РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330109129 по описа за 2022 година
Предявени са искове по член 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР вр. с член 14, ал. 2
от Наредба **********/26.09.2019г. за условията, реда и максималните
размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности на държавните служители в МВР и член 86
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х.
Г. Ч., ЕГН **********, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР град София за
присъждане на сумата от 3 780 лв., представляваща допълнително брутно
възнаграждение за продължителна ********** дейност в МВР, дължимо през
месец декември 2019г.; мораторна лихва върху главница от 3 780лв за
периода от 01.01.2020г. до завеждане на исковата ни молба в размер на
910лв., ведно със законната върху главница от 3 780 лева, считано от
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;
сумата от 4 158 лв., представляваща допълнително брутно възнаграждение за
продължителна ********** дейност дължимо през месец декември 2020г.;
мораторна лихва върху главница от 4 158 лв. за периода от 01.01.2021 г. до
завеждане на исковата молба в размер на 580 лева, ведно със законна лихва
върху главница от 4 158 лева, считано от завеждане на исковата ни молба до
окончателно изплащане на задължението; сумата от 5 239,80 лв.,
представляваща допълнително брутно възнаграждение за продължителна
********** дейност в МВР, дължимо през месец декември 2021 г.; мораторна
лихва върху главница от 5 239,80 лв. за периода от 01.01.2022г. до завеждане
на исковата молба в размер на 197 лв., ведно със законна лихва върху
главница от 5 239,80 лева, считано от завеждане на исковата молба до
1
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че работи по служебно правоотношение с ответника от
1993 година, а от 20.01.1998 година заема длъжността
*************************** на служба ****** към РДВР ****** и
продължава да служи като ********************** към РДПБЗН-********
при ГДПБЗН – МВР.
Ищецът е и професионален ******* в ГДПБЗН, като при изпълнение на
служебните му задължения му се налага да ******** в ******** подземни
помещения, открити ********* или ******* съоръжения за съхранение на
********** и *********. Твърди, че считано от 2004г., всяка календарна
година, извършва ********** дейност при и по повод изпълнение на
служебните му задължения, която дейност му се възлага от съответни
ръководни служители в МВР.
Ето защо, счита, че на осн. член 14, ал. 2 от Наредба №
**********/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности на държавните служители в МВР следва да му се заплати
допълнително възнаграждение в размер на още три брутни заплати,
включващи основно месечно възнаграждение и допълнително
възнаграждение за продължителна служба – 15 години стаж като ******** в
МВР, съответно за 2019, 2020 и 2021г., доколкото вече получил по едно БТВ
за съответната година, а разликата между дължимите 4 БТВ и изплатеното му
едно БТВ в размер на 3 БТВ не била платена.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема
становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
Не се оспорва между страните да съществува процесното служебно
правоотношение, както и че ищецът е заемал посочените в исковата молба
длъжности в ГДПБЗН. Оспорва се изложеното в исковата молба твърдение
ищецът да има 15 години стаж като ******** в МВР като невярно, а освен
това и недоказано. Заявява се, че ищецът никога не е заемал **********
длъжност, като към 01.12.2021г. са му били признати 13 години стаж за
извършване на ********** дейност, за което са издадени и съответните
заповеди, които ищецът не бил оспорил. Иска се отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, че се намират в служебно правоотношение, като
2
ищецът е със статут на държавен служител по смисъла на ЗМВР. Спори се по
въпроса дали ищецът, в качеството му на държавен служител, е извършвал
********** дейност петнадесет години, към първи декември 2019 година,
доколкото претендираното допълнително възнаграждение се претендира на
основание член 14, ал. 2 от Наредба № **********/26.09.2019г. за условията,
реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение
за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в
МВР, в сила от 04.10.2019 г.
От представените по делото ******** дневници, представляващи
официални документи за записване на *********** и ********** работа, се
установява, че за ищеца са налични писмени доказателства за осъществени от
същия **************** за периода от септември 2006 година.
Пред съда е разпитан св. Д. Б., който е пряк началник на ищеца от 1999
година. От показанията му, които съдът кредитира като лични и
непосредствени, е видно,че от 1998 г. ищецът е работил в групата на
*********** отряд , който реагира на всички произшествия, които не са
******, за да се допълни капацитета на пожарните служби, като във
функциите на този отряд е включена и ************. Свидетелят посочва, че
**********та дейност е комплекс от обучения, тренировки, с цел поддържане
на психо-физическа подготовка за създаване и подпомагане на безопасността
на работата в такава среда. Посочва също така, че през 2001г. Ч. е получил
началното си обучение на ********, като редовно е повишавал
квалификацията си и участва активно във всички ****************, като
ръководител на *********************. Дъщо така поради недостиг на
******** в областта освен четиримата щатни ******** в службата, се
поддържат още петима *********, сред които е и Ч., за да се осигрят 24-
часовите дежурства с по двама ********.
От изслушаното заключение на ССЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и безпристрастно дадена, се установяват размерите на
доп. възнаграждения за всяка календарна година, както и дължимите лихви за
забава за изплащането им, считано от първо число на първия месец на
съответната календарна година до датата на подаване на исковата молба в
съда. След приемане на заключението исковете са изменени съобразно
размерите, посочени в заключението.
Съгласно разпоредбата на член 14, ал. 2 от Наредба №
**********/26.09.2019г. за условията, реда и максималните размери за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности на държавните служители в МВР, в сила от 04.10.2019 г.,
на държавните служители, извършващи ********** дейност петнадесет
години, към първи декември на съответната календарна година и всяка
следваща година, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
четири брутни заплати, включваща основното месечно възнаграждение и
допълнително възнаграждение за продължителна служба".
Дефиницията за ********** дейност е уредена в пар. 1, т. 4 от ДР към
Инструкция № *********/10.01.2019г. за условията и реда за осъществяване
на ********** дейност от служителите на МВР, според която **********та
дейност е "съвкупност от всички мероприятия и процеси, свързани с
цялостното непосредствено организиране, подготовка, осигуряване и
практическо реализиране на ***************". Понятието *********** е
дефинирано в §1, т.10 от същата инструкция като "процес на
******************** (повишаване *********************), пребиваване и
работа на ****** на зададени ***********, *************** или **********
условия на ******* среда по режим на ******** или без него".
Предвид на така даденото определение за ********** дейност, съдът
3
счита, че под ********** дейност следва да се разбира не само и единствено
***************, но и всички необходими съпътстващи и подготвителни
действия, свързани с *************** като периодична проверка на
********* оборудване, както и поддържането на задължителна за тази
дейност физическа подготовка, така че в случай на неотложност и
необходимост съответният служител да може да осъществи специфичната
дейност.
Установява се от представените писмени доказателства, че ищецът
притежава ********** квалификация и допуск, като е участвал в комисиите
по провеждане на лагери и изпити за издаване на допуск на служителите,
извършващи ***************** от 2006 година, участвал е в европейски
шампионат по ************** през 2008г., както и че е повишавал
**********та си квалификация, за което е необходимо провеждането на
****************.
Предвид изложеното съдът намери, че ищецът е доказал извършването на
********** дейност от 15 години към 1.12.2019 година, поради което
исковата му претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора ищцовата страна има право на присъждане на
разноските по делото. Същите са претендирани, като се доказват извършени
такива в размер на 1200 лева – платено адв. възнаграждение, което не е
прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на лева
(триста петдесет и четири лева и тридесет стотинки), от които ДТ в размер на
508,88 лева за иска по 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и 81,88 лева за иска по член 86
ЗЗД, сумата от 180 лева разноски за ССЕ от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР град София да заплати на Х. Г. Ч.,
ЕГН ********** следните суми: 3 780 лв. представляваща допълнително
брутно възнаграждение за продължителна ********** дейност в МВР,
дължимо за 2019 г.; мораторна лихва върху главница от 3 780 лв. за периода
от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба в размер на 948,15 лв., ведно
със законната лихва върху главница от 3 780 лева, считано от завеждане на
исковата молба – 22.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението;
сумата от 4 158 лв., представляваща допълнително брутно възнаграждение за
продължителна ********** дейност в МВР, дължимо за 2020г.; мораторна
лихва върху главница от 4 158лв. за периода от 01.01.2021 г. до завеждане на
исковата молба в размер на 620,24 лева, ведно със законната лихва върху
главница от 4 158 лева, считано от завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението; 4783,80 лева, представляваща
допълнително брутно възнаграждение за продължителна ********** дейност
4
в МВР дължимо за 2021 г.; мораторна лихва върху главница от 4783,80 лв. за
периода от 01.01.2022г. до завеждане на исковата молба в размер на 228,56
лв., ведно със зак. лихва върху главница от 4783,80 лева, считано от
завеждане на исковата молба - 22.06.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 1200 лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР град София да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавни такси
от общо от 590,76 лева, както и сумата от 180 лева разноски за ССЕ от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5