Мотиви по НОХД № 21 по описа за
2021 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият Е.Е.Ш. ***, е
предаден на съд по реда на Глава ХХІV-та от НПК по обвинение за това, че „на неустановена дата през 2020 г. придобил
и до 08.01.2021 г. в гр.О., ул.“Г.С.Р.“№* е държал огнестрелно оръжие –
карабина „Манлихер 1895“, със стойка за щик, кал.8
мм, Австро-унгарско производство 1909 г.,
без да има надлежно разрешение за това”- престъпление по чл.339,ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура в с.з. поддържа изцяло обвинението, пледира за налагане на
наказание ЛОС около специалния минимум, изтърпяването на което бъде отложено по
реда на условното осъждане, както и отнемане по реда на чл.53 НК на оръжието.
Подсъдимият Ш. се явява в с.з.,
признава се за виновен по повдигнатото обвинение, съжалява за извършеното, моли
за минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.Е.Ш. живеел в наследствен имот в гр.О.,
ул.“Г.С. Р.“№*, бил с основно образование, безработен, неосъждан.
На неустановена дата през 2020
г. подс.Ш. намерил в таванското помещение на имота, в
който живеел огнестрелно оръжие - карабина „Манлихер
1895“, със стойка за щик, на която имало надпис „BUDAPEST 1909”. Въпреки липсата на издадено разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие, подс.Ш. решил да
продаде оръжието, вместо да уведоми компетентните органи на МВР. В изпълнение
на взетото решение, в началото на 2021 г. подс.Ш.
публикувал в социалната мрежа „Фейсбук“ обява за
продажба на карабината. Междувременно информацията за предстоящата продажба
достигнала до органите на полицията – св.А.Г., който на 08.01.2021 г. съвместно
с колегата си св.А.А. посетили дома на подсъдимия,
където последния доброволно им предал оръжието, за което бил съставен протокол
/приложен л.7/. Започнало БП за извършено престъпление по чл.339, ал.1 НК, в
хода на което била назначена съдебно-балистична експертиза, в заключението към
която в.л. Г.Г. обосновано преценило /л.14/, че
представеното за анализ оръжие е огнестрелно, като всичките му части са налице;
може да произведе изстрел при зареждане с подходящ боеприпас.
Така описаната фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством приложените по БП № 15/2021 г. по описа на РУ П. писмени доказателствени средства-справка за
съдимост; протокол за доброволно предаване; експертно заключение по извършена
съдебно-балистична експертиза, което съдът прие като непротиворечиво и
обосновано. Установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
показанията на свидетелите Г. и А., както и от обясненията на подс. Ш. в с.з.,
поради което, съдът при съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл.14
и ч.107,ал.5 от НПК ги прие за убедителни и достоверни, и ги постави в основата
на постановената присъда. Ето защо и преценявайки всички събрани по делото
доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност съдът прие, че по безспорен начин се
установява извършване на инкриминираното престъпно деяние от подс.Ш.
Осъществяването на престъпният
състав по чл.339,ал.1 НК от обективна страна изисква деецът да е придобил по
какъвто и да е начин и трайно, и продължително да държи огнестрелното оръжие
без да има разрешение от надлежните органи на властта за това. По делото
безспорно се установи, че подс.Ш. самостоятелно е
придобил и държал инкриминираната вещ, като се касае за период от около, чието
начало не може да бъде фиксирано поради отдалечеността във времето, до
разкриване на деянието на 08.01.2021 г.
През този период подсъдимия се грижел за оръжието /предвид и изявлението на в.л. в с.з., л. 16, че „пушката е поддържана, в добро състояние“/.
Както вече се посочи по-горе, при дадения категоричен отговор от вещото лице за
вида и характера на изследваното оръжие, респ. възможността му да произведе
изстрел, съдът счита, че са осъществени изискуемите от закона и твърдяни от обвинението две форми на изпълнителното деяние
– придобиване и трайно, непрекъснато държане на огнестрелното оръжие от подс.Ш.. Следователно, налице са всички елементи,
характеризиращи от обективна страна престъплението по чл.339,ал.1 НК, като от
субективна страна деянието е извършено под формата на пряк умисъл, който се обективира от извършените от него конкретни действия. Подс.Ш. безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
като е придобил и държал тази забранена от закона вещ, като е
съзнавал, че няма разрешение по специалния закон, поради което няма и право да
придобива, респ. и да продава огнестрелно оръжие.
При индивидуализацията на
наказанията, след извършване на цялостна проверка на събраните по делото
доказателства, съдът отчете че спрямо подс.Ш. са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които го мотивираха приложи чл.55 от НК. Такива са
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, тежкото
материално
и социално положение; направените самопризнания и проявеното разкаяние –
обстоятелства, които мотивираха съда да приложи разпоредбата
на чл.55, ал.1,т.1 НК, като от друга страна не се отчетоха отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. Наказанието, предвидено от законодателя
в санкционната част на нормата по чл.339,ал.1 НК е от 2 до 8 г. ЛОС, при което
отчитайки наличието на специален минимум непозволяващ замяната на наказанието
ЛОС с друг вид наказание и на осн.чл.55,ал.1,т.1 НК съдът го определи в размер
към специалния минимум, а именно 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШИВАНЕ ОТ СВОБОДА. изтърпяването
на което отложи за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила.
Действително за съда не съществува задължение директно да прилага разпоредбата
на чл.66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които
безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е възможно
подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване
на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо подс.Ш. да изтърпи ефективно наложеното
наказание от 4 мес. ЛОС, като в тази насока и при
съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив
отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе по въпросите
за разпореждане с веществените доказателства и разноските по делото, като на
осн.чл.53,ал.2,б.”а” от НК отне в полза на
държавата ВД - карабина „Манлихер 1895“, със стойка за щик, кал.8 мм,
Австро-унгарско производство 1909. Предвид изхода на делото съдът постанови подс.Ш. да заплати сумата 127.13 лв. – разноски за в.л. – в
полза на ОДМВР Т.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: