РЕШЕНИЕ
№………………
гр. София, 18.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА
ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело № 12154 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С Решение № 288298/28.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 55387/2019 г. по описа на СРС, 62-ри състав е прието за
установено, че К.С.К., ЕГН ********** и Г.Т.Х., ЕГН ********** дължат на „ Т.С.“
ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК сумата от 67,25 лева,
представляваща отдадена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, за периода от м.05.2016
г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 12,01 лева, мораторна
лихва за периода от 14.11.2017 г. до 10.07.2019 г., сумата от 62,38
лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за период от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.07.2019
г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 12,54
лева мораторна лихва от 30.07.2016
г. до 10.07.2019 г.; Осъдени са К.С.К., ЕГН ********** и Г.Т.Х.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на „ Т.С.“ ЕАД сумата от 75 лева разноски
по заповедното производство и 800 лева разноски по исковото производство,
осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на СРС държавна такса 25 лв и е оставено без
уважение искането за обявяване нищожност на заповедта от 31.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 42120/2019 г. по описа на СРС, 62 състав.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу първоинстанционното решение е
подадена въззивна жалба от ответниците К.С.К. и Г.Т.Х. с изложени доводи за
невалидност, недопустимост и неправилност на решението. Сочи се нищожност на
заповедта за изпълнение, недопустимост на иска по чл. 422 ГПК, недопустимост на
решението на първоинстанционния съд, тъй като се е произнесъл по непредявен иск
за топлинна енергия вместо за дялово
разпределение. Поддържат, че делото следва да бъде прекратено поради липсата на
образец по арг. от чл. 425 ГПК, което води до недопустимост на иска по чл. 422 ГПК. Жалбоподателите считат, че изслушаните експертизи по делото са неотносими,
договорът между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД
не може да породи действие спрямо ответниците като трето лице. Освен това,
приложеният договор бил с изтекъл срок. Оспорват наличие на облигационна връзка
с „Т.С.“ ЕООД. Сочат, че при изслушването на вещото лице на процесуалния
представител на ответниците била отказана възможност да задава въпроси, като
твърдят и некомпетентност на вещото лице. Отправят искане за отмяна на
постановеното решение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не изразяват становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът намира от фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че ответниците в условията на солидарна отговорност са
клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот , находящ се в гр. София, ж.к. *********, вх. А, ап. 11,
аб. № 244651 и са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия в периода м.05.2016
г. до м.04.2017 г. за сумата от 67,29 лева, ведно със законната лихва от
22.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 12,01 лева – мораторна
лихва за забава от 14.11.2017 г. до 10.07.2019 г. като претендира и направените
по делото разноски за заповедно и исково производство.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са
депозирали отговор на исковата молба. Поддържат нищожност на заповедта по чл.
410 ГПК, оспорват пасивната процесуална легитимация на страните, тъй като сумите
за дялово разпределение следва да са за сметка на доставчика – чл. 149б ЗЕ.
Поддържат, че исковата молба е нередовна, сумите били недължими и монополни, а
въпросите зададени към СТЕ и ССчЕ - неотносими към спора.
От представения по делото договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 07.02.1991 г. се
установява, че Г.Т.Х. и К.С.К. са собственици на апартамент № *********в блок №
*********“, гр. София.
От представената молба – декларация с
вх. № 2564/05.05.99 г., отправена до Т.С.АД се установява, че Г.Т.Х., ЕГН **********
е поискал откриване на партида на адрес: гр. София, ж.к. *********За извършване на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия е избрано дружеството „Т.С.“ ООД, което се
установява от: протокол от проведено на 18.09.2001 г. Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. София, ж.к. „*******П; договор № 1215/23.10.2001 г.,
сключен между ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „*******П като възложител и „Т.С.“ ЕООД
като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение;
Доставеното
количество топлинна енергия до процесния имот се установява от: заключението на съдебно-техническата
експертиза и съдебно-счетоводната експертиза. От изготвената от вещото лице
инж. В.Т., се установява, че ответниците са ползвали топлинна енергия за
отопление на имот за целия процесен период по следните пера: топлинна енергия
за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия
за БГВ. Според заключението на СТЕ,
стойността на реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2017 г. възлиза на 1535,73 лева, от които начислени суми по фактури в
размер на 1442,10 лева и сума за доплащане от изравнителни периоди в размер на
93,62 лева.
От приетото по делото ССчЕ се
установява, че прогнозно начислените суми за топлинна енергия за периода м.
05.2016 г. до м. 04.2017 г. са на обща стойност 1442,10 лева, като са извършени
плащания по всички фактури, останали са неплатени изравнителни сметки в размер
на 67,29 лв. и дялово разпределение за
топлинна енергия в размер на 62,38 лева. За периода м. 05.2016 г. до м. 04.2017
г. резултатът от въведените изравнителни сметки за абонатен номер № 244651 е
сума за доплащане от абоната в общ размер на 67,29 лева, като сумата е включена
в задължението на ответниците. Размерът на законната лихва върху сумите на
месечните главници в общ размер на 129,67 лева по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
ОЛП на БНБ увеличен с 10 процента за периода, считано от датата на изпадане на
ответниците в забава – от 1 – во число
на втория месец, следващ месеца на доставката, считано от 14.11.2017 г.
до 10.07.2019 г. е 23,83 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същите са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно.
По
допустимостта на първоинстанционното решение, въззивният съд намира следното:
Неоснователно
е възражението на въззивниците за недопустимост на исковото производство поради
нищожност на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдебното решение е
нищожно, когато е постановено от ненадлежен съдебен орган или в незаконен
състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на
съда, когато решението не е изразено в писмена форма, когато волята на съда не
може да бъде разкрита по пътя на тълкуването, поради абсолютна неразбираемост
(решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г., ГК, III ГО;
решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., ГК, I ГО). Тези
разяснения следва да намерят приложение и по отношение на постановената заповед
за изпълнение. В случая не е налице някоя от посочените хипотези. Заповедта за
изпълнение е постановена в изискуемата писмена форма, подписана от надлежен
съдебен орган в законен съдебен състав – районен съдия. Спорът, предмет на
делото, по което е постановена оспорената заповед, е гражданскоправен. Заповедта
е постановена в рамките на правораздавателната власт на съда, като волята на
съда е изразена ясно и разбираемо.
Неоснователно
е възражението на въззивниците, че заповедта за изпълнение и исковото
производство са недопустими, тъй като образецът на заповедта по чл. 410 ГПК бил
отменен с решение от 22.10.2019 г. по адм. д. № 6372/2019 г. на ВАС, с което е
оставено в сила решение от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2017 г. Отмяната
на чл. 4 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. с решението на ВАС няма обратно
действие, тъй като съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение, т.е. отмяната има действие занапред.
Неотносимо е
възражението на въззивниците, че заповедта и исковото производство по чл. 422 ГПК било недопустима, тъй като било предявено от ищеца чуждо вземане, доколкото
процесната сума касае неплатена потребена топлинна енергия, чиято цена клиентът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща на топлопреносното предприятие съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Частично
основателно е възражението за недопустимост на решението. Заповедта за
изпълнение срещу Г.Т.Х. и К.С.К. е издадена за сумата от 67,29 лв. – представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г., ведно със законна лихва от 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 12,01 лева за периода от
14.11.2017 г. до 10.07.2019 г., сумата от 62,38 лева представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. ,
ведно със законна лихва от 22.07.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 12,54 лева за периода от 30.07.2016 г. до 30.07.2019
г. С исковата молба срещу посочените длъжници са предявени искове за главница в
по - малък размер, от които: 67,29 лв. – представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно
със законна лихва от 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 12,01 лева за периода от 14.11.2017 г. до
10.07.2019 г. С решението си , първоинстанционният съд е уважил сумата от 67,25 лева, представляваща отдадена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, за периода от м.05.2016 г. – м.04.2017
г. и сумата от 12,01 лева, мораторна лихва за периода от 14.11.2017 г. до
10.07.2019 г., сумата от 62,38 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019 г. до окончателно изплащане на вземанията,
сумата от 12,54 лева мораторна лихва
от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г.
Предмет на
установителния иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, предявен във връзка с постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
може да бъде само право по чл. 410 ГПК, за което е издадена заповедта за
изпълнение. В случая с исковата молба е предявена претенция в по – нисък размер
спрямо този, за който е постановена заповедта за изпълнение. Принципът на
диспозитивното начало в гражданския процес ограничава пределите на решаващата
дейност на съда в рамките на търсената защита. Първоинстанционният съд е уважил
претенцията за главница, представляваща потребена топлинна енергия, в по -
голям от претендирания от ищеца размер – за сумата от 67,29 лв. за топлинна
енергия и 62,38 представляваща услуга за дялово разпределение, при предявен иск
за главници в размер на 67,29 лева само, както и претенцията за мораторни лихви
е уважена за сумата от 12,01 лева за периода от 14.11.2017 г. до 10.07.2019 г.,
както и 12,54 лева за периода от 30.07.2016 г. до 30.07.2019 г. при предявен
иск за 12,01 лева за периода от
14.11.2017 г. до 10.07.2019 г. По
този начин решаващият съд се е произнесъл извън рамките на търсената защита, т.
е. постановил е решение плюс петитум. Доколкото вземанията за дялово
разпределение и лихва върху него се претендират от кредитора с депозираното
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, то за тях не е предявен иск по чл. 422 ГПК произнасянето на съда по тези
вземания е недопустимо.
По изложените
съображения и на основание чл. 270, ал.3 ГПК решението в частта, с която е
признато за установено, че Г.Т.Х. и К.С.К. дължат сумата от 62,38 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за период от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019 г. до
окончателно изплащане на вземанията, сумата от 12,54 лева мораторна
лихва от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г.
следва да се обезсили, като производството по делото в тази му част следва да
се прекрати.
Съгласно
задължителните разяснения в т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013
г., ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист, издаден въз основа на нея е съдът в исковото производство. Въз основа на
това, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в частта, в която е
прекратено производството.
В останалата
му част решението е процесуално допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
Предмет на делото са обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Възражението за неотносимост на изслушаните по делото съдебни експертизи е
неоснователно. Искът е предявен за неплатена сума за топлинна енергия, а не за
дялово разпределение. Във връзка с тежестта за доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК,
ищецът е поискал допускане на СТЕ и ССчЕ за да установи количеството реално
потребена и неплатена електроенергия в исковия период. Съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ потребителите /клиентите/ на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска,
като според чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител /клиент/ се определят с наредбата по чл.
125, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите.
За процесния период в съответствие с
тази законова уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия
относно имота на ответниците са начислявани помесечно от "Т.С." ЕАД
по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение на база документите за индивидуален отчет в процесния
апартамент, като от заключението на приетата съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено,
настоящата инстанция приема, че по делото е установена стойността на
действително потребената топлинна енергия за процесния имот в исковия период.
От заключението на СТЕ и ССчЕ се установява, че дължимите и неплатени суми за
топлинна енергия от ответниците за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г.
представляват главница от изравнителни сметки в размер на 67,29 лева.
Неоснователни са релевираните във
въззивната жалба оплаквания за некомпетентност на вещото лице, изготвило
съдебно - техническа експертиза по делото. Експертизата е допусната в
съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от
специални знания. В конкретният случай вещото лице е топлотехник и притежава
необходимите специални знания, предвид предмета на допуснатата експертиза.
Заключение на вещото лице е ясно и подробно обосновано, като вещото лице е дало
пълен и точен отговор на поставените му задачи. Същевременно по делото не са
налице доказателства, които да опровергават или разколебават изводите на вещото
лице. Следователно решаващият съд не е допуснал соченото от въззивниците
процесуално нарушение, възприемайки изводите на вещото лице.
Възражението,
че договорът за извършване на услугата дялово разпределение между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“
ЕООД не пораждал действие спрямо ответниците, а следвало да се заплаща от ищеца,
както и че договорът между тях бил с изтекъл срок са неотносими към предмета на
спора. За пълнота, същите са и неоснователни. Това е така, защото съгласно чл.
139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани
в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за
услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно
определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след
това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Следователно от
значение е наличие на писмен договор, какъвто е приложен по делото и
обстоятелството, че услугата за дялово разпределение продължава да се
осъществява от „Т.С.“ ЕООД и в процесния период, което се установява от СТЕ.
При
изслушването на СТЕ е предоставена възможност на процесуалния представител на
ответниците да задава относими въпроси, което се установява от протокол от
съдебно заседание от 28.11.2019 г. и от протокол по чл. 151, ал. 4 ГПК от
19.02.2020 г., а съгласно чл. 152 ГПК протоколът е доказателство за извършените
в съдебно заседание съдопроизводствени действия. Следователно възражението на
въззивниците, че не им е предоставена възможност за задаване на въпроси към СТЕ
е неоснователно.
С оглед
изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, решението в допустимата
част следва да се потвърди.
На основание
чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК и т. 8 от ТР № 1 от 2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВКС предвид
цената на иска, решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, въззивниците нямат право на разноски. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на въззиваемата страна, но
такива не са поискани.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
288298/28.11.2019 г., постановено по гр. д. № 55387/2019 г. по описа на СРС,
62-ри състав, В ЧАСТТА в която е
прието за установено, че К.С.К., ЕГН ********** и Г.Т.Х., ЕГН ********** дължат
на „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК сумата от 62,38
лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
22.07.2019 г. до окончателно изплащане на вземанията,
сумата от 12,54 лева мораторна
лихва от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г.
и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение от 31.07.2019 г. по ч.гр. д. №
42120 по описа за 2019 г. на СРС, 62 – ри състав В ЧАСТТА, в която К.С.К., ЕГН ********** и Г.Т.Х., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от
62,38 лева, представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019 г. до окончателно изплащане на вземанията,
сумата от 12,54 лева мораторна
лихва от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
288298/28.11.2019 г., постановено по гр. д. № 55387/2019 г. по описа на СРС,
62-ри състав В ЧАСТТА, в която е
прието за установено, че К.С.К., ЕГН ********** и Г.Т.Х., ЕГН ********** дължат
на „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК сумата от 67,25
лева, представляваща отдадена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ет. *, ап. 11, аб. № 244651 за периода от
м.05.2016
г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.07.2019
г. до окончателно
изплащане на вземанията и сумата от 12,01 лева, мораторна лихва за периода от
14.11.2017 г. до 10.07.2019 г.
Решението е постановено при участието
на трето лице — помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото решението не подлежи на
обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.