Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.01.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №135 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство е след
отмяна на предходно постановено от друг състав на ВОС неприсъствено решение и
връщане на делото от ВАпС със задължителни указания към новия първоинстанционен
състав.
Производството
е образувано по искове на М. Б.Б. – И., ЕГН**********, с адрес по делото
гр. Варна, кв. ****, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, срещу: М.Д.В., ЕГН**********,
с адрес ***; Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***; Д.К.Б., ЕГН**********,
с адрес ***; С.А.Д., ЕГН**********, с адрес ***; М.Х.Б., ЕГН**********,
с адрес ***, с правно основание на
исковете чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване за частично привидна и за
относително симулативна на сделката,
обективирана в нотариален акт №79/04.12.2006г., том X, peг. №
13356, н.д. №1845/2006г. на нотариус О. Ш., само в частта по т.VII и
само по отношение на приобретателя
на правото на строеж за Таванско помещение №2 /две/ с идентификатор
№10135.1501.175.6.15 /десет хиляди сто тридесет и пет.хиляда петстотин и
едно.сто седемдесет и пет.шест.петнадесет/, на шести и седми жилищен етаж, със
застроена площ от 102,48 /сто и две цяло и четиридесет и осем стотни/ кв.м.,
състоящо се от: входно предверие, стълбище, четири стаи, баня-тоалет, тоалет
две тераси, при граници: таванско помещение № 1, проход, стълбище, двор, улица,
калкан с УПИ V-7, както
и 9,0970% /девет цяло деветстотин и седемдесет десетохилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 26,27 /двадесет и шест цяло
и двадесет и седем стотни/ кв.м., с административен адрес на жилищната сграда:
гр. Варна, бул. „****“ № *, като
прикриваща в частта реалният и действителен приобретател – ищцата М. Б.Б.-И.,
ЕГН**********, вместо вписаният в сделката такъв М.Д.В.,
ЕГН**********.
Ищцата твърди, че със сделката, обективирана в НА
№79/04.12.2006г., том X, peг. № 13356, н.д. №1845/2006г. на н-с О. Ш., в частта й по т.VII, лицата Б. К.Б. (починал в момента на делото), Д.К.Б. и С.А.Д.
са вписали учредяването в полза на лицето М.Д.В. на ограничено
право на строеж върху Таванско
помещение №2 с идентификатор №10135.1501.175.6.15, със застроена площ
102.48кв.м. и 9,0970% идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 26.27кв.м. от сграда с адрес гр.Варна, бул. „****“ № *, както и на други
обекти, които не са предмет на делото. В момента на сделката М.Д.В.
е била в граждански брак с Д.К.К..
Твърди още, че
въпреки така оформеното записване, действителната воля на всички страни по
сделката е била приобретател на правото на строеж върху описания обект да бъде
ищцата М. Б.Б.-И., а не отв. М.Д.В.. Последната била
действала като скрит и неформален пълномощник на майка си – ищцата по делото,
което било добре известно на всички страни по сделката. Всички те знаели, че
реален получател е ищцата
М. Б.Б.-И., включително М.Д.В. и дори съпругът й тогава отв. Д.К.К.
(участвал в друга сделка, обективирана в същия НА). Реалната воля била
потвърдена от М.Д.В. и в изрична декларация, приложена по делото, с която се
разкривали директно отношенията по повод сделката.
С оглед на изложеното счита, че в частта по
учреденото право на строеж върху Таванско помещение №2 е налице частична
персонална симулация, като привидно за получател е вписана М.В.,
но реално за такъв следва да се счита ищцата М. Б.Б.-И.. Счита, че привидността на
сделката в тази част създава опасност за правния мир, поради което моли за
обявяване на частичната симулация и за разкриване на реалния получател по
сделката, по волята на страните, а именно ищцата.
С молба преди първото
о.с.з. и в самото първо о.с.з. ищцата поддържа твърденията си. Допънително
посочва, че действително настоящото дело било свързано с делото за развода
между М.В. и Д.К., но само защото до този момент никой не
оспорвал реалните права на ищцата М. Б.. Твърди, че спорното таванско помещение
отначало било за продажба, но с цел избягване на данъчни задължения за
собственик била вписана М.В.. Тя обаче, както и бившият й съпруг Д.К.,никога не
са живели в обекта, нито са го ползвали по какъвто и да било начин. След време
се били променили намеренията и от предвиден за продажба, имотът започнал
реално да се ползва от ищцата и съпруга й,които заживяли в него.
Моли за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците М.В., Д.Б.,
С.Д., М.Б. и В.В., депозират отговори, чрез които признават изцяло предявените
искове. Всички те са на позиция, че точно твърдяното от ищцата положение е отговаряло
на реалното при сключването на сделката и че всички те са знаели и били
съгласни реалният приобретател на правото на строеж върху Таванско помещение №2
да е М. Б.Б.-И., а майка й М.В. била само привидно вписана. При това
молят за уважаване на предявените искове. В първото о.с.з. ответниците
поддържат становището си.
Ответницата М.В., с допълнителна молба
поддържа, че действително
настоящото дело било свързано с делото за развода между нея и Д.К.,
но само тъй като до този момент никой не оспорвал реалните права на ищцата М. Б..
Твърди, че спорното таванско помещение отначало е било за продажба, но с цел
избягване на данъчни задължения за собственик била вписана точно ответницата.Тя
обаче, както и бившият й съпруг Д.К., никога не са живели в обекта, нито са го
ползвали по какъвто и да било начин. След време се били променили намеренията и
от предвиден за продажба, имотът започнал да се ползва от ищцата и съпруга
й,които заживяли в него. В заключение отново моли за уважаване на предявения
иск.
Ответницата С.Д. се явява лично в о.с.з.,
поддържа изцяло подадения от нея отговор и допълва, че спорното помещение още
отначало било предвидено за продажба от М. Б., но след време се променили
намеренията и от предвиден за продажба, имотът започнал да се ползва от ищцата
и съпруга й,които заживяли в него. М.В. и Д.К. никога не са живели в имота.
Моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.К.К.
категорично се противопоставя и оспорва предявените искове. Твърди, че те са
продиктувани само от желанието за заобикаляне на презумпцията за съвместен
принос и за лишаване на К. от полагаемата му се ½ ид.ч. от Таванско помещение
№2, с оглед настъпилия на 06.11.2019г.
развод между него и „формалния получател“ на обекта М.В.,
който твърди да е и реалният такъв. В тази връзка счита за отличително, че
настоящото дело е заведено на 28.02.2019г., т.е. само една седмица след
исковата молба за развода пред ВРС по гр.д. №2798/2019г., а именно
21.02.2019г., въпреки че близо 13 години абсолютно никоя страна по сделката не
е защитила сега сочената привидност. Сочи, че всички ответници са близки
роднини от семейството на вече разведената М.В. и по този начин позицията им по
делото е повлияна от желанието обектът да остане в собственост само на М.В..
Счита още за житейски и за правно нелогично защо само в част от т.VII от сделката да има персонална симулация,
но не и в другите точки на сделката или в другите части от същата точка. Сочи
още и че признанието на ответниците не е достатъчно основание за уважаване на
исковете, които счита за недоказани. Представената декларация от М.В.
категорично оспорва – счита че няма достоверна дата; че същата е „симулативна“;
че не изхожда и от съпруга К. и така не е достатъчна за да мотивира сама по
себе си реална воля на всички засегнати от сделката лица; и че декларираното в
документа противоречи на декларираното пред Община Варна, дирекция Местни
данъци, като в подкрепа на позицията си
се позовава на съдебна практика. В обобщение моли за отхвърляне на исковете,
както и за съдебни разноски по делото.
С молба преди първото о.с.з. и в самото
първо о.с.з. отв. К. поддържа становището си. Оспорва твърденията на останалите
страни, отразени в молби преди о.с.з. или в самото заседание пред съда. Счита
твърдението, че М.В. и Д.К. не са живели в имота, за
опровергано от посочването от М.В. на точно това жилище за семейно такова, в
производство по развода им. Счита липсата на собственост у М.В. за невярно и с
оглед декларирането на тази й собственост пред Община Варна. Счита, че не е
налице нужното съгласие и на К., като съпруг на В. към 2006г., за да се докаже
персонална симулация. Отново моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Изрично е прието за безспорно между страните
и е видно от прложен на л.6-11 от началното дело пред ВОС документ, че със сделката,
обективирана в НА №79/04.12.2006г., том X, peг. №
13356, н.д. №1845/2006г. на нотариус О. Ш., в частта й по т.VII, лицата Б. К.Б. (починал в момента), Д.К.Б. и С.А.Д. са
вписали учредяването в полза на лицето М.Д.В. на ограничено
право на строеж върху Таванско
помещение №2 с идентификатор №10135.1501.175.6.15, със застроена площ
102.48кв.м. и 9,0970% идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 26.27кв.м. от сграда с адрес гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик" №107, както
и на още други обекти, които не са предмет на делото.
Изрично е прието за безспорно между страните
и е видно от прложените материали от бракоразводното дело на ВРС, че в момента на
сделката М.Д.В. е била в граждански брак с Д.К.К.; а бракът е
понастоящем прекратен с развод, с влязло в сила на 06.11.2019г. решение по гр.д.
№2798/2019г. на ВРС.
Няма и е
видно от приетото удостоверение от 2020г. от Община Варна, че на 24.04.2020г.
