Р Е Ш Е Н И Е
№ 901/16.5.2023г.
гр. Пловдив, 16 май 2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с участието на
прокурора Марин Пелтеков като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 810 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от АПИ
против решение № 2249/30.11.2022 г. по АНД № 20225330204631 по описа на ПРС.
Твърди се неправилност на решението на ПРС.
Сочи се, че АУАН съдържа всички реквизити по смисъла
на чл.42, ал.1 от ЗАНН, в това числа и нарушената законова разпоредба.
Посочването за нарушена на друга правна норма в НП не го опорочава, според АНО,
позовавайки се на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Иска се отмяна на обжалваното решение, съответно
потвърждаване на отмененото с него НП.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, с което се поддържа касационната
жалба и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Поддържа се отговора по касационната жалба и се представя
писмено становище с доводи по съществото на спора.
Претендират се разноски.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационната проверка е решение № 2249 от
30.11.2022 г. по АНД № 20225330204631 по описа на ПРС, с което е отменено НП №
7785 от 28.07.2022 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на И.З.В.,
ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3500 лева за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП вр. чл.8, ал.2, вр.ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
За да отмени процесното НП, ПРС е приел, че при
съставяне на АУАН не е спазено императивното изискване на чл.52, т.5 от ЗАНН
касаещо посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Изведени са
изводи, че с некоректното квалифициране на деянието от актосъставителя се е
стигнало до липса на реквизит по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН, който е
задължителен и непосочването му нарушава съществено правото на защита на
нарушителя. ПРС е приел, че това нарушение е съществено, защото то ограничава
нарушителя да разбере въз основа на коя законова разпоредба за него е възникнало
задължението, което той не е спазил, за да организира правилно защитата си.
Според изложените мотиви на ПРС обстоятелствата, при които е осъществено едно
административно нарушение трябва да са съответни на изписването на самото
административно нарушение в атакувания акт и на посочените разпоредби, които са
нарушени, тъй като именно те определят рамката на административното обвинение.
Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на
районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
В оспорения съдебен акт са изложени подробни мотиви
относно незаконосъобразността на процесното НП като ПРС е направил правилна
преценка и извел верни изводи относно допуснатото СПН от АНО, обосновало
отмяната на НП.
Неоснователни са доводите по касационната жалба
базирани на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай в АУАН е посочена грешна
правна квалификация на извършеното нарушение, а правилната правна квалификация
е дадена едва от наказващия орган при издаването на НП, а не от
актосъставителя. Всичко
това дава основание да се заключи, че е налице неяснота и вътрешна
противоречивост в обвинението, която прави неразбираема волята на наказващия
орган и не подлежи на саниране по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН.
Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като
ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебния
контрол за законосъобразност, поради което е абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Районният съд правилно е приложил закона,
като е потвърдил наказателното постановление и не е допуснал нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното
решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон
и следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
От страна на ответника са претендирани и
доказани сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение, съответно
същите следва да му бъдат присъдени за тази инстанция.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
2249 от 30.11.2022 г. по АНД № 20225330204631 по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София
да заплати на И.З.В., ЕГН **********, сумата от 300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: