РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Ямбол, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20212330101440 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Б. С. К., против А.И. М. -
К.К., с която желае съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на страните, че учреденото с Нотариален акт №***,
том ***, дело № *** от 12.12.1997 год. на PC гр.Я. право на ползване на
ответницата върху недвижим имот, находящ се в гр.С., ул.*** а именно:
Поземлен имот с идентификатор № 69660.501.2218 по КККР на гр.С., целият
с площ от 700 кв.м., заедно с построените в него: Сграда с идентификатор №
69660.501.2218.5, със застроена площ 182кв.м., на един етаж, с
предназначение:Жилищна сграда-еднофамилна; Сграда с идентификатор №
69660.501.2218.4, със застроена площ 14 кв.м., на един етаж, с
предназначение:Постройка на допълващото застрояване и Сграда с
идентификатор № 69660.501.2218.6, със застроена площ 45 кв.м., на един
етаж, с предназначение: Селскостопанска сграда, при съответните граници на
имота, на основание чл.59 от Закона за собствеността, е погасено по давност,
тъй като не е упражнявано в продължение на 5 години.
Претендира и за заплащане на направените разноски в производството.
Ищеца твърди, че по силата на Нотариален акт №***, том ***, дело №
*** от 12.12.1997год. на PC гр. Я., Б.К. е придобил чрез покупко-продажба
недвижим имот, находящ се в гр.С., ул.***.
С него е придобил в собственост имота от неговите родители, като
майката А. К. е ответник по настоящия иск. В акта за собственост е
1
обективирано също така, че по искане на продавачите, същите са си запазили
пожизненото право на ползване върху целия недвижим имот.
В действителност, до месец Март 2014г. твърди, че имотът се е
ползвал от ответницата и нейния съпруг С. К.. С Решение №***г. на ЯРС,
постановено по гр.дело №***г. по описа на ЯРС, бракът между родителите на
ищеца бил прекратен на основание чл.50 от СК, като ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.С., ул.*** било предоставено единствено на
съпруга С. К..
В замяна на това, че ползването на имота в гр.С., е останало изцяло за
С. К., същият прехвърлил в собственост на бившата си съпруга друг
недвижим имот, който са придобили по време на брака, а именно: Жилище –
апартамент, находящ се в гр.С., кв.*** /съгласно справка, извършена в
Агенция по вписванията и приложена към настоящата искова молба/.
Посочва, че след настъпилата раздяла, бащата на ищеца продължил
сам да ползва процесния имот, /в който впрочем е живял през целия си
живот/, като предприел действия за неговото облагородяване и основно
ремонтиране. С бившата си съпруга успели да поддържат добри отношения и
след развода, като по повод ползването на имота никога не е имало конфликт
между тях. Ответницата, с оглед постигнатото пред съда споразумение,
напуснала имота, изнесла всичките си вещи, престанала да участва в
поддържането на имота, включително с финансови средства, преустановила
напълно плащането на такси за битови услуги и данъци.
Към днешна дата ищецът не общува с майка си -ответник по иска,
поради влошени отношения между тях, но знае от баща си, че тя живее в
гр.Б., работи в гр.С. и нещо повече - от 2017г. има брак с друг мъж.
С оглед на изложеното счита, че след 2014г. ответницата е престанала
фактически да осъществява учреденото в нейна ползва право на ползване на
процесния имот, нещо повече - с изявление, направено пред съд по гр.дело
№***г. по описа на ЯРС, тя се е съгласила ползването да бъде предоставено
на бившия й съпруг.
В срока по чл. чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител назначен на ответницата, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. В проведеното съдебно заседание същата чрез
пълномощника си оспорва изцяло изложените факти в исковата молба и
2
твърди, че след 2014 г. тя е посещавала имота редовно, грижила се е за
неговата поддръжка и съхранение, като е държала и собствени вещи в него и
не се е дезинтересирала от него.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдън приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно представения нотариален акт № ***, том ***, дело ***г. на
***при ЯРС С. Т. К. и А.И. М.-К., съпрузи от г.Я. са продали на сина си Б. С.
К. недвижим имот, находящ се в гр.с., ул.***, представляващ дворно място с
пространство от 630 кв.м., съставляващо имот с пл.номер *** в кв.*** по
плана на града, заедно с потроените в него жилищна сграда, масивна
пристройка и масивен склад-работилница, като в полза на продавачите е
учредено пожизнено право на ползване върху целия имот. Според
представената скица на поземлен имот № ***г. на СГКК-гр.Я. поземленият
имот е с идентификатор 69660.501.2218 по КККР на , и с адрес гр.С., ул.“***с
площ от 700кв.м. и съсесди: 69660.501.2215, 69660.501.2213, 69660.501.2166,
69660.501.2148, 69660.501.2167, като в него попадат сграда 69660.501.2218.4,
със зъстроена площ 14 кв.м., брой етажи 1 и предназначение: постройка на
допълващо застрояване; сграда 69660.501.2218.5 със застроена площ от 182
кв.м., брой етажи 1, предназначение : жилищна сграда – еднофамилна и
сграда 69660.501.2218.6 със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи 1 и
предназначение: селскостопанска сграда със вписан собственик Б. С. К..
Видно от представеното решение №***г. постановено по гр.д. № ***г.
по описа на ЯРС бракът между А.И. М.-К. и С. Т. К. е прекратен, като е
утвърдено споразумение по чл.51 от СК, с което ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.С., ул.*** е предоставено на съпрута С. т. К..
Във връзка с твърденията, че в замяна на това ползване съпругът е
прехвърлил на бившата си съпруга друго жилище в гр.С. е представена
справка №***г. на СП , според която на лицето А.И. М. К. е вписан на
15.12.2017г. нотариален акт за покупко-продажба на жилище,апартамент,
площ от 65.190 кв.м. ведно с избено помещение в гр.С., кв.***.
В подкрепа на възраженията си ответницата е представила
удостоверение за променен адрес изх.№ ***г. на Община С., според което тя
е от 18.11.1998г. до 2007г. се е водила на адреса в гр.С., от 25.07.2007г. до
06.06.2011г. е регистрирана на адреса в гр.С., от 06.06.2011г. до 18.11.2016г.
3
има регистриран адрес в гр.С., ул.***и от 18.11.2016г. е с регистриран адрес в
гр.Б.
По делото ат страна на ищеца бяха допуснати и разпитани като
свидетели С. И. К. и С. Й. Т.
Свидетелката С.К., на която ищецът й е ***, заяви, че живее през 7-8
къщи от имота на ищеца. Твърди, че в него живее *** С. Т. с когото се
намират в добри отношения, като често ходи да помага там в градината.
Заяви, че от развода не е вижадала А. да идва в имота от 2014г.. Тя често
ходила в имота и помагала с каквото може, но не знае дали м имота има
нейни вещи. С. й е споделял, че се чуват по телефона с А., но не й е споделял
тя да е идвала там. Тя лично не е виждала А., когато е посещавала имота.
Свидетелят С. Т., че живее в гр.С. в близост до имота на С. на същата
улица. Зави, че в него живее само С. От както са се развели А. не живее там,
като С. живее сам. Сой не е виждал ответницата да идва и С. не му е споделял
тя дя е идвала, като всеки ден са заедно с него.Заяви, че от 2 години С. прави
ремонт на къщата с негови пари, като от 2014г. той всичко плаща по имота.
Лично не е виждал ответницата да идва в имота.
От страна на ответницата бяха допуснати и разпитани като свидетели
лицата Т. Д. Б. и Т. К. К.
Свидетелката Т. Б. заяви, че позната и двете страни от 2019г., когато е
заживяла в гр.С. След 2014г. е виждала ответницата в имота, идвала всяка
година да го чисти къщата по 304 пъти. Знае, че в имота имало нейни вещи от
преди брака. Последно е ходила в имота 2017 или 2018г. В имота живее С.
Когато ответницата се върнала от А. през 2015г. останала да живее в имота 3
месеца. Имало различни случай в които тя е оставала в имота, когато е
минавала да ходи на море, да остави кучето С. да го гледа. Знае, че прида да
се разведат е правен по-основен ремонт на къщата, след това не й е идвестно
да е правен ремонт.
Свидетелят Т.К. е настоящият *** на ответницата и познава страните.
Заяви, че многократно са посещавали имота в гр.С. – по големи празници и
когато ходили на почивка да вземат кучето. Последно ходили през м.май
2021г.. В имота живее С., като те нямали ключ и отивали с предварителна
уговорка. Преспивали са в имота 1-2 пъти, когато се налагало през 2019г.
Твърди, че ответницата полагала грижи за имота, като е ходила да го чисти и
4
да го подрежда. Спомня си, че носили влагоабсорбатор, поради проблем на
западната страна на къщата. Основен ремонт А. е правила на имота преди да
се познават. С ответницата са заедно от 2015г., а бракът им е от м.5. От по-
рано знае, че тя е посещавала имота, когато се върнала от А. е останала в
имот месец-два. Доколкото знае всичкия й багаж е там от преди брака.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
првани изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.59,ал.3 от ЗС.
Правото на ползване според нормата на чл.59, ал.3, пр.последно от ЗС
се погасява ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително
от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да
се събират плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция - чл.
56, ал. 1 ЗС / Решение № 347 от 02.12.2011г. по гр.д. № 20/2011г. на II г.о. на
ВКС/. Законът чл.59 от ЗС определя, че погасяването на това вещно право
става при смъртта на субекта - негов носител, при погиване на вещта, както и
при неупражняването на правомощието в течение на пет години, т.е. във
всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна последица
от нереализирането на правомощието за ползване на вещта. Срокът по чл. 59,
ал. 3 ЗС е давностен. За да настъпи погасителното му действие е необходимо
титулярът на вещното право на ползване да не упражнява нито едно от
правомощията, които то съдържа. По съдържание то включва всяка форма на
фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др., вкл. и чрез друго лице.
Правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се
получат добиви от нея не е ограничено в начина на упражняване.
Въпреки, че в исковата молба не е посочен краен срок на давността, за
такъв съдът приема датата на депозиране на иска в съда – 19.05.2021г., с
оглед твърденията на ищеца, че ответницата не е упражнявала това свое право
през последните 5 години, направени в проведеното съдебно заседание.
По делото не се спори, че на ответницата заедно с бившият й съпруг С.
К. е било валидно учредено пожизнено право на ползване върху процесния
5
имот в гр. С. с разпоредителната сделка обективирана в нот.акт №***г. Не е
спорен и факта, че с прекратяването на брака между ответницата и С. Т. К.
правото на ползване върху имота, който е представлявал семейно жилище, е
предоставен на съпруга С. К.. Този факт обаче по силата на цитираните норми
не е основание за прекратяване на това право на А. К.М.. В съдебната
практика няма спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота
на трето лице и така да упражнява правото си на ползване /Решение
№14/20.03.2015г. по гр.д. № 5468/2014г. II. Г.о. на ВКС на която се е позовала
ответницата./. Безспорна е практиката , че личното ползване се осъществява
не само чрез непосредствените действия на титуляра на правото, но и чрез
действията, осъществени и от членове на неговото семейство или чрез трето
лице, на което той е предоставил имота, каквито възражения е въвела
ответницата и които съдът изцяло възприема като основателни. В случая
ответницата е предоставила това ползване на Стефан К., но не се отказала от
него, а чрез него е продължила да го упражнява за себе си.
Без значение е обстоятелството, че ответницата е получила друг имот в
гр.С., като този факт е ирелевантен за настоящият спор. Твърдението на
ищеца, че имота не се ползва от ответницата след 2014г. съдът намира за
недоказано. От представеното удостоверение за променени адреси безспорно
се установи, че ответницата през периода 06.06.2011г. до 18.11.2016г., е била
с регистриран адреса в гр.С., ул.***. От показанията на свидетелите на
ответницата се установи, че след завръщането й от А. през 2015г. ответницата
е живяла в имота 2-3 месеца, че тя се е грижила за него, като е ходила в него
да го поддържа, макар и не постоянно, в имота се намират нейни вещи
придобити от брака й със С. К., като тя заедно с настоящият й съпруг
продължават да го посещават по различни поводи. Тези показания съдът
намира за достоверни, пълни и непротиворечиви, като отчита съпружеската
връзка на св.К. с ищцата. Показанията на свидетелите на ищеца съдържаха
повече предположения и данни взети от други лица – С. К., поради което въз
основа на тях не може да се направи категоричен извод, за факта че
ответницата не е ползвала имота.
В заключение съдът прави извод, че ответницата е ползвала имота, като
е упражнявала това право лично и чрез другиго, но за себе си, което е
упражнявала и след 2014г. , поради което правото й на ползване не е погасено
6
по давност. С оглед на това предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на делото ищецът дължи на ответницата направените от
нея разноски по делото в размер на 600лв. – адв.възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.С. К., ЕГН ********** иск по
чл.124,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.59,ал.3 от ЗС да се приеме за установено, че
правото на ползване на А. И. М. с ЕГН **********, учредено с
нотариален акт №***, том ***, дело № *** от 12.12.1997г. на *** при РС-Я.
върху имот, находящ се в гр.С.,ул.*** е погасено по давност, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Б.С. К. да заплати на А. И. М. направените по делото
разноски в размер на 600лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
7