№ 516
гр. Разград, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100668 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК
във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. със ЗПК и ЗЗП.
Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с която е
предявен осъдителен иск срещу А. Г. К. за заплащане на следните дължими по
Договор за кредит № 2123050 от 13.11.2019 г., сключен с Кредисимо ЕАД
суми: главница в размер на 201,65 лева и 56,30 лева възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, ведно начислена върху дължимите
суми законна лихва за забава, считано от 31.01.2025г.; 5,05 лева дължима
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 13.11.2019 г. до
20.02.2020 г.; 101,98 лева дължима законна лихва за забава по договора за
кредит , начислена за периода от 13.11.2019 г. до 21.02.2020 г.; 25,65 лева,
дължима законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство, начислена за периода от 13.11.2019 г. до 21.02.2020 г. Ищецът
претендира и направените по делото разноски. Сочи, че с Разпореждане
№789/10.03.2025г. заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение
за горепосочените суми, претендирани в заповедното производство ЧГД №
326/2025г. по описа на РС - Разград. Твърди, че на 13.11.2019 г. между А. Г. К.
/Кредитополучател/ и „Кредисимо“ ЕАД /Кредитор/ е сключен Договор за
кредит № 2123050 от разстояние, по реда на ЗПФУР, по силата на който е
отпуснат кредит в размер на 300 лв., който е следвало да бъде върнат на 3
месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 20.02.2020 г. при
уговорени ГЛП 20% и ГПР 21,93%. Съгласно чл.4 от Договора
кредитополучателят е поел задължението да представи на заемодателя
обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на
поръчителство или гаранция. Твърди още, че на 13.11.2019 г. А. Г. К. е
сключила Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай
Тръст“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство
дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице -
Кредисимо и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с длъжника А. Г.
1
К. за задълженията и по Договор за кредит № 2123050. Съгласно чл. 3 от
Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД.
Сочи, че на 18.02.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД отправило искане до поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на дълга, в резултат, на 23.02.2021 г. „Ай
Тръст“ ЕООД заплатил на Кредисимо суми, както следва: 201.65 лева
/главница/ по Договор за кредит; 5.05 лева /договорна лихва/ за период
13.11.2019 г. до 20.02.2020 година; 13.46 лева /обезщетение за забава в размер
на законната лихва за забава. „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД се легитимира
като кредитор по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 02.03.2021г., с който „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********.
Ответника е получил препис от исковата молба и доказателствата към
нея на 25.04.2025г. и в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор.
След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че:
-на 13.11.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД и А. Г. К. е сключен договор за
потребителски кредит № 2123050/13.11.2019 г. /лист 30 от делото/ с
параметри: заемна сума 300 лева, срок на погасяване 3 месеца, лихва 20%,
ГПР 21,93%, обща дължима сума 310,05 лева, краен срок на погасяване
20.02.2020г.;
-на 13.11.2019 г. А. Г. К. е сключилa Договор за предоставяне на
поръчителство /лист 43/ с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на
който дружеството се е задължило да отговаря солидарно за задълженията на
ответника по процесния договор за кредит пред кредитора, при
възнаграждение, уговорено в чл.8, ал. 1 от договора, определено по размер в
Приложение №1 /лист 49 от делото/ - 33,52 лв. месечно;
-на 13.11.2019 г. „Кредисимо“ ЕАД е сключил Договор за поръчителство /лист
50/ с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който дружеството се е
задължило да отговаря солидарно за задълженията на ответника по процесния
договор за кредит пред кредитора;
-на 23.02.2021г. поръчителят е погасил дължимите суми по покана на
кредитора, а именно 201,65 лв. главница, 5,05 лв. - договорна лихва за период
13.11.2019г. – 20.02.2020г., 101,98 лв. – лихва за забава, с които действия се е
суброгирал в правата на кредитора;
-на 02.03.2021г. е сключен договор за цесия, по силата на който
„КРЕДИСИМО“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, което вземане
е индивидуализирано в Приложение №1 /лист 78/;
-на 31.01.2025г. е депозирано заявление от кредитора - цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД пред РС – Пловдив, препратено по компетентност на РС-
Разград, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради
неизпълнение на длъжника, като с Разпореждане №789/10.03.2025г.,
заповедният съд е отказал да издаде Заповед за изпълнение по ЧГД 326/2025г.
по описа на РС – Разград.
Представени са преписи от относимите към спора писмени доказателства.
2
Конкретни оспорвания от страна на ответника не са въведени, но с оглед
характера на процесния договор, съдът е уведомил страните за задължението
си да анализира наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е за задължението за заплащане на главница,
договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит, както
и главница, представляваща възнаграждение о договор за поръчителство,
ведно с обезщетение за забава. Същият е допустим, тъй като за тези вземания
е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В срока
по чл.415 от ГПК е предявен настоящия иск.
Исковата молба е връчена лично на ответника, който не ангажира становище.
За преценка основателността на иска следва да се анализира наличието и
валидността на правопораждащото облигационно отношение между страните.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
между А. Г. К. и „Кредисимо“ ЕАД договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, какъвто съобразно чл. 6 от ЗПФУР, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18 при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293
от ТЗ. С оглед предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК
/Закон за потребителския кредит/, чл.6 от който урежда формалния му
характер.
Ищецът твърди, а и от съдържанието на представеният екземпляр от Договор
за потребителски кредит № 2123050/13.11.2019 г. /лист 30 от делото/ и
представените за относими Общи условия /лист 12 и сл./ е видно, че същият
цели предоставяне на финансова услуга от разстояние и респективно за него е
приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние/. За да възникне валидно, обвързващо страните по същото,
облигационно правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи
насрещни волеизявления. В конкретния случай ищецът, въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест, не е предоставил никакви
доказателства за приемане, респ. подписване на договора от страна на
ответника по електронен път /лог-файл, запис на телефонен разговор,
електронно съобщение, т.н./. Видно от доказателствената съвкупност,
предоставени от ищеца са незаверени копия от документи: Договор за
потребителски кредит № 2011418, ведно с приложимите Общи условия за
предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за потребителски
кредит и Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити (СЕФ); Договор за поръчителство; Договор за
предоставяне на поръчителство; 2. Договор за продажба и прехвърляне на
3
вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. 3. Уведомление за цесия. При разпределяне
на доказателствената тежест, на ищеца са указани подлежащите на доказване
факти и обстоятелства: основанието и размера на претенцията си, наличие на
валидно сключен договор за паричен заем от разстояние с трето лице, при
спазване на ЗПК, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
договорена лихва, предоставяне на сумата, изпадане на ответника в забава,
валидно сключени договори за поръчителство с кредитополучателя и с
кредитора, плащане на дълга от поръчителя, прехвърляне на вземането, отказ
от издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка с Определение
№577/04.06.2025г. съдът е задължил „АПС Бета България“ ЕООД да
представи извлечения от счетоводни сметки, отразяващи извършените
погашения, ведно с начина на счетоводното им отнасяне. В отговор е
депозирана молба /лист100/, с която ищецът признава за извършено плащане
по процесния договор в размер на 148,51 лв., но не представя указаните
счетоводни документи. По естеството си, депозираното изявление е частен
документ, съдържащ изгодни за издателя си факти – признаването на
извършени плащания индиректно цели да се удостовери съществуването на
облигационния договор. Доказателствена сила на подобен документ се цени
по реда на чл.180 ГПК– удостоверява единствено, че автор на изявлението е
лицето, подписало документа.
Договор, съдържащ съществените уговорки на договор за потребителски
кредит и подписан от страните при спазване на ЗПК и ЗЗП /Закон за защита на
потребителите/, би породил целените правни последици, дори същия да е бил
предназначен за предоставяне на финансова услуга от разстояние, ако е
налице изпълнение на насрещните задължения на страните. Въпреки
указанията на съда, ищецът не представя официални счетоводни документи,
удостоверяващи предаване на заемната сума във владение на ответника, което
би осъществило фактическия състав на договор за заем, реален по своя
характер. С молба по хода на делото ищецът твърди плащане в размер на
148,51 лв., за удостоверяване на което не са представени писмени
доказателства.
В условията на пълно и главно доказване „АПС Бета България“ ЕООД не
доказа по несъмнен начин наличието на насрещно волеизявление на
ответника, с което същия да е изразил своето желание и респ. последващо
съгласие за сключване на процесния договор и приемане на клаузите му –
нито чрез доказателство за електронно потвърждаване, нито чрез представяне
на документ, удостоверяващ реалното предаване в собственост на
кредитополучателя на заемната сума.
Недоказаните факти са неосъществени за съда, с оглед преценката на
събраните по делото писмени доказателства в цялост, съдът приема, че между
страните не е възникнало и понастоящем не съществува валидно
облигационно правоотношение, пораждащо исковата претенция.
Твърденията на ищеца, че вземането, ведно с всички негови принадлежности,
е придобил по силата на договор за цесия с кредитора и представен в тази
връзка договор за цесия, ведно с Приложение №1 /съдържащо информация за
всеки от цедираните кредити към момента на прехвърлянето им, включително
процесния договор/, обосновава наличието на правен интерес и процесуалната
легитимация на ищеца като правоприемник на кредитора.
По делото не се установява по безспорен начин възникването, респ.
съществуването на паричното вземане в претендираните размери. С оглед
4
гореизложеното, съдът не следва да обсъжда наличие, респ. липса на
неравноправни клаузи на процесния договор, валидността на акцесорните
договори за предоставяне на поръчителство и твърдяното плащане по тях от
страна на поръчителя. Всички горепосочени обстоятелства биха били
релевантни при наличие на валидно облигационно отношение по
правопораждащия ги юридически факт, каквото в процесния случай не е
възникнало.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. С оглед изхода на спора,
съдът следва да разпредели отговорността за разноските в исковото и
заповедното производство, но в настоящия случай ответникът не претендира
разноски, не е сторил такива и не му се следват.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл.
София, бул. “България” № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Христо
Маринов и Петр Валента, против А. Г. К. с ЕГН: **********, адрес: с гр. Ц. К.,
ул. „********, общ. Ц. К., обл. Разград, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр с чл.
6 от ЗПФУР, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 201,65 лева /двеста и един лева и шестдесет
и пет стотинки/ неплатена главница по Договор за кредит № 2123050 от
13.11.2019 г., сключен с Кредисимо EАД, 56,30 лева /петдесет и шест лева и
тридесет стотинки/ възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с Ай Тръст ЕООД, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 31.01.2025г. до окончателното им изплащане,
5,05 лева /пет лева и пет стотинки/ дължима договорна възнаградителна лихва
върху главницата по Договор за кредит за периода 13.11.2019 г. - 20.02.2020 г.,
101,98 лева /сто и един лева и деветдесет и осем стотинки/ дължима законна
лихва за забава по Договора за кредит за периода 20.02.2020 г. - 31.01.2025г.,
25,65 лева /двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ дължима законна
лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода
20.02.2020 г. - 31.01.2025г., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл.
София, бул. “България” № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Христо
Маринов и Петр Валента, за присъждане на деловодни разноски по
настоящото съдебно производство и по ЧГД № 326/2025г. по описа на РС -
Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила, да се приложи заверен препис от решението към ЧГД №
326/2025г. по описа на Районен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5