Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, …………………
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ : Т. Д.
при
секретаря АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Д. адм. дело №
1835/2022 г. на АдмС – Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 62, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба от С.Д.Т. ***, срещу
писмо с рег. № РБН22-ГР94/853 от 09.05.2022 г. на Кмета на Район „Банкя“,
Столична община, с което е прието, че липсва основание за процедиране на
молбата-декларация на Т. във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за
снабдяване с нотариален акт, прекратено е административното производство и е
постановеното документите да останат в деловодството на района.
С жалбата се настоява, че писмото обективира отказ за
заверка на молбата-декларация, като както отказът, така и прекратяването на
преписката са незаконосъобразни. Сочи се, че към момента на подаване на
заявлението за заверка на молбата-декларация от 30.03.2022 г. не е бил издаден
Акт за публична общинска собственост /АПОС/ № 467/2022 г. Твърди се, че
въпросният АПОС е съставен след подаване на молбата-декларация, а и липсват
мотиви на какво основание имотът е актуван като публична общинска собственост.
Оспорва се, че имотът е публична общинска собственост, като се разяснява
отреждането на имота според действалите планове и се заявява, че имотът е във
владение на семейството на оспорващата от датата на първичния документ за
собственост на прадядо й – 1911 г. и никога не са изгубвали владението. Изтъква
се, че искането за заверка на молбата-декларация е административна услуга и не
може да бъда отказана, а следва да се попълнят данните без да бъдат коментирани
и да се прави преценка за тяхната относимост към искането. Поддържа се, че
единствено нотариусът в охранителното производство (чл. 587 ГПК) има право да
преценява дали са налице условията за придобиване на съответния имот по давност
или да откаже с мотивиран акт. Според оспорващата, ако административният орган
смята, че имотът е общинска собственост, следва да удостовери това
обстоятелство на съответното място. Искането е да се отмени отказът да се
завери молбата-декларация и да се върне преписката на Столична община – район “Банкя“
за процедиране. В съдебно заседание оспорващата лично и чрез адв. Т. И.
поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Кметът на Район „Банкя“, Столична община не ангажира писмено становище
по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на
страните и събраните по делото писмени доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство е започнато по Молба-декларация
с вх.
№ РБН22-ГР94-863/30.03.2022 г. от С.Д.Т.,***. Молбата-декларация е във връзка с
притежаван недвижим имот в Банкя – Градоман, незастроено дворно място с площ
618 кв.м, проектен идентификатор 02659.2190.1205 по КККР на гр. Банкя, за който
Т. няма документ за собственост, поради което инициира извършването на обстоятелствена
проверка за признаване правото й на собственост, заедно с наследниците на Л.Р.А..
Към молбата-декларация оспорващата е
приложила: Удостоверение за наследници с изх. № РБН17-ГР94-1726/11.07.2017 г. на
Л.Р.А., Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с
пл. № 138, изготвена от управителя на ГИС – София, Удостоверение с изх. №
94-00-4935/16.12.2019 г. на ГИС – София за поземлен имот 138, Протокол от
19.05.1948 г. по ч. гр. Дел. № 582/1947 г. за съдебна спогодба, Нотариален акт
№ 1656 дело № 3477 от 01.12.1911 г. за доброволна делба на наследствен недвижим
имот, Скица-проект за изменение на КК за ПИ
02659.2190.600 и 02659.2190.627, изготвена от „Мапекс“ АД, Удостоверение за
приемане на проект за изменение на КККР № 25-62633-01.03.2022 г. за ПИ
02659.2190.600 и 02659.2190.627, скица-проект № 15-240751-08.03.2022 г. на СГКК
– Варна, Опис-декларация на полските имоти на Л.Р..
Към административната преписка е приложено
писмо с рег. № РБН22-ГР94-853/06.04.2022 г., във връзка с молбата-декларация на
оспорващата, с което гл. архитект на Район „Банкя“, СО сочи че поземлен имот с
проектен идентификатор 02659.2190.1205 попада в част от УПИ ХVI-„за парк“, кв. 21а, м. кв. Градоман.
С оспорваното писмо от 09.05.2022 г.
Кметът на Район „Банкя“ уведомява С.Д.Т., че ПИ с проектен идентификатор ***по
КККР на гр. Банкя, Район „Банкя“, Столична община, съгласно скица-проект №
15-240751 от 08.03.2022 г. от СГКК – София, с която се изменя КК за територията
на поземлените имоти, отнема площ 165 кв.м от ПИ 02659.2190.627 с начин на
трайно ползване: За второстепенна улица, вид на собствеността: Общинска
публична и 453 кв.м от ПИ с идентификатор 02659.2190.600, с начин на трайно
ползване: За друг вид озеленени площи, вид на собствеността: Общинска публична.
Посочва се в писмото, че съгласно становище РБН22-ГР94-853/06.04.2022 г. на гл.
архитект на Район „Банкя“, имот с проектен идентификатор 02659.2190.1205 попада
в част от УПИ ХVI
– „за парк“, кв. 21а, м. кв. Градоман. На следващо място с писмото е прието, че
имотът е собственост на СО – Район „Банкя“ на основание АПОС № 467/2022 г. Посочено
е, че липсва основание за процедиране на молба-декларация и образуваното
административно производство се прекратява, а документите остават в
деловодството на района.
Към
административната преписка ответникът прилага АПОС № 467, съставен на 10.05.2022
г. за ПИ с идентификатор 02659.2190.600 с площ 15028 кв.м, попадащ в УПИ ХVI – „за парк“, кв.
21а, м. кв. Градоман, с начин на трайно ползване: За друг вид озеленени
площи.
Съдът констатира,
че в молбата-декларация в графата, подлежаща на попълване след извършване на
проверка в регистрите на имотите общинска собственост и разписните листи, е
посочено, че „до 01.06.1996 г. няма съставени АДС и след тази дата има съставен
АПОС № 467/2022 г. съгласно актовите книги при районната администрация“, както
и че „съгласно становище № РБН22-ГР94-853/06.04.2022 г. на гл. архитект на
района, проектният имот попада в част от УПИ ХVI
– „за парк“, кв. 21а, м. кв. Градоман, а съгласно скица-проект №
15-240751-08.03.2022 г. на СГКК, попада в ПИ 02659.2190.627, попадащ в улица –
публична общинска собственост“. Под така вписания текст е налице подпис, но не
е ясно кой, кога е попълнил графата, както и чий е подписът.
Съобщението за оспорваното в настоящото
производство писмо е получено от жалбоподателя на 20.05.2022 г., предвид
приложеното на л. 7 известие за доставяне.
Така установеното от фактическа страна обосновава следните правни изводи:
Оспорваното писмо, въпреки непрецизно формулирания му диспозитив - посочено
е, че се прекратява производството, независимо че е разгледано искането по
същество, по своята същност представлява отказ за удостоверяване дали имотът,
посочен в молбата-декларация от С.Д.Т. е общинска собственост, респ. да завери
молбата-декларация, като посочи установеното в този аспект.
Заверката на молбата-декларация за обстоятелствена
проверка е част от процедурата по издаване на констативен
нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК и по същността си представлява извършване
на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за
администрацията.
По аргумент от § 8 ПЗР АПК, уредените в АПК производства за издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат и при
извършване на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
В конкретния случай ответникът не е извършил поисканата от него услуга, а е
отказал изрично, като както се посочи, макар и непрецизно формулиран,
диспозитивът на оспорения акт сочи на отказ за извършване на поисканата
административна услуга, а не на прекратяване на производството. (Съгласно чл.
56 АПК образуваното административно производство се прекратява в случаите,
когато страната, по чиято инициатива то е започнало, поиска това, освен ако в закон
е предвидено друго, и когато нередовностите на подаденото заявление не са
отстранени – в случаите по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК.)
В случая отказът е
мотивиран на друго основание, сочещо на това, че административният орган е
разгледал по същество отправеното до него искане за извършване на
административна услуга. Съдът приема, че не е налице волеизявление за
прекратяване на административното производство, т.е. не е налице отказ да бъде
разгледано искането по същество, в който случай жалбата следва да се разгледа
по реда на чл. 197 и сл. АПК, във вр. с чл. 56, ал. 4 АПК. Налице е отказ за
извършване на административна услуга, т.е. оспореното писмо е административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, подлежащ на оспорване за законосъобразност
и жалбата следва да бъде разгледана по реда на чл. 145 и сл. АПК – арг. § 8 ПЗР
АПК.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице с правен
интерес да обжалва постановения отказ. Подадената на 26.05.2022 г. (предвид
отбелязаното на товарителница на л. 28 от делото) жалба не е просрочена. В
оспорваното писмо не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба, поради което срокът за обжалване по аргумент от чл. 140, ал. 1 АПК е
удължен на два месеца. В този смисъл и въпреки заявеното от оспорващата, че
жалбата й, подадена на 26.05.2022 г. е била върната от куриера Спиди и
оспорващата е изискала повторното й приемане и осигуряване на получаването й от
Район Приморски, дори да се приеме, че жалбата е подадена на 08.06.2022 г., то същата
отново не се явява просрочена.
В случая заявителят има законен интерес от извършване на услугата, тъй като
твърди оригинерно придобивно основание в своя полза, а молбата му декларация е
отправена до надлежния оправомощен да се произнесе административен орган.
Оспорваният отказ е постановен от компетентен орган – кмета на Район
„Банкя“, по аргумент от чл. 23, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 62, ал. 4 от Закона за
общинската собственост (ЗОС), поради което не е нищожен.
Съобразявайки спецификата на поисканата административна услуга и предвид
наличието на посочени фактически основания в писмото, стават ясни юридическите
факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право,
респ. не се установяват пороци на формата на акта, обуславящи отмяната на
оспорвания акт.
В съответствие с чл. 35 АПК органът е изяснил фактите, от значение за
случая, и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
Установените от органа релевантни факти обаче не са правилно отнесени към правото,
което е обосновава и материалната незаконосъобразност на оспорения акт.
Исканата от оспорващия административна услуга - заверяване на
молба–декларация относно собствеността върху имота, както се посочи, е елемент
от охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и следва единствено да удостовери
факта дали имотът е актуван като общинска собственост с акт по реда на чл. 56 и
сл. ЗОС.
Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и
писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е
компетентен да преценява материалните предпоставки за придобиване на
собствеността, законовите забрани и други пречки и да издаде мотивирано
постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя
по отношение на процесния имот, за който се представя и удостоверението,
издадено от общината. Правомощията и компетенциите на
административния орган, който не е участник в охранителното производство пред
нотариуса, се изчерпват единствено и само със заверка на молбата-декларация и с
издаването на удостоверението за имота, удостоверяващо дали същият е или не е
общинска собственост.
Посочените в случая фактически основания за отказа за издаване на
удостоверение/заверка на молбата-декларация на оспорващата – че имотът е
общинска собственост и е съставен АПОС, се явяват несъстоятелни.
Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗОС актовите книги за общинските имоти са
общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред,
определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, а съгласно ал. 4 ЗОС,
за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост,
за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение,
че имотът е отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост, се заплащат
такси в размери, определени от общинския съвет.
Актът на издаване на удостоверение, както и мълчаливият или изричният отказ
за издаване на удостоверение по чл. 62, ал. 4 ЗОС, както се посочи, представляват
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - волеизявление за издаване
на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения,
съответно отказ да се издаде такъв документ, което представлява извършване на
административна услуга по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Закона за
администрацията.
По аргумент от § 8 ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и
при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е
предвидено друго.
Независимо наличието на конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да завери молбата-декларация,
респ. да издаде искания документ (удостоверение за наличие или липса на съставен
АОС), тъй като противното означава разрешаване на граждански спор и намеса в
правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът
на общината/района не притежава. Доказателствената сила на констативния
нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, е оборима и всяко лице може да
докаже в производство по предвидения в закона ред, че титулярът по нотариалния
акт не е собственик. Наличието на предвидено особено исково производство за
защита правата на трети лица отново води до извод за незаконосъбразност на оспорения
отказ за извършване на административната услуга.
В административното производство, както и в настоящото съдебно производство, не могат да се разрешават спорове за собственост. Преценката за основателността на молбата за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка е от компетентността на друг орган – нотариуса в производство, образувано по реда на ГПК.
Административният орган в случая е бил длъжен да отрази в удостоверението
дали за имота има съставен АОС и да завери молбата–декларация, като по този
начин изпълни задължението си да извърши исканата услуга. Самият характер на
конкретното административно производство изключва преценката на органа дали да
извърши услугата или не.
Наличието в случая на попълване на графата в молбата-декларация, без да е
ясно кой, кога и в какво качество удостоверява посочените в графата обстоятелства,
предвид и изричното разпореденото с обжалваното писмо - документите да останат
в деловодството на Район „Банкя“, не обуславя извод за извършване на дължимата
административна услуга. Липсва надлежно удостоверяване с надлежен
административен акт в молбата-декларация, който акт да е с посочена дата,
длъжностно лице, автор на акта и с печат на Район „Банкя“, което волеизявление
да достига до заявителя на услугата.
Съдът установява наличието на основанията за извършване на поисканата
услуга, поради което изричният отказ на административния орган да извърши
административната услуга е незаконосъобразен - с него е препятствано правото на
жалбоподателката да инициира производство по реда на чл. 587 ГПК по отношение на процесния имот.
Оспореният административен акт се явява незаконосъобразен като постановен в
несъответствие са материалноправните норми и с целта на закона, т.е. при
наличие на основанията за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
Естеството на спора не позволява да бъде разрешен по същество същият от
съда. Административната преписка следва да се изпрати на Кмета на Район
„Банкя“, СО. На основание чл. 57, ал. 2 АПК, следва да се определи 7-дневен
срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна
услуга.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят своевременно заявените разноски – държавна
такса в размер на 10 лева, а в полза на адвоката следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото безплатната адвокатска помощ е оказана в хипотезата на чл. 38,
ал. 2 т. 3 от Закона за адвокатурата.
Съдът, на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 173, ал. 2
и ал. 3 АПК,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
отказ на Кмета на Район
„Банкя“, Столична община да издаде удостоверение за липса на акт за общинска
собственост като завери молба-декларация с вх. №
РБН22-ГР94-853/30.03.2022 г. от С.Д.Т., във връзка със снабдяването й с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот с проектен идентификатор
02659.2190.1205, находящ се в гр. Банкя, м. кв. Градоман.
ИЗПРАЩА на Кмета на Район „Банкя“, Столична община преписката
за произнасяне по молба-декларация с вх. №
РБН22-ГР94-853/30.03.2022 г. от С.Д.Т., съобразно дадените в мотивите на
решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ЗАДЪЛЖАВА
Кмета
на Район „Банкя“, Столична община, в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на настоящото решение, да извърши
административната услуга, поискана с молба-декларация с вх. №
РБН22-ГР94-853/30.03.2022 г. от С.Д.Т..*** заплати на С.Д.Т., с ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 10 лева, представляваща направени разноски по делото за държавна
такса.
ОСЪЖДА
Столична община да заплати на
адвокат Т. И. от Адвокатска колегия – Варна, с адрес: гр. Варна, ***, сумата в
размер на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на С.Д.Т. по адм. дело № 1835/2022 г. на Административен
съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: