Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 07.08.2009 г.
Пазарджишкият
районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Г.К.
при участието на секретаря П. К., като разгледа
докладваното от съдия К. гражд. дело № 637/2009 г. по
описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от
Семейния кодекс ( СК ) от С.И.Д., ЕГН **********,***, против Д. А. Н. Де С.,
роден на 11.11.1956 г. – гражданин на Шри Ланка.
В исковата молба се твърди, че първоначално
отношенията между страните били хармонични, като през м.декември 2004 г.
съпрузите заживели в България, а ответникът периодично пътувал зад граница,
защото не уредил статута си в страната. Поддържа се, че ответникът не успял да
си намери работа и издръжката на семейството била поета от нейните родители.
Предвид създалото се напрежение в отношенията между страните, те взели решение
да заживеят на квартира. Ищцата сочи, че дори самостоятелният живот извън дома
на нейните родители не спомогнал на заздравяване на отношенията помежду им,
като ответникът започнал да злоупотребява с алкохол и в резултат от битова разправия
посегнал на ищцата, вследствие на което тя предприела действия и се върнала с
детето в дома на родителите си, от който момент съпрузите са разделени. Ищцата
поддържа, че с оглед неуредения статут на ответника той бил изведен от страната
със забрана да влиза на нейна територия за десет години. По изложените
съображения ищцата претендира прекратяване на брака с развод по вина на съпруга
й, да й бъдат предоставени родителските права, осъждането на ответника да
заплаща издръжка в размер на 80 лева месечно, считано от подаване на исковата
молба, както и една година преди предявяване на иска. Претендира и разноски.
Ответникът – чрез назначения особен представител
изразява становище за прекратяване на брака, като счита,че събраните
доказателства не позволяват формиране на категоричен извод досежно
вината за настъпване на брачното разстройство.
Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, като
взе предвид становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено следното :
Представено е удостоверение за сключен граждански брак
от 14.01.2005 г. на страните Джерард Аджит Н. и С.И.Д..
Видно от удостоверение за раждане, детето И. Д. Е. М.
Де С. е родена на 01.04.2004 г.
Според съдебномедицинско удостоверение № 465/2005 г.
при прегледа на С.Д. е установено наличието на хирургично обработена рана в
дясна поясна област и кръвонасядане
в лявата половина на шията.
Съгласно удостоверение от ОДП – Пазарджик от
09.03.2009 г., лицето Д. А. Н. Де С. е изведен от страната на 05.05.2006 г. със
заповед на Дирекция „Миграция”.
Представен е социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Пазарджик, от който се установява, че майката на детето С.Д.
разполага с необходимия родителски капацитет да отглежда и се грижи за детето,
като е подпомагана от своите родители. Според социалните работници от разговора
с детето установили, че не контактува с бащата, освен в редки случаи по
интернет.
В хода на производството по делото са събрани гласни
доказателства – от разпита на свидетелката Т. се установява, че не познава
съпруга на С., защото към момента на запознанството със С. бил извън България.
Според свидетелката Т. от разговори с ищцата узнала за лошото отношение, което
проявявал Д. към съпругата си.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи :
За да бъде уважен иск за развод, следва да бъде
установено от представените по делото доказателства, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен. Това означава в хода на производството да са събрани
доказателства, обосноваващи липсата на прояви на взаимно уважение и зачитане
личността на брачния партньор. В този смисъл съдът счита, че анализът на
доказателствата по делото трябва да позволява формирането на извод досежно формалното съществуване на брака, чието запазване
не е в интерес на съпрузите, нито на обществото като цяло. В конкретния случай
на първо място съдът намира, че следва да бъде посочено, че е приложимо
българското право и искът се разглежда по СК, доколкото и ищцата е българска
гражданка и съпрузите са живели в България до настъпване на фактическата
раздяла и това е била страната на обичайното местопребиваване. Като взе предвид
събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че следва да бъде
прекратен бракът с развод. Съпрузите са във трайна фактическа раздяла,
настъпила в края на 2005 г., а считано от извеждането на ответника извън
страната са преустановени всякакви контакти помежду им, което обстоятелство
според съда позволява формирането на извод, че съпрузите са преустановили
всякакви прояви на заинтересованост и взаимно уважение и брачната връзка е
разрушена в нейната основа. По тази причина съдът приема искът по чл. 99, ал. 1
от СК за основателен.
С оглед задължението си да се произнесе по въпроса за
вината за настъпване брачното разстройство съгласно изискването на чл. 99, ал.
2 от СК, съдът приема, че разстройството на брачното правоотношение се дължи на
поведението на ответника и вина за разрушаване на брака носи изключително
ответникът. Вината следва да бъде разглеждана като субективното отношение на
всеки от съпрузите към брачната връзка. В хода на производството по делото от
събраните гласни доказателства се установи, че ищцата е грижовна майка и
съпруга и не се събраха доказателства за нейни брачни провинения. Същевременно
твърденията в исковата молба за проявено агресивно поведение от ответника,
довело до напускане на квартирата от страна на ищцата и връщане в дома на
родителите, се потвърждават в съпоставка с представеното писмено доказателство
– съдебномедицинско удостоверение и с показанията на разпитаната свидетелка,
която косвено възпроизвежда споделеното от ищцата. Това проявено поведение
позволява на съда да приеме, че ответникът е причина за настъпване
разстройството на брака. Не е без значение и обстоятелството, че ответникът е
изведен от страната със заповед на Дирекция „Миграция”. В този смисъл
неизпълнението на административни задължения, касаещи уреждането престоя на
ответника като съпруг на българска гражданка, косвено също сочат на проявено
безразличие към състоянието на брачната връзка и запазването на семейството.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме, че вина за настъпване
брачното разстройство има единствено ответникът.
Пазарджишкият районен съд приема, че родителските
права по отношение на детето на съпрузите следва да бъдат предоставени на
майката. Както се установява от доказателствата по делото, майката фактически полага
грижи за детето, както и е подпомагана от своите роднини. За да приеме, че
родителските права следва да бъдат предоставени на майката съдът отчете
възрастта и пола на детето и взе предвид, че съгласно трайно установената
съдебна практика момичета на ранна възраст – в конкретния случай детето И. Д. е
на навършени пет години, мотивираха съда да счете, че майката е подходящият
родител да упражнява родителските права.
С оглед предоставяне родителските права на майката
съдът следва да определи и издръжка, платима от другия родител – ответникът ….
В настоящия случай претенцията за издръжка обхваща не само периода на подаване
на исковата молба, но и на основание чл. 87 от СК едногодишен период назад.
Съдът намира за основателни исканията на ищцата за присъждане на издръжка,
считано от 20.02.2008 г. до настъпване на промяна в обстоятелствата, тъй като
за претендирания период съпрузите са били във фактическа раздяла и липсват
доказателства относно предоставени от бащата парични суми за отглеждането на
детето. При определяне размера на издръжката съдът следва да отчита възрастта
на детето, потребностите му, както и възможностите на всеки от двамата
родители. От събраните по делото доказателства се установява, че майката е
студентка и разчита на невисоки доходи от трудова дейност, каквито изводи са
формирани в социалния доклад, но същевременно е подпомагана от своите родители.
Липсват доказателства относно възможностите на ответника да предоставя
издръжка. Като взе предвид възрастта на детето и с оглед границите на
минималните и максимални размери на издръжка съгласно ПМС съдът приема, че
следва да бъде определена издръжка в размер на 60 лева месечно, като бъде
отхвърлена претенцията за разликата над този размер до пълния претендиран размер. За да определи този размер на издръжка,
съдът счита, че минимално необходимите средства за храна и облекло за
петгодишно дете възлизат на 110 лева, от които бащата следва да поеме 60 лева.
С оглед това, че се присъжда издръжка в тази част
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение.
Доколкото съдът служебно следва да определи режим на
лични отношения на детето с другия родител, и с оглед спецификата на конкретния
случай съдът намира, че подходящ режим на лични отношения е за петнадесет дни през
лятната ваканция по постигнато предварително съгласие между родителите, чрез
срещи на бащата с детето всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. За да определи този
режим на лични отношения, съдът отчете от една страна, че ответникът е
чужденец, изведен от България със заповед на Дирекция „Миграция” и няма данни
за неговото местонахождение. Същевременно определянето на стеснен режим на
лични отношения се обуслява и от факта, че съпрузите
са в продължителна фактическа раздяла, когато детето е било двегодишно и практически
не може да бъде установено съществува ли емоционална привързаност и близост на
детето Ивелина Джийн към
биологичния баща, в която насока според социалния доклад контактите на детето с
бащата с други средства за комуникация, като интернет, са редки. С оглед
ранната възраст на детето и съществуващата езикова бариера, съдът намира, че
контактите на детето с бащата следва да бъдат осъществявани в присъствието на
майката.
Изходът от производството по делото и постановяване,
че вина за настъпване брачното разстройство носи ответникът, мотивираха съда да
приеме, че следва да бъдат възложени разноските в негова тежест, а именно –
сторените от ищцата разноски в размер общо на 550 лева, както и допълнителна
държавна такса в размер на 20 лева – на основание чл. 6 от Тарифата за
държавните такси и върху размера на присъдената издръжка – в размер на 86,40
лева.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод като дълбоко и непоправимо
разстроен бракът, сключен между Джерард Аджит Н. Де Силва и С.И.Д.,
сключен на 14.12.2004 г., за който е съставен акт № 13/14.01.2005 г. на община
Пазарджик.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпване на брачното разстройство има Д.
А.Н. Де С..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето И. Д. Е.М. Де С. на майката С.И.Д..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето И. Д. Е. М. Де С. с
бащата Д. А. Н. Де С. – в рамките на петнадесет дни по време на лятната
ваканция, от 10,00 часа до 16,00 часа всеки ден, в присъствието на майката.
ОСЪЖДА Д. А. Н. Де С., с последен известен адрес в България –
гр. П., ул. „****” № *, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете И.
Д. Е. М. Де С., чрез нейната майка и законен представител С.И.Д., в размер на
60 ( шестдесет ) лева, за периода, считано от 20.02.2009 г. – датата на
подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от падежа до окончателното изплащане, като отхвърля
исковата претенция за разликата над 60 лева до пълния претендиран
размер от 80 лева.
ОСЪЖДА Д. А. Н. Де С., с последен известен адрес в България –
гр. П., ул. „****.” № **, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете
И. Д. Е. М. Де С., чрез нейната майка и законен представител С.И.Д., в размер
на 60 ( шестдесет ) лева, за периода, считано от 20.02.2008 г. – 20.02.2009 г.
на основание чл. 87 от СК, като отхвърля
исковата претенция за разликата над 60 лева до пълния претендиран
размер от 80 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д. А. Н. Де С., с последен известен адрес в България –
гр. Пазарджик, ул*****” № 8 да заплати на С.И.Д., ЕГН
**********,***, сумата от 550 ( петстотин и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА Д. А. Н. Де С., с последен известен адрес в България –
гр. П****, ул. „****” № 8 да заплати държавна такса в размер на 106,40 лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта – относно допуснатото предварително изпълнение – с частна
жалба в едноседмичен срок пред Пазарджишкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :