О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№
Град Тетевен, 21.12.2010
година.
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в
закрито заседание
На двадесет
и първи декември
През две хиляди и десета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
Като разгледа докладваното гр.дело
№ 845 по описа на Районен съд-град Тетевен за 2010 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по чл.389 от ГПК.
Предявена е искова молба от О.С.Б. и Г.А. *** С.Р.М.-Л. и В.Р.М.-Л.,***.,с посочено основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят,че през м.октомври 2007г ответникът С.Р. предложил на О.Б. да му уреди да закупи автобус от лице в град Троян,от което лице има да получава пари.През м.октомври Б. предал сумата от 5600 лева на В.М.,който я предал на С.Р.,като след този момент се предал автобус марка Ситроен 2004г на О.Б. *** 2008г ищците изтеглили от ОББ-Тетевен кредит и предали сумата от 10 000 лева на З. З.,който я предал на В.Р.,а той на брат си.С тези пари н а следващия ден те закупили товарен автомобил Волво.Кредитът продължават да изплащат и в момента.Междувременно С.М. урежда автобуса да бъде оформен на негово име,като същият автобус продава,но на ищците не им връща получената сума,като изплатена част от договорената цена за тази сделка.
И тъй като тази сума е изплатена и им се задържа от ответниците без правно основание,молят да бъдат призовани на съд и бъдат осъдени последните да им заплатят сумата от 15 600 лева,с мораторна лихва в размер на 100 лева върху главница от 5600 лева от м.октомври 2007г и мораторна лихва върху главница от 10 000 лева от м.март 2008г.
С писмена молба от 21.12.2010г.,след предявяване на иска,ищците молят да бъде допуснато обезпечение на предявения иск,като се постанови опис,оценка и спиране от движение на движими вещи на ответниците-два броя МПС,индивидуализирани в молбата за допускане на обезпечение на иска.
С определение №602/15.12.2010г,постановено по гр.дело №845/2010г по описа на РС-Тетевен съдът е оставил без уважение молба на ищците по делото/настоящите молители/за допускане на обезпечение на предявения осъдителен иск ,чрез налагане на запор върху движимите вещи,посочени и в настоящата молба с аргумент,че не може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск,както и че липсват доказателства за собствеността на движимите вещи и е налице опасност от налагане на обезпечителна мярка върху имуществено право,което не принадлежи на ответниците,а на трето лице.
Съдът намира за неоснователна и втората молба на ищците за допускане на обезпечение на предявения иск,поради следните съображения:
Както е разяснено и в първоначалното определение,с което е отказано допускане на обезпечение на иска,съгласно чл.391 от ГПК и съдебната практика,за допускане обезпечение на иск следва да е установена кумулативната наличност на следните предпоставки:искът да е допустим,вероятно основателен,да е налице обезпечителна нужда,както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща,като в чл.393,ал.1 от ГПК е установена забрана за обезпечаване на иск за парично вземане срещу определени правни субекти.
След формирания от съда извод в първоначалното определение,че в конкретния случай и съобразно представените с исковата молба доказателства не може да се направи извод за вероятна основателност на предявения осъдителен иск с посочено основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,не са представени нови писмени доказателства,които да разколебават този извод.Приложеното постановление на РП-Тетевен не съставлява доказателство за твърдените в исковата молба факти,същото не е задължително и за гражданския съд по силата на чл.300 от ГПК,а досъдебното производство,което е прекратено с постановлението №11/2010г по описа на РУП МВР-Тетевен,не е приложено към настоящето дело.Действително след предявяване на иска ищците са представили доказателства за собствеността на двете МПС,едното от които-товарният автомобил е собственост на ответника В.Р.М.,а другото-лекият автомобил,на ответника С.Р.М..От изложението на обстоятелствата в исковата молба не се установява пасивната легитимация на ответника В.Р.М. по предявения иск,за същият се твърди,че е бил „посредник” при предаването на паричните суми от ищците на ответника С.Р.М.-негов брат,че взаимоотношения са възникнали само между ищеца О.Б. и ответника С.М.,каквито данни се съдържат и в постановлението на прокуратурата/което съдът не приема като доказателство за изложените в иска факти/,а именно,че въз основана неформален договор за покупко-продажба на МПС на ищеца-микробус „Ситроен Джъмпер”,ищецът Б. е предал на ответника С.М. паричната сума от 15 600 лева,като „претенцията за възстановяване на сумата може да реализира в граждански процес”.
В предвид изложеното,съдът намира за неоснователна молбата за допускане на обезпечение,чрез налагане на обезпечителна мярка върху имуществено право на ответника В.Р.М.,който е собственик на товарен автомобил марка „Волво ФЛ :”,с рег.№ОВ 2108 АМ.
Извън изложените съображения за липсата на доказателства за вероятна основателност на исковата претенция,съдът намира,че предлаганата обезпечителна мярка-спиране от движение на МПС,собственост на ответника С.Р.М./действията по опис и оценка на вещта касаят правомощия на съдебния изпълнител в изпълнение на допусната обезпечителна мярка запор на МПС-чл.400 от ГПК/в конкретния случай е неподходяща,а съдът е обвързан от предлаганата обезпечителна мярка и не може по свое усмотрение да я замени с друга,която приема,че е подходяща и която не е предложена от молителите.Движимата вещ-лек автомобил марка „Ситроен Ксара” с рег.№ ОВ ххххх АМ не е предмет на предявения иск/евентуално иск по чл.108 от ЗС,чл.32 от ЗС и др./а върху същата ищците имат интерес да наложат подходяща обезпечителна мярка,която би препятствала разпореждането на длъжника-ответник с вещта,затрудняване на изпълнението на евентуално позитивно решение по предявения осъдителен иск и възможността за удовлетворяване на вземането им,чрез продажбата на тази вещ,каквато обезпечителна мярка се явява запорът върху движима вещ-чл.чл.397,ал.1,т.2 от ГПК.Налагането на такава обезпечителна мярка молителите не са поискали с молбата им от 21.12.2010г,за разлика от първоначалната молба за допускане на обезпечение на иска,която е оставена без уважение от съда.Действително на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „Спрян от движение”,като иззетите свидетелства за регистрация се предават и съхраняват в службите,където същите са регистрирани/чл.40,ал.2 и 3 от Наредба І-45/,но след като вещта не е предмет на предявения иск,съдът приема,че спирането и от движение,като единствено предлагана обезпечителна мярка,е неоправдано и ограничава недопустимо правната сфера на ответника С.М..В конкретния случай съдът намира,че допустимото ограничение е чрез налагане на запор върху вещта,но както вече изложи такава мярка не е посочена от молителите.Съдът не определя подходящата обезпечителна мярка по свое усмотрение,а е обвързан от искането на молителя/в.ж. Опр.№283/20.05.2009г І .т.о. на ВКС и др./.Аргументът,че чрез спирането от движение би се ограничила възможността за амортизиране на МПС и възможността за неговото погиване би бил основателен в случая на наложена обезпечителна мярка „Запор върху движима вещ-МПС”,в който случай няма пречка да се допусне и втора мярка-спиране от движение на МРС,съгласно чл.397,ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.395,в-ка с чл.389 от ГПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на О.С.Б. и Г.А.Б.,***/2010г по описа на РС-Тетевен за
допускане на обезпечение на предявения против С.Р.М.-Л. и В.Р.М.-Л.,***5,ал.1
от ЗЗД,с цена на иска 15 600 лева,чрез налагане на обезпечителна мярка
„Спиране от движение” на товарен автомобил марка „Волво ФЛ
Определението
подлежи на обжалване,с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок
от връчването му на молителите О.С.Б. и Г.А. *** СЪДИЯ: