата и детето се гледат сами, ходят на разходка, рисуват,
играят си, занимават се. К. да я нахрани, при него тя най-безпроблемно се храни, слуша го.
К. поръчва храна за дъщеря си от „ВИП бебе“, той си я нахранва, тя харесва тази храна. Не
му прави проблеми детето. Доколкото знам няма проблеми и със спането. Бабата рядко
помага, К. си живее самостоятелно. Апартаментът е на баба му, която не живее там,
апартаментът е на един километър от нас. Апартаментът беше нагласен да живеят заедно с
Е. преди да се роди детето. К. имаше квартира по едно време, но като загуби работата си
нямаше възможност да я плаща и се върна в апартамента. Апартаментът е след основен
ремонт и направен за гледане на малко дете. Тес Е. живяха там няколко месеца, може би
половин година. Мисля, че К. доста добре се справя с гледането на детето и най-важното е,
че иска да го гледа. Когато се налага го води на лекар. Зная, че един път се наложи да ходи
до Спешен център, защото личния лекар не беше на смяна, но иначе при нужда води детето
при личния му лекар. Той знае кой е личният лекар на А..
К. гледа детето и когато то е болно, а майката е на работа. Примерно седмица или две
го гледа, зависи колко е нужно, за да оздравее. Тогава го взима сутрин и го връща вечер и
така докато оздравее. Имало е случаи, когато детето преспива при него докато е болно. Бяха
3
заедно с детето в болница през март месец за една седмица в Детското отделение. К. влезе с
детето за пет дни в болницата, а майката дойде на последния ден, не знам точно. Трябваше
да се направи ковид тест, а той имаше такъв тест направен и влезе с детето, това беше през
март месец тази година. Мисля, че бащата уведоми майката, че с детето влизат в болница.
Работното време на К. е различно, може да си променя часовете на работа. Той управлява
автомобил, в автомобила му има детско столче. В неделя знам, че трябва да върне детето в
10 часа, но той закъснява. Мисля, че се разбират с майката за заксъсненията. И той като се
налага прави компромиси да го вземе по-късно или да го върне по-рано. Знам, че К. е
купувал лекарства на детето, многократно.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Н.Н.Н. и сне самоличността му: 29г.,
ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 НК, без родство и дела със страните по делото, във фактическо
съжителство с въззиваемата Г., обещава да говори истината.
Свидетелят Н.Н.: Желая да давам показания. Познавам Е. Г., ние сме партньори,
живеем заедно от 10 месеца, от една година имаме взаимоотношения. Преди това се
познаваме от общи приятели. Тя има дете, А. се казва детето, на две години и половина е. К.
познавам чрез Е., както и това, което се случва между тях като взаимоотношения. Като
двойка не ги познавам. Бащата с взимането на детето не е имал проблеми, Е. винаги е била
изрядна. Но винаги го е връщал по различно време от това, което е записано по
документите. През октомври месец мисля, че пуснахме жалба заедно с Е., когато К. не беше
върнал детето. Майката звъня няколко пъти на К., но той не вдигна. Той не беше върнал
детето и тогава отидохме до Второ РУ да съобщим за това. В този случай трябва да го върне
в сряда, а той не го беше върнал до неделя. Става въпрос за невръщане на детето с дни, а не
за няколко часа закъснение. Това мисля, че беше през м. октомври. Следващото нещо, което
беше силно като момент е, когато А. влезе в болницата. Една седмица Е. се опитваше да се
свърже с бащата, но той пак не вдигаше. Детето беше при него тогава по график. Е. се
опитваше да се свърже с него, когато дойде време да го върне, но К. не й вдигаше телефона.
Когато няма отговор тя се притеснява, иска да знае как е детето, дали е нахранено. Мисля, че
в събота беше, когато той вдигна телефона и каза, че е в болница с детето. Е. изключително
много се притесни, пита го къде е детето. Той първоначално не искаше да казва къде е
детето. След няколко разговора и много позвънявания, той вече каза къде е детето, беше в
Окръжна болница, в Детско отделение. Първо ни каза друго място, отидохме в Инфекциозно
отделение, защото си помислихме, че е там, не ни пуснаха, защото нямахме ковид тест.
Детето беше болно с бронхопневмония тогава. В последните месец-два отношенията между
родителите са с една идея по-добри. Тази неделя К. пак не върна детето, когато трябваше, а
4
го върна чак в 21:30 часа вечерта, което променя много режима му. Ние се опитваме да
изградим един режим, който е за възрастта на А., да става в определен час, да ляга в
определен час, да има обедна почивка, която е необходима, да не се различава с този режим,
който е в яслата. Случвало се е майката да дава детето, когато е било болно, два или три
пъти, само тогава. Случвало се е, когато някой от хората, които са непосредствено до нея не
са могли да реагират, дали аз, дали нейните родители, защото аз също съм отсъствал от
работа, за да мога да го гледам. Тогава, за да не отсъства тя от работа, защото и Е. трябва да
работи, чисто човешки го е питала дали той има възможност да вземе детето. Случвало се е
да го гледа в последователни дни, да го взема сутрин и вечер да го връща.
Когато се налага да се купуват лекарства за детето, сме коментирали с Е. кой ще ги
купи и повечето пъти сме ги купували ние. Взимали сме и допълнителни неща за А. –
хомеопатия и добавки за имунитета. Така, че бащата не е вземал всеки път лекарствата,
винаги сме го питали дали той ще вземе лекарства. Имало е случаи да не дава точно
лекарството, трябвало антибиотикът да се даде рано сутринта, а го е дал чак вечерта,
доколкото знам. Бащата има кола, но не съм виждал детско столче в нея. Един път съм го
виждал детето на предната седалка и звъннах на Е. да я питам дали знае за това нещо.
Детето знам, че е ходило с баща си на работа. Знам, че е било в колата детето. Доколкото
знам бащата е доставчик на храна.
За всяко нещо, за което разказвам съм бил свидетел. От момента на първата жалба до
сега съм до Е., ходихме заедно и до Районното, и до болницата, и до Закрила на детето,
защото тогава звънняхме и искахме да разберем къде е детето. Донякъде има разбирателство
в последни два месеца между родителите.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ.В.: Не е възможна спогодба между страните.
ВЪЗЗИВНИКЪТ К. Й.: Аз съм съгласен на спогодба, стига и майката да е съгласна.
Искам една седмица детето да е при мен, една седмица да е при нея. Майката не иска обаче.
Аз не държа да е споделено родителство, но искам да имам по-разширен режим на лични
контакти. Има много често пета седмица в месеца, да се предвиди режим и за петата
седмица, както и за неделята. Защото в неделя, когато стане от сън детето, не става да
тръгне веднага, трябва малко да я предразположа. Тя става и започва да пита къде отиваме,
защото знае, че отива при майка си и няма да се вижда с баща си, ядосва се. Когато има и
пета седмица се получава дълъг период от време, когато не се виждаме с детето. Тази неделя
последната, питах майката дали да нахраня и да изкъпя А. преди да я доведа и тя каза „да,
добре“. Не можах да я изкъпя, защото стана късно, връщах ме се от „Св.Константин и Е.“ с
автобус.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Е. Г.: Аз съм съгласна този режим по решението на ВРС да
остане. Предпочитам, когато имаме възможност допълнително да се уговаряме с бащата и
5
той да взема детето допълнително. За неделята бих била склонна да се удължи престоя на
детето при него, но за друго не. И без това ми е трудно да й изградя режим, тя като отиде
при него се връща с объркан режим. Не казвам, че не я обича, но не е много сериозно
отношението му към детето, към изграждане на навици. Последният път не я заведе на ясла
и не се обади там да предупреди, после от яслата ми звънят на мен. Той си решава, че няма
да я заведе, но не казва на никого, а и закъснява много често.
ВЪЗЗИВНИКЪТ К. Й.: Тя гледа да го изтъкне това срещу мен, тя не иска да ми го
каже лично на мен. Не съм знаел, че до 8 часа трябва да предупредя в яслата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Е. Г.: Когато води детето на ясла не оставя там необходимите
неща и после на мен ми звънят.
ВЪЗЗИВНИКЪТ К. Й.: Имам детско столче в колата. Даже имам две столчета,
едното ми е подарък, другото е купено.
АДВ.Р.: Това което коментирахме след последното заседание е следното: точно,
защото страните са имали обтегнати отношения, изчаквахме нещата да се успокоят. Смятам,
че техните отношения вървят в добра посока и те започват да се разбират. Искаме да се
предвиди един по-широк режим на личен контакт с детето, като уточнихме, че този режим,
който евентуално бъде предвиден в едно споразумение може да бъде изменен със съгласие,
по уговорка между родителите и никой няма да поставя другия пред свършен факт. Смятам,
че няма да се оспори, че издръжката за детето се заплаща редовно. Ангажиментите, които К.
има се изпълняват.
АДВ.В.: Не оспорваме, че бащата заплаща издържка за детето. Въззивната жалба е от
м. декември, достатъчно време имаше, ако страните бяха съгласни да сключат споразумение.
Не мисля, че режима на бащата е съкратен, бащата има време от сряда до неделя.
АДВ. В.: Представям списък на разноските. Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Р.: Нямаме списък с разноски. Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представения от страната списък с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представеният от страната в днешно съдебно заседание списък
на разноските и доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
6
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Р.: Моля да уважите въззивната жалба. Искането на К. е единствено за
разширяване на режим на личен контакт с детето. От събраните пред първоинстанционния
съд и пред Вас доказателства се установи, че К. Й. разполага и с капацитета и с желанието, а
и с възможността да гледа в по-продължителен период А., като полага адекватни грижи за
нея. Настоящият режим, доколкото беше коментиран от страните съдържа два съществени
според нас порока – неуредената пета седмица от месеца и неделния ден, който считам, че
непълноценен и следва да бъде предоставен изцяло на бащ, за да прекарва време с детето.
По делото са налични доказателства, а и не се спори, че К. полага грижи за детето от самото
му раждане, като е запознат с израстването му, променящите му се нужди, режим на хранене
и всичко що касае детето, поради което, моля да уважите жалбата.
АДВ. В.: Моля да отхвърлите подадената въззивна жалба и да уважите насрещната
такава. От събраните в днешно съдебно заседание гласни доказателствени средства се
установи, че бащата има безотговорно отношение относно това, кога детето да си ляга, кога
да става, какво да яде. То вече е на две години и половина, а се заяви, че се храни още с „Вип
бебе“. Считам, че бащата трябва да изгради режим на детето, който се поддържа и от
майката. Децата на тази възраст обичат да играят, но следва да имат и някаква отговорност.
За това майката желае режима определен от първоинстанционния съд да бъде потвърден от
настоящата инстанция. Считам, че и двамата родители имат пълноценно време с детето си,
не смятам, че режима на бащата е ограничен. Вярно е, че не е предвиден режим за петата
седмица, но в първата седмица от месеца бащата има цели пет дни за своето дете. Моля за
решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. Р.: Считам, че изтъкнатите доводи са ирелевантни към предмета на спора пред
въззивната инстанция, а именно режима на лични отношения. Дали К. полага адекватни
грижи или не е въпрос, които родителите да изгладят помежду си и не касае
продължителността на режима на личен контакт. Що се касае за действията на К. смятам, че
всички бащи допускаме една и съща грешка, особено когато виждаме рядко децата си.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:44 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7