Определение по дело №2289/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2025 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20193100102289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2025 г.

гр. В.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията    

гражданско дело № 2289 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 261293/08.05.2025 г. от А.И.К. и М.П.Д., чрез адв. Ц.Д., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 260007/16.04.2025 г., постановено по гр. дело № 2289/2019 г. по описа на ВОС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество не изразява становище по молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производство по настоящото дело е образувано по искане на Комисия отнемане на незаконно придобитото имущество против М.П.Д. и А.И.К. с правно основание чл. 153, ал.2, във вр. с §5, ал. 2 от ПЗР от ЗОНПИ и цена на иска 69801,40 лв. (след прекратяване на производството с протоколно определение от 17.01.2024 г. по отношение на част от исковата претенция в размер на 137310,42 лв.)

С Решение № 260007/16.04.2025 г. съставът на ВОС се е произнесъл като е отхвърлил предявения иск от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против ответника М.П.Д. за отнемане в полза на държавата, на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, на сумата в размер на 100 лв., представляваща равностойността на 100 дружествени дяла от капитала на „ФЕЯ 86" ООД с ЕИК **** на стойност 100 лева; отхвърлил предявения иск от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против ответницата А.И.К. за отнемане в полза на държавата, на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, на сумата в размер на 22901,40 лева по спестовен влог в лева с IBAN *** А.И.К. в „ИНВЕСТБАНК" АД; на 1/15 ид.ч. от поземлен имот с площ по документи 12718 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., находящ се в обл. В., общ. Б., гр. Б. в местността „****" с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на ползване: ниско застрояване - до 10 м, при граници: № ****, № ****, № ****, № ****, № ****; на лек автомобил марка „БМВ", модел „530ХД", per. № ****, рама № ****, двигател № ****, дата на първоначална регистрация 01.01.2009 год.; на сумата в размер на 100 лв., представляваща равностойността на 10 дружествени дяла от капитала на „ФЕЯ 86" ООД с ЕИК ****. При постановяване на решението си, съдът не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

С Определение № 260017/29.01.2024 г. съдът е присъдил разноски на ответника М.Д. и на адв. Ц.Д. за осъществената безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на ответницата А.К., съразмерно на прекратената част от производството, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

В настоящия случай искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответниците чрез адв. Д. в последното открито съдебно заседание по делото, проведено на 26.03.2025 г.

По отношение на ответника М.Д. се претендират разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по жалба срещу Определение № 260648/05.11.2020 г. по гр. д. № 2289/2019 г. по описа на ВОС и 220 лв. депозит за вещи лица. За доказване реалното извършване на разноските страната е представила Договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024 г., съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., Договор за правна защита и съдействие от 22.12.2020 г. (л. 25 от в. ч. гр. д. № 1/2021 г. по описа на ВАпС), съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., както и платежно нареждане от 30.03.2022 г. (л. 279 от делото) за платен депозит за вещи лица в размер на 220 лв.

Съдът намира, че дължимите разноски (за адвокатско възнаграждение по делото, за депозит за вещи лица и за обжалване на Определение № 260648/05.11.2020 г. по гр. д. № 2289/2019 г. по описа на ВОС) следва да се изчислят като се съпоставят с целия материален интерес по делото (съответната стойност на имуществото, което се претендира за отнемане от него – 3150 лв.). Настоящият състав приема за основателно и направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение по делото, съобразно фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия. Дължимото в полза на М.Д. адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано от претендираните 5000 лв. до 615 лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След редуцирането на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че извършените от ответника разноски в производството с оглед изхода на спора (отхвърлен иск за сумата от 100 лв.), възлизат в общ размер на 32,86 лв.

По отношение на разноските, претендирани от адв. Ц.Д. за осъществената безплатна адвокатска помощ на ответницата А.К., съдът намира следното:

С Определение № 260017/29.01.2024 г. в полза на адв. Д. са присъдени разноски в размер на 4215,21 лв., определени съразмерно на прекратената част от производството по отношение А.К., а именно за сумата от 134260,42 лв. С оглед изхода на спора съдът намира, че разноски се следват на процесуалния представител на ответницата и за останалата за разглеждане част от иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв, при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски. Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил правната помощ.

За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване.

В настоящия случай адв. Ц.Д. претендира присъждане на разноски в размер на 4000 лв. за осъществената от него безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на А.К., за което е представен договор за правна защита и съдействие от 19.03.2025 г. Същите се дължат на адвоката, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

По изложените съображения молбата за допълване на решението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК,  Решение № 260007/16.04.2025 г., постановено по гр. дело № 2289/2019 г. по описа на ВОС, като:

 ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ ***, ДА ЗАПЛАТИ:

-       в полза на М.П.Д., ЕГН **********, сумата в размер на 32,86 лв. (тридесет и два лева и осемдесет и шест ст.), представляваща сторените пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

-       в полза на адв. Ц.С.Д.,*** Тауърс, сумата в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на ответницата А.И.К., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: