РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10405 по
описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.И.Б. срещу УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, по предявен иск правно
основание чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 100 лв., (частичен иск от обща сума от 200 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултата на некачествена и недостатъчна медицинска помощ,
във връзка с оперативни интервенции, вкл. на 24.08.2016
г., както и законната лихва
върху сумата, считано от датата на поканата - 10.11.2017 г., до
окончателното плащане на главницата. Ищецът твърди, че на 17.07.2016 г., е претърпял
пътнотранспортно произшествие. Откаран е с линейка в болницата в гр. Гоце
Делчев, откъдето същия ден е транспортиран в УМБАЛСМ „П.", II травматологична
клиника, с диагноза „счупване на тялото (диафиза) на тибията - открито вляво“. От прегледа и рентгеновото изследване е установено
открито пунктиформено счупване в горната част на лявата подбедрица. От
консултация със съдов хирург е установено, че има доплеров сигнал на задната
тибиална артерия на левия крак. При рентгеновото изследване е установена и фрактура
на лявата ключица. След клинично обсъждане е взето решение за пристъпване към
спешно оперативно лечение, при което да се ревизира лявата подбедрена област и
да се възстанови артериалната циркулация на левия долен крайник
и да се извърши фасциотомия за отбременяване на напрежението. Предприета е оперативна намеса на
17.07.2016 г. (оперативен протокол № 18043), направена е кръвна репозиция и
метална остеосинтеза с две плаки. На следващия ден - 18.07.2016 г. е
осъществена отново операция (протокол № 18132) поради „необходимост от
възстановяване артериалната и венозната циркулация на левия долен
крайник", направена е тромбектомия на лявата задколянна артерия, частична
резекция на артерията, интерпозиция на лявата голяма подбедрена вена и
реанастомоза. Р.И.Б., сочи че е изписан на 25.07.2016 г. със статус
„подобрено общо и локално състояние", за
продължаване на лечението в съдова хирургия. Ищецът поддържа, че в Отделението по съдова хирургия на
УМБАЛСМ „П." е постъпил на 25.07.2016 г. с диагноза „тромбоза на лявата
задколянна артерия", с данни за изпитване на остро настъпила болка, изстиване и изтръпване на левия крак в областта
на стъпалото и пръстите с давност от 2-3 часа. Установено е, че липсва пулс на лявата задколянна артерия
и дистално, а пръстите и ходилото му са били бледи и хладни. Поради това е предприета оперативна
намеса (протокол № 18869/26.07.2016 г.) с цел възстановяване на нормалната
перфузия на долния крайник. Актуалната към този момент диагноза е „стара остра
тромбоза на лявата задколянна артерия, абцес на страничната част на
оперативната рана". Направена е частична резекция и термино-терминална
реанастомоза, дренаж, евакуирана е гнойна колекция,
частична некректомия на мускулатурата от предната тибиална ложа. Посочено е, че
циркулацията на левия крак е възстановена. След операцията, ищецът е насочен към Ортопедична клиника за продължаване на
лечението в добро общо състояние, топло стъпало и перферни пулсации. Изписан е
на 27.07.2016 г. и на същата дата е приет отново във II
травматологична клиника за долекуване на инфекцията. При престоя му там, видно
от оперативен протокол № 2084 на 03.08.2016 г. е направена фасциотомия. На
09.08.2016 г. е изписан с диагноза „инфекция
и възпалителна реакция, дължащи се на вътрешно фиксиращо устройство в
ляво". На същата дата - 09.08.2016 г. отново е приет във
Втора травматологична клиника на УМБАЛСМ „П.". С оперативна намеса на
15.08.2016 г. (протокол № 2187) е извършена екстракция на остеосинтезния
материал отляво и е направен дебридман". На 17.08.2016 г. е изписан за
пореден път „е подобрено общо и
локално състояние“.
На
17.08.2016 г. е приет в Отделението по изгаряния
и пластична хирургия - възрастни в У. „Н."
ЕАД, където постъпва за оперативно
лечение на раневи дефект по воларната повърхност на лява подбедрица. На
24.08.2016 г. е предприета операция (съставен протокол № 21716). Изходът от
лечението е посочен като такъв „с подобрение",
без необходимост от рехоспитализация, с посочена временно изгубена
трудоспособност - 20 дни. От отделението е изписан на 31.08.2016 г. и е освободен за
домашно лечение. Въпреки
изписването обаче състоянието на ищеца не се подобрява. Изпитва постоянно
неразположение, поддържа висока телесна температура, а раната в лявата
подбедрица не е зараснала, напротив - оказва се огнище на тежка бактериална
инфекция, придобита при вътреболничното му лечение в „П.".
В исковата молба се
поддържа, че на 16.09.2016 г. Р.Б. заминава за Германия, за да предприеме лечение
там. Постъпва в Университетската клиника в гр. Мюнхен с диагноза „остър хематогенен остеомиелит: подбедрица
/фибула, тибия, колянна става/, флегмон на подбедрица, абцес на подбедрица,
фрактура на тибиалното плато в процес на лечение, флегмон на костния
мозък". Още в предоперативната диагностика е установен голям абцес в
областта на дълбоката задна ложа на лявата подбедрица, представляваш
основание за потенциална ампутация. Установено е още, че е налице инфекция на
рана с комплекс от 4 мултиоезистентни грам - отрицателни
бактерии acinetobacter baumanii и и 3 мултиоезистентни грам - отрицателни
бактерии Enterobacter cloacae, придобити при предходното лечение в
България, като заразяването е значително. Откроява се също известна пареза на
предния мускул на големия пищял (3/5 степен) и сетивни нарушения на лява
подбедрица. В протокола
от първата операция, осъществена в Университетската клиника в гр. Мюнхен на
30.09.2016 г., е отбелязано: „...Тъканта /на лявата подбредрица/ е много
втвърдена и с изключително много белези, отчасти се разпада некротично. В дисталната част има компрес,
останал вероятно от предишната операция, същият е отстранен и изпратен
за хистологично изследване. Компресът е значително променен и облян с гной и
има наличие на значителна некроза по протежение на дълбокия флексорен участък. Сочи се, че при хистологичното изследване, извършено
на 04.10.2016 г. е установено: По отношение на взетия при първата операция
материал, обозначен като „чужди тела - че се касае за гранулационна тъкан с реакция към чужди тела с ограничено огнище, както
и външно струпване на влакнести елементи от чужди тела, които биха могли да
бъдат например части от тампони.; По отношение на взетия материал при първата
операция, обозначен като „хронична тъкан" - че се касае за обширна некротична скелетна мускулатура с
флегмонозно гнойно възпаление и рамкираща гранулационна тъкан.
Ищецът сочи,
че след множество оперативни намеси и предприето антибактериално лечение едва
към 11.12.2016 г. изследванията показват, че вече няма данни за наличие на мултирезистентни
грам-отрицателни бактерии и acinobacter baumanii. На лявата подбедрица на Р.Б.
е постановено фиксиращо устройство „И.",
с което същият прекарва половин година. Проведеното в Университетската болница
в гр. Мюнхен лечение дава положителен резултат и към настоящият момент, ищецът Б.
е подвижен, но без чувствителност в лявото ходило.
В исковата
молба се поддържа, че след напускането на УМБАЛСМ „П.", Б. е с реална
опасност за живота си, с тежък абцес в лявата му подбедрица. Освен това, месеци
наред ищецът живее всекидневно с мисълта, че левият му крайник може да бъде
ампутиран. Прекарва една година под постоянна хоспитализация, трайно изолиран
от своето семейство, близки и приятели. Тази социална изолация, както и
постоянното чувство на несигурност по отношение на здравословното му състояние
се отразяват изключително неблагоприятно върху психиката му. Сумата, отделена за лечението му в
Германия е значителна и непосилна за семейството на Б.. Налага се негови близки
и приятели да набират средства, като освен това се налага и допълнително
кредитиране от немска банкова институция. Тази финансова несигурност и
необходимостта да разчита на подаянията на близките и познатите му,
допълнително засилват чувството му за безизходица и отчаяние.
Сочи, че до лечебното заведение е
изпратена покана с вх. № РД-44-5230/ 10.11.2017г. за заплащане на обезщетение в
размер на 200 000 лв., с посочена доверителна банкова сметка ***. От страна на
УМБАЛСМ „Н.И.П." е отправено искане за представяне на още медицински
документи с изх. № РД-44-5320/23.11.2017 г., което е изпълнено с входирана
молба с вх. № РД-44-5320/11.12.2017 г., но до момента няма заплатено
обезщетение.
Ответникът
УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, оспорва иска изцяло по основание и по размер. Поддържа,
че според медицинската документация, История на заболяването на Р.Б. в „УМБАЛСМ
Н.И. П.“ ЕАД, ищецът постъпва по спешност в лечебното заведение на 17.07.2016
г. след претърпяно пътнотранспортно произшествие с мотор. Непосредствено след
приемането същия е насочен за хоспитализация и хоспитализиран във Втора
хирургични клиника на „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД. Въз основа на поставената диагноза
и извършване на необходимите изследвания (лабораторни, диагностични, образни) в
спешен порядък, след клинично обсъждане е взето решение за пристъпване към
спешно оперативно лечение. В периода 17.07.2016 г. - 31.08.2016 г. на Р. Б. са
извършени в „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД общо шест оперативни интервенции, като
пациента е превеждан, хоспитализиран и рехоспитализиран в различни клиники и
отделения, с цел овладяване и подобряване на здравословното му състояние и
постигане на най - добър здравен статус, в съответствие с добрата медицинска практика
и медицинските стандарти.
Не
оспорва фактологията по отношение на лечението на ищеца в „УМБАЛСМ Н.И. П.“
ЕАД. Твърди, че от водените ИЗ от хоспитализациите на пациента се установява,
че по отношение на същия са извършени в пълен обем всички лечебно -
диагностични, клинични, лабораторни, образни, консултативни и др. процедури в
съответствие с поставената диагноза и протокола на съответната клинична пътека.
Преди всяка от оперативните интервенции Р.Б. е уведомяван за възможностите за
лечение и вероятните усложнения, и собственоръчно е подписал декларации за
информирано съгласие за постъпване на лечение, декларации за информирано
съгласие за медицински и хирургически процедури, декларации за информирано
съкласие за преливане на кръв и кръвни съставки. Р.Б. е лекуван в „УМБАЛСМ Н.И.
П.“ ЕАД почти месец и половина, като през целия период на лечението за него са
положени грижи, съответни на лечебно заведение с най - висока компетентност.
Поддържа,
че предвид наведените твърдения за настъпила опасност за живота на ищеца, за
дълготрайни хоспитализации и чувство за несигурност за здравословното му
състояние, следва да се вземат под внимание множество обстоятелства, а именно:
че 1/ ищецът постъпва за лечение в тежко
общо състояние с различни травми, вследствие на претърпяно ПТП, 2/престоят му в
„УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД е продължил около месец и половина, за което време са
извършени множество оперативни интервенции и е постигната стабилност и
подобрение в здравословния статус, след което Б. постъпва на лечение и
продължително се лекува в друго лечебно заведение, което не е страна в
настоящия процес и 3/ независимо от факта, че проведеното лечение е съответно
на медицинските стандарти, като е спазен алгоритъма за извършване на оперативните
намеси и следоперативното възстановяване на пациента, то остава вероятността да
настъпят усложнения от кръга на нормативно допустимия риск при подобни
оперативни намеси. Не е необходимо усложненията да се дължат на нарушение на
добрата медицинска практика (каквото в конкретния случай липсва). С оглед
последното, в случая предвид ранга и специализацията на лечебното
заведение, следва да се приеме, че
настъпилото усложнение е в рамките на нормативно допустимия риск. Извършените
оперативни интервенции са специфични и крият типичен „оперативен риск“, като
след всяка такава процедура са възможни усложнения и те невинаги могат да бъдат
ясно и точно предвидени. Поддържа, че в конкретния случай не са налице
индикации лекуващите лекари да са допуснали нарушения на правилата за добра
медицинска практика и медицинските стандарти. Нито едно от представените
писмени доказателствата по делото не сочи противоправно поведение от страна на
„УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, респ. на лекарите, които са били натоварени с работата,
наличие на причинна връзка между тяхното поведение и претендираните вреди,
чието установяване при условията на пълно и главно доказване е в тежест на
ищеца.
Третото лице помагач З. „А.Б.“ АД оспорва исковата молба, като поддържа, че от доказателствата по делото, не
се установява наличието на виновно противоправно поведение на служител на
ответника, от което да са настъпили неимуществени вреди. Поддържа, че не е
доказана пряка причинноследствена връзка между извършените в периода 17.07.2016
г. – 31.08.2016 г. медицински интервенции и следоперативното лечение в УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ ЕАД и установените месец по-късно в Германия усложнения. Поддържа,
че заявените в исковата молба усложнения
могат да настъпят на самостоятелно основание, независимо от предприето в
България лечение, като могат да се дължат на индивидуалното здравословно
състояние на ищеца, съпътстващите заболявания или на неспазена необходима
хигиена в домашни условия. В тази връзка сочи, че няма данни да се проведени
контролни прегледи след изписването му на 31.08.2016 г., съобразно указанията в
епикризата – на 07.09.2016 г. и на 14.09.2016 г., поради което счита, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва
размера на вредите, като завишен.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с
които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки:
възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя /действие или
бездействие, както се твърди в случая/; вреда; причинна връзка между деянието и
вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението
на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа
отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно из между тях е причинил тези вреди.
От страна на
ответното лечебно заведение не се оспорва извършването на посочените лечебни
процедури и множество оперативни интервенции на Р.Б., подробно описани в
исковата молба, видно от изложеното в отговора по чл. 131 ГПК.
По делото са
представени епикризи от II Травматологична
клиника – 3 бр. и Епикриза от отделение по изгаряния и пластично хирургия, Доклади
от операции от Клиники по обща и травматична хирургия към Университет Мюнхен,
Оценка от патолог от Клиника по обща, висцерална и трансплантационна хирургия
към Института по патология към Мюнхенски университет, както и медицинската
документация във връзка с проведеното лечение - История на заболяването № 24817
от 17.07.2016 г.; История на заболяването № 25668 от 25.07.2016 г., История на
заболяването № 25944 от 27.07.2016 г.; История на заболяването № 27302 от
09.08.2016 г.; История на заболяването № 28259 от 17.08.2016 г., множество оперативни
протоколи, резултати от изследвания, декларации за информирано съгласие и други.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, която съдът
кредитира, като компетентно и обективно дадена, изготвената на базата на
представената медицинска документация за проведеното лечение, се установява
следното:
Р.Б. постъпва по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ след травма от ПТП (открита
фрактура на тибията в ляво). Хоспитализиран е своевременно, проведено е
оперативно лечение - оперативно фиксиране на фрактурата, на 17.07.2016 г. , съгласно оперативен протокол №
18043. На следващия ден е извършена последваща
оперативна интервенция за възстановяване кръвоснабдяването на левия долен
крайник. Извършено е хирургично лечение на наличната инфекция на меките тъкани
с последващи оперативни интервенции и пластично възстановяване на кожния
дефект. В тази връзка са спазени принципите на своевременност и достатъчност на
медицинската помощ, както и сътрудничество, последователност и координираност
на дейностите между отделните звена в лечебното заведение. Наличието на
резидуално чуждо тяло (марлен компрес), описано при екстракцията му при първата
оперативна интервенция на 30.09.2016 г. в Мюнхен е в абсолютно несъответствие с
медицинските стандарти и компрометира качеството на медицинската помощ. На
31.08.2016 г. . (съгласно представената медицинска документация) Р.Б. се
изписва от ответната болница с подобрение. Статус при изписването: афебрилен,
стабилна присадка, донор - подсушен, в процес на епителизация. Пациентът е без
микробиологични находка и без клинични картина на персистиращ възпалителен
процес. Подлежи на контролни прегледи (за проследяване на общото и локално
състояние) и амбулаторни превръзки.
Съгласно
заключението фиксиране на откритата фрактура, възстановяване на
съдовата перфузия на левия долен крайник, хирургичното третиране на
инфектираните некрози след размачкване на тъканите от травмата и покриването на
образувания кожен дефект със свободна кожна пластика е адекватно и достатъчно
по обем по време на болничния престой. В периода след дехоспитализация липсват
медицински документи в делото за начина на проследяване, водене на зарастването
на раните и общия оздравителен процес, както и за каквито и да било контролни
прегледи и проследяващи изследвания. Няма данни за начина и условията, при които
са били извършвани превръзките след дехоспитализацията.
Според вещите лица, при проследяване на пациента след оперативната интервенция на 24.08.2016 г.,
до датата на изписване 31.08.2016 г. не е имало обективни данни за наличието на
„голям абсцес в областта на дълбоката задна ложа на лявата подбедрица,
представляващ основание за потенциална ампутация, инфекция на рана с комплекс
на 4 мултирезистентни Грам-отрицателни бактерии Acinetobacter baumanii и 3 мултирезистентни Грам-отрицателни бактерии Enterobactel cloacae“, поради естеството на травмата (открита фрактура на лява тибия, съдови лезии на лява подбедрица,
множество размачкани мускулни тъкани), както и резидуален компрес в тъканите
инфектирането на лявата подбедрица с последващо образуване на абсцес в същата е
резонно и очаквано от медицинска гледна точка. Въпреки това наличието на „голям
абсцес в областта на дълбоката задна ложа на лявата подбедрица“ категорично не
е показание за ампутация на подбедрицата. Болният подлежи
на контролни прегледи, инструментални, респективно лабораторни изследвания по
показания, и антибиотично лечение съобразно антибиограмата, направена при
микробиологичното изследване, комбинирано с няколко етапни хирургични
интервенции по типа на тези извършени в Университетската клиника в Мюнхен.
Гореописаното лечение е задължително само при поставяне на индикации за
извършването му. Такива са се появили в периода между 31.08.2016 -16.09.2016 г.
По наличната документация вещиге
лица не могат да определят с точност началото
на клиничната изява на описаната инфекция и възпалителен процес.
Проведеното болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ е довело до значително
подобрение в състоянието на пациента. Въпреки това е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка в костатираното обективно състояние на
пациента към 16.09.2016 г., поради наличието на резидуално чуждо тяло (марлен
компрес) в и без това склонните към вторично инфектиране размачкани тъкани с
нарушена трофика и кръвна перфузия, както и наличието на вътрешни фиксиращи
костите метални остеосинтетични елементи. Следва да се приеме, че абсцесът и
бактериалната инфекция са възникнали или поне са се проявили клинично след
31.08.2016 г., като от изложеното по-горе не може да се твърди, че те са
възникнали независимо от проведеното преди това лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П.“. Абсцесът е гнойно възпаление в меките тъкани със склонност към
самоограничаване в дадена анатомична област. В тази връзка може да се твърди,
че оперативните намеси и болнично лечение в
Университетската клиника в Мюнхен са били необходими. Поради липсата на данни за
пряко животозастрашаващо състояние на ищеца към този момент не следва да се
приеме, че същите са били животоспасяващи.
Към момента, (след прегледи през м. август 2020 г.),
състоянието на ищеца е следното: множество оперативни цикатрикси горно медиално
на лявата подбедрица и цикатрикси от свободни кожни пластики предно латерално
на същата; лявото стъпало е променено по типа на Pes equinus (конско стъпало); липса на сетивност дистално от коляното до върха на
пръстите, в същите
области субтотално нарушение в двигателните функции на съответните
мускулно-ставни комплекси; кожна присадка по предно-латералната
повърхност на лявата подбедрица. Описаните неблагоприятни
изменения в анатомичното и физиологично състояние, са в
резултат на тежката травма със съдово-мускулни лезии на лявата подбедрица,
последващата инфекция, остатъчните чужди тела и множеството оперативни
интервенции. Възможно е било частичното им предотвратяване - свеждане на
увредите до по-лека степен при недопускането на резидуално чуждо тяло в
тъканите, адекватни антибактериални мероприятия, строго амбулаторно
проследяване след дехоспитализацията и незабавни реакции при изявата на
клиничната картина на гнойно възпаление с цел свеждане до минимум на
възпалителните усложнения, налагащи проведените многократни оперативни интервенции.
В случая, съдът намира че е нарушен чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, съгласно който правото на достъпна медицинска помощ се осъществява
при прилагане на принципите на
достатъчност и качество на медицинската помощ. Съдът намира, че в след
извършените оперативни интервенции и конкретно след последната оперативна
интервенция на 24.08.2016 г. (независимо, че първопричина за уврежданията е
травмата на ищеца, в резултат на пътнотранспортното произшествие), противоправното
бездействие – несвоевременното проследяване на състоянието на ищеца е в
причинно - следствена връзка с тежкото му състояние, установено при лечение в
Германия - наличие на абсцес и последваща инфекция. Съгласно заключението на медицинската експертиза, е налице пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка в костатираното обективно състояние на пациента към
16.09.2016 г., поради наличието на резидуално чуждо тяло (марлен компрес) в и
без това склонните към вторично инфектиране размачкани тъкани с вътрешни
фиксиращи елементи. Ищецът не е получил
дължимата медицинска грижа в конкретния случай, в следоперативния период,
защото не са предприети активни действия, с които да се сведе до минимум риска
от възможни последващи усложнение в здравословното му състояние, а напротив –
това бездействие е довело до част от
настъпилите по-късно усложнения, което е било възможно да бъдат избегнати. Вещите лица сочат, че по отношение на неблагоприятните
изменения в анатомичното и физиологично състояние на ищеца, е възможно
частичното им предотвратяване - свеждане на увредите до по-лека степен при
недопускането на резидуално чуждо тяло в тъканите, адекватни антибактериални
мероприятия, строго амбулаторно проследяване след дехоспитализацията и
незабавни реакции при изявата на клиничната картина на гнойно възпаление и
предотвратяване по този начин на проведените многократни оперативни
интервенции.
Свидетелката
М.П.Б., съпруга на ищеца, сочи, че ищецът тежко е приел изолацията от дома и
близките му, неработоспокобността и силните болки, които е изпитвал по време на лечението. Р.Б. е
изпитвал чувства на безпомощност, срам и изключителен стрес.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от
съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Като
съобрази настъпилите усложнения и множеството оперативни интервинции, както и
състоянието на ищеца, съгласно медицинската експертиза, съдът намира, че сумата
от 25 100 лв. (иска е
заявен като частичен, от обща сума от 200 000 лв.), ведно със
законна лихва от датата на поканата (10.11.2017 г.), представлява справедливо обезщетение. При определяне на размера на
обезщетението, съдът следва да отчете допринасянето на неблагоприятните
последици и на другия фактор – тежките увреждания на ищеца са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, поради което и на основание чл. 51 ЗЗД и
възраженията в тази насока в отговора на лечебното заведение, обезщетението
следва да бъде намалено, като съдът определя приноса на 60 %. (В този смисъл решение № 163 от 03.02.2021 г. на ВКС, по
гр.д. № 123/2020 г. на ВКС, III Г. О.) Следователно дължимото
обезщетение е в размер на 10 040 лв., ведно със законна лихва от
10.11.2017 г., като до пълния предявен размер за горницата над тази сума искът
следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение, в размер
на 4000 лв. с ДДС, както и деловодни разноски в общ размер на 881, 60 лв., за
държавна такса и депозит за вещи лица. Съобразно отхвърлената част от иска, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокат, в размер на
972 лв. с ДДС.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „У.М.Б.за А.Л.И С.М.Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, бул. „********представлявано
от адв. В.П., гр. София, бул. „********, да заплати на Р.И.Б., ЕГН **********,***, представляван от адв. В.Д.Т.,***,
партер, на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 10
040 лв. (десет
хиляди и четиридесет лева), частичен иск от обща сума от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на следоперативно лечение, след оперативни
интервенции, включително на 24.08.2016 г.,
извършени в „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, ведно със
законната лихва, считано от 10.11.2017г.,
до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над тази сума до пълния предявен размер
от 25 100 лв., частичен иск от обща сума от 200 000 лв.
ОСЪЖДА „У.М.Б.за А.Л.И С.М.Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Р.И.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1600 лв. с ДДС за
възнаграждение за адвокат и сума в размер на 881,60 лв., представляваща деловодни разноски във връзка с
настоящето производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕГН ********** да
заплати на У.М.Б.за А.Л.И С.М.Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 972 лв. с ДДС за възнаграждение за адвокат,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на З. „А.Б.“ АД ***,
представлявано от адв. М.К.,***, като трето лице - помагач на страната на
ответника.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: