Решение по дело №2445/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1069
Дата: 19 август 2019 г. (в сила от 20 септември 2019 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120202445
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1069

 

гр.Бургас, 19.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                               

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира И.

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 2445 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Р.К.И.- Б., ЕГН:**********, депозирана чрез адв.В.Д. – ВАК, срещу против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 0916803/18.02.2015г. на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като се сочат доводи за незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от пълномощник.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП. Не се правят доказателствени искания.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, но на различни от сочените в жалбата основания, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 18.02.2015 г. в 14.16 часа в гр.Бургас, по ПП I-6, км. 491, до бензиностанция „РомПетрол” в посока към КПП-1, стационарно техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „MultaRadar SD 580” с № 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 127 км/ч. автомобил - „Пежо 208” с рег. № ****. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка 00209D32D4F9”. Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която е установено, че неговият собственик е дружество-лизингодател, а ползвателят е „В.“ЕООД с управител Р.К.И.- Б., и след намаляване на отчетена скорост от 37м/ч. с 3км/ч., е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, К, № 0916803, издаден от ОД МВР-гр. Бургас, с който за нарушение на  чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на  Б. в качеството й на управител на ЮЛ-ползвател на МПС, с което е извършено нарушението, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писменни доказателства и веществени доказателствени средства.

При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Скоростта е установена от одобрено от БИМ видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „MultaRadar SD 580” с № 00209D32D4F9. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.

Отчетено е и допустимото отклонение, като действително отчетена скорост е намалена с 3 км/ч. -така наречения "толеранс", който представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. С оглед горното, съдът намира, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал /стр. 7 т делото/, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел автомобила към момента на заснемането му е била 137 км/ч. при ограничение на скоростта в този пътен участък до 90км/ч., въведено с пътен знак В 26.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или лицето, на когото е предоставено моторно превозно средство, независимо от това кой е действителния негов извършител. В конкретния случай, видно от справката в системата на КАТ МПС-то, с което е извършено нарушението, собственик е лизиново дружество, а е ползвано от „В.“ЕООД с управител Р.К.И.- Б..

 Следователно в съответствие с чл. 188 от ЗДвП именно Б. в качеството й на управител на ЮЛ-ползвател на МПС, с което е извършено нарушението, следва да носи отговорност за извършеното нарушение. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът или ползвателят на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство като в противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС-негова собственост нарушение. Б. не се е възползвала от тази законова възможност, а е обжалвал ел. фиш пред съда.

Въпреки безспорната доказаност на нарушението, съдът намира, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото Законът за административните нарушения и наказания не предвижда друго. Под обстоятелства, изключващи отговорността, следва да се разбират и тези, водещи до погасяване на наказателното преследване след осъществяване на деянието, сред които е и изтеклата давност.

ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване, поради което приложение следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Чл. 34 от ЗАНН, уреждащ случаите, в които административнонаказателно производство не би следвало да се образува, а образуваното такова да се прекрати, не изключва прилагането в общия случай на срока на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, тъй като сроковете по чл. 34 от ЗАНН не уреждат период от време от извършване на нарушението до влизане в сила на акта, с който е наложено съответното наказание, след изтичането на който законодателят приема, че генералната и специалната превенция не биха имали целения ефект.

По аргумент от чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК административнонаказателното преследване ще се изключи по давност, когато не е възбудено в продължение на три години, с оглед предвиденото наказание за вмененото нарушение - глоба Р.К.И.- Б., ЕГН:**********. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК, т.е. в настоящия случай, ако са изтекли повече от четири години и половина.

За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът е задължен да следи служебно. В процесния случай предвид извършване на административното нарушение на 18.02.2015 г., към момента на произнасяне на настоящата съдебна инстанция горепосоченият давностен срок е изтекъл. С неговото изтичане се изключва административнонаказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание, което налага отмяна на електронния фиш.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 0916803/18.02.2015г. на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Р.К.И.- Б., ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            Вярно с оригинала: Г.Ст.