Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.София, 07,07,2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 13570 по описа за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от Х.Ш.Б. срещу З. „Б.И.“ АД обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 25025,00лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие от
26,11,2017год., ведно със законната лихва върху главницата от 31,08,2020год. до
окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 26,11,2017год., в гр.София, около 13,00часа при управление на
МПС, лек автомобил, с марка Фолксваген Бора, с ДКН №******ВТ, водачът С.Б.Б.е
нарушил правилата за движение по пътищата, при което е реализирано пътнотранспортно произшествие с
лек автомобил, с марка Шкода Октавия, с ДК №*****управляван от
А.Б., пътник в който е била и
ищцата на предна дясна седалка.
Поддържа се, че
произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на автомобил Фолксваген.
Навеждат се доводи, че вследствие на процесното произшествие ищецът е претърпял
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Поддържа гражданската
отговорност на делинквента да е застрахована при ответното дружество. Предявена
е претенция за извънсъдебно уреждане на
спора, но в законоустановения срок не е определено обезщетение, което обуславя
правен интерес от търсената съдебна защита.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и. АД в указания законоустановен срок по реда на
чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на иска. Оспорва механизма
на настъпване на произшествието, както и да е осъществено противоправно деяние
от страна водача на Фолксваген Бора. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е
пътувала без поставен предпазен колан. Поддържа претърпените увреждания да не
са в причинна връзка с произшествието, а
се дължат на предходни заболявания. При условията на евентуалност поддържа да е
налице прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от протокол за
ПТП № К-901/26,11,2017год. на СДВР-Отдел ПП/–настъпването на процесното ПТП на 26.11.2017год., около 13.00часа,
в гр.София, на бул.“Сливница“, в района на кръстовището с ул.Опълченска, с участието на МПС Фолксваген
Бора, с рег.№******ВТ, управляван от С.Б.Б.и МПС лек
автомобил, с марка Шкода, модел Октавия, с рег.№ *****управляван от А.Б., при което е
пострадала Ш. Б. пътник в лек
автомобил Шкода.
За установено по делото, съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество за релевирания период
/определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в закрито съдебно заседание
проведено на 11.08.2021год. /.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието
от съда, което следва да
бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищцата е получил
следните травматични увреждания:
-Травма на шийния отдел на гръбначния
стълб/контузия на шията/ изразяваща се навяхване разтягане на ставите и
ставните връзки на шийния сегмент на гръбначния
стълб.
-Усложнения-Шиен радикулерен синдром с коренчово дразнене двустранно/С6-7/повече в ляво, лекостепенна аксонална увреда на двигателните влакна на н. медианус
в ляво- усложнения свързани с обостряне от травмата на предходни начални
дегенеративни /възрастови/ промени на С4-6 и налична деформираща шийна кифоза.
Характерът на получените увреждания е
травматичен. Същите са причинили на пострадалата разстройство на здравето
временно неопасно за живота и в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие –вътреавтомобилна
травма при пасажер. След произшествието е проведено консервативно лечение в
амбулаторно-домашни условия. На 27.11.17г., пострадалата Х.Б., поради болки в
шията е посетила спешен неврохирургичен к-т УМБАЛ
СМ"Пирогов". Направени са рентгенографии на
глава и шия, установена е шийна кифоза,
с диагноза: дисторзио коли/навяхване разтягане на шийния отдел/, поставена е
шийна яка за 10 дни, назначени аналгетици, щадящ режим. На 11,12,17г. е проведена консултация с невролог, поради
болки в шийната област /лек моторен дефицит в шията/,
с диагноза навяхване разтягане на шийния отдел на гр.
стълб. На 15.02.18г. е проведена консултация с ортопед, поради оплаквания от
болки във врата и изтръпване на ръцете
след упражнения. Назначена е
медикаментозна терапия и физиотерапия -10
процедури.
С оглед претърпените увреждания, след сваляне на шийната
яка се препоръчва възобновяване на нормалната шийна
активност, чрез обичайните движения като най-ефективно средство за преодоляване
на острите шийни болки.
Причинените болки и страдания
на ищцата са били най-интензивни в първите 15 дни с обичайно отзвучаване около
1-1.5 месеца, като в конкретния случай те са продължили по-дълго време и са свързани
с деформиращата кифоза и дегенеративните промени -
сегмент С4-6 от шийния гръбнак, установени с МРТ. За
в бъдеще може да има оплаквания от дискомфорт в шийния сегмент при промени във времето. Изложено е
становище , че и при поставен предпазен колан е възможно пострадалата да получи същите
увреждания. Нормалният
възстановителен процес е около 1 месец, но констатираните начални дегенеративни промени на С4-6 могат да удължат процеса.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа
експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява механизма на процесното ПТП- настъпило в
гр. София, на бул.Сливница, в кръстовището с ул. „Опълченска”. Бул. „Сливница”
се състои от две платна, разделени с разделителен остров и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по четири пътни
ленти. ПТП е настъпило в 13,00ч - светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано със светофарна уредба,
която към момента на настъпилото ПТП е работила в автоматичен режим.
Процесният лек автомобил Фолксваген се е движил по бул.Сливница в средната пътна лента с посока от бул.Христо
Ботев към бул. К.В. със скорост на движение 40 км/ч. Приближавайки към
кръстовището с ул. „Опълченска”, в неговото направление светофарната уредба е
светела с червен сигнал. Водачът на автомобила не е намалил скоростта си и не е
спрял, като е навлязъл в кръстовището, достигайки и позиционирайки се напречно
на средната пътна лента на платното за движение на ул. Опълченска. В същото
време л.а. Шкода се е движил върху платното за движение на ул. Опълченска по
средната пътна лента със скорост на движение 50 км/ч, като за неговото
направление светофарната уредба е светела със зелен сигнал. Водачът на л.а.
Шкода не е имал възможност да реагира с аварийно спиране и е навлязъл в
кръстовището, като е достигнал до траекторията на движение на л.а. Фолксваген.
Реализирало се е ПТП. Л.а. Шкода с предната си част челно е ударил л.а.
Фолксваген в зоната на предна и задна десни врати, при което са се реализирали
щети по автомобилите и травматични увреждания на пътуващите в тях. След удара
двата автомобила са се установили в близост до мястото на удара върху платното за движение.
Причина за произшествието са
субективните действия на водача на лек
автомобил Фолксваген със системите за управление на автомобила , който е навлязъл
в процесното кръстовище на червен сигнал, в момент в който от дясната
му страна е приближавал лек
автомобил Шкода навлизайки в опасната
му зона за спиране.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.А.Б., чиито показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установяват
неимуществените вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Заявеното пред органите на МВР и
отразено в протокола за ПТП относно преминаване на водача на лек автомобил
Фолксваген на червен сигнал на светофарната уредба има материална
доказателствена сила като неизгоден за делинквента факт. С оглед горното и
предвид липсата на изрично оспорване на приетото заключение на САТЕ, съдът
намира да е установено нарушение на
правилата за движение от страна на
водача на лек автомобил Фолксваген, в частност на чл. 47 от ЗДВП, според който водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре
и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. По делото не се спори
водачът на лек автомобил Фолксваген да е навлязъл в кръстовището на
забранителен/червен /сигнал на светофара за неговата посока на движение. Ето
защо съдът приема да е осъществено
противоправно деяние.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
№4/1968год., т.11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д.
№ 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира,
че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в
размер на 9000лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания- навяхване, разтягане на ставите и ставните връзки на шийния сегмент на гръбначния стълб, усложнения-Шиен радикулерен синдром с коренчово
дразнене двустранно/С6-7/повече в ляво, лекостепенна аксонална увреда на двигателните
влакна на н. медианус в ляво, които са свързани с
обостряне от травмата на предходни
начални дегенеративни/възрастови/промени-С4-6 и налична деформираща шийна кифоза. Последните от своя
страна не са в причинно-следствена връзка с произшествието, но възникналото усложнение
довело до увеличаване на обичайния
възстановителен период следва да бъде
отчетено. При ищцата са налице медицински данни за симптоматични прояви в период до 3 месеца от произшествието. Съобрази
се възрастта на пострадалата /32години
– активна, работоспособна възраст затруднена по причина на инцидента/, както и
икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие.
От значение е и психичното
отражение от реализирания деликт върху увреденото лице / при всички случай претърпян
инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално
отражение върху пострадалия, а в конкретния случай свидетелските показания
сочат, че ищцата проявила стрес и притеснение от това да шофира и да пътува с
автомобил. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б. сочещи на психични
смущения при ищцата, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с
произшествието, тъй като данните за това съвпадат като период с
преместването на ищцата и семейството й
в Германия, който факт само по себе си е стресогенен и би могъл да е с свързан с проблеми в
адаптацията и социалната комуникация. От друга страна по делото не са
ангажирани доказателства сочещи на необходимост от лечение на психичното състояние на ищцата в
резултат на пътното произшествие-съдебно психиатрична експертиза или др., още
повече налагащи прием на медикаменти. Продължаващата физиотерапия при ищцата и към настоящия момент, съдът
намира да не е непосредствена необходимост от лечението в резултат на произшествието, доколкото самият свидетел
сочи да е продиктувана от деформацията
на гръбначния стълб, за която има данни
да е по причина дегенеративно увреждане.
Факт обуславящ
по-нисък размер на обезщетението е и установеното при ищцата да не се наблюдава функционален дефицит, нужда от
чужда помощ. Не е налице обездвижване, фрактура или по-тежко увреждане.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД относно неизползването
на обезопасителен колан. Заключението на СМЕ сочи дори и при ползването на такъв
да би могло да се получи навяхването на ставите и ставните връзки на шийния
отдел.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 31,08,2020год.
е дължима върху обезщетението за
неимуществени вреди от 01,12,2020год.
до изплащане на вземането, а молбата за
присъждане на лихва от 31,08,2020год. е
неоснователна.
По
разноските:
Предвид изхода
от спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК разноски се дължат на ищеца, които съдът намира за доказани в
размер на 1333,21лв. от общо 3809,18лв., от които 801,00лв.д.т., 200,00лв.-д.т.,
вещо лице -600,00лв., 2053,62лв.-адв.възнаграждение,
превод на съдебни книжа -154,56лв. /Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователно. Дължимото минимално възнаграждение по чл.7,
ал.2 от НМРАВ, с оглед цената на иска е 1280,75лв. или с 256,15лв.ДДС е в
размер на 1536,90лв. Дължимата допълнително сума за две съдебни заседания/чл.7,
ал.9 от НМРАВ/ е 240,00лв. с ДДС или общо 1776,90лв., поради което договореното в размер на 2053,62лв. с ДДС не е прекомерно/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 928,00лв. от общо 1450,00лв., от които
1300,00лв.-адв.възнаграждение и 150,00лв.-СМЕ. /Възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като договореното и платено адв.
възнаграждение е в по-нисък размер от НМРАВ/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Б.и.“АД, с ЕИК********, с адрес ***, със
седалище и адрес *** да заплати на Х.Ш.Б., родена на ********., с
местожителство Република Германия, 10115 Берлин, ул.********, със съд. адрес:***
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 9000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 26.11.2017г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума от 01.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9000,00лв. до пълния
предявен размер от 25025,00лв., както и за законна лихва от 31,08,2020год. до 30,11,2020год.
като неоснователен.
ОСЪЖДА З.„Б.и.“АД, с ЕИК********, с адрес ***, със
седалище и адрес *** да заплати на Х.Ш.Б., родена на ********., с
местожителство Република Германия, 10115 Берлин, ул.********, със съд. адрес:***
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 1333,21лв.– разноски.
ОСЪЖДА Х.Ш.Б., родена на ********., с местожителство
Република Германия, 10115 Берлин, ул.********, със съд. адрес:*** да заплати на
З.„Б.и.“АД, с ЕИК********, с адрес ***, със седалище и адрес *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 928,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: