Р
Е Ш Е Н И Е № 260003
Гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на двадесет и седми
май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при участието
на секретаря Таня Златева и прокурор Галина Андреева–Минчева, след като
разгледа ВНОХД № 306 по описа
за 2021 г. на ПОС, докладвано от съдията
БОНЕВ, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 260003/21.08.2020 г., постановена по НОХД № 4332/2019 г. ПРС,
14 нак. състав е:
ПРИЗНАЛ подсъдимия Л.И.П. *** с ЕГН
********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че
на 26.05.2018 год. в гр. П. да е отнел чужди движими вещи – пари в размер на
20 /двадесет/ лева от владението на Г.Г.Б. ***, с
намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, като
на основание чл. 304 го е ОПРАВДАЛ
по повдигнатото обвинение по чл. 198 ал. 1 от НК.
ПРИЗНАЛ подсъдимия Л.И.П., със снета самоличност, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 26.05.2018 год. в гр. П., да се е заканил с убийство
на Г.Г.Б. *** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като на основание чл. 304 го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда ПРС е ПРИЗНАЛ подсъдимия Л.И.П. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2018 год. в
гр. П., по хулигански подбуди е причинил другиму – Г.Г.Б.
***, лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка и три разкъсно-контузни рани в лява слепоочна област, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което на основание чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 1 от НК вр. чл.
78а ал. 1 от НК и го е ОСЪДИЛ на административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Л.И.П. е ОСЪДЕН да заплати
на частния обвинител Г.Г.Б. сумата от 800
/осемстотин/ лева, представляваща направени от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза и по сметка на ОДМВР
Пловдив направените в досъдебното производство разноски в размер на 164,22 /сто
шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ лева за експертиза, а също и
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Пловдив направените в съдебното производство разноски в размер на 100 /сто/
лева.
РАЗПОРЕДЕНО е вещественото доказателство - 1 бр. компактдиск марка „Advan CDR“, приложен в кориците на делото, ДА СЕ УНИЩОЖИ след
влизане в сила на настоящата присъда.
Присъдата е протестирана
от Районна прокуратура – Пловдив с искане да бъде отменена в оправдателната й
част като се постанови нова, с която подсъдимият Л.П. бъде признат за виновен и
осъден по всички повдигнати му обвинения. Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста.
Против присъдата е постъпила жалба и от
подсъдимия Л.П., който в съдебно заседание лично и чрез защитника си адв.
В.С. моли да бъде отменена в осъдителната й част като бъде признат за невиновен
и оправдан по обвинението, за което е осъден. Моли присъдата да бъде потвърдена
в оправдателната й част.
Частният обвинител Г.Б. лично и чрез повереника си адв. Р.К. се
солидаризира със становището на представителя на Държавното обвинение.
Пловдивски окръжен съд след като
провери обжалваната присъда служебно, съгласно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и във връзка със
становищата на страните намира протеста на Районна прокуратура – Пловдив и въззивната жалба на подсъдимия П. за неоснователни.
От фактическа страна ПРС е приел, че:
Подсъдимият Л.И.П. – роден на *** ***, ****, ****гражданин, със средно
образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелят Г.Б. на 25.05.2018
год. празнувал своя абитуриентски бал, заедно със свои съученици от 12 клас на
ЕГ „*****“ гр. П. Първоначално той заедно със свои приятели и съученици бил в
ресторант „****“ в гр. П., като след 00.00 часа имали запазени места с куверт в
бар „****“ в гр. П. Свид. Б. по принцип консумирал
рядко и в малки количества алкохол, като в горепосочения ресторант бил изпил
едно уиски от 50 грама. От гр. П. тръгнал с негови приятели с лек автомобил,
като към 00.10 часа на 26.05.2018 год. пристигнали в бар „****“ и заели
сепарето, което предварително било запазено за тях и се намирало в дясно от
входа за влизане. На свид. Б. при влизането му
направило впечатление, че в самия бар се намират два барплота
– единият близо до сепарето, на което били настанени, а другият в другия край
на заведението, непосредствено до пулта на диджея. Сепарето било запазено за
целия клас. В съседство с мястото, където се намирал свид.
Б. били настанени и други негови познати от гр. П., а именно свид. И. Т., Е. Г. и други. По същото време и в
същото заведение бил и подс. Л.П., който празнувал
рожден ден на негов познат – свид. Х. А.. В
компанията били още свид. П. П., свид.
Г. А., свид. И. Н. и неговата жена, свид. А. Г.. Сервитьорът, който обслужвал района от
заведението, в който се намирала компанията на подс.П.
бил св.В. К., който в последствие станал управител на заведението.
По същото това време на работа
бил свид. И. М., който работел като **** в клуб
„****“ към фирма „****“ ЕООД, дъщерна фирма на „****“. Същата вечер имало много
абитуриентски балове и гостите на заведението били предимно празнуващи
абитуриенти. Преди да стартира работната смяна същият бил инструктиран от
ръководството на заведението, като следвало да наблюдава вътре за недопускане и
предотвратяване на агресия и нередности в самото заведение. Около 03.30 часа на
26.05.2018 г. той бил на пост и се намирал в близост до диджея, който бил
разположен от лявата страна на заведението. Самото място бил по-високо с
видимост към клиентите, които били настанени на бара в заведението. Свид. И. М. бил с гръб към диджея и с лице към клиентите.
Свид. Б. се забавлявал по време на
престоя в заведението заедно със своите съученици. Същият консумирал алкохол.
Около 03.30 часа той решил да си закупи енергийна напитка „****“, поради което
станал от сепарето, като се насочил към бара, който се намирал в близост до
него. Поради факта, че там имало много хора решил да отиде до другия край, в
близост до диджея. След като застанал на бара до пулта на диджея, извадил
банкнота от 20 лв. Опрял се на бара и се обърнал към непознат за него мъж, който
възприел като барман, поради обстоятелството че стоял именно зад бара, като му
казал, че иска да купи един „****“. Този мъж бил диджеят – свид.
Т. М., който на отговорил по микрофона „Тук „****“-а е много скъп“. Свидетелят
И. М. чул отправената под формата на шега реплика от страна на диджея и поради
тази причина се обърнал, като забелязал свид. Б.,
който бил със син смокинг, държал банкнотата от 20 лв. в дясната си ръка, с
която се бил подпрял на бара. В следващия момент свид.
М. забелязал, че към момчето се приближава клиент на заведението, който бил
редовен такъв, а именно подсъдимият Л.П., по прякор „****“, който държал в
ръката си „****“. С приближаването си до пострадалия подсъдимият, взел от
ръката на св.Б. банкнотата от 20 лв. и сложил в ръката му кенче
от „****“, след което се върнал на мястото си, което било на бара до пулта на
диджея /сух барплот/. Взетата банкнота подсъдимият
подметнал в посока към пулта на диджея. Свид. Б.
забелязал, че сложеното в ръката му кенче е празна
кутия от „****“ и отишъл при подсъдимия, за да поиска парите си, като го
потупал по рамото. Двамата си разменили реплики, които не били възприети от
седящите на масата на подсъдимия хора от компанията му и от други намиращи се в
близост лица. След размяната на реплики подс.П. станал
от мястото си, обърнал се към св.Г.Б. и със стъклена чаша, която държал в
дясната си ръка му нанесъл удар в областта на главата в областта на лявото
слепоочие. От нанесения удар св.Б. получил сцепване на меката тъкан от ухото до
окото, като от главата му потекла кръв. След удара към Г.Б. се приближил св.
И.М., който го хванал с ръце под мишниците и го изкарал от заведението. На
входно-изходната част на заведението се намирал друг **** – св.С. Ч., който
забелязал как колегата му св.И. М. извежда от вътрешната част на клуба момче с
абитуриентски костюм, като му направило впечатление, че от главата на момчето
тече много кръв, а ****ят притискал силно раната с ръка. Свид.
Ч. разбрал от своя колега – св.М., че момчето е било ударено от редовен клиент
на заведението с прякор „****“. Към тях се присъединил и свид.
И. К., също **** на горепосочения обект, като забелязал как неговия колега
извежда момчето и му притиска главата с ръка, като прави опити да му окаже
първа помощ. Те поставили пострадалото момче на пейка до заведението и
започнали да му притискат раната със салфетки, но въпреки всичко от нея течало
доста кръв.
Част от действията на подс.П. по нанасяне на удар на св.Б. или последиците от тях
били възприети и от други присъстващи в заведението лица. Свид.
Т. М. видял как от главата на момчето, от лявата част започнало да тече кръв,
която обляла цялото му лице. В последствие той излязъл пред заведението, за да
види какво е състоянието на момчето и при вида на раната и си помислил, че то
може и да не оцелее.
Свидетел на удара нанесен от
страна на подс.П. спрямо пострадалия станала и св. И.
Д., която била в компанията на подсъдимия. Тя от своя страна споделила видяното
със св. И. Н., а по-късно и със свидетелките А. Г. и Г. А. Извеждането на
момчето от заведението, както и разговорът му преди това с подсъдимия, било
забелязано и от свидетелите П. П., И. Н.
Навън излезли, за да видят какво е станало с момчето свидетелите И. Д.,
И. Н., Х. А. и П. П.
Свид. М. помолил колегите си да
звъннат на спешен телефонен номер 112. Първоначално на място пристигнал екип
към ООР на сектор ОП при V РУ на МРР
гр.П. в състав от св. С. П. и Г. П.Те установили пострадалия Б., който бил
легнал на пейка до заведението и посочил пред тях, че е бил ударен с предмет по
главата от непознато за него лице. На място пристигнал и екип на ЦСМП, който
след преглед отвел свидетелят до съответен медицински център – УМБАЛ „Св. Г.“
гр. Пловдив, където му била оказана медицинска помощ. Междувременно ****ят М.
се върнал в заведението и се насочил по посока, където стоял обвиняемият,
заедно с неговата компания, но на въпроса къде е отишъл, лицата отрекли, че
познават лицето по прякор „****“.
Състоянието на св.Б. било
възприето и от св.И. Тр., негов приятел, който също
празнувал в дискотеката. Последният уведомил за случилото се св. Е.Г.. След
като разбрала за случилото се, св.Г. излязла навън със свид.
И.Т.. Те установили, че св.Б. вече е качен в линейката. За случилото се св.Г.
уведомила майката на св.Б., тъй като св.Г. била близка семейна приятелка на
пострадалото момче. Свидетелите Г. и Т. с такси отишли до болницата. В
последствие свид. Г. разбрала от св.Б., че непознат
за него мъж в бара, го ударил с чаша в слепоочието и му е сцепил меката тъкан
от ухото до окото. Освен това същият й съобщил, че отишъл до бара, за да си
поръча енергийна напитка и за целта държал в ръката си 20 лв. Тогава този,
който го е ударил му дръпнал банкнотата и му оставил празен кен
от „****“. Освен това свид. Б. й разказал как на
въпроса какво прави, непознатият му е нанесъл удар с чаша в главата.
Пострадалият споделил това и със свидетелите Т. и Т.
След няколко дни по телефона със свид. И. П. – баща на подсъдимия, се свързал собственика на
заведение „****“ – св.К. К., като му съобщил, че е станал инцидент със сина му.
Свидетелят отишъл на място, като там пристигнал и свид.
Т.А. – към онзи момент инспектор към V РУ на МВР гр. П. Последният съобщил на свид. И. П., че положението на синът му не е добро, защото
е станал бой в заведението. Заедно отишли до сградата на V РУ на МВР гр. П.,
където били снети обяснения. Свид. А. предоставил на свид. И.П. телефона на адв. К.
Н., който бил упълномощен да представлява пострадалия Б.. Между свид. И. П. и адв. Н. се състояла
среща в кантората на втория, където бил проведен разговор относно претендираната сума за обезщетение, както и съответно
сумата, представляваща хонорар. Притеснен от проведения разговор свид. П. го споделил със своя син и съпругата си и след
няколко дена отишъл и се консултирал с адвокати. Била проведена нова среща между
пълномощниците, като темата на разговор била отново претендираната парична сума за обезщетение, но страните не
постигнали договореност.
По време на воденото разследване
била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, като
видно от заключението на същата на пострадалият Б. му е било причинено контузия
на главата, сътресение на мозъка, три разкъсно-контузни
рани в лява слепоочна област, охлузване в лява слепоочна област. Сътресението
на мозъка, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието
/зашеметяване/ без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична
кома се преценява като довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. Разкъсно-контузните рани
поотделно и по съвкупност са му причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Охлузването и контузията на главата са му
причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Съгласно заключението
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действия и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава в
материалите приложени по досъдебното производство.
Тази фактическа обстановка ПРС е установил след задълбочен анализ на целия доказателствен материал и напълно се споделя от въззивната инстанция.
Подробно са обсъдени и преценени
обясненията на на подс. П.,
като е отчетено, че освен основно доказателствено
средство са израз и на правото му на защита. Същите са кредитирани частично досежно фактите по делото, предмет на повдигнатите
обвинения за сметка на други доказателствени средства
– показанията на пострадалия БИКОВИ, тези на други лица, присъстващи в
заведението и заключението на СМЕ. Правилно е прието, че обясненията на
подсъдимия в частта им, в която сочи за отправени от пострадалия обидни реплики
и заплахи, както и за блокиране на удар с лявата ръка и нанасяне на такъв с
дясната са израз на защитна позиция, оборена от останалите доказателства по
делото. Установено е безспорно в хода на съдебното следствие от показанията на
множество свидетели,че е имало размяна на реплики между пострадалия и
подсъдимия преди последния да удари Б. с чаша, но никой от присъстващите не е
възприел някакво агресивно поведение от Б. към П. – нито замахване, нито удар.
ПРС обосновано не е дал вяра и на
обясненията на П. в частта им, в която отрича да е отнел парична сума от 20 лв.
От ръката на пострадалия, като се е позовал на показанията на свидетеля И. М.
/**** в заведението/, кореспондиращи напълно с тези на Б., както и с
показанията, макар и опосредени на свидетелите Г., Т.
и Т.
Решаващият съд подробно е обсъдил и
правилно е кредитирал показанията на пострадалия Б., като е приел, че неговата
версия за станалото се подкрепя от показанията на други свидетели на инцидента
– св. Т. М. /диджей в заведението/, св. И. М. /**** в заведението/, споменатите
по-горе свидетели Г., Т. и Т. Обстоятелството, че именно подсъдимия е нанесъл
удар с чаша в областта на лицето на пострадалия се установява по безспорен
начин от тези доказателствени източници, а и също и
от показанията на свидетели от компанията на подсъдимия. Тези гласни доказателствени средства напълно кореспондират със
заключението на назначената по делото СМЕ. Обосновано ПРС е приел,че
показанията на Б. са противоречиви и непоследователни относно репликите на
подсъдимия към него, след като е поискал обяснения защо е получил празно кенче с енергийна напитка, в частност дали са съдържали
заплахи и закана за убийство, като е съобразена и обстановката в
заведението-приглушена светлина, невъобразим шум създаван от клиентите и
силната музика.
Правилно от ПРС са кредитирани с
доверие показанията на свидетелите,както следва:
Т. М., както стана дума по-горе диджей в заведението по време на инцидента.
Същите правилно са кредитирани от съда в частта им, в която сочи,че е чул удар
и видял да се стича кръв от лицето на свидетеля Б., което на свой ред го е мотивирало да излезе от заведението и се
поинтересува от състоянието на пострадалия. Отчетено в неговите показания е и
обстоятелството, че въпреки да се е намирал съвсем близо до конфликтната
ситуация не е възприел изцяло станалото поради факта, че е бил пряко ангажиран
с работата си.
С. Ч.- при преценка на същите
решаващият съд е отчел обстоятелството,че не е пряк очевидец на инцидента, като
е бил **** в заведението въпросната вечер и се е намирал на входа на същото при
налични противоречия в показанията на Ч., дадени по време на съдебното
следствие и в хода на ДП, обосновано са
кредитирани тези, прочетени по реда на чл.281 от НПК, като е съобразена
разликата във времето между конфликта и проведеното съдебно заседание.
Показанията всъщност на Ч. имат значение за състоянието на пострадалия Б. след
инцидента.
С. П. – същият е един от полицейските служители, посетили заведението след
инцидента. П. е провел кратък разговор с
пострадалия Б., в рамките на който Б. не е съобщил за отправени към него
заплахи за убийство,както и за отнета със сила парична сума.
Г. А. – същата не е пряк очевидец на инцидента. Заявява, че в последствие е
разбрала от подс. П., че пострадалото момче /Б./ му
се е заканил с побой.
А. А. – показанията й се отнасят досежно
обстоятелството, че е разбрала за инцидента в частност, че подсъдимият е
нанесъл удар с чаша на пострадалия.
И. Н. – в показанията си пред съда сочи, че е възприел провеждането на
разговор между подсъдимия и пострадалия, но не е забелязал нищо особено. В един
момент сочи,че е забелязал някаква суматоха около двамата, но без да разбере
какво точно се е случило. По-късно е
разбрал,че подс. П. е ударил Б., като са излезли
навън със св.И. Д. и са видели състоянието на пострадалия.
И.Д. - ПРС е отчел, че в хода на
съдебното следствие и ДП свидетелката дава различни показания относно
възприетото от нея в нощта на инцидента, което е наложило и прочитането на
тези, дадени от нея на ДП по реда на чл.281 от НПК. Правилно първостепенният
съд е кредитирал тези показания на Д., дадени по време на ДП при констатираните противоречия, тъй като
същите кореспондират с обясненията на подсъдимия, показанията на св.Н., А. и
А., последните трима сочещи, че именно от св. Д. са разбрали, че подсъдимият П.
е нанесъл удар на пострадалия Б..
П. П. – в показанията си свидетелят е възприел само и единствено наличие на
разговор между подсъдимия и пострадалия, като за последващия
конфликт между тях сочи, че е разбрал от св.Д., заедно с която, както и св.Н.
са отишли да проверят състоянието на пострадалия.
Х. А.– показанията на този свидетел, ПРС е приобщил по реда на чл.281, ал.1
т.5 от НПК, тъй като въпреки положените усилия не е бил открит за разпит в хода
на съдебното производство. В показанията си на ДП свидетелят сочи кои лица са
празнували рождения му ден, кой къде е бил настанен, като твърди, че нито е
разбрал и видял подсъдимият да говори с някой, още по-малко да удря някой, като
в последствие е разбрал за станалия инцидент и след като е излязъл от
заведението забелязал, че пострадалият
има кръв на главата и лежи на пейка пред
заведението.
Е.Г. – свидетелката не е пряк свидетел на инцидента, но в показанията си
сочи, че разбрала от пострадалия как същият е отишъл да си вземе Редбул от бара, дръпнали са му пари от ръката и в
последствие бил ударен по главата. По-късно с момче от нейния випуск е посетила
болницата заедно със св. И.Т..
И.Т. - в показанията си обяснява, че
със св.Г. са разбрали, че Б. е приет в болница, където са го посетили.По-късно
според показанията му Б. им е разказал, че е отишъл до бара да си вземе Редбул, като парите затова са му били издърпани от ръката
от неизвестно за него лице, което лице му е сложило кенче
в ръката, след което го е ударило.
И. Т. – свидетел,който не е пряк очевидец на конфликта, но е възприел
състоянието на пострадалия, непосредствено след инцидента и споделил за
станалото със св.Г.
И. К. – свидетел, който също няма пряко впечатление за конфликта между
подсъдимия и пострадалия. Същият е помогнал на колегата си св.И.М. да окажат
първа помощ на пострадалия и разбрал, че лице с прякор „****“ е нанесъл удар на
Б..
Правилно от ПРС са кредитирани и обсъдени „излишно“ подробно показанията на
свидетелите В. К. /***** в заведението/, Т. А. /******, извършил
предварителната проверка по случая/, К.
К. /****на заведението/ и И. П. /баща на
пострадалия/, дотолкова, доколкото никой от тях не е присъствал на инцидента.
Подробно са обсъдени и преценени писмените доказателства по делото и
заключението на назначената СМЕ на пострадалия.
Изброените по –горе доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност са довели решаващия съд до обоснован и законосъобразен извод, че подс. П. следва да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.198, ал.1 и чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК и осъден за обвинението в
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК.
Районният съд подробно е анализирал признаците на състава на престъплението
по чл.198, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, като обоснован и
законосъобразен е изводът му за липса на такова престъпление, поради което е
оправдал подс. П. за това повдигнато обвинение. В
конкретния случай е отчетено
необходимостта от специална цел у подсъдимия да присвои определена движима вещ,
т.е. в конкретния случай банкнота от 20 лв. При станалия инцидент и приетата от
решаващия съд фактология е установено, че
пострадалият е отишъл по погрешка до мястото на
диджей, което помислил за бар с цел да закупи енергийна напитка Редбул и е извадил банкнота от 20 лв. Пострадалият Б. е
станал обект на закачка от диджей на заведанието – св.М., обявил, че при него Редбул-ът е много скъп, като ведната
след репликата на М. подс. П. за части от секундата
„дръпнал“ банкнотата от 20 лв. от ръката на Б. и веднага след това му подал
празно кенче от Редбул,
като междувременно с другата ръка хвърлил банкнотата в посока мястото на диджея, т.е. липсва какъвто и да е
умисъл за своене на въпросната сума от 20 лв. от
подсъдимия П.. В конкретния случай
приетото от районен съд за наличие на насрещна престация
от подсъдимия П. към пострадалия Б. с предоставянето на празно кенче срещу
банкнотата от 20 лв. не се споделя от настоящата инстация.
За да се приеме подобно нещо би следвало да има някакви договорни отношения
между пострадал и подсъдим – нещо, което не се установява по делото. В крайна
сметка ПРС е стигнал до правилния извод, че липсва каквато и да е цел на П. за
присвояване на въпросната сума, като при достигането му е съобразена
конкретната обстановка в заведението, а също и желанието на подсъдимия да унижи
публично пострадалия Б..
Против присъдата в оправдателната й част досежно
престъплението по чл.198, ал.1 от НК е постъпил протест от РП-Пловдив, с който
се иска отмяната й и осъждането на П. за това престъпление, който протест,
разгледан по съществото му е неоснователен. Както стана дума по-горе, макар
деянието, извършено от П. по отнемането на банкнотата от 20 лв. да е безспорно
установено, то в настоящия случай е разкъсана обективната и субективна връзка
на състава на престъплението, а именно намерението за своене
у П. на въпросната банкнота от 20 лв.
ПРС подробно е обсъдил и състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, като изводът му за липса на такова е
обоснован и законосъобразен. За да стигне до него районният съд е обсъдил
подробно обясненията на подс.П. и показанията на
пострадалия Б. и е приел, че по конкретната ситуация, развила се в бар „****“,
твърденията, че П. е изрекъл думите „ ще те ****“ спрямо пострадалия Б. остават
недоказани. От всички свидетели, присъстващи на разговора между Б. и П. никой не
сочи същият да е конфликтен, като всеки един от тях не е възприел разменените
реплики при силната музика, множеството насъбрали се хора. Единствените
показания на св. М.и до дадени в хода на ДП се явяват изолирани на фона на
останалите доказателствени източници и са крайно
недостатъчни, повдигнатото с обвинителния акт в тази му част обвинение. В
подкрепа на този извод на съда са и противоречивите показания на постарадалия Б. дали е отправена спрямо него „ще те ****“
от подс. П.. В този смисъл районният съд правилно е
приел, че не може да бъде прието за доказано наличие в конкретния случай на
основателен страх от осъществяване на такава закана, както и отправянето изобщо
на подобна закана от П. към Б..
Досежно обвинението за престъпление п очл.131,
ал.1, т.12 вр. чл 130, ал.1
от НК изводът на решаващият съд, че същото е доказано както от обективна, така
и от субективна страна е обоснован и законосъобразен. Безспорно е установено по
делото, че подс. П. е нанесъл удар с чаша в главата
на пострадалия Б. в областта на лявото слепоочие. След удара от главата на
пострадалия е потекла кръв, същият е бил изведен от бар „****“ и откаран в
болнично заведение от екип на ЦСМП. По време на производството е назначена СМЕ,
от заключението на която се установява, че Б. е получил контузия на главата,
сътресение на мозъка, три разкъсно –контузни рани в лявата
слепоочна област, охлузване в лявата слепоочна област. Сътресението на мозъка е
преценено като разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и разкъсно
–контузните рани поотделно и в тяхната съвкупност.
Описаните в заключението травматични
увреждания е възможно по начин и време да се получат така, както е
прието в обвинителния акт. Тези увреждания
са в пряка причинно следствена връзка с престъпното деяние на подс. П.. Изводът, че от субективна страна П. е извършил
деянието по хулиганки подбуди е правилен, като в този смисъл се явява
неоснователна въззивната жалба на пострадалия Б.. В
случая районния съд е съобразил цялостното поведение на подс.
П. в конфликтната ситуация, демонстрираното от него пренебрежение към
пострадалия пред множество лица, обстановката, при която е проявил физическа
агресия П.. С това си поведение П. е проявил явно неуважение към обществото
като нанасяйки удар на Б. е демонстрирал, че не се съобразява с общоприетите
норми на поведение в обществото, демонстрирайки дързост и безцеремонност. Обсъдена е възможността за
причиняване на телесните увреждания от подс. П. на Б.
при условията на чл.132 от НК, като законосъобразно и обосновано е отхвърлена тази възможност
дотолкова, доколкото като фактология е прието, че
поведението на подсъдимия не е било предизвикано по никакъв начин от
пострадалия Б..
При направената правна квалификация на деянието на подс.
П. – това по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК,
законосъобразно ПРС е приел, че същият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба, тъй като са
налице условията за това, предвидени в чл.78А от НК. За това престъпление
законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода. Липсват
невъзстановени съставомерни имуществени вреди, П. не
е осъждан и спрямо него досега не е била прилагана разпоредбата на чл.78А от НК.
При индивидуализацията на наказанието районният съд е отчел всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложил глоба в размер
на 800лв., което административно наказание по вид и размер е съответно на
извършеното и дава възможност за постигане целите на генералната и специалната
превенции.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК е и разпореждането във
връзка с разноските по делото.
Правилно е постановено вещественото доказателства – един брой CD „Advan
CDR“ да бъде унищожено след влизане
на присъдата в сила.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260003/21.08.2020 г., постановена по
НОХД № 4332/2019 г. по описа на Районен съд- Пловдив, 14 наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.