Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260162
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 15.06.2022г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Цветелина Бакалова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 249 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
Ищецът И.Н.А. ЕГН ********** претендира от ДЗИ - Общо застраховане ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“№89Б сумата от 150 000 лева – обезщетение
за причинени му неимуществени вреди в резултат от смъртта на баща му, настъпила
при ПТП на 24.10.2019 г. по подробно изложен от ищеца механизъм на извършване
на деянието.
Твърди се, че по случая е образувано ДП, което все още е на досъдебна
фаза, както и че в резултат на настъпилата смърт вследствие на злополуката е
претърпял и все още търпи интензивни болки и страдания. Твърди се също, че
виновният водач, който е управлявал автомобила, с който е причинено
произшествието, е имал валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, сключена с ответника, както и че е изпълнил специалната процедура по чл.
380, ал. 1 от КЗ да поиска първо извънсъдебно обезщетение от застрахователя,
който е отказал да направи това. Сумата се претендира ведно със законната лихва
от датата на уведомяването на застрахователя до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
Ответникът
оспорва исковата молба.
Признава сключването на застрахователно правоотношение
за автомобила, с който е причинено произшествието.
Оспорва наведения от ищеца механизъм на причиняването
му, както и вината на водача. Твърди, че водачът е бил затруднен в преценката
си, както и че автомобилът е преминал
през тъмен участък. Твърди също, че
водачът не е разполагал с достатъчно време за реакция и техническа възможност
да реагира на опасността, че по време на настъпване на произшествието
пешеходецът е бил облечен в тъмни дрехи, без наличието на светлоотразителни
знаци по облеклото, което се е отразило на възможността за прякото му
възприемане от страна на водача. Твърди също, че пешеходецът се е движил
след употреба на алкохол, което се е отразило на преценката на избор на
маршрут, както и на способността му да контролира собственото си движение и
адекватно да преценява ситуацията. Поддържа,
че пешеходецът се е движил по пътното платно, както и че евентуално е изскочил
внезапно пред автомобила. В тази връзка прави възражение за съпричиняване в
съотношение 20% за водача и 80% за пешеходеца, като по-конкретно твърди, че
пострадалият се е движил върху пътното платно без непосредствена обективна
причина за това. Дори да се приеме, че е било обективно невъзможно за него да
се движи по тротоар или банкет, то е следвало да се движи в платното на
насрещно движещите се автомобили – възможно най - близко до външния край на
пътното платно, както и че се е движил в нарушение на цитирани разпоредби ЗДвП.
Оспорва се и размерът на обезщетението като прекомерно. Оспорва се и
акцесорната претенция за лихва за забава.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
възраженията на ответника по подробно изложени съображения.
Ответникът на свой ред в допълнителния отговор поддържа
първоначалните си възражения и оспорва
доводите на ищеца.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца
резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила
без репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая не се оспорва
съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата
на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено
произшествието.
Следва да се установят обаче материално правните
предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента
– вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
В тази връзка при разпределение на доказателствената
тежест съдът е указал на страните, че всяка от тях следва да установи положителните
факти, на които основава своите твърдения или възражения, съобразно правилото
на чл. 154 от ГПК. В тежест на ищеца е да установи всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно
поведение, вина на дееца, вреди и причинната връзка между двете, както и
наличието на валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с
който е причинен инцидентът - обстоятелство, което не се оспорва от ответника и
изрично е признато за ненуждаещо се от доказване. В тежест на ответника е да
установи възражението си за съпричиняване на наведените основания.
В хода на процеса досъдебното производство е
прекратено, тъй като не е установено виновно поведение от страна на водача на
лекия автомобил, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. Прието е,
че се касае за т.нар. „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК, като
неблагоприятният резултат от гледна точка поведението на водача е бил
непредотвратим – в невъзможност да спре
автомобила и да предотврати ПТП, тъй като пострадалият се е намирал на платното
за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно и
без да се съобрази с приближаващия се автомобил.
Доколкото фактическите и правни изводи на органите на
досъдебното производство, когато няма осъдителна присъда, решение или
споразумение, не обвързват съда, за установяване механизма на произшествието по
делото са изслушани две заключения на КСМАТЕ – основно и допълнително, комплексна
СМЕ с участие на вещо лице – химик и допълнителна токсикологична експертиза.
От основното заключение на КСМАТЕ се установяват
следните факти:
На 24.10.2019 г. около 20 часа, л.а. „Тойота Ярис”, управляван
от водача Х.Г.Х. по платното за движение на път ІІІ-862 Първенец - Пловдив в
посока от юг на север, е ударил пешеходеца Н.А.К.. Произшествието е настъпило
на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Платното за
движение има две ленти, по една за всяка посока, разделени от единична
прекъсната линия. В протокола за оглед няма данни за пътни знаци. В дясно от
платното за движение има мантинела. Водачът Х. е управлявал лекия автомобил по дясната (източна) лента на платното за движение. Скоростта
му на движение
непосредствено преди задействане
на спирачната система е била около 74
km/h, а в момента на удара - около 69 km/h. След удара
тялото на Н.А.К. е паднало на платното за движение пред автомобила на мястото и в положението, отразени
в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. На
фотоснимките се вижда, че има деформация на предния капак и предното стъкло на автомобила. Произшествието е
настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през
нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. В анализираната пътна ситуация от
момента, в който пешеходецът К.
е навлязъл на платното за движение или е променил посоката си на движение от
успоредна на платното в косо движение от дясно на ляво пред автомобила, водачът
на л.а. при своевременна реакция и задействане на спирачната система с
максимална интензивност, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в
този момент мястото на удара е било вътре в опасната зона
на автомобила. Водачът би имал техническа възможност
да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост
по- малка от 51 km/h. В случая технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на
къси светлини е била 76 km/h. Скоростта
на движение на л.а. „Тойота Ярис” 74 km/h е била технически съобразена
в конкретната пътно-климатична
обстановка при движение в условията на намалена видимост от тъмнината и
видимост, която се подпомага само от собствените фарове на автомобила. Ако
се приеме, че пешеходец с тъмни дрехи, намиращ
се в района на местопроизшествието на
извънградски път представлява предвидимо
препятствие, то тогава технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение
на къси светлини е била 56 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Тойота
Ярис” 74 km/h е била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към
пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини. В анализираната пътна
ситуация, дори и при движение на л.а. с технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на видимост към пешеходец с
тъмни дрехи при движение на къси светлини, от момента, в който пешеходецът е
навлязъл на платното за движение или е променил посоката си на движение от
успоредна на платното в косо движение от дясно на ляво пред автомобила, водачът
на л.а. при своевременна реакция и задействане на спирачната система с
максимална интензивност, е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било вътре в
опасната зона на автомобила. Или вредоносният резултат е причинен така: Водачът
е управлявал л.а. по дясната (източна)
лента на платното за движение, когато пешеходецът К.
съгласно свидетелските показания се е
движел около дясната граница на платното за движение или до мантинелата също в
посока от юг на север. Когато л.а. е бил на
около 45 м, пешеходецът К. се е отклонил на ляво и се е
придвижил от дясно на ляво пред автомобила, като е навлязъл на платното за
движение пред автомобила в коридора му на движение. Водачът на автомобила е
реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след
около 2,2 s е настъпил удар,
който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. и в задната
част на тялото на пешеходеца. Съдейки по разпределението и характеристиката на травматичните увреждания, ударът е
бил отзад в областта на подбедриците, довел до
счупване на костите на двете подбедрици. Ударът в задната повърхност на
подбедриците е предизвикал извиване на
гръбначния стълб и рязко отмятане на главата назад, което е
причината за установената травма на шията. Последвал е удар на главата в
елементи на автомобила - предното обзорно стъкло в областта на дясната половина
на тилна, теменна и дясна слепоочна област,
за което се съди по установените уврежданията в посочените области, както и
счупването на черепната основа в дясна половина на черепната ямка. След
блъскането от автомобила, тялото е било отхвърлено напред с последващ удар в
земната повърхност, при което са получени травмите в областта на лицето и
предната повърхност на долните крайници.
След удара автомобилът се е установил на мястото и в
положението, отразени в протокола
за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а тялото на К. е паднало на
платното за движение пред автомобила на
мястото и в положението, отразени в протокола
за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходецът К. се е
отклонил на ляво и се е придвижил от дясно на ляво пред автомобила, като е
навлязъл на платното за движение пред автомобила в коридора му на движение на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с приближаващия се автомобил. От мащабната скица се
вижда, че ако пешеходецът се
бе движил по левия банкет или по лявата страна на платното спрямо посоката му
на движение, или ако се бе движил по десния банкет или по дясната част на
платното, без да променя посоката си на движение косо на ляво, то тогава л.а.
би преминал покрай него,
без да настъпи удар. Първото
съприкосновение е между задната повърхност на подбедриците на Н.А. К. и
предната броня на л.а. Тойота „Ярис“ в областта
на регистрационния номер. Смъртта е настъпила в резултат на удара в
задната повърхност на подбедриците, който е предизвикал извиване на гръбначния
стълб и рязко отмятане на главата назад, което е причината за установената
тежка шийна травма, довела до счупване на зъба на
втори шиен прешлен с разместване и контузия на продълговатия мозък. Съгласно свидетелските показания л.а. се е движел на къси светлини.
Горните експертни изводи са формирани на база всички
обективни данни по делото ведно с показанията на водача, дадени пред настоящия
съд устно и непосредствено. При устния си доклад в съдебно заседание вещите
лица уточняват, че по делото няма обективни данни за направлението на движението на пострадалия преди удара.
Единствените данни са субективни – тези на водача. Поради това на вещите лица –
по искане на ищеца, е поставена задача да отговорят на същите въпроси, като игнорират
показанията на св. Х..
Повечето от изводите съвпадат с тези на основното
заключение, като тук ще бъдат разгледани само различията:
Произшествието е
настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през
нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. В анализираната пътна ситуация, от момента
на реакция, водачът на л.а. „Тойота Ярис” е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било
вътре в опасната зона на автомобила. Водачът на л.а. „Тойота Ярис” би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се
е движел със скорост по- малка от 51 km/h. В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 76
km/h. Скоростта на движение на л.а. „Тойота Ярис” 74 km/h е била
технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при
движение в условията на намалена видимост от тъмнината и видимост, която се
подпомага само от собствените фарове на автомобила. Ако се приеме, че пешеходец с тъмни дрехи, намиращ се в района на
местопроизшествието на извънградски път, представлява предвидимо препятствие,
то тогава технически съобразената скорост
с атмосферните условия и конкретните условия на видимост към пешеходец с
тъмни дрехи при движение на къси светлини е била 56 km/h. Скоростта
на движение на л.а. „Тойота Ярис” 74 km/h е била технически несъобразена
в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост
към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини. В анализираната пътна ситуация, при
движение на л.а. „Тойота Ярис” с технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи
при движение на къси светлини, водачът на л.а. „Тойота Ярис” при своевременна
реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност, би имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било извън
опасната зона на автомобила. Водачът Х.Г.Х. е управлявал л.а. „Тойота Ярис” по
дясната (източна) лента на платното за движение на път Ш-862 Първенец - Пловдив
в посока от юг на север. През това време
пешеходецът Н.А. К. (съгласно задачата на експертизата) се е
движел по платното за движение пред автомобила също в посока от юг на север.
Когато л.а. „Тойота Ярис” е бил на около 49±7 м,
водачът е имал техническа възможност да забележи пешеходеца пред автомобила.
Водачът на автомобила е реагирал, като екстрено е задействал спирачната
система, но въпреки това след около 2,2 s е
настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а.
„Тойота Ярис” и в задната част на тялото на пешеходеца Н.А.К.. Съдейки по
разпределението и характеристиката на
травматичните увреждания, ударът е бил отзад в областта на подбедриците, довел до
счупване на костите на двете подбедрици. Основните
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: пешеходецът се е движел по платното за движение пред автомобила
на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е., без да се съобрази с приближаващия се автомобил. Ако се приеме, че
пешеходец с тъмни дрехи, намиращ се в района
на местопроизшествието на извънградски
път, представлява предвидимо
препятствие,
то тогава причина за произшествието е и това, че водачът на л.а. „Тойота Ярис”
- Х.Г.Х. се е движел със скорост 74 km/h, която е била технически несъобразена
с атмосферните условия и конкретните условия на видимост към
пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини, която е била 56 km/h.
На практика допълнителната експертиза
изключва – по искане на ищеца, приобщен към делото доказателствен материал –
свидетелските показания на водача. С или без тях обаче еднопосочни и
категорични са изводите, че автомобилът се е движил по пътното платно в
сочената от вещите лица посока, както и и че в момента на удара пешеходецът е
бил с гръб към автомобила и водача. Спорно е само предходното поведение на
пешеходеца, като единствените данни за него се съдържат в показанията на св. Х.
– други обективни данни по делото няма. От една страна, съдът не намира
основание да им откаже вяра, доколкото при непосредствените си впечатления от
разпита на водача съдът възприе казаното като добросъвестно, последователно и
без вътрешни противоречия. Същевременно по делото липсват други доказателства,
противоречащи или оборващи изложеното от свидетеля или компрометиращи
добросъвестността му и възприятията му на очевидец и пряк участник в инцидента,
разбира се, в светлината на шоковата реакция и отражението й върху субективните
му преживявания. И при дискредитиране на изложеното обаче и цялостно
възприемане на допълнителното заключение отново не би се стигнало до извод за допускане
на някакво противоправно и виновно поведение от страна на водача, ангажиращо
функционално обусловената от него отговорност на застрахователя. За наличието
на такова е необходимо да се приеме с категоричност, че
пешеходец с тъмни дрехи, намиращ се в района на местопроизшествието на извънградски
път, представлява предвидимо препятствие, принуждаващо водача да съобрази
скоростта си, като на практика я намали до тази, близка за населените места, което
не намира нито законова, нито житейски обоснована опора. Ако се направи
целеният от ищеца извод, би се стигнало до обезсмисляне на законово предвидения
допустим диапазон на скоростта на движение на извънградски път и всякога
водачите биха били в нарушение, ако го спазват, което е правен и житейски
нонсенс.
Следователно, не се установява при условията
на пълно главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в
осъществяване на твърдените факти, виновно и противоправно поведение на водача
на автомобила, като всяко съмнение по този въпрос е за сметка на страната,
която носи доказателствената тежест и неблагоприятните й последици или в случая
– ищеца. Изводът за наличието на всички елементи от фактическия състав на
деликта следва да е категоричен, въз основа на обективно установени факти, а не
въз основа на предположения и хипотези. Всъщност, по делото се установява, че
единствена причина за инцидента е поведението на пострадалия, който е навлязъл на платното за
движение пред автомобила в коридора му на движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с
приближаващия се автомобил. Нещо
повече, друг категорично установен по делото факт е – съобразно заключенията на
двете токсилогично - химични експертизи, неоспорени от страните и възприети от
съда като професионално и обективно изготвени, че пострадалият е бил с алкохолна
концентрация в кръвта от 3.11%, което отговаря на
тежка степен на алкохолно опиване, характеризираща се в най – добрия случай –
ако лицето не е в сопорозно състояние, със значително намалена способност за
ориентация в околната обстановка, критично снижаване на способността за
адекватно решение, драстично намалена бързина на реакцията със силно нарушено
равновесие и походка, както и подценяване на потенциални опасности за живота и
здравето.
Изложеното налага извод, че
претенцията е недоказана и като такава ще се отхвърли.
При този изход на делото и претенцията за това на
ответника се следват разноските по делото, които се установяват в размер на 5 956 лв – съобразно списък на
разноските на л. 413 и доказателствата за действително направен разход в този
размер.
По аргумент
от чл.78, ал.6 ГПК дължимата
държавна такса за разглеждане на претенцията, остава за сметка на бюджета на
съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.А. ЕГН ********** *** против “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,
бул. “Витоша“ №89Б, иск за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му в резултат от смъртта на баща му Н.А. К., настъпила при ПТП на
24.10.2019г. на път ІІІ-862 Първенец - Пловдив при км. 0+ 600, когато бил блъснат като пешеходец от Х.Г.Х.,
като водач на л.а. „Тойота Ярис” с
рег.№ ***, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 04.11.2019г
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Н.А. ЕГН ********** *** да заплати на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ №89Б
сумата от 5 956 лв – разноски по
делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: