Р Е Ш Е Н И Е
№4549/25.10.2019г.
гр.Варна
25.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№17972/2017г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът Т***.Т***. твърди, че в производството
по гр.д.№*** /*** по описа на РС –Варна на 29.04.2008г. в качеството
си на вещи лица д-р А**** Д**** и д-р Р*** И*** са представили невярно заключение, като към
29.04.2008г. двете са работили в Д*** психиатрична б****-с.К****, общ.Б****. Твърди се също така, че в производството по
в.гр.д.№*** /*** по описа на ОС-Варна на 21.10.2014г. в качеството
си на вещи лица д-р А*** Д**** и д-р С*** М****–М**** са представили
невярно заключение, като към 21.10.2014г. и двете са работили в МБАЛ „С**** М****“ ЕАД В**** Т. сочи, че в производството по в.гр.д.№**** /**** по описа на ОС
Варна, в с.з. на 14.07.2015г. в качеството си на вещо лице д-р К*** К**** също е дал невярно
заключение, като към 14.07.2015г. д-р К**** К***** е работил в М**** „С**** М****“ ЕАД В***. Ищецът твърди, че
едновременно с това през времето в което са дали неверните заключения и трите
вещи лица са били членове на Б**** л**** с****, който е контролен
орган по спазването на медицинските стандарти за качество по чл.6 от Закона за
здравните заведения. Ищецът сочи, че е бил страна по цитираните граждански
дела, по които са били представени неверните заключения на вещите лица, като
излага становище, че съдебните състави, които са разглеждали цитираните
граждански дела, са възприели неверните заключения и въз основа на тях са
постановили решения с неизгоден за него резултат, като вследствие на неверните
заключения той е претърпял имуществени вреди. Ищецът твърди, че Варненски
окръжен съд е отговорен за приемането на експертизите заедно с обсъждането на
другите доказателства по делото, като не е сторил това, а голословно и
немотивирано е отхвърли иска му, с което го е лишил от последващата
възможност да иска отмяна на решението поради неистинските експертизи на вещите
лица. Предявява искане, съдът да се произнесе с решение, с което да осъди П**** б**** с*** К****, У****“ ЕАД ***, Българския лекарски съюз, в качеството им
на контролни органи и възложители на работата на посочените три вещи лица, дали
неверни заключения по гр.д.№*** по описа на РС
Варна и по в.гр.д.№***** по описа на ОС В****, и срещу О**** съд гр.В****, солидарно да му заплатят сумата от 750лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в сторени разходи за
възнаграждения на вещи лица по посочените дела както следва 300лв. за СПЕ и
допълнително възнаграждение от 150лв. по нея по гр.д.№****
на РС В***** и 300лв. за СПЕ по в.гр.д.№***** на ОС В****, вследствие на
неверните заключения на вещите лица.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът У. “С****“ ЕАД *** е подал писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че счита предявения иск за допустим,
но неоснователен. Възразява, че са налице вреди, причинени на ищеца от лице, за
действията на което отговорния по чл.49 от ЗЗД. Възразява против предявения иск
като твърди че не е налице възлагане от негова страна на работа при и по повод
на която изпълнението на която да са настъпили твърдените от ищеца вреди.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът О**** с**** гр.В**** е подал писмен отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за неоснователен. Не оспорва, че
ищецът е бил страна по в.гр.д.№ ***на
ВОС образувано по въззивна жалба срещу решение по
гр.д.№**** на ВРС. Възразява против твърденията на ищеца, че
съдът следва да отговаря за вреди в качеството му на възложител на работата на
посочените вещи лица, поради това че при постановяване на съдебното решение се
е позовал на изготвените от тях заключения. Твърди, че допускането на съдебна
експертиза, респ. назначаване на вещи лица
е част от правораздавателната дейност на съда поради което и същият не
може да се приеме като възложител на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД. Твърди,
че доводите на ищеца за действията на съда по същество са оплаквания срещу
правилността и законосъобразността на постановеното решение, които са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани в
производството по инстанционен контрол, като в
настоящия случай ищецът е упражнил правото си на жалба, която е оставена без
уважение от касационната инстанция. Изразява становище, че вещото лице има
задължение да даде вярно заключение, като в противен случай носи наказателна и
гражданска отговорност, като компетентен да установи наличието на
неистинско/невярно заключение е наказателния съд, а гражданския само в
хипотезата на чл.124, ал.5 ГПК. Моли да се отхвърлят предявените искове като неснователни.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Д**** п**** б**** село К***, общ.Б**** е подал писмен отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. Не оспорва обстоятелството че към 29.04.2008г. д-р Р**** И**** и д-р А**** Д**** са били в
трудово-правни отношения с държавна психиатрична болница-К****. Възразява против твърдението в исковата молба, че
ответника е възложил на двете вещи лица изготвянето на съдебно-психиатрична
експертиза, от която ищеца твърди, че е понесъл вреди. Възразява, че са налице вреди, причинени на
ищеца от лице, на което отговорния по чл.49 ЗЗД. Възразява, че е налице
възлагане от страна на ответника на
работа при и по повод на която изпълнението на която да са настъпили твърдените
от ищеца вреди. Твърди, че няма качеството възложител на работата на вещите
лица по изготвянето на допуснатите експетизи, както и
че ищеца е разполагал с процесуалната възможност да оспори заключенията на
вещите лица, както и да поиска нови експертизи. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание
в чл.49 от ЗЗД вр. чл.45
от ЗЗД.
Съдът,
след като се запозна с изложеното в исковата молба и становището на ответника и
като прецени при условията на чл.235, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
По
настоящото дело е приложено гр.д.№*** /****г. на ВРС, протокол от провено
на 12.05.2015г. о.с.з. по гр.д.№**** на ВОС, протокол
по същото дело от о.с.з. проведено на 14.07.2015г., препис от
съдебно-психиатрично освидетелстване на А**** К.
Д****, заключение от 25.01.1973г., 2бр. епикризи от окръжна психо-неврологична
болница Л*****, препис от трудова книжка, на А***.К.Д****, заповед №**** на ДСО „В**** т****“ В***, медицинско
удостоверение, съдебно психиатрични експертизи на А***Д****, протокол от о.с.з. проведено на 7.06.2005г. по ЧНД
№**** на ВРС, разпечатки на нормативни актове и на
съдебни актове представени от ищеца.
Съобразно
задължителните указания дадени с Постановление №****
от****, Пленум на ВС, ако вредите са резултат от виновното
поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена
работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е
по
За
да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже
факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
/виновно и противоправно поведение, в причинна връзка
от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента
и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши
от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на
фактите.
Страните
по делото не спорят, че по гр.д.№**** на ВРС 10 състав и
в.гр.д.№**** на ВОС са изготвени по искане на ищеца Т***Т. единична и тройна СПЕ, като не се спори и относно
това, че той е заплатил разноските по тях. Задължението на Тр.Т.
да заплати възнаграждение на в.л. е обективирано в
представения от него протокол от о.с.з. проведено на 12.05.2015г., съгласно
отразеното в който към него момент ищецът е бил заплатил 450лв. и е задължен да
заплати още 150лв. Съгласно представения друг протокол от о.с.з. проведено на
14.07.2015г. е приета експертиза на в.л.К****,
за която е изплатена сумата от 150лв. депозит. Посочените експертизи приети от
РС и пред ОС са дали еднозначен отговор, че обследваното от тях лице, покойният
брат на ищеца е бил болен от шизофрения, но към определени моменти, а именно
периода 1989-1999г. е бил в състояние на медикаментозна ремисия,
като вещите лица по представените експертизи в зависимост от начина по който са
им поставени въпросите са поддържали единодушно това становище.
От
правна страна съдът приема следното:
На
първо място по въпроса кой правен субект е пасивно материално правно
легитимиран по иска:
Претенцията
е насочена срещу няколко субекта при условията на пасивна солидарност
Психиатрична
болница село К****, У****“С****“ ЕАД ***, Б**** л**** с**** и срещу О**** съд гр.В****
По
отношение на първите два ответника П**** б**** село К**** и У****“ ЕАД *** съдът намира, че те няма как да носят
пасивна материално правна легитимация по спора, тъй като не са възложители на
изготвяните за нуждите на съдилищата експертизи. Това са самостоятелни правни
субекти който в отговорите си са посочили, че не оспорват че са били
работодатели на вещите лица, но по повод на трудови отношения свързани с
напълно различни задължения и факта, че изготвилите експертизите лица са били
техни служител не създава логична причинно-следствена връзка с дадените от тези
служители заключения по експертизи възложени им в съдебни спорове. Следва да се
има предвид, че вещите лица по изготвяните експертизи, действат по тях в
качеството си на самостоятелни правни субекти, като встъпват в допълнителни
договорни отношения намиращи се в хипотезата на договор за изработка по смисъла
на ЗЗД.
Третият
ответника Б**** л**** с**** също не се явява пасивно материално правно
легитимиран по спора, тъй като това е съсловна организация която не носи
отговорност за постъпките на членовете си.
По
отношение на четвъртия ответник ОС Варна съдът намира следното:
Нужно
е да се установи на първо място характера на отношението в което се намират
вещите лица при изготвяне на заключение по съдебна експертиза възложена им с
акт на съда, след което за конкретния случай следва да се определи нанесли ли
са вреда те, ако да, как е установена тя и какъв е обема на щетите от същата.
По
първият въпрос решаващия състав приема, че вещите лица изпълняващи експертизи
по съдебни дела встъпват в договор за изработка, като в случаите когато
експертизата се назначава по почин на съда възложител по това договорно
отношение е самият съд, а в случаите когато експертизата се назначава по искане
на страна по дело възложител е тя. Това е така, защото когато се назначава
съдебна експертиза по искане на страна, волята за прибягване към знанията на трето
лице изхожда от страната, освен това тя определя обема на задачата на в.л. и е
тази която заплаща възнаграждението му, може да прави възражения по същия и на
последно място тази страна може да направи искане за отвод на посоченото от
съда вещо лице. Що се отнася до ролята на съда в тази процедура, то тя е
контролна, като неговото задължение произтича от качеството му на водещ процеса
и надзираващ спазването правата на страните въведени с принципите на съответния
процесуален закон. Така съдът при назначаване на експертиза определя кои
въпроси поставени от страната са относими към спора и
предлага на страните вещо лице за изпълнение на задачата, като смисълът на този
акт е да се избегне възможността страна да предложи по поискана от нея
експертиза назначаване за вещо лице на такова което е вече с известно становище
по поставените въпроси. Съдът също така в хипотезата на експертиза възложена от
страна по делото не изплаща възнаграждение от своя бюджет, а само се разпорежда
да бъде освободен депозит вече внесен от страната възложила експертизата, като
сумата до този момент се намира по сметките на съда с цел гарантиране интереса
на вещите лица включително и за тяхната бепристрастност,
тъй като би могло да се стигне до отказ от страна да изплати възнаграждение на
вещо лице дало заключение което не отговаря на очакванията й.
По
изложените съображения решаващия състав намира, че ищеца не е провел надлежно
доказване в насока на твърденията си, че ответника ОС Варна е пасивно
материално правно легитимиран по спора.
По
отношение твърдението на ищеца, че посочените от него СПЕ изготвени от в.л.А****Д****, Р.И****, С.М***-М**** и К.К**** съдържат неверни
заключения и поради това търси отговорността на вече обсъдените по-горе ответници, съдът приема следното:
Експертизата
в процеса е доказателствен способ при който страните
и съдът прибягват към знанията на трето лице с цел да попълнят информацията по
делото относно факти и обстоятелства имащи касателство
към същото. Като такъв, този способ се подчинява на общите процесуални правила
характерни за съответния вид производства, в конкретния случай
гражданско-процесуално. Принципите на ГПК предвиждат равенство на страните пред
съда влючително и при събирането на доказателства.
Това равенство се изразява във възможността всяка участваща по делото страна да
има равен с другите достъп до ползването на доказателствени
способи за установяване на твърденията си. При настоящия случай както е видно
ищецът се е ползвал както пред районния, така и пред въззивния
съд неколкократно от правните възможности за
доказване на тезата си, като в рамките на същите е изготвена включително и
посмъртна експертиза през 2008г. за състоянието на починалия му брат към 1983,
1987, 1992 и 1999г. посочената експертиза заедно с други изготвени по негово
искане и представени по гр.д.№**** и в.гр.д.№**** са приети от съответните съдилища, като обективни,
компетентни и безпристрастни и твърденията на ищеца за тяхната порочност е
следвало да бъдат направени и поставени на вниманието на съответните съдилища
към момента на приемането им. Видно от представените протоколи от съдебни
заседания ищецът се е възползвал от тези си права и е направил ред възражения
пред съответните съдилища при изслушването на заключенията на вещите лица. При
това положение всички способи предвидени в гражданското законодателство за
оспорване на заключенията са изчерпани и твърденията на ищеца, че за да докаже
тезата си в настоящото производство е нужно провеждане на поредна посмъртна СПЕ
на лице към момента на периода от 1**** до 1**** представляват само и единствено опит да се заобиколи тази преклузия за
събиране на доказателства, което е недопустимо, тъй като се нарушава принципа
за стабилитет на съдебните актове.
На
последно място съдът намира, че предявеният иск не може да се разглежда като
предявен при условията на пасивна солидарност от страна на ответниците,
тъй като по делото липсва установена правна връзка по която от едната страна
всички ответници да действат при условията на
споделена отговорност, а от другата да са вещите лица изпълняващи възложена им
общо от ответниците задача.
При
това положение претенцията следва да бъде отхвърлена, като недоказана по
основание.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Т.К.Т. ЕГН********** ***, кк.“С****“ п.к.***** срещу П**** б**** село К****, У****“ ЕАД ***, Б**** л*** с**** и срещу О***** с****гр.В**** при участието на З**** и ЗАД „Д.з.“ АД, като трети лица помагачи на
страната на У**** „Св.М*****“ ЕАД иск за солидарно заплащане на сумата от 300лв.
за СПЕ и допълнително възнаграждение от 150лв. по нея по гр.д.№**** /**** на РС В**** и 300лв. за СПЕ по в.гр.д.№**** /**** на ОС В****, търсени като
размер на имуществени вреди вследствие на неверните заключения на вещи лица
дадени по посочените дела, на осн. чл.49 от ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: