Р Е Ш Е Н И Е
№ 2000
гр. Пловдив, 06.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І състав в публично съдебно заседание
на осми октомври през
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 368 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 ал.2 т.1 от Административно-процесуалния
кодекс във връзка с чл.251 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на Ф.Х.Б.,
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника си адв. Г.Н., против
Заповед № ЗЛС - 4 от 20.01.2020 г. на командира на военно формирование 44220 –
Пловдив, с която на основание чл.243 ал.1, чл.245 ал.2 във връзка с чл.242 т.1 и чл.244 т.7 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание –
уволнение на редник 3-ти клас Ф.Х.Б. – младши механик на АТ в първо
отделение за съхранение на техника в група за съхранение на техника на военно
формирование 44220 - Пловдив.
На основание чл.165 ал.1 т.3 от ЗОВСРБ във връзка с чл.91, чл.72 т.3 и
чл.73 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/ е прекратен договора
за военна служба чрез освобождаване от длъжност и от военна служба и
зачисляване в запаса на редник 3-ти клас Ф.Х.Б. – младши механик на
АТ.
В жалбата се навеждат
оплаквания относно необоснованост и незаконосъобразност на оспорената заповед. На
първо място се твърди, че описаната в атакувания акт фактическа обстановка не
отговаря на фактическата и правна действителност, дисциплинарно-наказващият
орган не е обсъдил и преценил събраните в производството доказателства в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, не е отчел правно релевантните обстоятелства
и поради повратно тълкуване на нормите на материалния закон е стигнал до
погрешни и необосновани правни изводи. На второ място се твърди, че неправилно
дисциплинарно-наказващия орган се е произнесъл преди да е приключило проверката
за налагане на административно наказание, респ. постановяване на присъда. На
следващо място се твърди, че така оспорената заповед не е мотивирано, което е
самостоятелно основание за отмяната й. Претендира
се отмяната на атакуваната заповед и разноските по делото.
Представени са по делото
писмени бележки, с които се поддържа жалбата, като се излагат подробни доводи в
тази насока.
Ответникът – командирът на
военно формирование 44220, чрез процесуалния си представител юриск. Р., намира
жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за правилна и законосъобразна,
като излага подробни доводи в представените по делото писмени бележки.
Претендира разноски по делото.
Пловдивският административен
съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока, посочен в обжалваната заповед, видно от датата на връчване и
запознаване със заповедта – 20.01.2020 г. и датата на депозиране на жалбата – 03.02.2020
г. Същата е депозирана от имаща право и интерес от оспорването страна.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
Дисциплинарното производство
е стартирало с предварително донесение за инцидент рег. № 3-2512/28.11.2019 г. на дежурен на 91
батальон за обща поддръжка с източник на информация редник 3-ти клас
Ф.Б..
На 03.12.2019 г. директорът
на Регионална служба „Военна полиция“ /РС „ВП“/ - Пловдив при МО, е изпратил
уведомително писмо рег. № ВДП-58 до командира на военно формирование 44220 –
Пловдив , че след извършено ПТП от редник Б., същият е задържан за 24 часа на
основание чл.13 ал.1 т.1 от ЗВП и е образувано досъдебно производство с оглед
престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
На същата дата командирът на
формированието е изискал от РС „ВП“ – Пловдив всички документи, свързани с
инцидента, които са своевременно предоставени, видно от приложената по делото
кореспонденция между РС „ВП“ – Пловдив, Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ -
Пловдив, военен разследващ полицая при РС „ВП“ – Пловдив и командирът на военно
формирование 44220.
На 10.12.2019 г. от
командира на военно формирование 44220 – Пловдив е издадена Заповед № ЗРД-731,
с която е назначена комисия за извършване на служебна проверка във връзка с
нарушение, извършено от младши механика на АТ от 1-во отделение за
съхранение на техника редник 3-ти клас Ф.Х.Б..
На същата дата редник Б. е
дал обяснения, с които се е запознала комисията, назначена с посочената по-горе
заповед. Комисията е извършила служебната проверка в периода от 10.12.2019 г.
до 14.01.2020 г., като резултатите от проверката са обективирани в Протокол от
дейността на комисия за извършване на служебна проверка рег. № 3-183/15.01.2020
г. От протокола се установява, че от страна на комисията е извършена и проверка
на: - талон за изследване № 0048919/28.11.2019 г.; - протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 28.11.2019 г.; - протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и урината №
756/29.11.2019 г.; - протокол от проведено занятие с личния състав за
запознаване с изискванията и и съдържанието на Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г.
на министъра на отбраната относно забрана за употреба на алкохол и наркотични
вещества от военнослужещите в министерство на отбраната, българската армия и
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната; кадрова справка на
редник Ф.Б.; - служебен картон за поощрения и наказания на лицето и материали
по отразяване на случая по обществени електронни медии.
При проверката е установено,
че: на 28.11.2019 г. около 15:00 ч.
редник 3-ти клас Ф.Х.Б.,
управлявайки личния си автомобил, на път за военно формирование 44220, за
застъпване в наряд по караулната служба, по маршрут в ж. к. „Тракия“ от бл.322
покрай бл.81а, в посока околовръстен път на ж. к. „Тракия“, се е движил с
превишена скорост и е предизвикал ПТП, при което ударил паркиран пред блок 81а
автомобил „БВМ – 503“ с рег. № РВ **** АБ. Удареният автомобил, от своя страна,
се ударил в паркиран до него автомобил „Фолксваген голф 3“ с рег. № РВ **** РР,
а вторият автомобил, от своя страна, също се ударил в трети автомобил – „Сузуки
Витара“ с рег. № РВ **** МА. По време на причиненото ПТП редник Б. причинил
щети на трите автомобила, след което напуснал мястото на ПТП със собствения си
автомобил и паркирал на паркинг пред друга жилищна сграда. Там е застигнат от
млад мъж и принуден да се върне на мястото на произшествието. Пристигналият
екип на КАТ извършил тест/проверка на редник Б. с техническо средство „Алкотест
дрегер“, при което е установено наличие на 0.960/00 (промила)
алкохол в издишания въздух. За тази проверка, екипът на пътна полиция му е
връчил на място в 17:00 ч. на 28.11.2019 г. талон за изследване с №
0048919/28.11.2109 г. В талона за изследване редник Б. отбелязва, че не приема
резултатите , в резултат на което е отведен в Пето РУП – Пловдив, а оттам - в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД за извършване на
кръвни проби. Задържан е за 24 ч. в РУ „Военна полиция“ – Пловдив. От взетите
кръвни проби, в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол в кръв и урина с № 75/29.11.2019 г. е отразен резултат 0.730/00
алкохол в кръвта. По случая е
образувано ДП № 76-РП/28.11.2019 г. по описа на ВОП – Пловдив.
Като причина за извършване
на нарушението е прието, че Б., управлявайки МПС след употреба на алкохол е
извършил нарушение на т.3 от Заповед № ОХ -680/012010 г. на министъра на
отбраната, с която той е запознат и горното е установено с протокол рег. №
3-2410/06.11.2019 г., и с която се забранява управлението на МПС от
военнослужещи и служебно и извън служебно време след употреба на алкохол или
наркотични вещества. По този начин редник 3-ти клас Б. е нарушил
задълженията си по чл.178 ал.1 от ЗОВСРБ – да спазва актовете на органите за
ръководство на отбраната и на длъжностните лица за управление на отбраната,
нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.242 т.1 от ЗОВСРБ –
неизпълнение на задължение по военна служба. В тази връзка е отбелязано от
комисията, че редник 3-ти клас Б. е тръгнал да застъпи в наряд по
караулната служба, назначен със заповед на командира на военно формирование
44220 – Пловдив № ЗРД-712/27.11.2019 г., осъзнавайки нетрезвото си състояние, с
което създава риск за трети лица, както и неефективно изпълнение на
задълженията си, като длъжностно лице от денонощния наряд, още повече че
караулната служба е предназначена за въоръжена охрана и отбрана, тя е в
изпълнение на бойна задача, която се носи с въоръжение и боеприпаси – 7.62 мм
автомат „Калашников“ и 7.62 мм патрони.