ответницата М.Д.В. и сключила брак с нов съпруг, като е приела фамилията му Х..
Няма спор и е видно от приетото удостоверение
за наследници, че Б.
К.Б. е починал на 29.12.2011г. и е наследен от М.Б. и М. Б. – Б..
Видно е от материалите и представената
справка от деловодна система при ВРС, че исковата молба по развода по гр.д. №2798/2019г. на ВРС е била подадена на
20.02.2019г. от М.К. (сега В.), а исковата молба по настоящото дело е била
подадена на 28.02.2019г. от М. Б..
Не е спорно и е видно от приетото
удостоверение №0-101/15.07.2008г. от р-н Одесос при Община Варна, че жилищната
сграда, обект на договора по НА
№79/04.12.2006г., том X, peг. № 13356, н.д. №1845/2006г., е била изградена при
съответствие със строителното разрешение и е била въведена в експлоатация на
датата 15.07.2008г. За собственици на обектите са описни различни лица,
включително и приобретателите по НА №79/04.12.2006г., peг. №
13356, н.д. №1845/2006г., а Д.К.К. не е вписан изрично за
собственик.
За собственик на процесното жилищно помещение
в актуалните по КК и КР схема от АГКК – Варна е вписана М.Д.В. (К.) въз основа
на НА №79/04.12.2006г., peг. №
13356, н.д. №1845/2006г., като отново Д.К.К. не е вписан
изрично за собственик.
За собственик на процесното жилищно помещение
в представеното по делото удостоверение за данъчна оценка са записани М.Д.В. (К.)
и Д.К.К.,
по ½ ид.ч. за всеки.
На л.15 от началното дело на ВОС е ситуиран
един от най – спорните за производството документи, а именно декларация лично
от ответницата М.Д.В. (К.). С нея същата лично декларира, че сделката,
обективирана в НА
№79/04.12.2006г., том X, peг. № 13356, н.д. №1845/2006г. на нотариус О. Ш., в частта й
по т.VII, е симулативна по отношение
на лицето – приобретател на таванско помещение №2 с площ 102.48кв.м., като прикриваща
реалния получател на имота – майка й М. Б.Б.. Декларацията
е в обикновена писмена форма, не съдържа официална заверка, не съдържа и вписана
дата, като относно авторството й от М.Д.В. няма спор.
Видно от представените на л.96-100 от
настоящото дело материали, на 15.07.2008г. М.Д.В. (К.) е подала пред надлежния
орган – Община Варна, дирекция Местни данъци и такси, писмена декларация по
чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирала придобиването от нея и от съпруга й Д.К.К.
правото на собственост в СИО върху спорното таванско помещение №2 с площ 102.48кв.м., въз
основа на НА №79/04.12.2006г., том X, peг. №
13356, н.д. №1845/2006г. на нотариус О. Ш. и въвеждането на сградата в
експлоатация на 15.07.2008г.
Показанията на св. М. А. съдът цени по реда
на чл.172 от ГПК, но и като базирани на непосредствени впечатления. От тях се
изяснява, свидетелката, майка й Св. Д. и леля й М.Б. „сме обсъждали кой какъв
апартамент ще вземе“, тъй като строежът е семеен. Таванско помещение №2 следвало
да бъде реално за М.Б., но за избягване на данъчни задължения трябвало да бъде
записан на братовчедката М.В.. За това знаел и съпругът на М.В. (К.) - Д.К.. Всички
съсобственици и бъдещи получатели на отделни имоти от сградата също са знаели и
са били съгласни с това, като дори „Д. не искаше апартамент в сградата“. За
тези уговорки е била проведена и конкретна среща, на която не е присъствала
свидетелката лично, но е присъствала майка й С.Д. и е потвърдила и предходните
уговорки. След придобиването на таванското помещение №2 от М.Б. то е било
предвидено да се продава, но по-късно намеренията се променили и в него
заживяла Б. с мъжа си. В това жилищно помещение никога не са живяли М.В. и бившият
й вече съпруг Д.К., нито са го ползвали.
Показанията на св. В. Т.съдът възприема, като
обективни и базирани изцяло на непосредствени впечатления, като показанията на
същия се кредитират от съда в най-висока степен, измежду всички свидетели,
поради това. От тях се установява, че на лично проведен пред и с него разговор
в края на 2006г. М.В. (К.) и Д.К. са заявили и приели, след извършване на
строежа на сградата, таванско помещение №2 следва да бъде собствено на М. (Б.)
и Д., за да живеят в него, но по документи да се запише на М.. Д. и М. са били
напълно съгласни с това, а и двамата не са искали да живеят в тази сграда.
