Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Номер 208 19.12.2019 година Град
Търговище
Търговищки Административен съд
първи състав
на седемнадесети
декември две
хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Адм.Д
№
279 описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.
145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството по делото е образувано е
по жалба на „ЕВРОКОМЕРС“ ЕООД, представлявано от управителя Хр. Н., против Заповед за налагане на ПАМ
№401-ФК/22.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на
НАП – София -запечатване на търговски обект-ресторант „К.“, находящ се в гр.Търговище, ул.“Г.С.Р.“ №52 и забрана за достъп до него.
В жалбата се релевират доводи за
отмяна на обжалваната заповед за налагане на ПАМ,като
неправилна,незаконосъобразна,немотивирана и издадена в нарушение целта на
закона. Жалбоподателят излага и подробни съображения,че не е осъществил
фактическия състав на вмененото му нарушение,тъй като не е установена липсата
на издаване на касова бележка от фискално устройство. Твърди,че при извършване
на плащането на сумата е издадена фискална касова бележка, както и че по делото
липсват убедителни доказателства за осъществяване от обективна страна състав на
административно нарушение, вменено на жалбоподателя-предпоставка за налагането
на ПАМ. Моли съда въз основа на
изложените съображения, да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед. Не претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован,не се явява.
Ответникът, редовно призован, чрез
процесуалният си представител оспорва
жалбата. Излага подробни съображения досежно неоснователността на
депозираната жалба, поради издаване на обжалваната заповед за ПАМ от
компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, при
наличие на всички материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на
закона.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна
проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно представения с преписката
протокол за извършена проверка серия АА № 03876 от 13.10.2019 г. /л.35/, служители
на ГДФК на НАП извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното
законодателство в търговски обект – ресторант „К.“, находящ се в гр.Търговище, ул.“ Г.С.Р.“ №52,
стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на проверката
било констатирано, че на 13.10.2019 г. в 16.00 часа в гр.Търговище търговецът,
в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, със
стационарен търговски обект, не е издало фискална касова бележка, отговаряща на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, от инсталираното в обекта
фискално устройство, доколкото за покупка на една порция пилешки дробчета пане на стойност 4,80 лв.,
една порция пилешки дробчета с лук на стойност 4,40 лв., препечен хляб на стойност 3 по 0,30 лв. , минерална
вода на стойност 2,20 лв. и безалкохолно
на стойност 1,60 лв. е издадена фискална касова бележка № 0000083/13.10.2019г.,
която не съдържа вида на закупените
стоки и е посочена обща стойност.
С Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F529190 /27.11.2019 година /л.70/ е
започнало административнонаказателно производство срещу „ЕВРОКОМЕРС“ ЕООД,
представлявано от управителя Хр. Н. за извършено нарушение по чл. 26, ал. 1, т.
7 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на Министерство на финансите, за това, че на 13.10.2019
година за извършена покупка в търговски
обект- ресторант К.,стопанисван от дружеството не е издало фискална касова
бележка,отговаряща на изискванията на Наредба№Н-18/13.12.2006год. от
инсталираното в обекта фискално устройство, регистрирано в НАП, с което не
е спазило реда за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства и е осъществило състава на нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18/2006г..
Със Заповед №401 - ФК/22.10.2019г. на
началник отдел «Оперативни дейности» -
Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект- ресторант „К.“,находящ
се в гр.Търговище, ул.“Г.С.Р.“ №52 и забрана за достъп до него за срок от от 14 дни,
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1от ЗДДС.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател в срок до един ден от датата на
връчване на заповедта, като конкретният ден и час да се определят от връчителя.
Със
същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази
заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена
молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло.
Административният
орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта.
Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи наложената ПАМ и относно
продължителността на срока.
ЗППАМ е връчена на представляващия дружеството на 27.11.2019 г.,видно
от разписка за връчването й /л.34/.
При
така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна
- адресат на заповедта за налагане на ПАМ-запечатване на търговски обект,
породило неблагоприятни правни последици за оспорващото дружество. Обжалването
на административния акт е извършено при наличие на правен интерес, поради което
е допустимо за разглеждане.
Съдът приема жалбата за основателна, предвид следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен орган – началник
отдел «Оперативни дейности» - Варна в ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП -арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал.
1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходи /ЗНАП/. Видно от прил. на
л.71 от делото Заповед №ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 год., цитирана в обжалваната
заповед, налице е постановена заповед от изпълнителния директор на НАП за оправомощаване на основание чл.10 ал.1
т.1 от ЗНАП на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ-запечатване на
обект по чл.186 от ЗДДС, поради което съдът с оглед доказателствата приема,че
атакуваната заповед за налагане на ПАМ е постановена от надлежно оправомощен
компетентен административен орган.
Административното производство е
започнало въз основа на извършена проверка на 13.10.2019 година, обективирана в
протокола за извършена проверка №0387612 от същата дата /л.35/, връчен на
представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото
административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.
Заповедта отговаря на изискванията на
чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че
са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС. В заповедта се
съдържа достатъчно описание на запечатания обект, но погрешно е посочен номера на улицата вместо правилното №52 е изписано
№32. Недвижимият имот не е
индивидуализиран с правилния си адрес, описан е
предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са и мотиви досежно
продължителността на наложената принудителна административна мярка.
Разпоредбата на чл.3 ал.1 от
Наредба№Н-18 от 2006 год. предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стока и услуги във или от търговски
обект, чрез издаване на касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от ИАСУТД, с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно предвиденото в чл. 26, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 2006 година, фискалната бележка от ФУ трябва да е четима,
да съответства на образеца съгл. Приложение №1 и да съдържа задължително
подробно изчерпателно изброените от т.1 до т.17 реквизити,между които съгласно
т.7-„наименование на стоката /услугата,код на данъчна група, количество и
стойност на закупените стоки или услуги“. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1 на чл. 118 ЗДДС, възпроизведена
частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан
друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби
следва изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство
се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект
доставка /продажба,както и че издаваните касови бележки трябва да съответстват
на изискванията на
Наредба№Н-18/13.12.2006год.
В случая няма спор, че служители на ТД гр.
Варна на НАП са закупили една порция пилешки дробчета пане на стойност 4,80 лв.,
една порция пилешки дробчета с лук на стойност 4,40 лв., препечен хляб на стойност 3 по 0,30 лв. , минерална
вода на стойност 2,20 лв. и безалкохолно
на стойност 1,60 лв. е издадена фискална касова бележка № 0000083/13.10.2019г.,
която не съдържа вида на закупените
стоки и е посочена обща стойност, за които
е издаден касов бон №0000083/13.10.2019г. на обща стойност – 13,90 лв.
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство регистрирано
в НАП с №44334971, както и че издадената
фискална касова бележка не съдържа наименование на стоката/услугата,код на
данъчна група,количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Видно
от съдържанието на прил. касов бон /л.39/, покупките са били маркирани като „кухня“ с
посочена единична стойност и крайна цена на покупката. Тези факти се съдържат в
протокола за проверка, представляващ официален свидетелстващ документ, чието
съдържание не е опровергано от оспорващия. Същевременно
е представен бон за закрита сметка на същата стойност и отговарящ на изискванията на Наредбата,
като е отразен часа на издаването му 15,41 т.е. с приблизително двадесет минути
по-рано преди вписания час на проверката 16,00 ч. В рамките на същия
работен ден пропускът е бил отстранен нещо повече това е станало в час предхождащ
началния такъв на проверката. Всички артикули са били въведени в касовия апарат
по наименование на стоката/услугата,код на данъчна група,количество и стойност
на закупените стоки или услуги,в съответствие с изискванията на наредбата.
При проверката е извършен опис на
касовата наличност в търговския обект, при който не е констатирана разлика между
касовата наличност по документи и фактическата наличност в касата. Изведен е и
междинен /дневен/ финансов отчет от ФУ. Такова
нарушение е констатирано за първи път. Принципно констатацията за размера на продажбата,
за която е издаден касов бон, който не отговаря на изискванията на
Наредба№Н-18/2006год. е на ниска стойност-13,90 лв.,поради което същият не води
до извод за засегнат важен държавен или обществен интерес. Липсват данни какви
са размерите на обичайните обороти на търговци с такава дейност и мащаб, за да
се изведе заключение, че тези на жалбоподателя обуславят запечатване на
търговския обект, поради съществуващата възможност от извършването на нови
нарушения, от които за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, засягащи
пряко интересите на държавата, с оглед на което съдът счита, че в конкретния
случай запечатването на търговски обект за 14 дни и забраната за достъпа до
него няма да постигнат предвидените в чл.22 от ЗАНН цели. Още повече,че
констатираното нарушение е било отстранено незабавно, още в деня на проверката,
дори преди нея.
Съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния
случай се касае за превантивна принудителна мярка, целта на която е да
предотврати извършването на едно неправомерно деяние.
Съобразно трайно установените в
теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните
административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят
нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от
него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на
принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори
да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело
до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на
съответен документ за продажба, както би бил например случая при други
нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите –липса на издадена
касова бележка, липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на
дистанционна връзка за подаване на данни или други подобни. Посочените в
мотивите относно срока на мярката цели "за да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения" са несъстоятелни, общо формулирани, несъобразени със спецификата
на конкретния казус.
На първо място наложената
ПАМ-запечатване на търговския обект не би могло да доведе до предотвратяване
или преустановяване на нарушението, за което е издадена оспорената заповед, тъй
като същото е довършено към момента на установяването му и отстранено незабавно
още в деня на констатирането му, а заповедта за налагане на ПАМ е издадена
значително по-късно, близо девет дни след констатиране на нарушението в момент,
в който същото вече е било отстранено и фискалното устройство е било
синхронизирано и приведено в съответствие с изискванията на чл.26 ал.1 от
Наредба№Н-18/2006год.
Отделно съдът приема, че не е налице
възможност да бъде осуетено или сериозно
затруднено проследяването на реализираните обороти и пълната отчетност на извършваните
от лицата продажби. Обстоятелството, че издаваните в обекта касови бележки не
съдържат всички изискуеми реквизити, само по себе си не би могло да се
квалифицира като пречка за проследяване на търговския оборот, след като този
търговски оборот се отчита от проверяваното лице, нито затруднява контролната
дейност на органите на НАП до степен, препятстваща данъчното облагане.
Следва да се отбележи, че дори когато
преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на
целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не
само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и
ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го
възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Действително,
докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на
принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни
нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на
административната принуда. Доведена до крайност, тезата на административния
орган, че цел на принудителната мярка е лишаване на нарушителя за определен
срок от възможността да извършва нови нарушения, би означавала, че
възпрепятстването на търговската дейност е единственият начин да бъде принудено
издалото несъответстващ на изискванията на наредбата касов бон лице да спре извършването на
нарушения от този вид, и съответно да се освободят контролните органи от
нуждата за определен срок да следят за последващи нарушения от този вид. Такива
цели в хипотезата на нарушение по чл. 26, ал. 1 т.7 , вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година
на Министъра на финансите административната принуда не може да си поставя.
В самата заповед е посочено, че на
основание чл.187, ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако
жалбоподателят представи доказателства, че е заплатил наложената санкция.
Предвидената в ЗДДС санкция за такова нарушение е от 500 до 2000 лв. и се
определя от административно наказващия орган при издаване на НП, което е част
от налагане на административно наказание на търговеца по реда на ЗАНН. Видно от
доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната заповед все
още липсва и не е налице издадено наказателно постановление. Издадената в
конкретния случай преди издаването на наказателно постановление заповед за ПАМ
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи от страна на оспорващото дружество, като по този начин освен, че
ограничава в значителна степен правата на търговеца, води и до пропуснати
приходи за държавата от данъци, което не съответства на целта на закона.
Не е без значение факта, че определеният срок
на принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, посочени по-горе, поради което следва
да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Запечатването на обекта за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на
адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел.
Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на
оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на
извършеното нарушение и на законоустановената цел.
Евентуалната
възможност лицето да извърши повторно същото нарушение не може да обоснове
превантивен характер на разглежданата ПАМ към настоящия момент, тъй като
опасността от правонарушение не е (а трябва да е): явна и несъмнена, което означава, че изводът за нейната
наличност следва да се гради на положително установени факти на обективната
действителност, каквито в случая не се констатират; реална и конкретна, т.е.
съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема; непосредствена – с
достатъчна степен на вероятност от незабавното настъпване на вредите, а не
хипотетична и далечна (отдалечена по време и с малка степен на вероятност).
Крайният извод на
съда е, че с отстраняване на установеното от приходна администрация нарушение
по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12. 2006 г. на МФ от страна на
жалбоподателя, необходимостта от налагане на обсъжданата ПАМ е отпаднала,
защото нейните цели на практика са постигнати преди реалното й изпълнение.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи
на законоустановените цели на административната принуда и е постановена в нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК и на
принципа за съразмерност по чл.6 ал.5 от АПК, поради което се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Разноски не се претендират и съдът не
присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на„ЕВРОКОМЕРС“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя Хр. Н. Заповед за налагане на ПАМ
№401-ФК/22.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на
НАП – София -запечатване на търговски обект-ресторант „К.“, находящ се в гр.Търговище, ул.“Г.С.Р.“ №52 и забрана за достъп до него.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от настоящото ,решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: