Р Е Ш Е Н И Е
№
I-89
05.06.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на трети юни две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 500 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа
на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Национална полиция“ чрез главен
юрисконсулт Христина Маркова (пълнм.л. 7) срещу Решение № 3478/10.12.2019г. по
гр.д. № 6023/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е осъдил
Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи да
заплати на С.В.Д., ЕГН ********** сумата от 1060.81 лева /хиляда и шестдесет
лева и осемдесет и една стотинки/ главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо
155.44 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
него за периода от 08.03.2017г. до 25.07.2019г., 1087 часа нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 88.72 лева /осемдесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.04.2017г. до 25.07.2019г., както и да заплати на С.В.Д., ЕГН **********
от гр. ***, сумата от 350 лева /триста и петдесет
лева/ съдебно-деловодни разноски и да заплати по сметка на Бургаския районен
съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 180 лева /сто и осемдесет
лева/ разноски за експертиза.
Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че приложение
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
и че неприлагането субсидиарно на НСОРЗ би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Счита, че ЗМВР не
урежда специфични аспекти на държавна служба в МВР, а се стреми да даде
цялостна уредба на тези отношения. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР уреждала
служебните правоотношения между страните, определяла статутът на три категории
служители: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по
трудово правоотношение като статутът на държавните служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението се уреждал със
ЗМВР, статутът на държавните служители се урежда със ЗДСл, а статутът на
лицата, работещи по трудово правоотношение се уреждал при условията и по реда
на КТ и ЗМВР. С оглед специфичните дейности и функции на служителите в МВР
законодателят бил създал специален ред, който се отнасял само за тази категория
служители и били предвидени допълнителни възнаграждения, които не се следвали
на служителите по трудово правоотношение. Счита, че разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР изключва възможността по отношение на държавните служители в МВР да
се прилагат КТ и ЗДСл като съгласно посочената разпоредба редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. Счита за
неприложима разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ като не били налице кумулативно
предпоставките: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа на смени; 3)
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Предпоставките по т. 3 и 4 не били налице, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и
ал. 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от
8 часа и не била налице работа по трудови норми за определяне на трудовото
възнаграждение по КТ. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба и в
писмена защита защо счита, че липсва празнота. Представя правна консултация на
проф. Мръчков. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата
молба. Няма искания по доказателствата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемия чрез адв. Д. като
в срок не е постъпил писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради
което е редовна и допустима и е внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
В съдебно заседание въззивникът, не се представлява, депозира писмено
становище, поддържа въззивната жалба, моли да се отмени обжалваното решение,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него адв. Д. депозира
писмено становище, поддържа отговора на въззивна жалба, представя договор за
правна защита и съдействие и пълномощно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ГПК,
и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното
от фактическа страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба от С.В.Д. чрез адв. Димова, против Главна Дирекция „Национална полиция“
МВР, с която сочи, че за периода 08.03.2017г. до 25.07.2019г. полагал труд по график
на смени на длъжност полицай в група „охрана на обекти“ в Зонално
жандармерийско управление към дирекция „Жандармерия“, на структурно подчинение
на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР. За периода положил общо 654 часа
нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 748
часа дневен труд, което водило до извънреден труд от 94 часа, който
работодателят не му бил заплатил. Претендира заплащане на сумата в размер на 564
лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 94 часа за
процесния период, както и сумата от 65 лева – лихва заради забава върху
дължимите от работодателя суми, както и законната
лихва върху главницата считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор като предявените
искове се намират за неоснователни. Излагат се съображения, че в процесния
случай приложение намират нормите на ЗМВР и че организацията на работното
време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители се определят с Наредба №8121з-407/11.08.2014
г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. Намира,
че заплащането на възнаграждение за положения нощен труд е уредено в посочените
наредби и НСОРЗ, която е издадена на основание КТ се прилага само за
работниците и служителите по трудово правоотношение. Моли исковете да се
отхвърлят като неоснователни.
В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на
иска чрез неговото увеличение като се счита за предявен за сума в размер на 1060,81
лева, а иска за заплащане на мораторна лихва на 88,72 лева.
Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд
съгласно графици. По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за процесния период ищецът е работил
1087 часове нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 става 1242,44
часа за целия период. В резултат от преизчислението се получава разлика в
размер на 155,44 часа, която разлика не е отчитана, съответно не е плащана от
ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 155,44
часа възлиза на 1060,81 лева. Размерът на законната лихва е изчислен в размер
на 88,72 лева.
С постановеното решение БРС е намерил, че е
налице празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която
следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който коефициент възлиза на 1,143, изчислен
като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). В резултат исковата претенция е счетена за
основателна.
С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между
страните, от правна страна съдът намира
следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи
(чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение във въззивната жалба е, че за служителите в МВР
не следва да се прилага субсидиарно НСОРЗ, а по отношение на тях приложение
следва да намерят наредбите посочени по-горе, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки.
Видно е, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и в Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) липсва изрично регламентирано правило за начина
и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения
труд през нощта, каквато е била уредбата в действалата преди тях Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (отм.) като съгласно чл.31, ал.2 от същата – при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това
положение, в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е
налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно
е приел и районният съд. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Изрично
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и
които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време.
На следващо място не се спори, че е налице служебно правоотношение по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения
по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. В цитираните по-горе
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване
на работното време. Но тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса
на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този
състав намира за правилен извода на РС, че приложение следва да намери Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР
работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за
полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите правила, както
и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не изключва приложение
на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен
е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното
работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането на обратното становище, би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). Мотивиран
от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява размера на претенцията. С оглед основателността на главния иск, се
явява основателна претенцията и за заплащане на обезщетение заради забавено
изпълнение като размерът съгласно заключението на вещото лице е в размер на
88,72 лева.
Ето защо решението на първа инстанция е правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. При този извод обжалваното решение следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски. Представят се доказателства за платено възнаграждение за
адвокат в размер на 300 лева. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от въззивника,
поради което съдът съобрази размерът на дължимото възнаграждение съгласно Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм.
с Решение № 5419 на ВАС
на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) като
минималният размер на възнаграждението съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 е в размер на 209 лева. Ето защо възражението за прекомерност на
възнаграждението за адвокат е основателно до размера на сумата в размер на 209
лева, която сума следва да се присъди на въззиваемия.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3478/10.12.2019г. по гр.д. № 6023/2019г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на
вътрешните работи адрес: гр. София, бул. „Александър малинов“ № 1, да заплати
на С.В.Д., ЕГН ********** , сумата в размер на 209 лева (двеста и девет лева),
представляваща възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.