Впоследствие М.Б. и съпругът й наистина са заживяли във въпросното жилищно
помещение. През 2018г. са били водени разговори Д. и М. да дарят на децата им
това помещение, което „по документи“ се водело тяхно, но което не са считали за
такова и не са ползвали, но не се е стигнало до нова сделка. А самото дворно
място, в което е построена сградата, е било изцяло наследствено на М.Б. и М.В..
Показанията на св. П. И.съдът възприема, като
обективни, като донякъде базирани на лични впечатления, но и донякъде
декларативни. От тях се изяснява, че М. и Д. (К.), когато били семейство, се
изместили от София във Варна, като продали жилището си. Решили да участват в
строежа на жилищна сграда в съсобствен и наследствен на М. и майка й М. терен.
Свидетелят сочи, че Д. бил участвал в строежа, но не сочи как точно. Свидетелят
още дава показания, че бил останал с впечатление, че таванско помещение №2 е
било уговорено за М. и Д., но не обяснява на какво базира това свое показание.
Допреди делото М. не е споделяла на свидетеля Д. да се е бил отметнал от
някакви уговорки по повод таванското помещение. М. и Д. никога не са живели в
този жилищен имот.
Показанията
на св. Б. К.съдът възприема, като обективни, но и като донякъде опосредствени и
неконкретизирани. От тях се изяснява, че като приятел на Д.К., преди и на
бившата му съпруга, свидетелят знае, че през 2006г. Д. и М. (К.) се преместили
от София във Варна за да съдействат за строежа на жилищна кооперация. Д.К. е
участвал в началото на строежа, като купувал хидроизолация. След това възникнал
спор, но свидетелят не знае какъв. Свидетелят няма информация за уговорките за
апартаментите в сградата, но сочи,че за Д. и М. трябвало да има един
апартамент. По думите на Д. родителите на М. били искали от него да подпише
някакъв документ, за да им отстъпи правото върху апартамента. Но в същото време
свидетелят сочи, че не е обсъждал въпроса за жилището. Не е имал свидетелят и
разговор с М. Б. относно строежа или имотите в него. М. и Д. (К.) никога не са
живяли в имот в тази сграда.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предпоставките на иска: В
тежест на ищцата по делото е да проведе пълно и цялостно доказване на следните
обстоятелства: сключването на твърдяната сделка относно спорното таванско помещение №2
с идентификатор №10135.1501.175.6.15 с участието на всички ответници по делото
(и съпругът на приобретателя); вписването в НА за сделката на лицето М.Д.В.
за приобретател на правото на строеж за обекта; наличието на относителна
(персонална) симулация на сделката по
отношение на вписания приобретател и прикритост на реалния такъв (че действителната воля
на всички страни и на получателите по сделката е била реален получател на
правото на строеж върху обекта да бъде ищцата М. Б.Б.-И., а не отв. М.Д.В.,
но въпреки това всички те са били съгласни оформянето на сделката да бъде по
вписания в НА начин); още с оглед оспорването следва да докаже, че
представената на л.6 от (първото) дело декларация от ответницата М.В. е с
достоверна дата към деня на сделката по НА (и има качество на начало на писмено
доказателство).
На ответниците М.В., Д.Б., С.Д., М.Б. и В.В.
не се разпределя доказателствена тежест, с оглед на пълното им признание на
исковете.
В процесуална тежест на ответника Д.К. е да
докаже своите положителни твърдения, на които основава доводите си за
неоснователност на иска: че настоящото дело е продиктувано само от желанието за
заобикаляне на презумпцията за съвместен принос и за лишаване на К. от
полагаемата му се ½ ид. ч. от Таванско помещение №2, с оглед на настъпилия
на 06.11.2019г.
развод между него М.В.; че като съпруг на М.В. волята му е била
необходима за да е налице привидност и прикритост на получателя; твърдяният
начин на деклариране на обекта в Община Варна; сочената „симулативност“ на
декларацията на л.6 от (първото) дело и на целия процес по делото.
Безспорните обстоятелства по
делото следват от позициите на страните по делото, потвърдени и от приетите
писмени доказателства и са следните: че
със сделката,
обективирана в НА №79/04.12.2006г., том X, peг. №
13356, н.д. №1845/2006г. на н-с О. Ш., в частта й по т.VII, лицата Б. К.Б. (починал в момента), Д.К.Б. и С.А.Д. са
вписали учредяването в полза на лицето М.Д.В. на ограничено
право на строеж върху Таванско
помещение №2 с идентификатор №10135.1501.175.6.15, със застроена площ
102.48кв.м. и 9,0970% идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 26.27кв.м. от сграда с адрес гр.Варна, бул. „****“ № *, както и на други
обекти, които не са предмет на делото; че
сградата е построена в
съответствие с издаденото за това строителното разрешение и е въведена в
експлоатация на 15.07.2008г.; че в момента на сделката от 2006г. М.В.
е била в граждански брак с Д.К.К.; че понастоящем последните са
разведени с влязло в сила на 06.11.2019г.
решение по гр.д. №2798/2019г. на ВРС.
Спорът по делото е
относно: характера на документа, приложен на л.15 от началното дело на ВОС;
вследствие на това - относно допустимостта или не на свидетелските показания в
процеса; вследствие на това и изобщо по делото - относно наличието или липсата
на персонална симулация относно получателя на спорното таванско помещение №2 и
съответно прикрития получател. По тях, в поредност и в контекста на твърденията
и на данните по делото, настоящият съдебен състав приема следното:
Правната докртина и практика дефинират
„обратното писмо“ като писмен документ, който съдържа
признание или индиция за прикритост в отношенията по повод на сключена правна
сделка, а евентуално и основното съдържание на диссимулираното правоотношение. В
зависимост от вида и характера на този документ се говори за същинско или пълно
обратно писмо, както и за непълно обратно писмо - „начало на писмено
доказателство“. За същинското обратно писмо (пълният обратен документ) по
смисъла на чл.17, ал.1 ЗЗД е характерно, че съставлява писмен акт, изходящ от
всички страни по правната сделка или едностранно от тази страна, която оспорва
наличието на симулативност, който документ съдържа както признанието за
прикритост на отношенията, така и същественото съдържание на диссимулираното
действително правоотношение между страните. В случай, че документът е
едностранно подписан единствено от страната, твърдяща наличието на симулация,
не е налице същински контра летр, а може да е налице само „начало на писмено
доказателство” (непълен обратен документ), който се визира в разпоредбите на
чл.165, ал.2 ГПК и който създава само индикация за привидност. Именно тази
документна индиция води от своя страна до преодоляване на забраната за
разкриване на действителните отношения със свидетели (в този смисъл Решение №243/30.10.2014г. по гр.д. №3412/2014г. на 4-то
ГО на ВКС и Решение №112/26.01.2012г. по гр.д. №638/2010г. на 1-во ТО на ВКС,
двете по реда на чл.290 ГПК по въпроса за белезите на документите по чл.17 ЗЗД
и по чл.165 ГПК), доколкото на осн. чл.164, ал.1, т.6 ГПК опровергаване на
съдържанието (тоест установяване на съдържание, различно от записаното) на
изходящ от страната документ е недопустимо да се осъществява с гласни
доказателства, освен при съгласие на двете страни или при наличие на „начало на
писмено доказателство”. Което обичайно изхожда от насрещната страна или
удостоверява изявленията й пред държавни органи, но винаги по начин, който да
създава убеждение за възможна привидност на оспорените записани договорености (така и Решение №435 от 01.03.2013г. по
гр.д. №370/2012г. на ВКС, 1-во ГО; Решение №206/17.07.2012г. по гр.д.
№824/2011г. на ВКС, 4-то ГО и други). За да изпълни тази си функция, освен
изложеното, класическото обратно писмо следва да е изготвено в деня или в близост
до деня на сключване на сделката, доколкото то касае самото формиране на
реалната, вместо обективираната воля на страните и за да може така несъмнено да
се свърже фунционално със сделката. Такова изискване за момента на издаване не
винаги има относно непълното начало на писмено доказателство, както ще бъде
мотивирано в следващия абзац.
По частния релевантен въпрос за значението на
писмен документ, който е издаден и подписан само от единия съпруг - страна по
сключена през време на брака придобивна сделка, като доказателство в процес за
симулативност на сделката, по отношение на неучаствалия, но придобиващ по чл.21 СК съпруг, е формирана трайна и еднозначна практика на ВКС на РБ по чл.290 ГПК,
част от която за пример са: Решение
№30/11.02.2015г. по гр.д. №4188/2014г., 4-то ГО; Решение №299/22.10.2014г. по
гр.д. №7298/2013г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №120/11.12.2018г. по гр.д.
№4813/2017г. на ВКС, 3-то ГО; и други). В нея се приема по еднозначен
начин, че когато обратното писмо няма достоверна или безспорна дата, и особено
в случаите, когато то е съставено след влошаване отношенията, фактическата
раздяла или развода между съпрузите, още когато е съставено непосредствено
преди предявяването на иска за разкриването на симулацията, както и при други аналогични
обстоятелства, при които могат да възникнат основателни съмнения, че обратното
писмо е подписано от страна по договора с оглед злепоставяне на правата и
интересите на съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделката,
подписаното само от единия съпруг обратно писмо е непротивопоставимо като
такова на другия съпруг. Или по друг начин казано – не може само с такъв
документ пряко да се докаже симулация, по отношение на неучастващия съпръг. Но
от друга страна се приема, че такъв документ има значението на „начало на
писмено доказателство“ и респективно на предпоставка за допускане и на
свидетелски показания по чл.165, ал.2 ГПК, които да бъдат преценени от съда в
съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства, във връзка с
разкриването привидността на договора – и по отношение на неучаствалия в него
съпруг (в този смисъл са и Решение №91/2010г.
от 13.07.2011 г. по гр. дело № 2969/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС; решение
№464/16.06.2010г. по гр. дело № 1069/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС, постановени
по чл. 290 ГПК). Тоест такъв документ няма доказателствено, но има
процесуално значение.
В допълнение към горното следва да се обясни,
че неучаствалият съпруг в сключена от другия съпруг сделка не е страна по сделката,
защото той не формира и не изявява воля за договаряне, която да съвпадне с
насрещната. В този случай той е пасивен получател на правата, произтичащи от
сделката, и то не на чисто договорно основание, а по силата на закона и нормата
на чл.21, ал.1 от СК. Ето защо неговите права са функция и резултат от
волеизявлението само на другия съпруг. И ако то е опорочено или привидно, това
ще действа по същия начин и на патримониума на неучаствалия съпруг. Всичко това
е едно обяснение за приетия в съдебната практика на ВКС характер на изходящия
от участващия съпруг документ, с индикация за порок или разлика във волята, на
акт по чл.165, ал.2 ГПК.
В настоящия случай представеният на л.15 от
началното дело на ВОС документ е декларация от ответницата М.В. (К.). С нея тя
лично декларира, че сделката, обективирана в НА №79/04.12.2006г., том X, peг. №
13356, н.д. №1845/2006г. на нотариус О. Ш., в частта й по т.VII, е симулативна по отношение на лицето – приобретател на
таванско помещение №2 с площ 102.48кв.м., като прикриваща реалния получател на
имота – майка й М. Б.. Относно авторството на
документа от М.В. няма спор. Няма и колизия, а има пълно съвпадане на
декларираното с позицията на всички ответници по делото (освен Д.К.). От друга
страна е вярно, че декларацията е в обикновена писмена форма, не съдържа
официална заверка, не съдържа вписана дата и определено няма такава. При тези
белези следва, с оглед на обясненото в предходните абзаци, да се приеме, че
макар несъмнено пряко непротивопоставима на ответника Д.К., декларацията прави
процесуално обосновано преодоляването на забраната по чл.164, ал.1, т.6 ГПК. По
този начин тя опосредява и гарантира чрез съда възможността на всяка от
страните да докаже своята позиция по спора чрез гласни и съответстващи им други
доказателства. В крайна сметка се касае за представена пред надлежен орган
декларация, по която е декларирано знание за наказателна отговорност и за която
се и носи такава по чл.313 НК, с лишаване от свобода до 3 години. Ето защо в
заключение по тези спорни въпорси съдът приема гореизложеното и допустимостта
на всички доказателства, в т.ч. и на гласните, и на двете страни.
Относно преценката и съпоставката на гласните
доказателства следва да се посочи на първо място, че показанията
на св. В. Т.следва да се кредитират в най-висока степенз а процеса, защото
принадлежат на абсолютно обективен свидетел, който възпроизвежда непосредствени
лични впечателения точно от среща и разговор с М.В. (К.) и Д.К. относно собствеността
върху спорното таванско помещение №2. И то не по принцип, а с посочване на
точното място на срещата - „апартамента на М. ***“ и приблизителния й момент -
„октомври месец 2006г. А момента е и в оптимална разумна близост до деня на
сделката - 04.12.2006г. Поради това показанията на св. В. Т.следва да бъдат
възприети с централно значение за процеса, още повече с оглед че кореспондират
с показанията и на св. М. А. и със становището на всички ответници (без Д.К.),
а същевременно показанията на свидетелите на Д.К. изобщо не ги опровергават –
досежно знанието и волята на М.В. (К.) и Д.К. за собствеността върху спорното таванско
помещение №2. При това положение съдът приема за доказано по делото, че в
действителност през месец октомври 2006г. на лично проведен пред и със св. В. Т.
разговор,
М.В.
(К.) и Д.К. са заявили съгласие и са приели след извършване на строежа на
сградата, таванско помещение №2 да бъде собствено на М. (Б.) и Д., но по
документи да бъде записано на М.К.. Като сделката е сключена около месец
по-късно.
В пълно съответствие с това са и
показанията на св. М. А., че тя, майка й С.Д. и леля й М.Б. „сме обсъждали кой
какъв апартамент ще вземе“, тъй като строежът е семеен - таванско помещение №2 следвало
да бъде реално за М.Б., но за избягване на данъчни задължения трябвало да бъде
записан на братовчедката М.В., за което знаели и били съгласни и съпругът на М.В.
(К.) - Д.К., който дори „не искаше апартамент в сградата“, а и всички други
лица от семейство, които щели да получат бъдещи обекти от сградата. За тези
уговорки е била проведена и конкретна среща, на която не е присъствала
свидетелката лично, но присъствала майка й С.Д. и потвърдила уговорките. Ето
защо и тези показания следва да се кредитират, като кореспондиращи с вече
обсъдените – по въпроса относно реалната воля на страните при сделката.
Същевременно показанията на двамта
свидетели на отв. К. изобщо не съдържат относими показания по същия централен
въпрос – за реалната воля на страните при сделката. Достатъчно е да се посочи,
че св. П. И.дава показания, че бил останал с впечатление, че таванско помещение
№2 е било уговорено за М. и Д., но изобщо не обяснява на какво конкретно базира
това свое показание; отделно посочва, че Д.К. бил участвал в строежа, но отново
не обяснява как и с какво. По същия начин св. К.дава показания, че за Д. и М. К.
трябвало да има едно жилище в строящата се във Варна сграда, но не обяснява на
какво конкретно базира това свое показание, като дори пряко признава: „Нямам
информация за уговорките за апартаментите в сградата…не сме говорили
подробности“, „с М. не съм обсъждал въпроса относно жилището“; а относно
участието на Д.К. се оганичава да заяви,че „участва в началото на
строителството - Д. купуваше от наш приятел изолация за избите“.
При аналитичната съпоставка на двете
групи свидетелски показания, за достоверни следва да се приемат показанията на
свидетелите на ищцата, като еднозначни и кореспондиращи си (по централния
въпрос за реалната воля на страните при сделката) и като напълно неопровергани
от насрещните такива по същия въпрос. А той е именно централният, защото
разглежда намерението, знанието и съгласието на волеизявяващите по сделката от
04.12.2006г. страни в спорната част по т.VII,
включително неучастващия, но придобиващ права по СК от нея отв. К.. Така
приетите за достоверни показания хармонират още и с процесуалните позиции на
всички останали ответници, което макар да не е водещо, не е и правно
иррелевантно в процеса, особено досежно строителство на семейно-родствена
сграда, върху наследствен фамилен терен, какъвто без всякакво съмнение е бил
процесният.
В продължение и подкрепа към горното са и
показанията на четиримата свидетели, че всъщност М.В. (К.) и Д.К. абсолютно
никога не са живели и не са ползвали по никакъв начин процесното таванско
помещение №2, в продължение на близо 14 години от взаимното учредяване на
правото на строеж и близо 12 години от реалното построяване и въвеждане в
експлоатация. За тези периоди Д.К. няма данни да е извършил и каквито и да било
правни или фактически действия от съдържанието на право на собственост върху
имота, което манифестира и липсата на такова съзнание. М.В. донякъде също, но с
изключение на подадената декларация през 2008г. по чл.14 ЗМДТ до Община Варна,
д-я Местни данъци. Относно нея съдът споделя принципно вярното възражение, че
тя противоречи на заявеното пред съда и декларираното в документа на л.15 от
началното дело на ВОС, което обаче само прави възможно от обективна страна да
са налице данни за извършено деяние по чл.313 НК. Но за настоящия граждански
процес следва да се посочи, че това е единственото доказателство в обратен от
установения по-горе смисъл; на второ място може да се приеме, че се касае за
изпълнение на административно задължение, като резултат от формално документираната
собственост на деклараторката (защото иначе тя би носила административна
отговорност); и може би най-същественото е, че се касае за обстоятелство,
настъпило близо две години по-късно, спрямо формираната през 2006г. воля на
засегнатите страни, което поради това не следва да се приеме за достатъчно за
опровергаване действително намерение на страните по договора от 2006г.
В допълнение към горните мотиви
следва да се посочи несъмнено ясният факт, че цялата жилищна сграда на бул. „****“
№*е построена на наследствена фамилна земя, към която Д.К. няма касателство.
Няма също и пряка престация на презумптивно смейни на К. средства, защото
договорът от 2006г. е за взаимно учредени права между съсобствениците, а не за
покупко-продажба например или за замяна с имот на съпрузите в СИО. Дали и
доколко Д.К. изобщо е участвал в самото строителство също няма данни, освен
може би само за началния етап, но неясно с какво точно. И освен всичко това,
видно от съдържанието на целия НА
№79/04.12.2006г., том X, peг. № 13356, н.д. №1845/2006г., Д.К. е получил отделно
личното право на собственост върху други обекти от спорната сграда - апартамент
№2, 63.11кв.м. и паркомясто №7. Всички тези обстоятелства, макар да имат
косвено значение, все пак следва да се вземат предвид, с оглед въведеното от
отв. Д.К. възражение, че процесът цели само злепоставяне на негови права,
защото те дискредитират довода. Всъщност се оказва, че за таванското помещение
№2 отв. К. само пасивно, без да е престирал нищо и изключително в резулат на
отразената текстуално сделка по т.7 от НА №79/04.12.2006г. между други лица,
търси да черпи права, което разколебава аргумента му злоупотреба с права от всички други страни по делото, за сметка само
на неговата добросъвестност.
За пълнота съдът
следва да формира и мотиви по още от възраженията на ответника К.: Че другите
страни по делото са роднини е логично, щом са били съсобственици върху
наследствената земя, върху която строена сградата, но от това не би могла
директно да се изведе злоупотреба; Че исковата молба по развода е една седмица
преди настоящата също е вярно, но също не може да мотивира подобен извод, дори
и само защото молбата за развод не е била подадена от К., а от съпругата му; Че
допреди развода никой не се позовал на разглежданата частична симулация също е
вярно, но това е и обяснимо при оношения в рамките на семейство и фамилия, а и
исковете за нищожност или за относителна симулация не се погасяват с давност,
именно защото причините за предявяване на тези искове могат да възникнат много
напред във времето; А че е предявена симулация само по т.7 от сделката е въпрос на диспозитивното начало в
гражданския процес, което по принцип не изключва симулативност и в други от
частите, които обаче не са предмет на делото. Поради които причини възраженията,
макар верни от фактическа страна, не биха могли да се приемат за достатъчно
основание отхвърляне на иска, с оглед гореустановеното.
В заключение по подробно изложените съображения съдът преценява, че
въз основа на данните по делото може да се направи извод за привидност на
процесната сделка от 2006г. относно получателя, като прикриваща реалния такъв,
със знанието, приемането и съгласието на всички заинтересовани лица, поради
което и предявения иск съдът приема за обосновано и справедливо да бъде уважен,
в конкретиката на случая.
За цялостна пълнота
настоящия съдебен състав счита нужно да обсъди хипотеза, в която гореизложеното
не би било споделено. В подобен случай би било мислимо дали това би касаело
всички ответници или само отв. К., тъй като само той е оспорил и иска, и
декларацията за прикритост. В отношенията на ищцата с всички други ответници
искът би бил основателен - не само заради признанието, но и поради липсата на
спор относно верността на декларираното от отв. М.В., в това число като пълно
обратно писмо. И с оглед, че съпрузите са разведени и по правило биха имали
разделна собственост върху обекта от една страна, а от друга страна различната
им позиция би довела и до различна стойност на част от приетите доказателства,
то и пълното отхвърляне на иска би изглеждало не напълно оправдано, в такава
хипотеза.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ищцата се следват разноски за платения адвокатски хонорар от 2000лв., по
представения списък, за които следва да се осъдят ответниците по делото.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА, по
предявените искове от М. Б.Б. – И.,
ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, кв. ****, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, срещу М.Д.В., ЕГН**********,
с адрес ***; Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***; Д.К.Б., ЕГН**********,
с адрес ***; С.А.Д., ЕГН**********, с адрес ***; М.Х.Б., ЕГН**********,
с адрес ***, ЗА ЧАСТИЧНО ПРИВИДНА И ОТНОСИТЕЛНО СИМУЛАТИВНА на сделката,
обективирана в нотариален акт №79/04.12.2006г., том X, peг. №
13356, н.д. №1845/2006г. на нотариус О. Ш., само в частта по
т.VII и
само по отношение на приобретателя на правото
на строеж за Таванско помещение №2 /две/ с идентификатор №10135.1501.175.6.15
/десет хиляди сто тридесет и пет.хиляда петстотин и едно.сто седемдесет и
пет.шест.петнадесет/, на шести и седми жилищен етаж, със застроена площ от
102,48 /сто и две цяло и четиридесет и осем стотни/ кв.м., състоящо се от:
входно предверие, стълбище, четири стаи, баня-тоалет, тоалет две тераси, при
граници: таванско помещение № 1, проход, стълбище, двор, улица, калкан с УПИ V-7, както и 9,0970% /девет цяло деветстотин и седемдесет
десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 26,27 /двадесет и шест цяло и двадесет и седем стотни/ кв.м., с
административен адрес на жилищната сграда: гр. Варна, бул. „****“ № *, като ПРИКРИВАЩА само в тази част реалния и действителен приобретател на
обекта – М. Б.Б.-И., ЕГН**********, вместо вписания в сделката такъв М.Д.В.,
ЕГН**********, на правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД вр. чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.В.,
ЕГН**********, с адрес ***; Д.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***; Д.К.Б., ЕГН**********, с адрес ***; С.А.Д., ЕГН**********,
с адрес *** и М.Х.Б., ЕГН**********, да заплатят на ищцата М.
Б.Б. – И., ЕГН**********, сумата от 2000.00лв. –
сторени разноски по делото пред ВОС за адвокатски хонорар, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………