№ 1756
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100506475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20211304 от 30.09.2020 г. по гр.д. № 80964/2018 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20072532 от 19.03.2021 г.
Софийски районен съд, 171 състав: Признал за установено по предявения от
В. Д. М., ЕГН **********, срещу „С.В.” АД, ЕИК ****, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
на ответника сумата 3 882.65 лева, представляваща неизплатени услуги за
водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води, за които са
издадени фактури за периода от 18.09.2014 г. до 21.12.2018 г., за имот:
апартамент 12, находящ се в гр. София, ул. „****, с кл. № **********, като
отхвърлил този иск за разликата над 3 882.65 лева до пълния предявен размер
от 4 853.06 лева, ведно с мораторната лихва върху нея; Осъдил „С.В.” АД,
ЕИК ****, да заплати на В. Д. М., ЕГН **********,
на основание чл. 82 ЗЗД сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от неизпълнение на задължение по
договор за предоставяне на В и К услуги за имот: апартамент 12, находящ се в
гр. София, ул. „****, с кл. № **********, ведно със законната лихва, считано
1
от датата на подаване на исковата молба - 27.12.2018 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, като отхвърлил този иск за разликата над 1 500
лева до пълния предявен размер от 5 001 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 809.24 лева; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената
част в размер на 181.50 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „С.В.” АД,
който го обжалва в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 82 ЗЗД, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Не било налице неправилно удостоверяване
на броя ползватели от страна на дружеството. От свидетелските показания се
установило, че в определен период от време имотът действително бил
обитаван от 4 души, както било отразено и по партидата на ищеца в базата
данни на дружеството. До изтичане на срока, посочен в УП №
**********/02.12.2013 г. за извършване на метрологична проверка, ремонт
или подмяна на индивидуалния водомер в имота на ищеца, количеството
предоставяни за този имот услуги било определяно въз основа на показанията
на водомер, в срок на метрологична проверка. Поради неизпълнение на
предписанието от ищеца, ВиК операторът започнал определянето на
месечното количество изразходвана вода на база данните, отразени по
партидата му – 4 обитатели. За дружеството не било налице договорно
задължение да регистрира различен от известния му брой обитатели, тъй като
съгласно чл. 39 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и съгласно чл. 23, ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С.В.“ АД, действали от
01.09.2006 г. до 27.08.2016 г., и чл. 25, ал. 3 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С.В.“ АД, в сила от
28.08.2016 г., за да бъде отразен брой обитатели, различен от вече заявения,
на ВиК оператора следвало да бъдат предоставени заверени от управителя на
етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост лице
2
данни за броя обитатели. Не можел да бъде споделен и изводът на съда, че
дружеството – ответник не е взело предвид известие от ищеца от 18.02.2016
г., че жилището няма да бъде обитавано и желае да бъде преустановено
подаването на вода. Редът за предприемане на такова действие от страна на
ВиК оператора бил предмет на уреждане в чл. 40 от действалите към
18.02.2016 г. ОУ от 2006 г. Не били налице доказателства ищецът да е заявил
извършване на посочената в разпоредбата процедура – да е подал мотивирано
заявление с искане за пломбиране на спирателния кран преди водомера за
период, посочен в заявлението, с подадени в същото показания. Освен това и
при наличие на заявление, отговарящо на ОУ, преценката дали
водоподаването да бъде преустановено била в оперативната самостоятелност
на ВиК оператора. Ищецът не доказал и да е претърпял неимуществени вреди.
За доказване на същите били ангажирани единствено свидетелски показания
на майката на ищеца, които съдът следвало да прецени при условията на чл.
172 ГПК. От тези показания се установил неоспорвания от ответника факт, че
срещу ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
действията по връчването на която причинили притеснение. Искането за
издаване на заповед за изпълнение било упражняване на процесуално право и
не можело да бъде приравнено на неизпълнение на договорно задължение.
Така показанията не доказвали каквото и да било отражение върху
физическото и психическото здраве на ищеца в резултат поведението на
ответника. Районният съд не взел предвид и обстоятелството, че ищецът
действително имал задължения към дружеството – ответник за спорния
период, т.е. претенцията към него, вкл. заповедното производство, не били без
основание, независимо че окончателният размер бил редуциран. Поради това
моли съда да отмени решението в атакуваната част и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли изцяло осъдителния иск, евентуално – да намали
размера на обезщетението. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Прави евентуално
възражение за прекомерност на претендирано от въззиваемия адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна В. Д. М. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
3
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
С исковата молба, и след изменение по реда на чл. 214 ГПК,
първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове, както следва:
1. Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
4 853.06 лв., начислена за периода 18.09.2014 – 21.12.2018 г. по партида с кл.
№ ********** при твърдения, че сумата е неправилно начислена на база 4
обитатели, без да отчита реалното количество съгласно индивидуалния
водомер, и въпреки подадени от ищеца уведомления и жалби, че в имота
не живеят 4 души, а само един и то спорадично;
2. Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за
сумата 5 001 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
периода 2010 г. – 2018 г., изразяващи се в гняв, разочарование и тревога от
поведението на ответника – търговец, който в нарушение на задължението му
по ОУ на договора не вземал отношение по подадените от ищеца възражения,
продължавал да начислява незаконосъобразно сумите за имота му, изпращал
покани, с които го заплашвал, че ако не плати претендираните суми ще бъде
предаден на съд; От недобросъвестното поведение на ответника ищецът
изпитвал тревога и притеснение, че може да претърпи вреди, като бъде
посегнато на имуществото му. Претендирал е и законната лихва от завеждане
на исковата молба в съда на 27.12.2018 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е признал частично отрицателния установителен иск, като твърди,
че за период до 16.01.2019 г. ищецът дължи сумата 1 153.65 лв. – главница. За
останалата част е оспорил иска при твърдения, че количеството услуги за
имота било начислявано на база, съобразно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4, тъй
като при проверка на 02.12.2013 г. проверител на дружеството констатирал, че
4
измервателният уред е без пластмасова пломба на холендера и водомерът
подлежи на метрологична проверка. Тъй като в дадения му с уведомление от
02.12.2013 г. 90 – дневен срок ищецът не извършил метрологична проверка,
ремонт или подмяна и пломбиране на същия, от 10.03.2014 г. разходът за вода
на имота му се определял на база брой обитатели за нетоплофицирано
жилище. Иска за неимуществени вреди е оспорен с възражение, че
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не съставлява
неизпълнение на договорно задължение, а упражняване на субективно право,
като достатъчно за добросъвестното му упражняване било съзнанието, че
вземането съществува.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение само в частта,
с която по предявения иск с правно основание чл. 82 ЗЗД ответникът е осъден
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500
лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда до
плащането. Предвид извода за валидност, в останалите части
първоинстанционното решение е влязло в сила.
С оглед непреклудираните доводи в жалбата, въззивният съд намира
първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част по следните
съображения:
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от
29.01.2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, при липсата на обща
уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на
договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на
отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина
на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва
да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и
нарушаването на договорно задължение може да
5
причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника
(знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението
е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
В случая между страните не е спорно, че ищецът, като собственик на
водоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „****, кл. № **********, е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ, обн. ДВ бр.
18/25.02.2005 г.) и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр. 88/08.10.2004
г.). Налице е валидно облигационно правоотношение между страните, като
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ, договорът за предоставяне на
В и К услуги е сключен при общи условия, одобрени от КЕВР. Действащите
понастоящем ОУ на договора, в сила от 28.08.2016 г., са общодостъпни на
сайта на дружеството въззивник. Такъв достъп не е налице по отношение на
ОУ от 2006 г., действали в част от процесния период, нито такива са
представени по делото.
Видно от приетото уведомително писмо № **********/02.12.2013 г.
(подписано от ищеца, съгласно неоспореното заключение на СГЕ), при
извършена проверка на 02.12.2013 г. проверител на ответника е констатирал,
че водомерът в имота на ищеца е с изтекла метрологична годност и липсва
пломба, поради което на ищеца е даден 90-дневен срок за извършване на
проверка. Не се спори, че това не е направено в дадения срок. В
уведомлението проверителят на ответника е посочил в графа „бр. живущи“ 1
човек.
Съгласно неоспореното заключение на комплексна СТСЕ, в периода
18.09.2014 г. – 21.12.2018 г. водомерът в имота на ищеца не е бил
метрологично годно средство за търговско измерване. След изтичане на
дадения срок с уведомително писмо № **********/02.12.2013 г., от
6
10.03.2014 г., съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4, количеството В и К
услуги в имота са начислявани на база. Броят на обитателите е определен в
уведомителното писмо и той е 1 човек. По неясни причини обаче ВиК
операторът от 10.03.2014 г. до края на исковия период е начислявал сумите на
база за 4 човека. В резултат на тази грешка за исковия период 18.09.2014 г. –
21.12.2018 г. на ищеца са начислени 1 854.835 куб. м вода. През м. 04.2019 г.
броят живущи в имота е коригиран на 1 човек и вследствие преизчислението
за исковия период би следвало да се начислят 527.148 куб. м вода.
Стойността на коригираното количество е 1 049.37 лв., като съгласно
счетоводната част на заключението неплатеният остатък е 996.49 лв.
С телепоща, получена от ответника на 11.05.2015 г., ищецът поискал да
бъде коригирана погрешно начислената консумация на вода на процесния
адрес, като се вземе предвид, че адресът е обитаван от 1 лице, а се начислява
за 4 лица; Имотът се обитава само четири месеца в годината. През второто и
третото тримесечие на 2015 г. инкасатор бил отчел показанията на водомера и
сумите за отчетените показания били заплатени; Консумацията не отговаряла
на отчетеното, а имотът се обитавал от 1 лице. Поискал предприемане на
действия за коригиране на завишените фактури.
С телепоща от 18.02.2016 г. ищецът уведомил ответното дружество, че
консумацията на питейна вода и отпадни води на процесния адрес, с посочен
клиентски номер, се прекратява, считано от 06.03.2016 г. Поискал временно
спиране от 06.03.2016 г.
От ответника не се твърди и не се установява да е отговорил на
заявленията на ищеца. До последния са изпратени три покани за плащане от
адвокатско дружество, сключило договор с ответното дружество за събиране
на просрочени задължения (л. 25 – 27 от делото на СРС), с които се дава
последен тридневен срок за плащане на посочените в поканите задължения
към „С.В.“ АД, в противен случай ще бъдат предприети принудителни мерки
– образуване на изпълнително дело и предприемане на действия за събиране
на вземането, като, но не само – запор и забрана за разпореждане с трудови и
др. подобни възнаграждения; запор и забрана за разпореждане с вземания,
вкл. по банкови сметки; запор и забрана за ползване на притежавани МПС
чрез спирането им от движение; запор и забрана за ползване на притежавани
движими вещи, в т.ч. домашни животни и друг стопански инвентар;
7
извършване на опис и оценка на притежаваното имущество и изнасянето му
на публична продан, вкл. по отношение на притежавани недвижими имоти и
др.
Разпитаният по делото свидетел Е. М.а, майка на ищеца установява:
Знаела за проблемите на сина й със „С.В.“, били във връзка с начислени суми
за количества вода, начислени на база за 4 души. Синът й и семейството му
живеели в това жилище между 2002 г. – 2009 г., като между 2004 и 2009 г.
били четирима души. Проблемът започнал когато напуснали жилището през
2009 г., „С.В.“ започнала да начислява количествата вода на база 4 души, като
непрекъснато вдигала количествата. В началото синът й плащал, обаче те
започнали много да увеличават и той изпратил последователно писма в две
последователни години да се уточни ситуацията, че не живее в апартамента.
Изразявал недоволство, количествата стигнали до 50 кубика всеки месец,
което материално изразено било над 100 лв., за годината 1 200 лв. „С.В.“ не
вземала никакво отношение към писмата, които писал и жалбите към тях и
исканията за преразглеждане на ситуацията. И в някакъв момент той ги
предупредил, че апартаментът изобщо не се ползва и могат да спрат
водоподаването, само да не начисляват тези суми, но от тяхна страна не били
предприети никакви действия и ситуацията продължила. Първо родителите на
ищеца, които живеели в съседство на процесния имот, разбрали за издадената
заповед за изпълнение. Призовкарката обикаляла многократно кооперацията
им от апартамент на апартамент да търси сина й, че го съдят, накрая намерила
родителите на ищеца и им връчила документите. Вечерта синът й обяснил за
какво става дума. Това оказало влияние на цялата фамилия, здравословно и с
всички претърпени притеснения, че синът й го съдят. И в двете сгради всички
съседи били запознати със ситуацията. Синът й плащал всеки месец на базата
на това, което показват показанията на водомера. Заплашвали го, че ще има
запор, че ще му продават вещите.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетелката като достоверни и кореспондиращи със събраните по делото
доказателства.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
иска за доказан по основание. Установи се, че още през 2013 г. ответникът,
чрез негов служител, е констатирал, че в имота има 1 обитател. Доводът в
8
жалбата, че не било налице неправилно удостоверяване на броя ползватели от
страна на дружеството, освен преклудиран е и по същество неоснователен. С
отговора на исковата молба възражение относно начина на уведомяване на В
и К оператора при промяна на броя обитатели в имота не е релевиран; От
заключението на комплексната експертиза се установи, че през м. 04.2019 г.
броят обитатели в имота е бил коригиран и от ответника е извършена
корекция и на дължимата за процесния период сума, което по същество
съставлява извънсъдебно признание на ответника за незаконосъобразното
начисляване на сумите за имота на ищеца в процесния период. Независимо от
това, чл. 39 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, на който се позовава въззивникът относно
формата, в която следвало да бъде уведомен за промяна в броя ползватели, е
неприложима в случая, тъй като ал. 3 на чл. 39 изисква съставяне на
протокол, подписан от оператора и упълномощен представител на етажната
собственост в случаите, когато сградната водопроводна инсталация е
проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, какъвто не е настоящият. Действалите до 2016 г. ОУ на договора
не са представени по делото и същите не са общодостъпни, но съгласно чл.
25, ал. 13 от сега действащите ОУ, при определянето на месечното
количество изразходвана питейна вода в случаите по ал. 8, данните за броя на
обитателите се предоставят от потребителя, заверени от управителя на
етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост
лице; Информацията за брой обитатели може да се предостави и от
управителя на етажната собственост или друго упълномощено от етажната
собственост лице, или да се събере служебно от В и К оператора. В случая
промяната в броя на обитателите е била установена от служител на ответника
при извършената проверка на 02.12.2013 г., поради което след изтичане на
дадения 90-дневен срок за метрологична проверка на водомера в имота на
ищеца ответникът не е имал законово основание да начислява количествата
доставена вода на база 4 обитатели. Следва да се посочи и че съгласно чл.
34а, ал. 4 от Наредба № 4, операторите са длъжни да осигуряват комплексна
услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на
индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и
пломбиране, каквато в случая не е предложена на ищеца при проверката на
9
02.12.2013 г.
Нещо повече, след изричното уведомяване от ищеца с телепоща от
11.05.2015 г. и от 18.02.2016 г., ответникът не само е продължил да начислява
незаконосъобразно сумите за имота, но и не е изпълнил вмененото му с
общите условия задължение да разгледа, извърши проверка и да изпрати
отговор по постъпилите заявления, сигнали, жалби и предложения в срок не
по-дълъг от 14 дни. Ако е смятал, че исканията на ищеца не отговарят на
изискванията на оператора, последният е бил длъжен да отговори на
потребителя, като посочи какви документи следва да представи. Вместо това
исканията на ищеца са оставяни без последствие, ответникът е продължил
незаконосъобразно да начислява количества потребена вода в завишен
размер, а по негово възлагане трето лице е отправяло до ищеца заплашителни
покани за плащане на незаконосъобразно начислените суми.
В пряка причинна връзка с неизпълнението на договорните задължения
на ответника, ищецът в продължителен период от време – от 10.03.2014 г. до
края на процесния период, а и до връчване на исковата молба за отговор на
ответника, е търпял неимуществени вреди, които са предвидими и са се
изразявали в негативни психически преживявания – недоволство от
незаконосъобразно начисляваните му суми (които в началото заплащал), гняв
от безсилието му да промени незаконосъобразното положение, поддържано
от по-силната страна в правоотношението, тревоги и притеснения, вкл. във
връзка с отправяните му предупреждения, че ако не плати в кратък срок
незаконосъобразно начисляваните за имота суми, ще претърпи принудително
изпълнение и ще бъде посегнато на имуществото му. Съобразявайки тези
обстоятелства, вкл. продължителния период, в който са търпени вредите,
въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че обезщетение в
размер на 1 500 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено по банков
път, видно от представеното преводно нареждане. Съобразно обжалваемия
интерес, минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от
10
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 335 лв. Пред настоящата инстанция делото не е
било усложнено от фактическа и/или правна страна, поради което съдът
намира възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК за основателно. Възнаграждението следва да бъде намалено на 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20211304 от 30.09.2020 г., постановено
по гр.д. № 80964/2018 г. на Софийски районен съд, 171 състав, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение № 20072532 от 19.03.2021 г. в обжалваната
част, с която „С.В.” АД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на В. Д. М., ЕГН
**********, на основание чл. 82 ЗЗД сумата 1 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от неизпълнение на
задължение по договор за предоставяне на В и К услуги за имот: апартамент
12, находящ се в гр. София, ул. „****, с кл. № **********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
27.12.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул.****, да заплати на В.
Д. М., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата
350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11