Р Е Ш
Е Н И Е №
260071
гр. Сливен, 07.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение – ІV-ти
наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,
при
съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 144 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
повод жалба от „М.
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява в с.з. от процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като претендира
направените по делото разноски.
В с.з.
административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление,
редовно призован, не се представлява в с.з. По електронната поща е постъпило
писмо, в което се изразява становището по съществото на делото.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 17.06.2019 год.
служители от Отдел „Екология“ на Общинска администрация – Сливен, в присъствието
на Кмета на с. С., общ. Сливен, извършили проверка в с. С., отводнителни канали
в северозападния край на селото, успоредно на бивш „Селскостопански двор“. При
проверката било установено извършване на изкопни дейности със специализирана
техника и полагане на тръби, свързващи животновъден обект в бившия
„Селскостопански двор“ на селото и река Асеновска; че била установена тръба –
новопоставена за директно заустване на води в реката, като към момента на
проверката не се констатирало изтичане на води в реката, но имало наличие на
специфична миризма и следи от скорошно изтичане на води. За резултатите от
проверката бил съставен Констативен протокол № 023/2019 от 17.06.2019 год. (л.
101 от делото).
С писмо изх. №
3200-111/18.06.2019 год. по описа на Община Сливен, Констативния протокол на
Отдел „Екология“ на Община Сливен с № 023/2019 от 17.06.2019 год. бил изпратен
до Директора на РИОСВ – Стара Загора и до Директора на БД ИБР – Пловдив за
предприемане на действия по компетентност (л. 102 от делото).
На 04.07.2019 год.
служители на БД ИБР, ИРМ - Сливен, съвместно с представители на Община Сливен
извършили проверка на обект - Животновъдна ферма с лагуна, намираща се в
поземлен имот № ***** , в бившия стопански двор на с. С., стопанисвана от „М.02“
ЕООД, представлявано от Ф.С. Ф.. За резултатите от проверката бил съставен
Констативен протокол № Сл 269 от 04.07.2019 год. (л. 14 – 15 от делото).
На 22.07.2019 год. бил съставен АУАН № 158 против жалбоподателя за това, че
при извършена на 04.07.2019 год. проверка от представители на БД ИБР, ИРМ -
Сливен, съвместно с представители на Община Сливен, във връзка с постъпил в
дирекцията сигнал с вх. № КД-03-79/19.06.2019 год. от Заместник кмета на Община
Сливен, на обект: Животновъдна ферма с лагуна, намираща се в поземлен имот № *****
, в бившия стопански двор на с. С., стопанисвана от „М.02“ ЕООД - с. С.,
представлявано от Ф.С. Ф., било констатирано, че при географски координати СШ
42,59772° и ИД 26,311161° е изградено съоръжение за отвеждане и заустване на
отпадъчните води от обекта в р. Асеновска в землището на с. С., общ. Сливен,
област Сливен. В акта било отразено, че отпадъчните води формирани от дейността
на животновъдната ферма от лагуната за тяхното утаяване, през допълнително
направен отвор в оградата към имота, при географски координати СШ 42,59925° и
ИД 26,31876° се изливат в бетонова шахта с размери около 1,50/0,60/0,70 м.; че
в шахтата са налице дебел слой утайка от животинската тор и отпадъчни води,
както и че от шахтата посредством тръбопроводът - PVC тръба с диаметър
Срещу съставеният АУАН било подадено възражение, в което се
твърди, че посоченото заустване не е изграждано и не се е ползвало от
дружеството (л. 16 – 17 от делото).
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП
№ 197/21.11.2019 год., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, с което на дружеството било наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 (две хиляди) лева на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за водите за нарушение
на чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б” от Закона за водите. НП било изпратено за
връчване и същото било получено на
26.11.2019 год., видно от обратната разписка (л. 5 – 9 от делото).
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество,
обаче жалбата се явява неоснователна.
Съдът не приема доводите
в жалбата относно приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като намира
че същите са неоснователни.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят
ползва повърхностен воден обект - река Асеновска на територия на с. С., община
Сливен, област Сливен, за заустване на отпадъчни води от обект животновъдна
ферма с лагуна, разположена в поземлен имот № *****, в бившия стопански двор на
с. С., общ. С., без издадено разрешително за ползване на повърхностен воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на
съществуваш обект и наложеното му административно наказание е именно за това
нарушение. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите, поради което
същият следва да понесе предвидената в чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо от
Закона за водите отговорност.
Съдът намира за неоснователно твърдението, че в настоящия случай следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно разпоредбата на чл.
46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите, разрешително за ползване на воден
обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени
места, селищни и курортни образувания, т.е. законодателят е предвидил специален
разрешителен режим, условия и ред за заустване на отпадъчните води. Ето защо не
може да се приеме, че извършеното
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
Съдът не
констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при
издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат
всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на
наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален
размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът
намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 197/21.11.2019 год., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”, с което на „М.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: