Решение по дело №2566/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260455
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100502566
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ-224                                                         18.06.2021г.                                                       гр. Бургас                    

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На  първи декември                                                                          2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                       Председател: Росица Темелкова

                                                       Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                               Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер 2566                                      по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 260145 от 31.08.2020г., постановено по гр. дело № 8609/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска, предявен от „Елка“ ЕООД със седалище гр. Бургас против „Елма-М- Груп“ АД със седалище гр. Бургас, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 33 992, 82 лева, която е предмет на висящото изпълнително дело № 20172150400061 по описа на ДСИ при PC-Несебър, както следва: 18 904, 05 лева - олихвяема сума - главница, 7 666, 81 лева мораторна лихва, както и сумата от 7 421, 96 лева - неолихвяема сума.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Елка“ ООД със седалище гр. Бургас, с която се претендира да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде постановено ново решение по същество на спора,  по силата на което да бъде прието за установено, че е извършено валидно изявление за прихващане със задължение по изпълнително дело № 20172015040061 по описа на ДСИ при РС – Несебър и да бъде уважен предявения иск по чл. 439 от ГПК, респективно – да бъде прието, че задължението по това изпълнително дело е погасено. В жалбата се посочва, че вземането не е спорно, тъй като е постъпило в патримониума на ответника с изрично упоменаване на задълженията, които погасява и който факт не се оспорва от ответната страна, признавайки, че с тези пари е погасил други свои вземания, без да се аргументира, защо не е спазил реда по чл. 76 от ЗЗД. В жалбата се посочва, че правният интерес от настоящия отрицателен установителен иск, който е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му, е свързан с факта, че се оспорва вземането по издадения изпълнителен лист поради неговото погасяване в резултат на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, по което е издадено изпълнително основание. В жалбата се посочва, че по настоящия казус следва да се провери извършеното изявление за прихващане, валидно ли е направено, респективно – имало ли е компенсаторния ефект, което е целяло, респективно – съществували ли са и двете вземания на страните.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

                   В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че решението следва да бъде отменено и да бъдат уважени предявените претенции.

                   Ответната страна по въззивната жалба – „Елма – М – Груп“ АД със седалище гр. Бургас не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

                   В съдебно заседание въззиваемото дружество чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявен е иск от „Елка“ ЕООД със седалище гр. Бургас против „Елма – М – груп“ АД със седалище гр. Бургас, с който се претендира, че с направено едностранно изявление за прихващане валидно е погасено задължение по изпълнително дело № 20172015040061 по описа на ДСИ при РС – Несебър, до размер на дължимите от ответника сума, респективно – задълженията са намалели със сума в размер от 40 908, 38 лева, което е достатъчно, за да се погаси изцяло задълженията по изпълнително дело № 61/2017г. Изрично – в исковата молба се претендира да бъде прието за установено, че задължението по изпълнително дело № 61/2017г. по описа на ДСИ при Районен съд – Несебър с взискател „Елма – М – Груп“ АД и длъжници „Елка“ ООД и К. В.е погасено с прихванатата от ищцовото дружество сума в размер на 40 908, 38 лева.

                   Въз основа на Разпореждане № 1962/09.07.2019г., постановено по търговско дело № 66/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ищцовата страна е депозирала по делото Становище с вх. № 11514/18.07.2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в което изрично посочва, че се претендира да бъде прието за установено, че ищцовото дружество не дължи претендираните от ответното дружество суми по изпълнително дело № 61/2017г. по описа на Държавен съдебен изпълнител, както следва – сума в размер от 18 904, 05 лева, представляваща главница, сума в размер на 7 666, 81 лева, представляваща мораторна лихва и сума в размер от 7 421, 96 лева представляваща неолихвяема сума. В исковата молба се посочва, че ищцовото и ответното дружество са в трайни търговски взаимоотношение и по отношение на множество фактури, издадени през 2010г. са извършени двойни плащания – самото дружество е заплатило дължимите суми по тези фактури по доброволен начин на ответното дружество, а същевременно – за вземанията, предмет на тези фактури през 2012г. ответното дружество е образувало частно гр. дело № 7389/2012г. по описа на Районен съд - Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение № 4741/21.09.2012г. за сума в размер на 17 806, 77 лева, а впоследствие и изпълнително производство № 9/2014г. по описа на ДСИ при Районен съд – Несебър, а през 2011г. е образувано частно гр. дело № 5872/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, по което е издадена Заповед за изпълнение № 4363 от 27.07.2011г. за сума в размер на 23 101, 61 лева, а впоследствие и изпълнително дело № 792/2011г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Бургас – тоест – общо за сума в размер на 40 908, 38 лева. В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество в качеството си на длъжник по двете изпълнителни производства е изпълнило своите задължения и в хода на изпълнителните производства е изплатило претендираните от него суми. Посочва се и обстоятелството, че понастоящем ответното дружество се е снабдило с трети изпълнителен лист по образуваното частно гр. дело № 6739/2014г. по описа на Районен съд – Бургас и издадената Заповед за изпълнение № 3917/24.09.2014г. за сума в размер на 18 904, 05 лева, както и 5 994 лева, представляваща общ размер на обезщетения за забава и разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 61/2017г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Несебър. В исковата молба се посочва, че ищцовата страна предвид двойното плащане, което е направено по посочените фактури от 2010г. (по доброволен път и в изпълнителни производства, образувано въз основа на две влезли в сила заповеди за изпълнение) не дължи на ответната страна сума в размер от общата сума на повторно платените вземания предмет на фактури в размер на 40 908, 38 лева, поради което е и направила изявление за извънсъдебно прихващане със сумата, която следва да й бъде върната от страна на ответното дружество по правилата за неоснователно обогатяване с претендираните по изпълнително дело № 61/2017г. по описа на ДСИ с общия размер на сумата от 40 908, 38 лева.

                   Ответната страна в производството депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че счита претенцията по реда на чл. 439 от ГПК за недопустима, а в случай, че съдът счете, че същата е допустима, то да приеме, че е неоснователна, тъй като е налице преклудиращо действие на силата на присъдено нещо.

                   За да отхвърли претенцията, първоинстанционният съд е приел, че твърдените вземания на ищеца, респективно – задълженията на ответната страна не са безспорни и с тях не може да се прихваща извънсъдебно.

                   На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                   От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начина, а и страните по делото не спорят, че между тях са се водили две изпълнителни дела - № 792/2011г. по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас, образувано въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 4363/27.07.2011г. по частно гр. дело № 5872/2011г. по описа на Районен съд – Бургас и издаден изпълнителен лист от 16.08.2011г. за сума в размер на 23 101, 61 лева - главница с конкретно посочване на всяка една фактура, която е била предмет на заповедното производство и изпълнително дело № 9/2014г. по описа на ДСИ при Районен съд – Несебър, образувано въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 4741/21.09.2012г. по частно гр. дело № 7389/2012г. по описа на Районен съд – Бургас и издаден изпълнителен лист от 12.12.2012г. за сума в размер на 17 806, 77 лева с конкретно посочване на всяка една фактура, която е била предмет на заповедното производство. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че сумите, които са били предмет и на двете изпълнителни дела са изцяло изплатени в хода на изпълнителното производство – видно от представените по делото удостоверения от съдебните изпълнители.

                   По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е висящо изпълнително дело № 61/2017г. по описа на ДСИ при Районен съд - Несебър, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 23.10.2014г. по частно гр. дело № 6739/2014г. по описа на Районен съд – Бургас и издадена Заповед за изпълнение № 3917/24.09.2014г. за сума в размер на 18 904, 05 лева, представляваща главница и за сума в размер на 5 994 лева, представляваща общ размер на обезщетения за забава.

                   Както бе отбелязано по-горе ищцовата страна твърди, че е заплатила доброволно в периода от 19.01.2011г. до 16.02.2011г. вземанията на ответното дружество по фактурите, които са предмет на изпълнително производство № 792/2011г.*** за обща сума в размер на 23 101, 61 лева и е заплатила доброволно в периода от 18.01.2011г. до 17.05.2011г. вземанията на ответното дружество по фактурите, които са предмет на изпълнително производство № 9/2014г.*** за обща сума в размер на 17 806, 77 лева – тоест – общо сума в размер на 40 908, 38 лева и предвид извършеното двойно плащане за ищцовата страна се поражда вземане спрямо ответното дружество за сума в размер на 40 908, 38 като платена без основание, вследствие на което ответното дружество се е обогатило неоснователно. От събраните доказателства се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответното дружество „Елма – М – груп“ АД изявление за прихващане от 20.12.2018г., което е достигнало до ответното дружество на 21.12.2018г., в което се сочи, че се извършва прихващане със вземане на ищцовото дружество в размер на 40 908, 38 лева, представляващо неоснователно обогатяване до размер на сумите, които се претендират от ищцовото дружество по изпълнителното дело № 61/2017г. по описа на ДСИ при Районен съд – Несебър.    

                   По делото е извършена и съдебно-икономическа експертиза от 17.06.2020г., от неоспореното заключение на която е видно, че сумите по посочените фактури в заключението на вещото лице са платени на конкретни дати през 2011г.

                   На основание чл. 439 от ГПК, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

                   На основание чл. 103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.

                   На основание чл. 104 от ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Безспорно е, че за да се извърши извънсъдебно прихващане следва да са налице няколко предпоставки – съществуването на две насрещни вземания, които следва да съществуват реално в правния мир (да са налице фактите/основанието, от което произтичат) и да е определен техния размер. Това съществуване следва да бъде установено, тоест – да не се оспорва от длъжника или ако се оспорва – да бъде доказано. Обстоятелството, че ликвидността на оспореното вземане е установена чрез събиране на доказателства при разглеждане на делото, не прегражда пътя на допустимост на прихващането, като законно средство за погасяване на задълженията.

                   Безспорно е, че на основание чл. 416 от ГПК когато възражението не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 451, ал. 1 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 781/25.05.2011г, постановено по гр. дело № 12/2010г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ г.о., Решение № 115/10.01.2012г., постановено по търговско дело № 883/2010г. по описа на ВКС на РБ, Определение № 92 от 11.02.2021г., постановено по частно търговско дело № 2117/2020г. по описа на ВКС на РБ, Определение № 25 от 12.01.2015г., постановено по частно гр. дело № 5992/2014г. по описа на ВКС на РБ и Определение № 454/20.06.2012г., постановено по частно гр. дело № 161/2012г. по описа на ВКС на РБ.

                   В конкретния случай е безспорно, че по отношение на първата група фактури от 2010г. на обща стойност от 17 806, 77 лева се твърди, че са редовно платени в периода от 18.01.2011г. до 17.05.2011г. – факт, който е следвало да бъде изтъкнат и установен в образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 7389/2012г. по описа на Районен съд - Бургас. При положение, че страната не е възразила против издадената Заповед за изпълнение по частно гр. дело № 7389/2012г. по описа на Районен съд - Бургас то тя е загубила възможността да се позовава на този факт и именно изтъквайки това обстоятелството да твърди, че е налице неоснователно обогатяване с повторно заплатените суми по тези фактури.

                   В конкретния случай е безспорно, че по отношение на втората група фактури от 2010г. на обща стойност от 23 101, 61 лева се твърди, че са редовно платени в периода от 19.01.2011г. до 16.02.2011г. – факт, който е следвало да бъде изтъкнат и установен в образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 5872/2011г. по описа на Районен съд – Бургас. При положение, че страната не е възразила против издадената Заповед за изпълнение по частно гр. дело № 5872/2011г. по описа на Районен съд - Бургас то тя е загубила възможността да се позовава на този факт и именно изтъквайки това обстоятелството да твърди, че е налице неоснователно обогатяване с повторно заплатените суми по тези фактури.

                   Действително – всички възражения на възззивника, че вземането следва да бъде установено от съда и че неоснователното обогатяване е нетърпимо от закона състояние, независимо под какъв фактически състав са релевантни и биха били основателни и съдът би следвало да ги вземе предвид само в случай, че ищцовата страна би могла валидно да се позове на тях. В случай, че ищцовата страна предяви иск по реда на чл. 124 от ГПК с твърдение, че не дължи сумите  по изброените фактури в исковата молба, то този иск би бил недопустим, тъй като се изтъкват съображения и се сочат факти, които вече са се преклудирали след проведените два заповедни производства и страната не може да се позовава на тях. На по-голямото основание – при положение, че няма как да защити по съдебен ред своето твърдяно вземане по правилата за неоснователното обогатяване, то страната не би могла и в настоящия процес да твърди и да установява, че в нейния патримониум съществува вземане спрямо ответното дружество, с което вземане тя е осъществила извънсъдебно прихващане и по този начин се е погасило вземането по изпълнително дело № 61/2017г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Несебър. Противното би означавало да се допусне заобикаляне на разпоредбата на чл. 416 от ГПК и правилата на пределите на силата на присъдено нещо и да се даде възможност ищцовата страна да черпи права от факти, позоваването на които е преклудирано след приключване на двете заповедни производства.

                   Мотивиран от изложеното, съдът намира, че по делото не се установят предпоставките и не може да се приеме, че е налице вземане от страна на ищцовото дружество спрямо ответното дружество, за да може да се извърши прихващане със сумите, които ищцовото дружество дължи на ответното по образуваното изпълнително производство.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като настоящата инстанция препраща и към изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК

                   Съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските, тъй като ответното дружество не е отправило искане в този смисъл.

                   На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като се касае за търговски спор и обективно съединени претенции, всяка от които е под 20 000 лева.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

Р Е Ш И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260145 от 31.08.2020г., постановено по гр. дело № 8609/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.     

 

 

 

                                                

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.