Като причини, довели до
извършване на нарушението са посочени: ниска лична дисциплина и липса на
отговорност от страна на военнослужещия към задълженията по военна служба,
управление на МПС след употреба на алкохол, при което е настъпило ПТП и са
причинени материални щети.
По делото е приета Заповед №
ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната, като в т.3 от същата се
забранява управлението на МПС от военнослужещи в служебно и извън служебно
време след употреба на алкохол или наркотични вещества. При установяване на
подобно нарушение по съответния ред и от компетентните органи, на
военнослужещите да се налага дисциплинарно наказание – уволнение на основание чл.245 ал.2 във връзка с чл.242 т.1 от ЗОВСРБ.
Към административната
преписка е приложени Протокол рег. №
3-2410/06.11.2019 г. относно проведено занятие с личния състав за запознаване з
изискванията и съдържанието на цитираната по-горе заповед, и от който се
установява, че под номер 39 от списъчния състав фигурира саморъчно положено
името и подписа на редник 3-ти клас Б..
Комисията е предложила, на
основание чл.244 т.7 във връзка с чл.242 т.1 и чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ на редник
3-ти клас Б. да бъде наложено дисциплинарно наказание – уволнение,
за това, че е извършил нарушение на военната дисциплина по чл.242 т.1 –
неизпълнение на задължение по военната служба съгласно чл.178 ал.1 от ЗОВСРБ и
т.3 от Заповед № ОХ – 680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната.
Протоколът за резултатите от
извършените проверки е подписан от председателя на комисията и от членовете.
На 20.01.2020 г. командирът
на 91 инженерен батальон за обща поддръжка, на основание чл.144 от ППЗОВСРБ, е
провел беседа с редник редник 3-ти клас Б., при която последният е
запознат със събраните доказателства и му е предоставена възможност да даде
писмени обяснения. Видно от протокола Б. е отбелязал саморъчно, че е бил
изслушан и отказва да даде писмени обяснения.
Последвало е издаването на
оспорената Заповед № ЗЛС-4 от 05.02.2020 г. на командира на военно формирование
44220 - Пловдив.
Към административната
преписка са приложени, освен цитираните по-горе документи – писма от
кореспонденцията между военното формирования, РС „ВП“ – Пловдив, ВОП – Пловдив
и пр.; Заповед № ОХ – 680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната; Заповед № ОХ
– 1252 от 07.12.2017 г. на министъра на отбраната за оправомощаване на
длъжностни лица; договор за военна служба № 272-52 от 21.05.2010 г. ; служебен
кратно; кадрова справка; извадки от медиите; болничен лист № Е20199379206 от
13.01.2020 г.; Заповед № ЗЛС – 6/23.01.2020 г. за отчисляване от списъчния
състав на редник 3-ти клас Б..
В съдебно заседание на
08.10.2020 г. е изслушана и приета без възражения от страните
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, за изготвянето на която вещото лице е
използвало всички приложени по делото документи, в резултат на което е
формирало следните изводи: 1. От описаните в жалбата лекарствени средства,
както и представените по делото медицински рецепти, единствено клеевата
тинктура и листерина съдържат етанол. Пояснено е, че клеевата тинктура – 50 мл.
Представлява 30% водно алкохолен разтвор на прополис и се равнява на 37.13 мл
400 течност, а в листерина (500 мл) се съдържа 21.6% алкохол, което
се равнява на 53.47 мл 400 течност в 100 мл листерин или в 500 мл
това е равно на 267.34 мл 400 течност; 2. За да се достигне
резултатът от химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръв и урина с № 756/29.11.2019 г. или 0.730/00 алкохол в
кръвта на Ф.Б., то същият трябва да поеме и да се резорбира в него 149.62 мл
клеева тинткура или 207.80 мл листерин; 3. За да се достигне концентрация на
алкохол в издишания въздух 0.960/00, измерено с
техническо средство „Алкотест дрегер 7410“, то Ф.Б. трябва да поеме и да се
резорбира в него 196.77 мл клеева тинктура. Водата за жабурене листерин не се
дава за пиене. За да се достигне концентрация на алкохол в издишания въздух от
0. 960/00 Б. трябва да поеме и да се резорбира в него
273.27 мл листерин. 4. Крайният извод на експерта е, че, за да се постигнат
установените промили на алкохол у Б., същият е следвало да поеме 43.73 пъти
максимално допустимата доза клеева тинктура и 6.83 пъти максимално допустимата
доза листерин. По отношение на въпроси 5 и 6 експертът е посочил, че
резорбирането и постъпването на алкохола в кръвта е строго индивидуално и
зависи и от обстоятелството дали се поема на празен стомах или с храна и какъв
е видът на храната.
В съдебно заседание на
21.05.2020 г. е разпитано като свидетел и лицето А.Л.Б.-съпруга на
жалбоподателя , чиито показания са идентични с твърденията на Ф.Б. в жалбата, а
и по време на дисциплинарното производство, а именно,че същият е поемал
лекарства за лечение на парадонтоза, включително и такива съдържащи алкохол –
клеева тинктура и листерин.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Оспорената заповед е
издадена от материално компетентно лице, съобразно чл.146 т.3 и чл.161 т.3 от
ЗОВСРБ и чл.137 ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България в предвидената в чл.148 ал.1 и ал. 2 от
Правилника форма.
В този смисъл, неоснователно
е възражението на жалбоподателя в насока, че оспореният акт е издаден в
противоречие с ал.2 на чл.148 от ППЗОВСРБ. Видно от същия, много подробно и
ясно е описана фактическата обстановка, чието повтаряне тук в случая е излишно;
посочени са конкретните разпоредби и задължения, които са нарушени, а именно: –
чл. 178 ал.1 от ЗОВСРБ и Заповед № ОХ – 680/05.11.2010 г. на министъра на
отбраната; чл.242 т.1 от ЗОВСРБ, както и настъпилите вредни последици –
материални щети на три автомобила, в резултат на извършено ПТП. Неоснователно в
тази насока е и твърдението, че правната квалификация изисква соченото
неизпълнение на задължението по чл.114 т.4 от Устава и соченото нарушаване на
забраната на министъра на отбраната в издадената нарочна заповед, да бъдат
подведени под някоя от хипотезите на чл.245 т. т. 1-9 или ал.2 от ЗОВСРБ.
Изрично в заповедта е посочена и разпоредбата
на чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ.
Административният акт е
постановен, след като в съответствие с разпоредбата на чл.142 ал.1 от ППЗОВСРБ,
командирът на военното формирование е назначил служебна проверка, като е
определил комисия, чиито членове са кадрови военнослужещи с по-високо звание от
това на проверявания (заповед № ЗРД-731 от 10.12.2019 г.). Спазени са и
изискванията на чл.143 ал.1 от ППЗОВСРБ, като комисията е изготвила протокол с
нормативно изискваното съдържание, в който са отразени направените констатации
(протокол рег. № 3-183 от 15.01.2020 г.). След приключване на проверката,
командирът на военното формирование е провел беседа, при която е запознавал Б. със
събраните от комисията доказателства (протокол рег. № 3-212/20.01.2020 г.).
Описаните факти, са съотнесени от лицето, разполагащо с дисциплинарна власт към
хипотезата на чл.178 ал.1 от ЗОВСРБ относно "...неизпълнение на
административните актове на органите за ръководство на отбраната, на
длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили", в
конкретния казус във връзка с неизпълнение на Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г.
на министъра на отбраната.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя в насока, че с лицето не е проведена беседа, съгласно закона и
не му е дадена възможност да се запознае с материалите по служебната проверка,
а само е бил информиран за взетото решение. Видно от представения протокол от
проведена беседа рег. № 3 – 212/20.01.2020 г., Б. саморъчно е написал: „не
желая да дам допълнителни писмени обяснение“. Положил е подпис, че е запознат
със събраните доказателства и причините да му бъде наложено дисциплинарното
наказание „уволнение“; подпис, че е запознат с протокола от дейността на
комисията; саморъчно е написал: „… бях“ изслушан,
както и: „…отказах да дам“ писмени обяснения. Предвид изложеното съдът намира,
че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Съгласно чл.242 т.1 от
ЗОВСРБ, нарушение на военната дисциплина е
неизпълнение на задължение по военната служба. В случая неизпълнение на
Заповед № ОХ – 680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, за запознаването с
която, Б. се е подписал лично. Разпоредбата на чл.178 ал.1 от ЗОВСРБ възвежда
материалното правило за поведение, според което военнослужещите са длъжни да
изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за
ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на
въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.
Съгласно чл.245 ал.2 от
ЗОВСРБ дисциплинарното наказание уволнение може да се наложи и при други тежки
нарушения на военната дисциплина, при които задължително се налага
дисциплинарно наказание "уволнение". Със Заповед № ОХ-680 от
05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България, с цел
обезпечаване изпълнението на разпоредбите на чл.114 т.3 и т.4, чл.115 ал.1,
т.5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Р.България и с
оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред
и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от
военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на
военната служба, е разпоредено /по т. 3 от заповедта/ забрана за управлението
на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на
алкохол. Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г. на министъра на отбраната е била
сведена след инструктаж пред военнослужещите от военно формирование 44200 –Пловдив
в присъствието на жалбоподателя на 06.11.2019 г. В случая, като не е съобразил
поведението си с тази забрана и не е изпълнил Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г.
на Министъра на отбраната на Република България, редник 3-ти клас Б., е допуснал
нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.242 т.1 във връзка с чл.178
ал.1 от ЗОВСРБ, като основание за осъществяване на дисциплинарната му
отговорност. С оглед конкретиката на казуса, в тази насока трябва да се
отбележи, че Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г. на Министъра на отбраната /която
без съмнение следва да бъде изпълнявана от всички подчинени нему
военнослужещи/, има общ характер. Тя е израз на кадровата политика в армията,
определянето на която е в правомощията на министъра /чл.26 т.6 от ЗОВСРБ/.
Цитираната заповед не въвежда ново основание за налагане на наказание, а
квалифицира управлението на автомобил след употреба на алкохол като тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ, което
има за последица налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Това е
направено с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно
наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност, съразмерност и
последователност и предвидимост. /Така Решение № 1879 от 19.02.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 7221/2014 г., V о./. Като е управлявал МПС след употреба алкохол редник
3-ти клас Б., грубо е нарушил установения обществен ред, създавайки по този
начин опасност, както за собствените си здраве и живот, така и за здравето и
живота на гражданите, които е призован да защитава - поведение, което е в
разрез с моралните ценности и етичните правила и уронва престижа на въоръжените
сили на Република България. От страна на жалбоподателя не се установиха факти, които
да оборят резултата от извършената проверка за алкохол от органите на МВР на 28.11.2019
г., констатирана и регистрирана с техническо средство „Алкотест дрегер 7410,
фабричен номер ARSK
0272, който е отчел концентрация от 0,960/00. Съставен е
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № ********** от 28.11.2019
г. и е издаден талон за медицинско изследване № 0048919, което изследване е
извършено и е установена концентрация на алкохол в кръвта 0.730/00
отказал. Представени са и доказателства за годността на средството за
измерване. Съдът не намира основание да не кредитира тези официални документи,
съставени от длъжностни лица по повод изпълнение на служебните им задължения.
В подкрепа на горното е и
приетата без възражения от страните СМЕ, която съдът кредитира като коректна и
безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи и
кореспондираща със събраните по делото писмени доказателства.
Тук е мястото да се
отбележи, че съдът не кредитира показанията на свид. Б., тъй като същата е
съпруга на жалбоподателя и е заинтересована от изхода на спора, на първо място,
а, на второ място, същите следва да се ценят съобразно разпоредбата на чл.172
от ГПК във връзка с чл 144 АПК.
Предвид изложеното, съдът
намира за неоснователни и твърденията в жалбата, че от комисията по
дисциплинарното производство, не са взети предвид обясненията на Б., че е
приемал лекарства, съдържащи алкохол, което се е отразило на дадените проби.
Настоящият състав намира, че
поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано от
дисциплинарнонаказващия орган, като тежко нарушение на военната дисциплина по
смисъла на чл.245 ал. 2 от ЗОВСРБ, тъй като засяга установените в страната
правов ред и законност и представлява неизпълнението на задълженията по военна
служба, според които военнослужещият е длъжен да съобразява действията си със
законовите изисквания и с общоприетите морални норми, тъй като заеманата
държавна служба поставя значително завишени изисквания към неговото поведение в
етичен план и го задължава да не предприема действия, които да накърняват
обществения престиж на армията (арг. от чл.114 т.4 и чл.115 ал.1 т.7 от Устава
за войсковата служба на въоръжените сила на Република България УВСВСРБ).
При спазване на разпоредбата
на чл.139 ал.1 във връзка с чл.145 ал.2 от ППЗОВСРБ, дисциплинарнонаказващият
орган обосновано е приел, че същността на осъщественото деяние, сочи на
допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, като материалноправно
основание по чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" по реда на чл.244 т.7 от ЗОВСРБ. Изрично в протокола на
комисията е посочено, че: „Редник 3-ти клас Ф.Х.Б. е тръгнал да
застъпи в наряд по караулната служба,
назначен със заповед на командира на военно формирование 44200 – Пловдив
№ ЗДР-712/27.11.2019 г., … Важно е да се отбележи, че караулната служба е
предназначена за въоръжена охрана и отбрана, тя е изпълнение на бойна задача,
която се носи с въоръжение и боеприпаси… .“, което обстоятелство, при всички
случаи налага сериозно и отговорно отношение към изпълнението на служебните
задължения.
В съответствие с нормата на
чл.165 т.3 от ЗОВСРБ, е прекратено и правоотношението на А. по изпълнение на
военната служба.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, изразен в жалбата, че дисциплинарно-наказващия орган е следвало
да изчака приключването на проверките от
компетентните органи да наложат административно наказание, респ. да постановят
присъда, тъй като служебната проверка е установило спорни, а не безспорни факти
и обстоятелства.
В тази връзка, на първо
място, необходимо е да се отбележи, че административнонаказателната отговорност
е различна от дисциплинарната и нереализирането й, не е пречка за налагане на
дисциплинарна санкция за допуснато нарушение на военната дисциплина, когато,
както в случая, са налице основанията, предвидени в закона за това. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 243, ал.1 от ЗОВСРБ. На второ място, безспорно е
установено наличие на алкохол в кръвта, установено, както с „Алкотест дрегер
7410“, така и чрез кръвна проба, поради което са налице безспорни факти и
обстоятелства. Дори и да се допусне, че
лицето е приемало лекарствени препарати, съдържащи алкохол, то самото, ако е
достатъчно дисциплинирано и отговорно, не би следвало да шофира, още повече на
път за работа, при това с въоръжение. Най-малкото, ЗДвП също установява
разпоредби, които налагат такава забрана и Б. е следвало, ако не с всичко
останало, да се съобрази и с тях.
Ето защо доводите, които се
правят от жалбоподателя, в тази насока са неоснователни.
Поради изложеното съдът намира,
че предпоставките, предвидени в закона са осъществени и са налице основания на
военнослужещия да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение",
което има за последица прекратяване на договора за военна служба, освобождаване
от длъжност и от военна служба. Правомощията на дисциплинарнонаказващия орган
са упражнени в съответствие с материалния закон и в изпълнение на неговата цел
за превенция и защита от противоправни прояви.
Предвид изхода на спора и
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответника за осъществената юрисконсултска защита и същите
се констатираха в размер на 100 (сто) лева, съобразно представения по делото списък
на разноските .
Водим от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Х.Б., с ЕГН **********,***,
против Заповед № ЗЛС - 4 от 20.01.2020 г. на командира на военно формирование
44220 – Пловдив.
ОСЪЖДА Ф.Х.Б., с ЕГН **********,***, да
заплати на Военно формирование 44220 – Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: