№ 541
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110118761 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж.
Л. Л. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 560,64 лева,
представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, адрес, аб. № 80800, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за периода от 30.05.2022 г. до изплащане на
вземането; сумата от 89,57 лева, представляваща обезщетение за забава за
период от 16.07.2019 г. до 11.05.2022 г. по отношение на главницата за ТЕ;
сумата в размер на 11,88 лв., представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение в периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата в
размер на 2,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.05.2019 г. до 11.05.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 28227/2022 г.
по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик на ползване на процесния имот, въз
1
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 28227/2022 г. по описа на СРС, 148 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
от страна на ищеца неправилно са определени наследствените квоти след
смъртта на наследодателя П.Ж.И.. Твърди, че е следвало да отговаря за 1/4 от
частта на задълженията на Павел Желев, но ищецът претендирал 1/3 от тях.
Прави задължение за погасяване на част от задълженията по давност. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
2
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Страните по делото не спорят относно наличието на предпоставките
обуславящи основателността на исковата претенция, респ. с определението си
по чл. 140 ГПК съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти и обстоятелства, за
установяването на които ищецът е поискал допускането на СТЕ и ССЕ,
съответно проектът за доклад е приет за окончателен без възражения от
страните.
Съдът намира, че в отношенията между страните спорни са два въпроса:
1. Каква е квотата от дълга, която се припада на ответника, съобразно квотата
му в съсобствеността; и 2. Дали вземанията за периода от 01.05.2018 г. до
30.03.2019 г. са погасени по давност.
С оглед на което съдът намира, че исковата претенция принципно е
установена по своето основание, респ. страните спорят единствено относно
размера на задължението.
По отношение на първия спорен между страните въпрос:
Съдът намира направеното от ответника възражение в тази насока за
основателно по следните съображения.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № РМЛ20-
ТД26-1642/2020/13.11.2020 г. на П.Ж.И., от което се установява, че същият е
починал на 30.10.2012 г., като е оставил за наследници по закон В.П.И. – син,
и по право на заместване като низходящи на дъщеря му Е.П. Л., починала на
11.02.2006 г. – А.Л.Л. – син на Е. Л., и ответницата Ж. Л. Л. – дъщеря на Е. Л..
При това положение процесният топлоснабден имот се явява съсобствен
на основание чл. 5, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 ЗН между следните лица и при
следните квоти: В.П.И. – 1/2 ид. ч., и по 1/4 ид. ч. за А.Л.Л. и ответницата Ж.
3
Л. Л. по право на заместване на Е.П. Л..
Ответницата Ж. Л. Л. следва да отговаря за процесните задължения
съобразно квотата й в собствеността, а именно за 1/4 от процесния дълг или за
следните суми, а именно: сумата от 420,48 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за топлоснабден имот; сумата от 67,18 лева,
представляваща обезщетение за забава за период от 16.07.2019 г. до 11.05.2022
г. по отношение на главницата за ТЕ; сумата в размер на 8,91 лв.,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение в периода
от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
30.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 1,59 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2019 г. до
11.05.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.05.2022 г.
4
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 30.05.2019 г.
са погасени по давност.
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компетентно,
изготвено с необходимите знания и умения, съдът намира, че непогасени по
давност са вземанията за ТЕ на стойност 1303,51 лв. за периода от 01.04.2019 г.
до 30.04.2021 г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 170,20 лв. за
периода от 16.07.2019 г. до 11.05.2022 г., непогасени по давност са вземанията
за ФДР на стойност 38,67 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на
6,92 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 11.05.2022 г.
Съобразно квотата си в съсобствеността ответницата дължи 1/4 от тези
суми или сумата от 325,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
топлоснабден имот; сумата от 42,55 лева, представляваща обезщетение за
забава за период от 16.07.2019 г. до 11.05.2022 г. по отношение на главницата
за ТЕ; сумата в размер на 8,91 лв. (съдът приема за релевантна тази стойност,
тъй като ищецът претендира по-малка стойност, в сравнение с тази, посочена
от вещото лице), представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение в периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата в размер
на 1,59 лева (съдът приема за релевантна тази стойност, тъй като ищецът
претендира по-малка стойност, в сравнение с тази, посочена от вещото лице),
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2019 г. до
11.05.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
5
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи наличието на главен дълг за ТЕ и ФДР. По
отношение на непогасената по давност главница за ТЕ се установи, че
ответницата е изпаднала в забава и размерът на обезщетението.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи, както
следва: сумата от 325,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
топлоснабден имот; сумата от 42,55 лева, представляваща обезщетение за
забава за период от 16.07.2019 г. до 11.05.2022 г. по отношение на главницата
за ТЕ; сумата в размер на 8,91 лв., представляваща цена за извършена услуга
за дялово разпределение в периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането; а за
останалите суми исковата претенция следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 312,81 лв. От тях на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят разноски
в размер на 177,71 лв. за заповедното и исковото производство.
Ответникът претендира и доказва разноски за исковото производство в
размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение, което е под минималния
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, с оглед на което възражение на
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. От тази сума на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 172,76 лв.
6
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. Л. Л., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата от
325,88 лева, представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, адрес, аб. № 80800, за периода 01.04.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 30.05.2022 г. до изплащане
на вземането; сумата от 42,55 лева, представляваща обезщетение за забава за
период от 16.07.2019 г. до 11.05.2022 г. по отношение на главницата за ТЕ;
сумата в размер на 8,91 лв., представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение в периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането; като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за разликата над сумата от 1581,06 лв. до пълния
предявен размер от 560,64 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. за
топлинна енергия, както и иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за разликата над сумата от 263,35 лв. до пълния предявен размер от 89,57 лева
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, както и за сумата в
размер на 2,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.05.2019 г. до 11.05.2022 г. по отношение на цената за дялово разпределение,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 28227/2022 г.
по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Ж. Л. Л., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в
размер на 177,71 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Ж. Л. Л., ЕГН ********** разноски в размер
на 172,76 лв. за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8